№ 5975
гр. С, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110131686 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ал.1
ЗЗД вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по предявени от „ф-ма“ АД срещу З. Ц.
Бaникова по реда на чл. 422, ал.1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 430, ал.1 и ал. 2 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и 86, ал. 1
ЗЗД за установяване съществуването в полза на ищеца срещу ответника на следните
вземания: главница в размер на 1 769,27 евро, представляваща дължима сума по
Договор за банков кредит №000LD-R006784/02.06.2011г., срокът на действие на който
е изтекъл на 10.06.2021г., ведно със законна лихва от 10.09.2021г. до изплащане на
вземането, сума в размер на 802,49 евро, представляваща непогасена договорна лихва,
начислена за периода от 10.11.2015г. до 10.06.2021 г., сума в размер на 774,58 евро,
представляваща обезщетение за забава за просрочените плащания за периода от
11.05.2013г. до 12.03.2020 г., дължима на основание Раздел II, т.10 от Договора за
кредит, сума в размер на 38,08 евро, представляваща непогасена договорна лихва,
дължима на основание Раздел II, т.4 от Договора за кредит, във връзка с чл.85 от ЗЗД и
чл.306 от ТЗ за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., сума в размер на 569,11 евро,
представляваща обезщетение за забава на просрочените задължения за периода от
14.05.2020г. до 09.09.2021 г., дължимо на основание Раздел II, т.10 от Договора за
кредит, сума в размер на 61,36 евро, представляваща такса за връчване на покани за
предсрочна изискуемост, за които вземания е издадена заповед за незабавно
1
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 52990/2021 г. по описа на СРС, 25-ти състав.
Настоящият иск е подаден в законоустановения едномесечен срок след указания по
реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, противно на наведените от ответника възражения.
Ищецът „ф-ма” АД твърди, че по силата на Договор за банков кредит №
000LD-R-006784/02.06.2011 г. на К Ц Б и Р И Б. е предоставен кредит в размер на 1930
евро за погасяване на съществуващи задължения, като същият бил усвоен на
10.06.2011 г. Поддържа се, че въз основа на договор за поръчителство от 02.06.2011 г.
ответницата се е задължила да отговаря солидарно за задълженията на К Б. Сочи, че
съгласно т. 4 от Договора кредитополучателите заплащат на банката годишна лихва в
размер на базовия лихвен процент на банката, увеличен с надбавка от 8,51 пункта.
Уговорено било, че плащания, дължими , но неизвършени в срок поради недостиг на
авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя, се отнасят в просрочие и
олихвяват с договорения в т. 4 от договора лихвен процент плюс наказателна надбавка
в размер на законната лихва. Твърди се, че кредитът е в просрочие, считано от
10.05.2013 г. до 09.09.2021 г. – общо 3045 дни, а общият размер на просрочената сума
по главница – 1769,27 евро или 98 вноски, съгласно погасителния план по договора.
Заявява, че общият размер на просрочената лихва е в размер на 802,49 евро. Падежът
на кредита бил настъпил на 10.06.2021 г., съгласно раздел I, т. 3 от договора за кредит,
като в тази връзка били изпратени покани за доброволно изпълнение до длъжниците,
но не постъпили плащания по задължението.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове. Оспорва банката да е предоставила посочената в
договора сума на кредитополучателите. Поддържа, че искът е предявен след
изтичането на шестмесечния срок по чл. 147 ГПК , което освобождава поръчителя от
отговорност. Оспорва да е настъпила предсрочна изискуемост на задълженията, както
и да са изпращани покани в тази връзка. Прави възражение за изтекла погасителна
давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 и 3 ГПК, и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По делото е прието и приложено ч.гр.дело № 52990/2021 г. по описа на СРС,
25 състав, от материалите по което се установява, че същото било образувано по
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено
на 10.09.2021г. от “ф-ма“ АД /ищец по делото/ срещу К Ц Б и Р И Б. –
кредитополучатели и З. Ц. Бaникова - поръчител /ответник по делото/ за посочените
по-горе суми. В полза на “ф-ма“ АД била издадена заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист. По делото е постъпило
възражение срещу заповедта от З. Ц. Бaникова, което е своевременно подадено, поради
2
което е указано на “ф-ма“ АД правото й да предяви иск за установяване съществуване
на вземането си спрямо поръчителя. Разпореждане от 17.01.2022г. е изпратено до „ф-
ма“ АД на адрес, различен от вписания такъв в Търговски регистър и до адвокат, който
е разполагал с пълномощия единствено да получава заповеди за изпълнение и
изпълнителни листа в полза на банката, но не и да осъществява процесуално
представителство на същата, поради което и Съдът не е приел редовност на връчване
на разпореждането и е постановено ново връчване на адреса на банката, което е
осъществено на 17.05.2022г. Поради изложеното исковата молба е подадена в
законоустановения срок и исковете са допустими, а изричното възражение на
ответника за недопустимост на производството поради просрочие се явява
неоснователно.
По делото е представен Договор за банков кредит №000LD-
R006784/02.06.2011г., по силата на който „ф-ма“ АД предоставя на
кредитополучателите К Ц Б и Р И Б., банков кредит в размер на 1930 евро за
погасяване на съществуващи задължения по посочен друг договор за кредит и
разплащателна сметка, като е определен срок за усвояване на кредита до 25.06.2011 г.
В т.3 на договора е уговорен краен срок за погасяване 10.06.2021г.
Представен е и Договор за поръчителство от 02.06.2011 г. по силата на който
ответницата З. Ц. Бaникова се е задължила да отговаря пред банката за задълженията
на К Б за главница, лихви, такси, комисионни и разноски, произтичащи о т отпуснат на
кредитополучателя банков кредит в размер на 1930 евро, съгласно Договор за банков
кредит №000LD-R006784/02.06.2011г. Уговорено е, че поръчителят отговаря
солидарно за всички последици от неизпълнението на главното задължение,
включително за лихвите и разноските.
З. Ц. Бaникова не е оспорила подписа си, поставен в Договор за поръчителство
от 02.06.2011 г., нито се е позовала на някакъв порок на волята, поради което следва да
се приеме валидно поемане на отговорност за чужд дълг като поръчител от страна на
ответницата.
По делото е изслушано заключение на ССчЕ, което като неоспорено от страните
настоящия състав напълно приема. От вещото лице е установено, че съгласно
процесния договор за кредит и извлечение от сметка с IBAN 93FINV91501014986761,
на 10.06.2011 г. по сметката на К Б е постъпила сума в размер на 1 930.00 EUR с
основание „Референция: S20LRAC111610002 Усвояване на кредит Кредит No 000LD-
R-002110 на К Ц Б“, като тази транзакция представлява усвояването на процесния
кредит, съгласно условието по раздел I, т. 1 от процесния договор за кредит.
С оглед на констатираното изпълнение на задължението на „ф-ма“ АД за
предоставяне на сумата, предмет на договора за кредит в полза на
кредитополучателите, неоснователно се явява възражението на ответника за наличие
3
на неизпълнение на задължението на банката по предоставяне на кредита.
От ССчЕ е видно, че към датата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение са констатирани неплатени остатъци от задължения по процесния кредит,
както следва: непогасена главница в размер на 1 769.27 EUR, съгласно изчислението
по колона 4 на таблица 1 на заключението; непогасена договорна лихва в общ размер
на 802.49 EUR, отнасяща се за периода от 10.11.2015 г. до 10.06.2021 г., съгласно
изчислението по колона 7 на таблица 1 на заключението; непогасена наказателна лихва
в общ размер на 1 381.77 EUR, отнасяща се за периода от 11.05.2013 г. до 10.09.2021 г.,
съгласно изчислението по колона 10 на таблица 1 на заключението; наказателната
лихва, осчетоводена на 10.09.2021 г. в размер на 708.07 EUR представлява задължение
върху миграция на част от главницата от 664.30 EUR за периода 23.09.2017 г. –
10.09.2021 г. (1448 дни) при ГЛП за нак. лихва 26.50%; такси за връчване на покани за
предсрочна изискуемост в общ размер на 120 лв., съгласно приложени 2 броя фактури
към заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Видно от таблица 1 на заключението считано от 10.05.2013г. не са заплащани
вноски за погасяване на главница, а считано от 10.12.2015г. не е погасявана и
договорната лихва.
По ч. гр.д. № 52990/2021 г. по описа на СРС, 25 с-в е представена Покана до Р И
Б. от „ф-ма“ АД, с която банката на основание т.10.1.2 „а“, във връзка с т.10 от Общите
условия на банката, кани кредитополучателя в 7 дневен срок от получаване на
поканата да погаси всички задължения, произтичащи от договора, в противен случай
след изтичане на срока ползвания кредит става изцяло и предсрочно изискуем. От
разписка към поканата е видно, че е връчена на 02.09.2019г. чрез ЧСИ Стоян Якимов с
рег.№844 на КЧСИ лично на Р И Б.. Представена е покана, отправена и до З. Ц.
Бaникова, като видно от разписка е връчена по същия ред на поръчотеля на
22.08.2019г.
Представени са фактури, от които се установява, че „ф-ма“ АД е заплатила по
60лв. за такса на ЧСИ за връчването на всяка от поканите.
От представени Общи условия на „ф-ма“ АД за кредити на физически лица –
т.10.1 е видно че банката има право да обяви кредита за изцяло и предсрочно
изискуем, с писмено предизвестие до кредитополучателя за срок, определен от
банката, в случай, че /т.10.1.2 б.“а“/ кредитополучателят не извърши което и да е
плащане по договора повече от 5 работни дни след датата на която плащането е
станало изискуемо.
Видно е от представените покани и доказателства за връчването им, че банката е
упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като с оглед
констатираната от вещото лице забава в плащането на вноските по договора, с много
повече от 5 работни дни, това право е упражнено и в съответствие с ОУ. Следователно
4
предсрочна изискуемост на вземането по договора е настъпило след изтичане на 7 дни
от връчване на покана на кредитополучателя, доколкото тя е втората по ред, след
връчване на покана до поръчителя, а именно считано от 10.09.2019г.
С обявяване на вземанията по договора за кредит за предсрочно изискуеми,
настъпва и падежа на главното задължение за което отговаря поръчителя.
С разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД се регламентира прекратяване на
поръчителството, поради бездействие на кредитора по договора след крайния падеж на
главното задължение - Поръчителят остава задължен и след падежа на главното
задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест
месеца. Съгласно Тълкувателно решение №5/2019г. на ОСГТК на ВКС при уговорено
погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на
изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост.
В случая предсрочна изискуемост е настъпила считано от 10.09.2019г. и от тази
дата тече срока по чл.147, ал.1 ЗЗД, който е изтекъл на 11.03.2020г. Дори и да се
приеме, че спирането на давностни срокове, предвидено в чл.3, т.2 от Закон за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, обнародван в Държавен
вестник брой 28 от 24.03.2020г., в първоначалната му редакцията, съгласно която за
срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти, е приложимо и за преклузивните процесуални срокове, то
срока по чл.147, ал.1 ЗЗД е изтекъл преди 13.03.2020г. и не подлежи на продължаване
с този закон.
Заявление за издаване на заповед за изпълнение е подадена повече от една
година след изтичане на срока по чл.147, ал.1 ГПК и към момента на подаването му,
отговорността на поръчителя е била погасена.
Поради изложеното предявените искове следва да се отхвърлят.
При този изход на спора и изричната претенция на ответника, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК ищеца следва да бъде осъден да му заплати направените разноски по
делото в размер на 500лв. адвокатско възнаграждение и разноски по ч. гр.д. №
52990/2021 г. на СРС, 25-ти с-в в размер на 480лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД вр.
чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД, предявени от “ф-ма“ АД, ЕИК *****, с адрес гр.С,
5
бул. „Д Ц“ № 37, срещу З. Ц. Бaникова, с ЕГН ********** и с адрес: гр. С, ж.к. „Д“,
бл.27, вх.Б, ет.2, ап. 56, за признаване за установено, че З. Ц. Бaникова ДЪЛЖИ в
качеството си на поръчител по Договор за поръчителство от 02.06.2011 г. и Договор за
банков кредит №000LD-R006784/02.06.2011г. на “ф-ма“ АД сума в размер на 1 769,27
евро, представляваща дължима сума по Договор за банков кредит №000LD-
R006784/02.06.2011г., срокът на действие на който е изтекъл на 10.06.2021г., ведно със
законна лихва от 10.09.2021г. до изплащане на вземането, сума в размер на 802,49
евро, представляваща непогасена договорна лихва, начислена за периода от
10.11.2015г. до 10.06.2021 г., сума в размер на 774,58 евро, представляваща
обезщетение за забава за просрочените плащания за периода от 11.05.2013г. до
12.03.2020 г., дължима на основание Раздел II, т.10 от Договора за кредит, сума в
размер на 38,08 евро, представляваща непогасена договорна лихва, дължима на
основание Раздел II, т.4 от Договора за кредит, във връзка с чл.85 от ЗЗД и чл.306 от ТЗ
за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., сума в размер на 569,11 евро,
представляваща обезщетение за забава на просрочените задължения за периода от
14.05.2020г. до 09.09.2021 г., дължимо на основание Раздел II, т.10 от Договора за
кредит, сума в размер на 61,36 евро, представляваща такса за връчване на покани за
предсрочна изискуемост, за които вземания е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 52990/2021 г. по описа на СРС, 25-ти състав.
ОСЪЖДА “ф-ма“ АД, ЕИК *****, с адрес гр.С, бул. „Д Ц“ № 37 да заплати на
З. Ц. Бaникова, с ЕГН ********** и с адрес: гр. С, ж.к. „Д“, бл.27, вх.Б, ет.2, ап. 56 на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по исковото и заповедното
производства в размер на 980лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6