РЕШЕНИЕ
№ 2139
гр. В., 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Т.Л.
при участието на секретаря Д.С.Д.
като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20213110111297 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на М.
М. В., ЕГН **********, с адрес: г***************************** с която
против Община В. с адрес: *****************************, представлявана
от кмета И.П., са предявени обективно кумулативно съединени искове, с
правно основание чл.49 вр. чл.45, ал.1, вр. ЗЗД и чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал. 3
ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3688,90 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди нанесени на собствения
на ищеца лек автомобил ***************************** на 14.07.2021 г., от
паднало дърво, находящо се в *****************************, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането -
14.07.2021 г. до окончателното изплащане. Претендират се сторените
разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Ищецът е собственик на л.а. *****************************. На дата
14.07.2021 г., автомобилът e паркиран на ул. „С.“, в гр. В., като около 01.43 ч.
върху превозното средство падa дърво. След подаден сигнал в Регионална
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – В., служители от
сектор СОД на РДПБЗН – В. посещават мястото на инцидента и констатират
видимите увреждания на автомобила. Според ищеца, стойността за
възстановяване на увредения автомобил възлиза на сумата от 3688,90 лева.
Намира, че това е стойността необходима за отремонтирането му с оглед
възстановяването му във вида преди произшествието.
Ищецът мотивира правен интерес от ангажиране отговорността на
ответната община, налагайки твърдения, че същата отговаря поради това, че
1
не е изпълнила надлежно законовите си задължения по чл.61 и сл. ЗУТ да
поддържа декоративната растителност, като предприема мерки състоянието
на същата да не застрашава живота, здравето и имуществото на гражданите.
Сочи, че именно в резултат на бездействието на ответника, на автомобила му
са нанесени увреждания. Претендира обезщетение за забава в размер на
законната лихва, за периода от датата на увреждането – 14.07.2021 г. до
окончателното заплащане.
В срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата
молба, с който оспорва основателността на ищцовата претенция и моли за
отхвърлянето . Оспорва фактическите твърдения, изложени в исковата
молба, както по отношение механизма на настъпване на вредата, така и
относно самата вреда. Сочи, че тъй като дънерът на дървото е на мястото си,
то дървото не е паднало, а уврежданията вероятно били от счупен клон.
Заявява, че сочените от ищеца щети били преувеличени. Оспорва иска за
имуществени вреди по размер с твърдения за несъответствие на поискания от
ищеца размер и действителната стойност на вредите, както и възрастта на
автомобила.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
Видно от свидетелство за регистрация на моторно превозно средство
/СРМПС/ част I № *** издадено на 05.07.2018 г. от ПП на МВР, ищецът М. М.
В., ЕГН ********** е собственик на лек автомобил ********.
От писмени доказателства - писмо рег. №833001-729/19.07.2021 г.,
писмо № 46608/24.11.2021 г. и телефонограма №306/14.07.2021 г. – всички на
РДПБЗН – В., се установява, че в 01,43 ч. на 14.07.2021 г., в сектор СОД – В.,
РДПБЗН е получен сигнал за произшествие с обект – паднало дърво върху
автомобил – „**“, peг.№** като при посещение на място, служителите на
СОД – В., РДПБЗН са участвали в обезопасяване на произшествието. Същите
са установили, че на превозното средство са нанесени материални щети:
предна лява колонка, преден ляв калник, предна лява врата, предно ляво
огледало, панорамно стъкло, таван, преден десен калник.
По искане на ищеца е разпитан свидетелят Ю.Н.Д. – без родство и дела
със страните. От показанията на св. Д. се установява, че на датата на
инцидента, около 01.00 ч., свидетелят се намирал на ул. „С.“, тъй като
трябвало да вземе дъщеря си, която гостувала на свои приятели, живеещи на
същата улица. Паркирал автомобила си на перпендикулярната ул. „М.“, в
близост до Музикалното училище. Свидетелят сочи, че изведнъж чул много
силен тътен, гръм. Помислил, че нещо било паднало от близък строеж. След
като излязъл от автомобила си, установил, че на ул. „С.“, в близост до ул.
„Македония“, на пътното платно имало части от дънер, клон на паднало
дърво. Свидетелят заявява, че дървото било паднало на разстояние от около
десет метра от четирима преминаващи младежи. След като св. Д. се уверил,
че младежите били добре, той подал сигнал на тел.112, като му било указано
да остане на мястото на инцидента. Свидетелят сочи, че преместил
собствения си автомобил така, че да възпрепятства навлизане с превозни
средства по ул. „С.“. Докато очаквал да пристигне дежурен екип на МВР,
свидетелят имал възможността да огледа падналото дърво. Сочи, че му
2
направило впечатление обстоятелството, че на улицата нямало никакви клони
и листа. Когато осветил дървото, видял, че същото имало само два големи
клона, като бил паднал едният от тях. На частта от дървото, която не била
паднала също нямало никакви клони и листа. На пътното платно имало три
парчета от дървото, които свидетелят определя като „дънер“, всяко от които с
дължина от около 0,80 – 1,00 м и с диаметър около 20 см, като според
свидетеля, дървото било изсъхнало. При падането си дървото увредило * лек
автомобил „*“, който бил паркиран в лявата част на ул. „С.“, по посока на
движението, от ул. „М.“ към ул. „Б.М.“. Засегнати били следните елементи на
превозното средство: предно стъкло, колонка, таван, предна част на
автомобила, като с просто око се виждало, че превозното средство било
сериозно увредено. Според свидетеля времето било тихо, топло и спокойно.
