Решение по дело №128/2018 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 май 2019 г. (в сила от 18 януари 2021 г.)
Съдия: Иглика Василева Жекова
Дело: 20187220700128
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 април 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    86

 

Гр. Сливен, 20.05.2019 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Иглика Жекова

 

 

при участието на прокурора Христо Куков

и при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 128 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2018 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по искова молба от „ГППИМП М. Б.“ ООД, ЕИК …………., със седалище и адрес на управление гр. С., ул………. № …., пр. от у. Н. П. Б. срещу Национална здравноосигурителна каса, гр. София за присъждане на обезщетение в общ размер 5 180,78 (пет хиляди сто и осемдесет 0,78) лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на Директора на РЗОК – Сливен, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба и допълнителната уточняваща към нея се твърди, че причинените имуществени вреди са средствата, които НЗОК е заплатила на изпълнители на специализирана медицинска помощ и изпълнители на медико – диагностична дейност за първо тримесечие  на 2015 г. в резултат на назначените от „ГППИМП М. Б.“ ООД специализирани медицински дейности (СМД) и медико – диагностични дейности) извън определените на лечебното заведение с Протоколи РС-I 459-1/13.02.2015 г. и РС-I 459-2/11.03.2015 към договор № 200459/13.02.2015 г. за първо тримесечие на 2015 г. Вредите били претърпяни от дружеството чрез удържане на сумата от 5 180,74 лева от страна на РЗОК – Сливен, в резултат на незаконосъобразното бездействие на директора на регионалната каса да поиска от Надзорния съвет на НЗОК допълнителни средства за СМД по бл. МЗ-НЗОК № 3 и МДД по бл. МЗ-НЗОК № 4, каквито били отпускани на други РЗОК, които поискали такива. Моли съда да осъди НЗОК да му заплати обезщетение в размер на 5 180,74 лева за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба. Претендира разноски в производството.

В с.з. ищцовото дружество, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно упълномощен адв. Ж. Д. от АК – Х., която поддържа иска и моли съда да го уважи. Счита за безспорно установено по делото, че за второ и четвърто тримесечие на 2015 г. са отпуснати допълнителни СМД и МДД само и единствено на РЗОК, които са заявили това. От събраните доказателства се налагал извода, че директорът на РЗОК – Сливен не е поискал коригирани допълнителен брой МДД, въз основа на което за лечебното заведение възникнало задължение за възстановяване размера на издадената писмена покана за първо тримесечие на 2015 г. Претендира разноските в производството.

В с.з. ответникът по исковата молба Национална здравноосигурителна каса се представлява от упълномощен ст. юрк. Хр. Д., която оспорва иска по основание. От доказателствата по делото се установявало, че не е била налична медицинска необходимост за директора на регионалната каса да поиска допълнителен брой СМД и стойност МДД. Задължението на директора да уведомява управителя на НЗОК за разпределението и преразпределението на броя и стойностите СМД и МДД не водело до задължение да поиска такива, още повече, че лечебното заведение с противоправното си поведение предизвикало щета в бюджета на НЗОК. По делото липсвали данни за медицинска необходимост от това – обявена епидемия, която да налага увеличаване на необходимостта от консултации от специалисти на СИМП. В писмени бележки моли съда да отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана. Заявява, че с подписването на Договор № 200459/13.02.2015 г. двете страни са се съгласили отношенията между тях да са подчинени на Правилата по чл. 3 ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2015 г. Прочита на чл. 12 ал. 1 налагал извода, че директорите на РЗОК са задължени да информират управителя на НЗОК след приключване на тримесечието за разпределените брой/стойности по изпълнители и лекари, работещи в тях, база за изчисляване и корекциите. Позовава се на чл. 14 ал.1 , съгласно който управителят на НЗОК може да определи допълнителен брой/стойност на дейностите в регулация за определена РЗОК преди изтичане на календарното тримесечие и то само в случай на доказана медицинска необходимост. Моли съда да отхвърли иска, с претенция за юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен заявява, че искът е недоказан и неоснователен, а и недопустим. Избраният административен механизъм съставлявал регулиращ механизъм, а предявеният иск навлизал в сферата на оперативна самостоятелност на административния орган. Счита, че са налице условия за отхвърляне на исковата молба.

Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 13.02.2015 г. между „ГППИМП М. Б.“ ООД и НЗОК бил подписан Индивидуален договор № 200459 за оказване на извънболнична медицинска помощ, към който били подписани Протоколи РС-I 459-1/13.02.2015 г. и РС-I 459-2/11.03.2015 за първо тримесечие на 2015 г., в които били определени брой СМД и стойност МДД, които по силата на договора изпълнителят на извънболнична медицинска помощ може да назначава през първо тримесечие на 2015 г. В резултат на проведена административна проверка по реда на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) било констатирано, че лечебното заведение е превишило определените му рамки в горните протоколи и е назначавало медицински дейности (СМД и МДД) извън същите на стойност 5 180,74 лева. С извод, че с превишението е причинена щета на бюджета на НЗОК, Директорът на РЗОК – Сливен издал Писмена покана по чл. 76а ал. 3 от ЗЗО за възстановяване на суми, получени без правно основание изх. № 29-05-123/08.10.2015 г. С административния акт дружеството било приканено в 14-дневен срок да възстанови сумата н размер на 5 180,74 лв. По обжалване на акта пред Административен съд Сливен, същият се произнесъл с Решение № 39/21.04.2016 г.,    постановено по адм.д. № 282/2015 г. по описа на съда, с което жалбата на „ГППИМП М. Б.“ ООД била отхвърлена като неоснователна. Това първоинстанционно решение било оставено в сила с Решение № 6622/29.05.2017 г. на Върховен административен съд, постановено по адм.д. № 6694/2016 г. по описа на съда.

Между страните няма спор, че сумата по писмената покана е удържана на 31.07.2017 г., а и по делото са налични писмени доказателства в тази насока.

Към доказателствата по делото са приобщени Протоколи РС-I 459-1/13.02.2015 г. и РС-I 459-2/11.03.2015 за първо тримесечие на 2015 г., неразделна част от индивидуалния договор. От същите се установява, че по първия протокол са били първоначално определени на лечебното заведение стойност на назначените МДД по бл. МЗ-НЗОК № 4 (за тип 1, 2, 6 и 8) – 1 207,32 лв., по бл. МЗ-НЗОК № 4 (за тип 10) – 16,88 лв. и по бл. МЗ-НЗОК № 4 (за тип 7) – 1 258,81 лв.; брой на назначените СМД по бл. МЗ-НЗОК № 3 (за тип 1 и 2) – 273 бр. На 09.03.2015 г. пр. дружеството подал Заявление вх. № 29-05-17 до Директора на РЗОК – Сливен, в което поискал да му бъдат отпуснати допълнително за първо тримесечие на 2015 г. 100 бр. бл. МЗ-НЗОК № 3 и 600,00 лв. бл. МЗ-НЗОК № 4. По постъпилата молба, с Протокол № РС-I 459-2/11.03.2015 били определени допълнително 500,00 лева по бл. МЗ-НЗОК № 4 и 70 бр. бл. МЗ-НЗОК № 3.

Съгласно приложеното по делото писмо изх. № 07-01-32/22.03.2019 г. на Управителя на НЗОК, за първо, второ и трето тримесечия на 2015 г. допълнителни брой/стойност СМД и МДД са определени само за второ тримесечие на 2015 г., като допълнително определените брой/стойност СМД и МДД са по искане на РЗОК Видин, Враца и Хасково само за МДД, назначавани с бл. МЗ-НЗОК № 4.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Разгледана по същество, исковата молба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

В процесния случай предявеният иск е с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно тази норма държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност, като с оглед чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Първата от цитираните по – горе разпоредби визира актове, действия или бездействия с административен характер, при и по повод административна дейност, чиято незаконосъобразност е постановена по съответния ред, както и вреда от такива и причинна връзка между акта, действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. Искът е осъдителен и в разпоредбата на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ са визирани кумулативно предпоставки, при наличието на които се ангажира отговорността на държавата, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, както и настъпили вреди и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. За да се осъществи хипотезата на цитираната норма, тези предпоставки трябва да са налице в тяхната съвкупност, като липсата на която и да било от тях прави иска неоснователен и игнорира възможността за прилагане на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. При преценка на доводите в исковата молба, събраните по делото доказателства и относимите материалноправни норми, настоящата съдебна инстанция намира, че в процесния случай нито една от така цитираните предпоставки не е налице.  

