№ 824 / 22.11.2019г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на тридесети
октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Я.В., като разгледа административно дело № 998 по описа на съда за 2019 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба на“Анибал АВ” ЕООД, ЕИК **********, с която е предявен
против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
следният иск: иск за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на
500 лв., като твърдението е, че вредите са му причинени от заплащането на
адвокатско възнаграждение същия размер по нахд № 864/2019 г. на РС – Пазарджик
, с решението по което дело е отменено
като незаконосъобразно Наказателно постановление № 33-0000017/20.03.2019 г.,
издадено от началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Пазарджик.
Исковата молба се поддържа от процесуалния
представител на ищеца в проведеното открито съдебно заседание, както и в
подадено преди него писмено становище. Същият претендира и присъждане на
направените разноски в настоящото производство.
Ответникът – Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ не изпраща представител в проведеното съдебно
заседание но оспорва исковата молба в писмена защита подадена преди проведеното открито съдебно заседание.
Възразява и против присъждането на разноски за настоящото производство, тъй
като ищецът не е направил опит за извънсъдебно уреждане на претенцията си.
Прокурорът дава заключение за основателност на
предявените искове. Счита, исковата молба за доказана.
Жалбата е допустима, тъй като съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 на ВАС „при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон“.
Основният иск за присъждане на обезщетение в размер на
500 лв. е основателен: Безспорно по делото се установи, че е издадено наказателно
постановление против
ищеца от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Пазарджик. Ищецът е обжалвал това
постановление пред Районен съд – Пазарджик, който с решението си, постановено нахд № 864 по описа на съда за 2019 година го е
отменил. Решението е влязло в сила тъй като не е обжалвано в законоустановения
срок. В съдебното производство пред Районен съд – Пазарджик ищецът е бил
представляван от адвокат В.Д., на когото видно от приложеното пълномощно
настоящият ищец е заплатил възнаграждение в размер на 500 лв.
Тази сума представлява имуществена вреда за ищеца в
резултат на необходимостта да ползва специализирани адвокатски услуги, за да се
защити в съдебното производство, което в крайна сметка е приключило с отмяна на
наказателното постановление.
Възнаграждението е в размер, който е близък до минимално
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения:
Тази наредба в своя член 18, ал. 2 предвижда следното:
Чл. 18. (2) (Доп. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. и доп.,
бр. 28 от 2014 г.) За процесуално представителство, защита и съдействие по дела
срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.
В случая, наложеното наказание е глоба в размер на 3 000
лв. и при изчисляването на минималното адвокатско възнаграждения по цитирана
по-горе разпоредба се получава размер 440 лв. Следователно платеното
възнаграждение от 500 лв. е справедливо и обосновано по смисъла на чл. 36, ал.
2, изр. 2 от Закона за адвокатурата и за него следва да бъде присъдено
обезщетение в пълния претендиран размер.
Неоснователно е възражението, че договорът за правна
защита и съдействие не е достатъчно доказателство за заплатената правна помощ.
Напротив, този документ е изготвен в законово предвидената форма и в него е
отбелязано, че възнаграждението е заплатено в брой. Затова документът служи
като доказателство, както по административнонаказателното дело, така и в
настоящото съдебно производство.
По отношение на разноските, направени в настоящото
производство.
Частично основателно е възражението, че не следва да
се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство,
тъй като ищецът не е направил опит за извънсъдебно уреждане на спора. Безспорно
ищецът е претърпял вреди и е негов изборът по какъв начин ще претендира тяхното
обезщетяване – по съдебен или по извънсъдебен път. След като е избрал съдебната
защита и е ползвал адвокатска помощ той има правото същата да му бъде
възстановена.
Независимо от това, следва заплатеното адвокатско
възнаграждение от 400 лв. да бъде намалено до минималния предвиден законов
размер съобразно материалния интерес, който в случая е 300 лв. Това е така, тъй
като настоящото дело не се отличава с никаква фактическа и правна сложност. По
него съдът извършва единствено преценка, какъв е изхода на делото и дали е
заплатено адвокатско възнаграждение, каквато преценка прави поначало съдът,
който разглежда основния иск в допълнение към основните си мотиви.
Затова на ищеца следва да бъдат присъдени 50 лв.,
платена държавна такса и 300 лв.,
платено адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
Осъжда Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация” да заплати на „Анибал АВ” ЕООД обезщетение за имуществени вреди в
размер на 500 лв. /петстотин лева/, причинени „Анибал АВ”
ЕООД
от
заплащането на адвокатско възнаграждение в същия размер по нахд № 864/2019 г. на Районен
съд – Пазарджик, с решението по което дело е отменено като незаконосъобразно НП
№ 33-0000017/20.03.2019 г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация– Пазарджик.
Осъжда Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” да заплати
на „Анибал
АВ” ЕООД разноски по
делото в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/.
Решението
подлежи на касационно обжалване чрез настоящия съд пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /П/