По делото е допуснато провеждане на съдебно-автотехническа
ескпертиза, от приетото заключение, на която се установява, че на
собственото на ищеца превозно средство, при процесния инцидент, са
нанесени увреждания по следните елементи от автомобила: таван; колонка
предна дясна; калник преден десен; мигач преден десен; броня предна; капак
преден; калник преден ляв; врата предна лява; капачка ляво огледало; колонка
предна лява; стъкло челно; ластна лява челно стъкло, като всички увреждания
по процесния автомобил са получени вследствие на съприкосновение с
предмет, движещ се в посока отгоре надолу, като при част от тях е налице
отлагане на кафяво вещество, каквото би могло да бъде отлагане от кора на
дърво. Всички увреждания са концентрирани в две области на автомобила –
странична лява предна и странична предна дясна, като е възможно същите да
са получени при попадане върху автомобила на ствол или голям клон на
дърво, който да се разделя на няколко части. Общият размер на причинените
имуществени вреди възлиза на сумата от 3389 лева, като това е и стойността
за ремонт на увредения автомобил, по средни пазарни цени. Според експерта,
средната пазарна стойност на автомобила, към датата на събитието -
14.07.2021 г. е в размер на 4000 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на
чл.49 вр. чл.45, ал.1, вр. ЗЗД и чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал. 3 ЗЗД. Същите са
допустими, а разгледани по същество, те са основателни, като аргументите за
този извод са следните:
За да е налице отговорност по чл.49 ЗЗД, с присъщата обезпечително-
гаранционна функция, е необходимо да се установи отговорност по реда на
чл.45 ЗЗД на лице, на което е възложена работа, при или по повод, на която е
настъпило увреждането. В тежест на ищеца е да установи, при условията на
пълно и главно доказване, наличие на следните кумулативно изискуеми
предпоставки: деяние /действие или бездействие/; това деяние да е
противоправно; да са настъпили вредоносни последици, които да са в
причинно-следствена връзка с противоправното деяние, а деликвентът да е
причинил вредите при или по повод изпълнение на възложена му от
ответника работа. По правило, в хипотезата на гражданска отговорност за
вреди от непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на
противното. Поради това, в тежест на ответника е да обори презумпцията за
3
виновност на своите служители.
Страните не спорят, че ул. „С.“ се намира на територията на гр. В.,
община В., поради което и на основание §7, т.4 ПЗР ЗМСМА, същата е
общинска собственост, а съгласно чл.92 ЗС, собственикът на земята е и
собственик на насажденията върху нея.
С решение на ОбНС – В. № 1227-8/14/701 от 02.04.2009 г., на осн.
чл.62, ал.10 ЗУТ е приета Наредба на Общински съвет В. за изграждане,
стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на
Община В., като съгласно чл.9, ал.1 от същата, кметът на Община В.
ръководи, координира цялостната дейност по опазване, изграждане и
поддържане на зелената система на общината.
Съгласно чл.45 от Наредбата, всички собственици са длъжни да следят
за наличие в имотите си на болни и изсъхнали дървета, представляващи
опасност за имуществото, здравето и живота на гражданите и са длъжни да ги
премахват своевременно за своя сметка. Падналото дърво, като част от
уличното озеленявано е публична общинска собственост, респективно –
непосредствената грижа за поддържането му и контрола относно
безопасността му е в тежест на служители при Община В.. В разпоредбата на
чл.47, ал.2, т.1 от Наредбата е посочено едно от изключенията, при които е
допустимо преодоляване на забраната по ал.1 за унищожаване на декоративни
дървета и храсти, а именно, когато същите застрашават сигурността на
гражданите, безопасността на движението, сградите, съоръженията и
инжинерната структура.
Полагането на системни грижи за зелената система в града безспорно е
задължение на Община В., като осъществяването на дейностите по
поддържане и контрол са възложени на специализирана общинска служба по
озеленяване /чл.37 от Наредбата/. В хода на производството по делото
ответникът не доказа лицата, на които е възложил извършването на
дейностите по Наредбата, да са положили дължимата от грижа. От
показанията на водения от ищеца свидетел се установява, че падналото дърво
е било сухо, като същото не е имало клони и листа. Обстоятелството, че
произшествието е настъпило през летния сезон е улеснило свидетеля в
преценката му за състоянието на дървото, в сравнение с околните дървета,
като това твърдение не се оспорва от ответника. Проверка в Google Maps
показва, че на снимка, изготвена през м.09.2019 г., в близост до кръстовището
на ул. „С.“ и ул. „М.“, пред дом №*, находящ се на ул. „С.“ има дърво, чийто
ствол е разделен на две основни части – два големи клона, които нямат
каквито и да е разклонения и листа. Тук следва да се посочи, че нито с
отговора на исковата молба, нито в хода на производството по делото,
ответникът заяви наличие на обстоятелства, които го освобождават от
отговорност. Не се представиха доказателства, а и не се твърди, на датата на
инцидента метеорологичните условия да са били от такъв вид и интензитет,
че да са станали причина за падане на дървото; не се твърди осъществено
въздействие от страна на трето лице и/или вещ, което да е довело до
настъпване на процесното събитие. Възражението на ответника се свежда
единствено до размера на претендираното от ищеца обезщетение.
Съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане – осъществено е противоправно деяние
/бездействие/, изразяващо се в неизпълнение на нормативно установено
4
задължение на пряко ангажираните с това служители на Община В. да
стопанисват и поддържат зелените площи в града, в безопасен за гражданите
и тяхното имущество вид. В пряка причинно-следствена връзка с това
противоправно поведение е настъпилият за ищеца вредоносен резулатат.
Механизмът на произшествието, конкретните вреди и тяхната стойност са
установени по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и от заключението на изготвената по делото съдебна
експертиза. Съгласно разрешението дадено с т.7 на ППВС №7/1959 г.,
държавните предприятия, учрежденията и организациите отговарят по чл.49
ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод
на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно
измежду тях е причинил тези вреди.
При горните доводи, съдът намира, че е установен фактическият
състав, обуславящ възникването на обезпечително-гаранционната
отговорност на Община В. за противоправното бездействие на нейни
служители по реда на чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.
При спазване принципа за пълна обезвреда, следва присъденото
обезщетение да съответства на разходите за възстановяване на увредената
вещ до състоянието й преди увреждането. Вещото лице изготвило САТЕ
сочи, че стойността на ремонтните дейности възлиза на сумата от 3389 лева,
поради което съдът намира, че за обезщетяване на търпените имуществени
вреди, в полза на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер на
посочената от експерта стойност. За разликата над сумата от 3389 лева до
претендирания размер от 3688,90 лева, искът подлежи на отхвърляне.
На основание чл.84 ал.3 ЗЗД вр.чл. 86, ал.1 ЗЗД, следва да се присъди и
законната лихва върху главното задължение, считано от датата на
увреждането – 14.07.2021 г. до окончателното плащане.
По отношение заявеното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът намира следното.
С разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК се дава възможност, в случаите
когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, по искане
на насрещната страна да се определи по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗА.
Съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с интерес от 1000 лв. до 5000 лева,
възнаграждението е в размер на 300 лева + 7 % за горницата над 1000 лева. По
делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между
ищеца и процесуалния му представител, като е договорено заплащане на
възнаграждение в размер на 300 лева, т.е. договореното, изплатено и
претендирано пред съда адвокатско възнаграждение, е в размер, който е по-
нисък от минималния размер определен с Наредбата, поради което съдът
намира възражението на ответника, за неговата прекомерност, за
неоснователно.
Съразмерно на уважената част от иска и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищеца се следват сторените разноски по делото в общ размер нa
594,91 лева, от които: държавна такса – 135,56 лева, депозит за вещо лице –
183,74 лева и 275,61 лева – адвокатско възнаграждение.
5
На основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответника се следват разноски
за депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, като съдът
определя последното да бъде в размер на 200 лева. Съразмерно на
отхвърлената част от иска, ответникът има право на разноски в общ размер
на 32,52 лева.
С протоколно определение от 01.04.2022 г. съдът е наложил на
ответника глоба на основание чл. 92а вр.чл.91, ал.1 ГПК, в размер на 50 лева,
като по делото не е представено доказателство за плащането . Това налага, с
настоящото решение, ответникът да бъде осъден да заплати наложената му
глоба.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, Община В. с адрес:
гр. В., ***************************** Булстат *********, представлявана
от кмета И.П., да заплати на М. М. В., ЕГН **********, с адрес:
***************************** ***, сумата от 3389 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди нанесени на собствения на ищеца лек
автомобил ***************************** на 14.07.2021 г., от паднало
дърво, находящо се в *****************************, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 14.07.2021 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница, за разликата
над присъдените 3389 лева до претендирания пълен размер от 3688,90 лева.
ОСЪЖДА Община В. с адрес: гр. В., *****************************
Булстат *********, представлявана от кмета И.П., да заплати на М. М. В.,
ЕГН **********, с адрес: ***************************** ***, сторените
разноски по делото в общ размер на 594,91 лева, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА М. М. В., ЕГН **********, с адрес:
***************************** ***, да заплати на Община В., с адрес: гр.
В., ***************************** Булстат *********, представлявана от
кмета И.П., сторените разноски по делото в общ размер на 32,52 лева, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Община В. с адрес: гр. В., *****************************
Булстат *********, представлявана от кмета И.П., да заплати по сметка на
Районен съд – В., глоба в размер на 50,00 лв., наложена с протоколно
определение от 01.04.2022 г., на основание чл.92а вр.чл.91, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6
7