Р Е Ш Е Н И Е № 105
гр.Шумен, 8.V.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд,в открито съдебно
заседание на двадесет и пети април 2019 г.,в
състав:
Председател:Лидия Томова
Членове:1.Азадухи
Карагьозян
2. Ненка
Цветанкова
при участието на секретар
Г.Г.,като разгледа докладваното от председателя В.гр.д.№ 126/2019г.,за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е
образувано по въззивна жалба на П.Ж.В.,с
ЕГН **********,чрез адв.Ц.З.,***,офис 1,против Решение №44 от 17.І.2019г.
,постановено по гр.дело № 2045/2018г. на Шуменския районен съд, с което са
определени мерки на лични отношения на С.Г.П.,с ЕГН **********,с адрес:г***,с
детето С.Б.П.,с ЕГН**********,всяка четвърта
неделя от месеца от 10 до 17 ч. и всеки четвъртък от месеца от 17 ч. до
19 ч.,като детето се взема и връща в дома на майката,или от и в учебното
заведение,което посещава.
Оплакванията по жалбата са за допуснати процесуалноправни и
материалноправни нарушения от първоинстанционния съд,довели до неправилност на
обжалваното решение.Моли въззивният съд да го отмени,като вместо него постанови
друго,с което искът да бъде изцяло отхвърлен ,или режимът на лични контакти на
детето с ищцата,да бъде определен в рамките на едни и същи дни,постановени в
режима на лични контакти,съгласно решение на ВКС № 110 от 22.май 2018г. по
гр.д. № 327/2018г.Няма нови доказателствени искания.
Постъпил е
писмен отговор от насрещната страна по въззивната жалба ,по реда и в срока по чл.263 от ГПК,с който оспорва по същество
жалбата като неоснователна,с изложени съображения и аргументи.Моли да бъде
потвърдено обжалваното първоинстанционно решение.Няма нови доказателствени
искания.
Настоящият въззивен съдебен
състав,като прецени валидността и допустимостта на обжалваното
първоинстанционно решение,а по същество-неговата правилност с оглед всички
събрани по делото доказателства,както и оплакванията в жалбата и възраженията в
писмения отговор по нея,прие следното:
Въззивната жалба ,като подадена от
процесуално легитимирано лице-ответница в първоинстанционното производство ,по
реда и в срока по ГПК,е редовна и допустима.Обжалваното с нея въззивно решение
е валидно и допустимо.
Разгледана по
същество,въззивната жалба се явява частично основателна и доказана ,поради следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на С. Г.П.,ЕГН********** ***, против П.Ж. И.,ЕГН **********
*** и Б.П.М.,ЕГН ********** ,адрес:г***, с правно основание на иска по
чл.128,ал.І от СК-за определяне мерки за лични отношения на ищцата с нейната
внучка- малолетното дете С.Б.П.,ЕГН **********.
Излага се в исковата молба,че ищцата
е баба по бащина линия на детето С.И.. Ответниците били родители на същото дете
и живеели разделено.Поради силно влошените им отношения ,между тях се водели
много съдебни дела ,свързани с определяне
режим на лични контакти с детето.С последното решение на ВКС по този
спор бил определен много ограничен режим
на бащата с детето и тъй като срещите се провеждали в присъствието на социален
работник,ищцата не желаела да ги натоварва със своето присъствие.Опитвала се
нееднократно да получи съгласието на майката на детето да се вижда с внучката си лично и сама,но
получавала отказ.Моли съдът да й определи режим на лични контакти с детето
всяка втора и четвърта неделя от месеца,т 10 до 17 ч.
С писмения си отговор по исковата
молба ,първата ответница,която е майка на детето,оспорва иска и моли същия да
бъде отхвърлен.Оспорва твърденията в исковата молба,че определеният от ВКС
режим на лични контакти е силно
ограничен,както и че срещите на бащата с детето се осъществявали в присъствието
на социален работник,тъй като това ставало само в първите три месеца след решението,поради
наличието на няколко ограничителни заповеди за бащата ,издадени от ШРС в полза
на майката и детето.Исканите лични контакти на бабата с детето я ограничавали
като майка,тъй като не би имала
възможност да бъде заедно с детето си в нито един уикенд от месеца.Освен това ищцата била възрастна и с влошено здраве,което
поставяло в риск детето при евентуални самостоятелни кантакти с нея.Ищцата била
в отлични отношения с бащата на детето и неин син и присъствала при всички
негови срещи с детето.
Вторият ответник,който е баща на
детето и син на ищцата,излага становище,че предявеният иск е основателен.Счита,че
по-близките контакти на бабата с детето ще му повлияят положително.
За да разреши спора,районният съд
,след отделяне на спорното от безспорното,е събрал всички представени от
страните допустими,относими и необходими писмени и гласни
доказателства.Изслушал е и заключение по назначена съдебно-психиатрична
експертиза.
Не се спори,като се доказва и от
съответните писмени доказателства,че ответниците в първоинстанционното
производство П.В. и Б.М. са родители на малолетното дете С.Б.П.,с ЕГН **********,родена на 6.V.2014 година от
съвместното съжителство на ответниците.
Още преди
раждането на детето,през периода
м.октомври-ноември 2013 година страните се разделили,като детето останало при
майката.С
Решение 0241 от 21.ІV.2017г. по гр.д. № 2724/2016г. на
ШРС упражняването на родителските права над детето е предоставено на майката и
в тази част решението е влязло в сила.Със същото решение са определени лични
контакти на бащата с детето.В тази част решението е потвърдено с въззивно
решение № 170/23.Х.2017г. по в.гр.д. № 162/2017г. на ШОС,което е отменено с
Решение №110 от 22.V.2018г. по гр.д. № 327/2018г. на ВКС ІV г.о. С последното решение ВКС е определил режим на лични контакти с
детето,както следва:
„През
първите два месеца, считано
от датата на обявяване и влизане в сила на настоящото решение, бащата да взима
детето всяка първа и трета събота от месеца
от 9 ч. до 13 ч., като
срещите между двамата се осъществяват в
присъствието на служител от Дирекция „Социално подпомагане” – [населено място];
През следващите шест месеца, бащата
да взима детето всяка първа и трета
събота от месеца от 10 ч. до 19 ч.;
След този осеммесечен период,
бащата да взима детето всяка първа и
трета седмица от месеца от 10 ч. в събота до 19 ч. в неделя – с преспиване,
както и всеки втори и четвърти
понеделник от месеца от 17 ч. до 19 ч., а също и за петнадесет последователни дни през лятото (в рамките на периода
1 юни – 31 август), по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, като тя се задължава до 30 април на съответната година да уведоми
писмено бащата кога ще ползва отпуска, а ако не направи това в посочения срок,
бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми
писмено майката до 31 май на съответната година;
Също след горния осеммесечен преходен
период, при положение, че родителите не постигнат съгласие за провеждане
на официалните празници и личните
празници на детето, съдът постановява следния режим:
През нечетните години бащата да
взима детето по време на следните празници: В. (от Велики петък до понеделник, които в съответната година са
определени за празнуване) – с преспиване, рождения ден на детето,
който съвпада с Г. (6 май), Деня на независимостта (22 септември)
и Новогодишните празници (31
декември и 1 януари) – с преспиване,
като взима детето в 10 ч. и го връща до 19 ч. в съответния ден;
През четните години бащата да
взима детето по време на следните празници: Деня на освобождението (3 март), Деня на труда (1 май), Деня
на просветата (24 май), Деня на
съединението (6 септември) и Коледните
празници и Стефановден – имения ден на детето (24-27 декември) – с преспиване, като взима детето в 10
ч. и го връща до 19 ч. в съответния ден;
За осъществяването на личните контакти
бащата да взима детето от дома, в който живеят майката и детето, съответно – да
го връща в този дом, с изключение на понеделниците, когато следва да го взима
от детското заведение, което то посещава.”
Не се спори по делото,че отношенията
между родителите на детето са крайно изострени,което се установява от съвпадащите
показания на разпитаните в първата съдебна инстанция свидетели,в частта им ,в
която
те се покриват и
съвпадат и с данните в писмените
доказателства.
Напълно обосновани ,като съответни на събрания доказателствен материал
,са следните фактическите констатации и изводи на районния съд,а именно,че
ищцата е проявявала известна незаинтересованост към детето след раждането му и в
по-ранната му възраст,като не е изразявала желание за лични и самостоятелни контакти с него,вкл.
да го взема със себе си,макар и за кратко. Факт е,че настоящият иск по
чл.128ал.1 от СК е заведен само два месеца след посоченото по-горе решение на
ВКС,разширяващо режима на лични контакти на бащата с детето.Според Социалния
доклад на ДСП-Ш., детето е изразило пред социалните работници нежелание да се среща с баба си. Обосновано е
прието от първоинстанционния съд,че не се доказват по делото твърденията на
ответницата за здравословни или други проблеми у ищцата,които да са
пречка за общуването й с детето или да поставят в опасност неговото здраве или доброто възпитание при контакти с ищцата .Безспорно
е установено по делото ,че ищцата и втория ответник-нейн син и баща на детето ,са
в много добри отношения,живеят близо един до друг и често пъти ищцата присъствала при личните контакти на бащата с детето.
Настоящият съдебен състав не споделя
изводите на районния съд,че определеният
на бащата режим на лични контакти с детето,към момента на завеждането на
иска,т.е. след постановеното решение на ВКС в тази връзка,е „далеч от понятието
широк режим на лични контакти” и че „Такъв предполага осъществяването им по-често от две съботи и недели от месеца
с преспиване и много повече последователни дни през лятото или тогава и в друг
сезон от определените 15,като се има предвид,че стандартно постановявания е 30
дни”.Тези разсъждения на районния съд не
отговарят на фактите по делото,респ.на определения режим на лични контакти на
бащата с детето.Вижда се от посочените съдебни актове,че не се касае само за
две съботи и недели от месеца ,но и за два
понеделника от месеца,а също и за определени много други празнични дни в
годината освен през лятото,с преспиване,които
са описани в решението на ВКС.Следва да се отчита ,че на майката е предоставено
упражняването на родителските права над детето и в такъв случай не може да се
определя реципрочен режим на лични контакти с него и на двамата родители .
Правилно е прието от районния съд,че в
интерес на детето е да общува лично със своята баба и че не са налице никакви
причини за отказ на подобен контакт.Не
може да се сподели обаче съображението
на районния съд,че категорично не следва тези контакти да са във времето за
лични контакти на бащата с детето и че това не било в интерес на малолетното. Обстоятелството,че
бащата на детето,на когото не е
предоставено упражняването на родителските права, е в много добри, близки взаимоотношения със своята
майка-ищцата по делото и че двамата живеят недалеч един от друг,макар и не в
един дом,следва да бъде съобразено при определяне режима на лични контакти на
бабата с детето.Бащата не е поставял никакви препятствия за пълноценно общуване
на своята майка с детето,когато то е при него.Предоставената му
възможност с определения режим на лични
контакти да взема детето при
себе си,не изключва по
никакъв начин възможността на бабата по бащина линия да се вижда през този
период с внучката си,когато тя и баща й са в град Шумен.При техните
отлични отношения това може да става
спокойно,безпрепятствено и без намеса на други органи.Когато пък бащата и
детето са извън град Шумен за
по-продължително време,влючващо неделите и четвъртъците на месеца,/пак при
спазване на определения му режим за лични контакти/, определеният й от районния
съд режим на контакти с детето-всяка четвърта неделя от месеца и всеки трети
четвъртък от месеца,е неосъществим,или това би могло да стане при ограничаване предоставените на самия баща със съдебното
решение права за контакти. Допълнително, определеният от районния съд режим на контакти на бабата с
детето ,означава на практика препятстване на майката да бъде с детето през уикендите ,като това може да става само в един от тях,което е
крайно недостатъчно.При положение,че майката не е домакиня, полага всички непосредствени грижи за детето
и упражнява родителските права над него ,тя има право на повече съвместно
свободно време с детето,от една събота и неделя в месеца.Срещу това нейно право
не могат да бъдат противопоставени
дадени на бабата на детето и на
неговия баща-син на същата баба ,права за лични контакти с детето общо три
уикенда през седмицата,както и други дни от нея.
Наред с всичко изложено по-горе,е необходимо да се отбележи,че
определеният личен режим на контакти с детето с негови близки,извън
родителя,упражняващ родителските права над него,следва да бъде съобразен преди
всичко с интересите на детето.Самото дете е изразило пред социалните работници
нежелание да се среща насаме с баба си.Настоящият въззивен съдебен състав
счита,че силно влошените отношения между родителите на детето,както
и тези на неговата майка с ищцата,неминуемо водят до въвличане на
детето в техните конфликти,до стресирането му при непрекъснатата смяна на условията на живот и средата ,с които е
свикнало и до нарушаване на ежедневния
му режим,с всички неблагоприятни
последици за неговата крехка психика и нормално,спокойно развитие и възпитание.
С
оглед и във връзка с всичко изложено по-горе ,въззивният съд намира,че оптималният режим за лични контакти на ищцата
с детето следва да бъде сведен до всеки трети четвъртък от месеца,от 17 до 19 часа,като детето се взема и
връща от дома на майката или от детското/учебното/ заведение,което посещава и
се връща в дома на майката. В този смисъл обжалваното първоинстанционно решение следва частично да бъде
изменено/отменено в частта,с която в определения режим на лични контакти е включена всяка четвърта неделя от месеца от
10 до 17 ч.,в която част то се явява неправилно-необосновано и
незаконосъобразно.В останалата част решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Разноски не са поискани и такива не се
присъждат.
Водим
от горното,Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 44 от 17.І.2019г. по
гр.д. № 2045/2018г.на Шуменския районен съд В ЧАСТТА ,с която са определени мерки за лични отношения на С.Г.П.,с ЕГН
**********,с адрес:г***,с детето С.Б.П.,с ЕГН**********,всяка четвърта неделя от месеца от 10 до 17 ч. .
ПОТВЪРЖДАВА
същото решение в останалата му част.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ,в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател:
Членове : 1. 2.