Р Е Ш Е Н И
Е
гр. К., 03.11.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Районен съд-К., гражданска колегия, в публично заседание на 02.11.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО
НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1575 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от З.Т.А.,
ЕГН ********** *** против Н.М.А., ЕГН ********** ***, с правно основание в чл. 49 СК.
В исковата молба ищцата сочи, че с ответника сключили граждански брак на ****.1992 г. в с.
Т., обл. Р., заживели в с. Т.при родителите на съпруга й. Бракът им бил първи и
за двамата, имали две деца, навършили пълнолетие.
Сочи, че с времето ответникът станал сприхав, започнал да употребява
алкохол. През 2010 г. заминали да работят в Германия. След установяването им
там ответникът започнал системно да злоупотребява с алкохол. От месец януари,
2020 г. отношенията им се влошили и били във фактическа раздяла.
Сочи, че напуснала ответника и отседнала да живее при роднини в град К..
Моли съда да прекрати брака й с ответника като дълбоко и непоправимо
разстроен; да запази брачното си фамилно име.
Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131
от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника. На същия са редовно връчени
препис от исковата молба и приложенията към нея.
В открито съдебно заседание се яви лично ищцата и заяви, че поддържа исковата претенция. Ответникът, редовно призован, не се яви и не изпрати представител.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено, че страните са сключили граждански брак на ****.1992 г. в с. Т., обл. Р. /удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № **** от ****.1992 г., на с. Т./.
Ищцата е представила декларация, в която сочи, че получава трудово възнаграждение в размер на 800,00 лева месечно.
От така приетите за установени факти и
обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбокото и непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който прави съдът, въз основа на конкретните факти от живота на съпрузите. Съдебната практика многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най-общо, бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минимална наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка-иначе казано, налице е формално съществуване на брачната връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала съдържание. В конкретния случай, може да се направи извод за дълбокото и непоправимо разстройство на брака на страните по делото. Този извод съдът прави въз основа на всички събрани по делото доказателства, които сочат, че същите от около година не живеят заедно. Между съпрузите е изчезнало усещането за общност и семейна принадлежност, при което всеки е започнал свой живот, отделно от другия. Всичко това е довело до изпразване на брачната връзка от необходимото по закон и морал съдържание, до загуба на взаимността, доверието и взаимното уважение. Съдът, освен това, намира, че няма възможност за запазване или възстановяване на брачната връзка, тъй като дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Ето защо, съдът прави извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В този си вид той е ненужен на страните и обществото, поради което и следва да бъде прекратен.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения материал налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се постигнат целите на брака и той съществува само формално. Брачната криза и настъпилата фактическа раздяла, водят до извода, че не може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения между З.Т.А. и Н.М.А., поради което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите и обществото.
ОТНОСНО ВИНАТА:
Съдът счита, че не дължи произнасяне по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака, тъй като ищцата направи искане съдът да не се произнася по този въпрос.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И
РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ:
От брака си съпрузите имат две родени деца, които са навършили пълнолетие, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
В откритото съдебно заседание по делото ищцата заяви, че семейното жилище е било къща в с. Т., обл. Р., която била собственост съпруга й, няма претенции за ползването й.
ПО
ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:
В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Съгласието или противопоставянето на съпруга - първоначален титуляр на фамилното име, вече е ирелевантно. Поначало, ако съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва брачната фамилия.
В настоящото производство е налице волеизявление по пози въпрос от ищцата З.Т.А., поради което същата ще носи брачното си фамилното име след прекратяването на брака – А..
По разноските в производството:
На осн. чл. 329 ал.1 от ГПК направените от страните разноски по делото остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
Следва да бъде присъдена окончателна държавна такса в размер на 40,00лв., платима от страните по равно по сметка на РС- К..
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
ПРЕКРАТЯВА сключения на ****.1992 г. в с.
Т., обл. Р. граждански брак между Н.М.А.,
ЕГН ********** *** и З.Т.А., ЕГН **********
с адрес: *** като дълбоко и непоправимо
разстроен без да се произнася по въпроса
за вината.
ПОСТАНОВЯВЯ ползването на семейното
жилище, находящо се в с. Т., обл. Р., ул. „Шумен“ № 5 да се предостави на
съпруга Н.М.А., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да носи брачното си фамилно име – А..
ОСЪЖДА Н.М.А., ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд – К. 20,00 лв. /двадесет лева и 00 стотинки/ окончателна държавна такса по допускане на развода.
ОСЪЖДА З.Т.А., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд – К. 20,00 лв. /двадесет лева и 00 стотинки/ окончателна държавна такса по допускане на развода.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: