Р Е
Ш Е Н
И Е №40
гр. Видин, 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД - ВИДИН, НО, II – ри наказателен състав, в публичното заседание на
тринадесети
май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Л.Л.
ЧЛЕНОВЕ:1.В.С. 2. Д. В.
при участието на секретаря
Н.
К. и в
присъствието на прокурора от ВОП В.Н., след като изслуша докладваното от мл. съдията Д. В. ВНОХД № 221 по описа за 2020 на
ОС – Видин, за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 269/24.09.2020 година, постановена по НОХД 265/2019г. година, Районен съд - Видин е признал подсъдимия Н.С.В., с ЕГН: **********, роден на *** ***, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, българин, български гражданин, със средно-специално образование, месторабота - управител и собственик на „Агро Лена” ЕООД, с ЕИК *********, неженен, осъждан, за ВИНОВЕН в това, че: на 13.03.2018 г. в гр. Видин, в частен имот, представляващ гараж, разположен в жилищен блок, находящ се в гр. Видин, ул. „Ш” № *, вх.*, е държал акцизни стоки, представляващи 45 бр. кашонa, съдържащи общо 329 броя стъклени бутилки (299 броя стъклени бутилки с вместимост 0,750 л, 18 броя стъклени бутилки с вместимост 0,700 л и 12 броя стъклени бутилки с вместимост 1 л), с общо количество 248.850 л, всички съдържащи годен за консумация етилов алкохол - домашна ракия на обща пазарна стойност в размер на 2016.00 (две хиляди и шестнадесет) лева и стойност на неплатения и дължим акциз - 1375.86 (хиляда триста седемдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки) лева, без български акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон, съгласно чл.64, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове и в нарушение на чл.99, ал.1, т. 3 от същия закон, като случаят не е маловажен - престъпление по чл. 234, ал.1, предл. II от НК, за което и на основание чл. 234, ал.1, предл. II от НК, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 36 от НК е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца при първоначален „общ“ режим.
На основание чл. 55, ал. 3 от НК не е наложено кумулативно предвиденото по-леко наказание „глоба“, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
С присъдата
контролираният съд е приложил чл. 68, ал. 1 НК и чл. 234, ал. 5, вр. чл. 53,
ал. 1, б. „б“ НК, също така се е произнесъл и по разноските.
В срока по чл.
319 НПК присъдата е обжалвана от подсъдимия чрез адв. Б.В.. Счита крайния
съдебен акт на първоинстанционния съд за неправилен, тъй като от анализа на
доказателствената съвкупност не се установява вината му.
В срока по чл.
319 НПК не е постъпил въззивен протест или въззивна жалба от друга страна в
производството.
В срока по чл.
322 НПК не е постъпило писмено възражение от някоя от страните.
В закрито
заседание на 11.01.2021 г., по реда на чл. 327 НПК, е насрочено открито съдебно
заседание пред въззивната инстанция за 28.01.2021 г.
На 28.01.2021
г. ход на делото не е даден поради служебна ангажираност на защитника на
подсъдимия пред ВКС. Делото е отложено и насрочено за 25.02.2021 г.
На 25.02.2021
г. е проведено открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, по искане на
защитата е разпитан св. К., след което настоящият съдебен състав, след проведено тайно
съвещание, е счел, че делото е изяснено и е обявил, че ще се произнесе с
решение в срока по чл. 340, ал. 1 НПК.
Непосредствено
след това обаче настоящият състав констатира, че следва да отмени Определението
си от 25.02.2021 г., с което е даден ход на съдебните прения и делото е обявено
за решаване, тъй като е констатирал, че обстоятелствата по същото не са изцяло изяснени и е
необходимо да бъдат извършени допълнителни съдебно – следствени действия и по –
конкретно повторен разпит на св. С.Ц.В..
На
13.05.2021 г. е проведено още едно съдебно заседание пред въззивната инстанция,
в което е проведено въззивно съдебно следствие и е разпитан св. С.В..
В хода на въззивното
съдебното следствие подсъдимият Н.С.В., въпреки
предоставената му възможност, не се възползва от правото си да дава обяснения.
В хода на съдебните прения
представителят на държавното обвинение оспорва жалбата, тъй като счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна.
В хода на съдебните прения адв. Б. –
защитник на подс. В. – излага подробни аргументи защо счита, че присъдата
следва да бъде отменена.
Подсъдимият В., в лична защита, посочва, че
действията му, изразяващи се в отваряне на процесния гараж, са съобразени със
съветите, които му е дал прокурор при ВОП и за когото твърди, че е негов
приятел.
При предоставена последна
дума на подсъдимия В., на основание чл. 297, ал. 1 от НПК, същият моли да
бъде оправдан.
Видинският окръжен съд, като съобрази
изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата,
съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен
съдебен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по
общия ред.
Вътрешното убеждение на ВРС по фактите е ясно изразено.
То е формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото
доказателствени материали. Провеждайки и самостоятелни съдебно – следствени
действия и преценявайки независимо доказателствените източници, настоящият
въззивен състав прие, че контролираният е стигнал до правилни фактически
констатации, а именно:
Настоящият въззивен състав прие
за установено следното от фактическа страна:
На 13.03.2018 г., след получени оперативни данни, че лицето Н.С.В. държи в гараж, ползван от него, находящ се в гр. Видин, ул. „Широка" № 23 етилов алкохол, било решено да бъде отпочнато на основание чл. 212, ал.2 от НПК ДП № 9 / 2018 г. по описа на Митница - Лом с извършване в условията на неотложност на ПСД - претърсване и изземване.
На 13.03. 2018 г. митнически и полицейски служители пристигнали на горния адрес, където било извършено ПСД - претърсване и изземване. При извършеното претърсване в крайния десен ъгъл на гаражното помещение, поставени върху метален стелаж били намерени 45 бр. кашони, съдържащи общо 329 броя стъклени бутилки, от които 299 броя стъклени бутилки с вместимост 0,750 л., 18 броя стъклени бутилки с вместимост 0,700 л., 12 броя стъклени бутилки с вместимост 1 л., с общо количество 248.850 л. Всички бутилки съдържали течност, с мирис наподобяващ ракия.
Горепосочената
фактическа обстановка се основава на следния доказателствен материал:
-
гласни доказателствени средства – обясненията на
подсъдимия В., показанията на св. Пламен
Керанов, св. С.В., св. Жоро В., св. Ивайло Иванов, св. Красимир Николов и св.
Олга Буданова ;
-
писмени доказателствени средства – справка за съдимост,
протокол за претърсване и изземване, протокол за оглед на ВД
-
веществени доказателства - 299 броя стъклени бутилки с вместимост 0,750 л., 18
броя стъклени бутилки с вместимост 0,700 л., 12 броя стъклени бутилки с
вместимост 1 л., общо количество 248.850 л., с основно съдържание на етилов
алкохол;
-
експертни заключения – физико – химична експертиза и
съдебно – оценителна експертиза.
В
хода на проведеното въззивно съдебно следствие в процесуалното качество на
свидетел е разпитан св. С.В. /баща на подсъдимия/. Възпроизвеждайки своите
възприятия пред съда, св. С.В. потвърждава казаното пред първоинстанционния
съд, а именно, че намерената ракия е негова, той я е варил, съхранявал я е в
гараж, собственост на св. Жоро В., дал
е ключа от гаража на снаха си, искал е да се мести във Видин при сина си, но
същият не е знаел за тези му намерения. В тази връзка служебно бяха
констатирани противоречия в показанията на свидетеля пред въззивната инстанция
с тези, дадени от него в хода на досъдебното производство. Същите бяха прочетени
по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.
Преди
да бъдат анализирани обаче следва да се обсъдят възраженията на защитата,
досежно допуснати съществени процесуални нарушения при разпита на св. С.В. в
хода на досъдебното производство.
Първото
е, че на свидетеля не е предявен протокола за разпит на неговия син, въз основа
на който разследващият орган е формулирал въпросите. Твърди се, че по този
начин разследващият орган е опорочил разпита.
Във
връзка с това настоящият съдебен състав намира за необходимо да изясни, че в
НПК никъде не е разписано задължение на компетентния орган, упражняващ функция
по ръководство и решаване в съответната фаза, да предявява на свидетел
протокол, въз основа на който ще бъдат формулирани въпросите към него.
На
второ място, възражението, че на свидетеля не е прочетено какво е записано в
протокола от разпит, респ. това води до съществено нарушение на процесуални
правила, също се явява неоснователно. Така е, защото св. С.В. е грамотен, респ.
може да чете, и същевременно е положил подписа си. Твърдението, че не си е
носел очилата и не е прочел записаното, а директно се е подписал, също не води
до извод за допуснато съществено процесуално нарушение, защото в разпита си
пред въззивната инстанция заявява следното: „Щом
съм казал на досъдебното производство, че съм дал този алкохол на сина ми,
значи е така.“ Тази реплика по своята същност води до едно категорично
потвърждаване от страна на свидетеля, че казаното от него пред разследващия
орган е вярно обективирано в протокола за разпит. Освен това и в останалата
част от разпита си пред настоящата инстанция свидетелят не даде основание на
съда да се съмнява в отразеното в коментирания протокол.
Третото
възражение касае нарушаване на разпоредбата на чл. 139, ал. 6, вр. чл. 138, ал.
5 НПК. Адв. Б. посочва, че разследващият орган е задавал въпросите на свидетеля,
като е включвал показания на Н.В. преди да бъде привлечен в процесуалното
качество на обвиняем, и по този начин със задаването на въпросите е посочил и
отговорите. В принципен план, разпитът на свидетел по делото следва да
бъде извършен при спазване на изискванията на разпоредбата на чл. 139, ал. 6, вр. чл. 138, ал. 5 НПК относно
формулирането на поставените въпроси /от което изискване разследващият орган
отчасти се е отклонил при разпита на св. С.В./, като в
случай на допуснати нарушения по този текст, от значение за това дали са със
съществен характер е възприетата от контролирания съд цялостна оценка на показанията
на разпитания свидетел и доколко същата рефлектира върху правилността на
формиране на вътрешното му убеждение по фактите /в този смисъл Решение 39 от 21.06.2018 г. по н.д. 1258/2017 г., III Н.О., ВКС/. Настоящият въззивен състав констатира,
че единственият въпрос от разпита на св. В., намиращ се на л. 71-73 от
досъдебното производство, който е зададен в нарушение на горепосочените
разпоредби, е: „В разпита си Н.В.
посочва, че намереният етилов алкохол е ваш, така ли е?“ Св. С.В. не отрича,
напротив, дори набляга на обстоятелството както пред първоинстанционния, така и
пред въззивния съд, че намереният алкохол е именно него. Вследствие,
нарушаването на чл. 139, ал. 6, вр. чл. 138, ал. 5 НПК не може
да бъде прието за съществено.
Предвид гореизложеното, съставът на окръжния съд намира,
че протоколът от разпит на св. С.В. от досъдебното производство не следва да
бъде изключван от доказателствената съвкупност.
Изложените възприятия на св. С.В. пред въззивната
инстанция, освен че са вътрешно противоречиви и крайно алогични, са и в
абсолютно несъответствие с казаното от него пред разследващия орган.
Както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд
свидетелят заявява, че процесният алкохол е негов и той го е оставил в гаража,
собственост на св. Ж.В.. В хода на досъдебното производство е заявил, че е дал
алкохола на сина си – подс. В., за да се черпи с приятели. След като е запитан
отново от въззивния съд дали е дал алкохола на сина си, свидетелят казва
следното: „Щом съм казал на досъдебното
производство, че съм дал този алкохол на сина ми, значи е така.“
Противоречията
не спират до тук. В хода на въззивното съдебно следствие свидетелят заявява, че
е казал на снаха си, че е оставил багаж в гаража и ѝ е оставил ключа, в
случай, че собственикът св. Ж. В. го поиска. Същевременно твърди, че подс.
Никола В. не е бил наясно със желанието му да се премести от с. Гъбене във
Видин и с обстоятелството, че има алкохол в процесния гараж. Наред с това св. С.В.
потвърждава, че алкохолът е дал именно на подсъдимия.
Житейски
нелогично е и, че св. С.В. е искал да скрие от сина си желанието му да се
премести при него във Видин, но пък е споделил със снаха си, на която е дал и
ключ от гаража.
Предвид
всичко изложено, настоящият съдебен състав счита, че е абсурдно да приеме, че
подс. Н.В. не е бил наясно, че в процесния гараж се намира порцесния алкохол.
Горепосоченият
извод не би могъл да бъде разколебан дори при анализа на гласните
доказателства, възпроизведени от св. О. Б.. Установено е, че същата живее на
семейни начала с подсъдимия, това обстоятелство обаче, само по себе си, не е
основание показанията ѝ да бъдат изначално дискредитирани. Ръководно –
решаващият орган всякога е длъжен в такава хипотеза да ги анализира и съпостави
с останалия събран и проверен по делото доказателствен материал. В настоящия
случай, след като показанията на св. С.В. бяха приети за крайно противоречиви,
не следва да бъдат кредитирани с доверие
и показанията на св. Олга Буданова, които напълно ги подкрепят, досежно
наличието на знание у подсъдимия за наличието на процесния алкохол в гаража,
собственост на св. Жоро В..
На
следващо място от показанията на св. П.К. единствено става ясно, че заедно със
св. С.В. са превозили алкохола от с. Гъбене в гаража във Видин, което не
изключва крайния извод от анализирания досега доказателствен материал, а
именно, че св. С.В. е дал алкохола на сина си – подс. Н.В..
Наред
с всичко изложено, св. И. И. и св. К. Н. заявяват, че лично подс. Н. В. им е
посочил кой е гаражът и ги е завел до него. Изложеното още веднъж подкрепя
извода за пълна противоречивост в показанията на св. С.В.. Коментираните гласни
доказателства на св. И. И. и св. К.Н. правилно са кредитирани от първоинстанционния
съд, тъй като са логични, последователни и безпротиворечиви.
На
последно място, следва да бъде отбелязано, че назначените и изготвени
експертизи са обективни и надлежно приобщени, поради което правилно са
кредитирани от районния съд.
При така
установената фактическа обстановка въззивният съд достигна до извод, че
деянието, извършено от подс. В.
съдържа обективните и субективните елементи на престъпния състав по чл. 234, ал. 1,
пред. 2 НК.
Правната
страна е изяснена от контролирания съд, заради това въззивната инстанция ще
засегне единствено спорните по отношение на нея моменти.
Защитата
релевира възражение, изразяващо се в това, че изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 234, ал. 1, предл. 2 НК се изразява в „държане“, а според
ТР 2/2013 г. по тълк. д. 2/2013 г., ОСНК, ВКС, за да е налице „държане“ е
необходимо да е установено трайно състояние на фактическа власт, което не било
доказано по никакъв начин в хода на производството. Въззивната инстанция не
може да се съгласи с тези аргументи, тъй като видно от показанията на св. С.В.,
дадени в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281 НПК,
същият твърди, че е предоставил алкохола на подсъдимия „миналата година“, което
недвусмислено води до извод за установено трайно състояние на фактическа власт.
На
следващо място, деянието на подс. Н.В.
законосъобразно е било квалифицирано в присъдата като извършено в условията на
немаловажен случай престъпно държане на акцизни стоки без бандерол, когато
такъв се изисква по закон (чл. 234, ал. 1 НК).
Установените в гаража 248,50 литра етилов алкохол, разпределени в 329 стъклени
бутилки, отговарят на нормативните критерии по чл. 120, ал. 2 от Закона за виното и
спиртните напитки, съставляват «акцизна стока» по смисъла
на чл. 2, т. 1 и чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от Закона за
акцизите и данъчните складове (ЗАДС), поради което са и
годен предмет на престъплението по чл. 234, ал. 1 НК.
Упражняваната спрямо тях фактическа власт от подсъдимия, чрез съзнателното им
съхраняване в гаража, в който са били открити, е реализирала умишлено (с
отчетения от ВРС пряк умисъл) тяхното "държане"
– изпълнително деяние на въпросното престъпление, чието обективно проявление не
разкрива критериите на маловажен случай по чл. 93, т. 9 НК (като
се отчетат стойностите на самата стока – 2016, 00 лв., и на дължимия за нея
акциз – 1375,86 лв.). Изпълнено е и съставомерното условие липсващият акцизен
бандерол да е изискуем по закон, доколкото такъв е задължителен за всички
категории спиртни напитки по силата на чл. 64, ал. 1 ЗАДС.
Въззивният съд намира, че районният съд правилно е
индивидуализирал наказанието, като е отчел смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. Също така законосъобразно е приел, че в случая е
приложим чл. 55 НК. Наред с това е взел предвид, че процесното престъпление е
извършено в условията на чл. 68, ал. 1 НК, респ. правилно е счел, че за постигане
на целите, предвидени в чл. 36 НК, наказанието следва да бъде изтърпяно
ефективно.
Районният съд законосъобразно се е произнесъл по
въпросите, свързани с разпореждането с веществените доказателства, и
разноските.
В заключение, неоснователността на въззивната жалба и
липсата на служебно установени от втората инстанция основания за отмяна или
изменение в оспорваната присъда налагат нейното цялостно потвърждаване, поради
което – в съответствие с чл. 338 НПК, Окръжен съд - Видин, НО, ІІ въззивен състав:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Присъда № 269 от 24.09.2020 г. по Н.О.Х.Д. № 265/2019
г., ВРС, НО.
Решението е окончателно, респ. не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: