№ 6639
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110158436 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД
срещу Р. Б. Ч., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за
установяване дължимостта на вземанията, за които е спрямо нея е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 8290/2024г. по
описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 131,88лв. - цена на доставена топлинна енергия
за периода 01.05.2020г.-30.05.2021г., ведно със законната лихва от 12.02.2024г. до
окончателното плащане; 36,87лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2021г.-29.01.2024г.; 5,68лв. - цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода 01.01.2021г.-30.05.2021г., ведно със законната лихва
от 12.02.2024г. до окончателното плащане и 1,72лв. - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 18.03.2021г.-29.01.2024г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в ****************************************, аб. № ********,
топлинна енергия на претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че
ответникът дължи и заплащане на цената за извършване на услугата дялово
разпределение в етажната собственост, както и лихва за забава върху главните
вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба. Във възражението по чл. 414
ГПК посочва, че през процесния период имотът не е бил ползван от него, както и че
вземането се е погасило по давност. В хода на производството ответникът заявява, че
не оспорва начина на начисляване на топлоенергията и нейната стойност, но поддържа
възражението за изтекла погасителна давност, а в условията на евентуалност посочва,
че задълженията са погасени чрез плащане.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
1
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД
изразява становище за основателност на исковете.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства,
че ответникът се намира в облигационно правоотношение с ищцовото дружество по
договор за доставка на топлинна енергия за имота, като отговаря съобразно дела си в
съсобствеността /л. 15/, а именно ½ част.
С определение от 17.03.2025г. е отделено за безспорно в отношенията между
страните, че до имота е доставена топлинна енергия на сочената стойност.
Във възражението по чл. 414 ГПК ответникът е навел възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията, което поддържа и в хода на исковото
производство. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 11а от ТР №
4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г., ОСГТК на ВКС, възражението по чл. 414, ал. 1
ГПК е депозирано по време на висящността на процеса, адресирано е до съда и е
подадено преди да е започнал да тече срокът за отговор на исковата молба по чл. 131,
ал. 1 ГПК. Възможността на длъжника да обоснове оспорванията си във възражението
по чл.414, ал.1 ГПК има правните последици на отговор на исковата молба по чл.131,
ал.1 ГПК. Съдът следва да разгледа в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК
обоснованите във възражението по чл.414, ал.1 ГПК оспорвания на вземането на
кредитора, като например: на основанието, от което произтича вземането; за
недействителност на това основание; за погасяване на вземането; за неистинност на
документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение. Ето защо,
настоящият съдебен състав следва да разгледа направеното възражение за изтекла
погасителна давност.
Задълженията за заплащане цената на топлина енергия представляват
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело
№ 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с
тригодишна давност.
В чл. 155, ал. 1 ЗЕ е регламентирано, че потребителите на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от
следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна
вноска; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска; и 3/ по реална месечна консумация. От данните по делото се
установява, че в случая е избрана и прилагана втората хипотеза. Анализът на
цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т.
2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или
прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на
дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение
в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода.
2
В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или
по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на
потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички случаи обаче,
това "изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае
до корекция на тези вноски със задна дата. Това разбиране съответства на
приложимите към договора общи условия, които обвързват страните. Съгласно чл. 32,
ал. 3 от ОУ след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. При
прогнозно начисляване на месечните задължения за топлинна енергия доставчикът
няма как да знае изначално какъв е действителният размер на потребената енергия.
Това обстоятелство се установява едва с извършване на реалния отчет след края на
отоплителния сезон. Поради това, когато стойността на реално потребената енергия
надхвърля стойността на начислените месечни прогнозни задължения, в полза на
дружеството възниква вземане, което е ново и има нов срок за изпълнение, макар
самата консумацията да обхваща същия период. И така е логично – преди извършване
на отчет на измервателните уреди след края на отоплителния сезон и констатиране на
потребеното количество топлоенергия, не е ясно каква е стойността на потребената
енергия, дали има суми за доплащане или такива за възстановяване. Ако има суми за
доплащане, то техният размер става известен (определен) едва на този етап и
съответно започва да тече и срокът за изпълнението им.
От събраните по делото писмени доказателства, които не се оспорват, се
установява, че след края на отоплителния сезон от страна на потребителя е имало сума
за доплащане /л. 27/. Тъй като фактурата, в която е обективирана изравителната сметка
след края на отоплителния сезон, е издадена на 31.07.2021г., то следва, че 45-дневният
срок за заплащането й съгласно чл. 33, ал. 1 вр. чл. 32, ал. 3 от ОУ изтича на
14.09.2021г., както е посочено и в самата нея. От това следва, че денят за изпълнение е
определен и с настъпването му вземането става изискуемо. Или иначе казано, тъй като
е налице изравнително вземане за доплащане в полза на топлофикационното
дружество, давността е започнала да тече от 15.09.2021г. и изтича на 15.09.2024г., но с
депозираното на 12.02.2024г. заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК същата
е прекъсната съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, поради което възражението за погасяване на
вземанията по давност се явява неоснователно.
С оглед горните обстоятелства, следва да бъде разгледано евентуално
направеното възражение за погасяване на вземанията чрез плащане. По делото е
представена разписка от 02.04.2025г. /л. 79/, съгласно която в полза на ищеца е
заплатена сумата от 297,61лв. с основание „ГД 58436/2024г. СРС“. С молба от
09.04.2025г. ищецът признава извършеното плащане, но счита, че остава неплатена
сума за съдебни разноски от 257,74лв. Настоящият съдебен състав при извършено
самостоятелно пресмятане установява, че извършеното плащане е достатъчно за
погасяване изцяло на процесните вземания, включително на законната лихва за забава
от 12.02.2024г. до датата на плащането, както и на разноските в заповедното
производство и в исковото производство за държавна такса. Внесеният от ищеца
депозит за съдебно-техническа експертиза не е разходван и подлежи на
възстановяване.
Ето защо, исковете следва да бъде отхвърлени поради извършено в хода на
процеса плащане.
3
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец”
№23Б, срещу Р. Б. Ч., ЕГН: **********, с адрес:
****************************************, искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е спрямо него е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 8290/2024г. по
описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 131,88лв. - цена на доставена топлинна енергия
за периода 01.05.2020г.-30.05.2021г. до имот, находящ се в
****************************************, аб. № ********, ведно със законната
лихва от 12.02.2024г. до окончателното плащане; 36,87лв. - мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г.-29.01.2024г.; 5,68лв. - цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода 01.01.2021г.-30.05.2021г., ведно със
законната лихва от 12.02.2024г. до окончателното плащане и 1,72лв. - мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 18.03.2021г.-29.01.2024г., поради
извършено в хода на процеса плащане.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - „Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4