На първо място, нормата изисква наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на длъжностно лице при или по повод изпълнявана административна дейност. В исковата молба се твърди незаконосъобразно бездействие на Директора на РЗОК – Сливен, а именно: че същият не е поискал от Надзорния съвет на НЗОК допълнителен брой/стойност СМД и МДД за първо тримесечие на 2015 г. Относими и приложими в тази връзка са разпоредбите на приетите на основание чл. 3 от Закона за бюджета на НЗОК за 2015 г. (отм.) Правила за реда за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности и назначаваните медико-диагностични дейности към договорите с изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ – 2015 г.  Съобразно чл. 3 ал. 1 от Правилата, Националната здравноосигурителна каса чрез РЗОК определя на изпълнителите на ПИМП и СИМП в началото на първия месец за всяко календарно тримесечие брой на назначаваните СМД и стойности на МДД, като по силата на ал. 3, директорът на РЗОК определя брой СМД и стойност на МДД по изпълнители и лекари, работещи в тях, при спазване на утвърдените от управителя на НЗОК регионални параметри за съответното тримесечие. Следователно, при разпределяне между лечебните заведения на брой/стойност СМД и МДД, директорът на регионалната каса е нормативно обвързан с определения му от НЗОК тримесечни рамки. Нормативният акт въобще не предвижда ред, по който директорът на РЗОК да отправя искане до горестоящия си контролен орган за увеличаване на определените му дейности в регулация, още по – малко – задължение за предприемане на такива административни действия. Единствено нормирано за този орган е  задължението за подаване до управителя на НЗОК след приключване на тримесечието на информация с отчетен характер досежно  разпределените брой/стойности по изпълнители и лекари, работещи в тях, коефициенти, база за изчисляване и корекциите (чл. 12 ал. 1). Определянето на допълнителни брой/стойности на дейностите в регулация за определена РЗОК е уредено в чл. 14 ал. 1 от Правилата, и то - като правомощие, а не задължение.  Съгласно тази норма, Управителят на НЗОК може да определи допълнителен брой/стойност на дейностите в регулация за определена РЗОК преди изтичане на календарното тримесечие, в случай на доказана медицинска необходимост. Следователно, в относимата нормативна уредба липсва както нормативно задължение за директорите на регионалните каси да инициират искане за отпускане на допълнителни дейности в регулация, така и задължение за НЗОК да предоставя такива. Видно от цитираните разпоредби и конкретно чл. 14 ал. 1 от Правилата, управителят на НЗОК е органът, на когото е предоставено правомощие да определи допълнителен брой/стойност на СМД и МДД на РЗОК, а това правомощие е обвързано и с изискване за наличие на доказана медицинска необходимост. Ето защо, настоящата съдебна инстанция приема, че като не е поискал увеличаване на брой/стойност на дейностите в регулация за първо тримесечие на 2015 г., Директорът на РЗОК – Сливен не е допуснал незаконосъобразно административно бездействие, защото липсва нормативно обвързващо го задължение за това и второ, компетентността и нормативно регламентираното правомощието за увеличаване на дейностите в регулация е предоставено на друг административен орган – управителят на НЗОК. Дори да се приеме, че инициативата за увеличение на стандарта, макар и неформално следва да изхожда от директора на РЗОК, то решаващият горестоящ орган не е задължен да я уважи. Съобразно разпоредбата на чл. 256 ал. 1 от АПК, бездействие на административен орган съставлява неизпълнението на задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, а, както се отбеляза по – горе, такова в случая не е налице. При тези доводи настоящият съдебен състав намира, че не е налице формирано бездействие на административен орган при и по повод неговата административна дейност, т.е. в настоящия случай липсва първата изискуема от чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ предпоставка за основателност на иска.   

На следващо място, съдът намира, че в случая не е доказано наличието и на другите предпоставки по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: причинена вреда и причинно – следствена връзка между бездействието на органа и вредоносния резултат. От доказателствата се установява, че заплатените от лечебното заведение средства на НЗОК, претендирани като вреда, са средства, с които дружеството е ощетило бюджета на ответника, чрез преразход на бюджетни средства, назначавайки медицински дейности извън определените му по договор. Сумата от 5 180,78 лева е възстановена в бюджета на НЗОК от „ГППИМП М. Б.“ по силата на сключения между страните договор, пак по силата на който дружеството се е задължило да назначава дейности с медицински направления в определените му финансови рамки. Договорното задължение за възстановяване на заплатените средства за СМД и МДД, назначени от лечебното заведение извън определените му регулативни стандарти е пряко обвързано и с нормативно установено такова в ЗЗО и НРД. Възстановяването на сумата от страна на лечебното заведение е извършено на основание влязъл в сила административен акт, чиято законосъобразност е била предмет на разглеждане и потвърдена в проведено двуинстанционно съдебно производство. Ето защо настоящата съдебна инстанция намира, че твърдяната от ищеца вреда не е нанесена от ответника. Изложеното налага извода, че при липсата на незаконосъобразно бездействие и увреда, няма как да се обследва наличието или липсата на причинна връзка между тях.

По изложените съображения, поради липсата на предпоставките на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на административен орган,  настоящата съдебна инстанция намира, че исковата молба на „ГППИМП М. Б.“ ООД срещу Национална здравноосигурителна каса е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

 

С оглед изхода на делото, неоснователна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски. Основателна е и следва да се уважи тази на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи в общ размер 150 (сто и петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно нормата на чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78 ал. 8 от ГПК. Така определената сума следва да се възложи в тежест на ищеца.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ искова молба от „ГППИМП М. Б.“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. ……………… № …, пр. от у. Н. П. Б. срещу Национална здравноосигурителна каса, гр. София за присъждане на обезщетение в общ размер 5 180,78 (пет хиляди сто и осемдесет 0,78) лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на Директора на РЗОК – Сливен, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане

 

ОСЪЖДА „ГППИМП М. Б.“ ООД, ЕИК ………………, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. ………….. № …, пр. от у. Н. П. Б. да заплати Национална здравноосигурителна каса сумата от 150,00 (сто и петдесет) лева разноски по делото.

 

Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                              Административен съдия: