№ 31977
гр. София, 24.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110145354 по описа за 2022 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 174927/22.08.2022г. на СРС,
подадена от Й. П. Г. чрез адв. И. Н. - АК-София, срещу "Софийска вода" АД. Иска се да
бъде установено между страните, че ищцата не дължи на ответника във връзка с доставени
ВиК услуги за периода 19.08.2015г.-18.03.2022г. до имот в град София, ул. "Гео Милев", бл.
3, вх. Б, ап. 27, кл. № **********, сумата от общо 1887,07 лева, означена като главница. В
исковата молба се обосновава липса на облигационна връзка и погасяване на задълженията
по давност. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "Софийска вода" АД е подал отговор
на исковата молба, с която оспорва предявения иск като недопустим, доколкото за същите
суми било налице образувано заповедно производство (ч.гр.д. № 44240/2022г.), по което
била издадена заповед за изпълнение срещу ищцата. При условията на евентуалност искът
се оспорва като неоснователен, за което се излагат съответни аргументи.
При извършена служебна проверка съдът установи, че по заявление от "Софийска вода" АД
от 16.08.2022г. е образувано ч.гр.д. № 44240/2022г. на СРС, по което е издадена Заповед №
24214 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.08.2022г., с която е
разпоредено длъжницата Й. П. Г. да заплати на "Софийска вода" АД във връзка с доставени
ВиК услуги до имот в град София, ж.к. "Гео Милев", бл. 3, вх. Б, ет. 2, ап. 27, кл. №
*********, 1526,23 лева за главница за периода 19.08.2015г.-17.04.2022г., както и 360,84
лева за лихва за забава за периода 19.09.2015г.-17.04.2022г., както и разноски по делото.
Действително е налице съдебна практика, че в срока за възражение длъжникът по
заповедното производство може да предяви срещу кредитора отрицателен установителен
иск за вземането си. Тази практика не се споделя от настоящия съдебен състав, още повече,
че тя няма задължителен характер (чл. 290, ал. 3 ГПК). Нещо повече – налице е и практика в
обратния смисъл, която се споделя от настоящия съдебен състав, че когато вземането е
предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, то отрицателен
1
установителен иск, предявен от длъжника срещу кредитора за същите задължения, е
недопустим – опр.274/12.04.2012г.-ч.т.д.131/2012г.-ІІт.о., опр.15/10.01.2012г.-
ч.т.д.764/2011г.-ІІт.о. Това изрично е възприето и в по-новата практика на Върховния
касационен съд (опр.278/19.05.2022г.-т.д.1811/2021г.-Іт.о.), в която се приема, че
предявяването на иск по общия ред на чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е недопустимо поради липса на правен
интерес, произтичаща от съществуването на друг специален ред за защита на длъжника по
чл. 413, чл. 414, чл. 423 и чл. 424 ГПК.
Когато се касае за заповедно производство, законодателят е предвидил специален ред за
защита на длъжника по издадената срещу него заповед за изпълнение, която, с оглед
спецификите на производството, е в значителна степен облекчена за него. Оспорването на
вземането от длъжника, за което срещу него е издадена заповед за изпълнение, по общия
исков ред без да е използван специалният ред, предвиден в глава 37 ГПК, е недопустимо.
Този извод следва от особения характер на заповедното производство и установените в него
специални права и задължения, относими само към страните по вече инициираното
заповедно производство. Поради характера си тези разпоредби изключват прилагането на
общите разпоредби на ГПК, включително възможността за оспорване по исков ред на
задълженията по издадената заповед за изпълнение. Логиката и духът на уредбата, въведена
с ГПК, налагат това разбиране, защото предвиденият специален ред е по-благоприятен за
длъжника. Последният е улеснен, тъй като от негова страна се изисква единствено
възражение, при това без необходимост да е мотивирано, за да се размести
доказателствената тежест и за да бъде задължен кредиторът да установява вземането си по
исков ред в предоставения му за това от съда срок. Този извод изрично се споделя и от
Върховния касационен съд – опр.244/12.05.2010г.-ч.гр.д.180/2010г.-ІІІг.о.
Надлежното упражняване на правото на възражение изключва правния интерес на длъжника
от предявяване на отрицателен установителен иск за вземанията, тъй като, ако кредиторът
предяви от своя страна установителен иск за тях, длъжникът ще има възможност в това
производство да въведе всички възражения, които има срещу съществуването и
дължимостта им, а тежестта и предметът на доказване са идентични. Ако длъжникът не
подаде възражение срещу заповедта, то тя влиза в сила и той не може да оспорва
задълженията по нея поради обстоятелства, съществували към момента на изтичане на срока
за възражение. Бъде ли приравнен отрицателният установителен иск към възражение по чл.
414 ГПК това означава, че за кредитора възниква задължение да предяви положителен
установителен иск за вземанията по заповедта, като този иск се ще счита за предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (чл. 422, ал. 1
ГПК). В тази хипотеза отрицателният установителен иск би се оказал по-късно заведен,
съответно недопустим на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. Длъжникът, понякога с
недобросъвестни подбуди, след като му бъде връчена или научи за заповедта за изпълнение,
може да предяви отрицателен установителен иск за вземанията по нея. Ако този иск се
приема за допустим и има действие на възражение по чл. 414 ГПК, то заповедта няма да
2
влезе в сила, но няма и да бъде обезсилена, а заповедният съд трябва да укаже на кредитора
на предяви иск за вземанията по нея: законът не дава на съда право на преценка дали да даде
такива или не, съдът е длъжен да го направи. Ако отрицателният установителен иск на
длъжника е допустим, то фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК не следва да се прилага, като
сезираният с положителен установителен иск съд следва да прекрати производството по
него на основание чл. 126 ГПК, като по този начин ще се стигне до обезсилване на заповедта
за изпълнение. Този резултат влиза във въпиющо противоречие с принципа за
добросъвестно упражняване на процесуалните права, тъй като получИ.т или научИ.т за
издадената заповед за изпълнение длъжник би разполагал с механизъм едностранно да лиши
кредитора от средства за защита. Дори и отрицателният му установителен иск да бъде
отхвърлен, то делото по предявения от заявителя-кредитор иск ще е прекратено, той ще
загуби разноските по него и възможността за снабдяване с изпълнителен лист по заповедта.
Факт е, че заповедното производство е факултативна възможност, но правото на избор как
да установи и да се снабди с изпълнителен титул за вземанията си е предоставено от закона
на кредитора, а не на длъжника. С добросъвестното упражняване на предоставен от закона
избор, кредиторът посочва и начина, по който да бъде решен спорът относно дължимостта
на сумите, в установената за което процедура са налице съответни възможности за защита
интересите на длъжника, включително поради нередовно и ненадлежно връчване на
заповедта за изпълнение. Всички тези доводи, които обуславят извод за недопустимост на
предявения от длъжника отрицателен установителен иск, се възприемат и в практиката на
Софийския градски съд – Определение № 1794/02.03.2022г. по ч.гр.д.12771/2021г. на СГС,
ЧЖ-ІІ-В състав, Определение от 30.09.2021г. по ч.гр.д. № 10674/2021г. на СГС, ГО, ІІ-Е
състав, Определение № 9694/04.10.2022г. по ч.гр.д. № 4965/2022г. на СГС, ЧЖ-VІ-Е състав.
Липсва основание да се спира едно от двете производства, доколкото не е налице
взаимообвързаност на решаването на едното дело от резултата по другото, а става дума за
припокриване на предмета им.
В настоящия случай сумата от 1887,07 лева, означена като главница в исковата молба,
съвпада със сбора на задълженията по издадената по ч.гр.д. № 44240/2022г. заповед за
изпълнение, като е налице и припокриване на периодите, за които се сочат като дължими
сумите. В писмото от "Софийска вода" АД, приложено на л. 4 от делото, сумата от 1887,07
лева е посочена като общ размер на задълженията, а не като главница. Ч.гр.д. №
44240/2022г. е образувано преди настоящото производство.
При това положение предявеният иск е недопустим, исковата молба следва да бъде върната,
а производството по делото - прекратено.
В полза на ответника и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ВРЪЩА Искова молба, вх. № 174927/22.08.2022г. на СРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 45354/2022г. на Софийския районен съд, І
ГО, 173 състав.
ОСЪЖДА Й. П. Г., ЕГН **********, от град София, да заплати на "СОФИЙСКА ВОДА"
АД, ЕИК *********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от
100,00 лева за разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Определението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4