О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V- 868 6.03.2020 г. Град Бургас
Бургаският окръжен
съд, гражданско
отделение, V-ти въззивен състав
На шести март две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
частно гражданско дело № 412
по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по частна жалба /неправилно озаглавена „въззивна“/, подадена от Й.Я.Д. ***, представляван от адв.Станко Кралев, против определение №11004 от 27.12.2019г., постановено по гр.д.№5238/2019г. по описа на РС- Бургас, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решение №3336/3.12.2019г. по гр.д.№5238/19г. в частта за разноските.
Жалбоподателят счита, че определението е неправилно и моли да бъде отменено или изменено, като решението по делото, в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски да бъде отменено или изменено. Сочи, че по смисъла на закона и съдебната практика се дължат разноски тогава, когато с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Намира, че е налице безпротиворечива съдебна практика, според която на ответника се дължат разноски само в случай, че макар да е налице прекратяване на делото, той не е дал повод за образуване на делото. По делото липсвали доказателства за липса на вина на ответника за образуване на делото, вярно било обратното- че са налице оспорвания от негова страна не само извънсъдебно, но и в рамките на съдебното производство. От друга страна жалбоподателят счита, че в случай, че се приеме наличието на основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, то следва да се приложи формулата за изчисляване на същото като на първо място се определи размера на възнаграждението, а след това съобразно отхвърлената част на иска да се извършат съответните изчисления и на тази база да се определи конкретното юрисконсултско възнаграждение, което се дължи на ответника.
На следващо място изтъква, че е възможно да се приеме, че жалбоподателят отговаря за разноските по делото само тогава, когато същото приключи с определение за прекратяване, а не с решение, което в случая не е налице. Цитира практика на ВКС, районен съд- Троян и Окръжен съд-Видин, на която според него се основава изложеното по-горе становище. На следващо място жалбоподателят акцентира на приложението на чл.359 КТ, чл.83, ал.1, т.1 ГПК и чл.83, ал.3 от ГПК, като е изведено обобщение, че трудовите дела са безплатни за работниците и служителите, а разноските по тях се поемат от бюджета на съда, поради което независимо от изхода на делото за работника или служителя, той не би следвало да се ангажира с разноските по него. Това, че в определен момент разноските се възлагат на ответника, не изключвала приложението на чл.83, ал.3 ГПК, според която те се поемат от бюджета на съда.
Ответникът по жалбата- ОД на МВР-
Бургас, не е представила отговор, въпреки че е била уведомена за тази възможност
чрез пълномощника си юрисконсулт Владимирова на 22.01.2020г.
Частната жалбата е с правно
основание чл.248, ал.3 от ГПК.
Същата е подадена в
законоустановения срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК, вр. с чл.275, ал.2 от ГПК. Ето защо съдът я намира за допустима. Жалбоподателят е освободен от
заплащането на държавна такса за жалбата- чл.83, ал.1, т.1 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Производството по гр.д.№5238 по описа за 2019г. на Районен съд- Бургас, по което е постановен обжалвания съдебен акт е образувано по иск на Й.Я.Д. ***, представляван от пълномощника адв.Станко Кралев,***, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 1716 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 286 часа за целия процесен период- 1.07.2016г.- 30.06.2019г., получен в резултат на преизчисляване с коефициент 1,143 на положения нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба. Претендирани са разноски.
Съдът е приел за разглеждане иска в посочения размер и е връчил препис от исковата молба на ответната дирекция.
В законния срок е постъпил отговор от ОД на МВР-Бургас, представлявана от юрисконсулт Владимирова, с който исковете са оспорени по основание и размер, и се иска тяхното отхвърляне.
По делото са проведени две съдебни заседания, в които страните са участвали чрез процесуалните си представители. Приети са писмени доказателства, включително съдебно-икономическа експертиза, от чието заключение се установява, че разликата от преизчисления нощен труд не е отчитана, съответно- не е заплащана от ответника, като общия размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 86,95 часа възлиза на 561,55 лв.
В съдебното заседание на 19.11.2019г., в което е приета СИЕ, процесуалният представител на ищеца- сега жалбоподател, е направил искане за изменение размера на иска, като претенцията за главницата е намалена от 1716 лв. на 561,55 лв., при което за разликата между двете суми /1154,45 лв./ е направен отказ от иска.
С протоколно определение от 19.11.2019г. РС-Бургас е допуснал исканото изменение на иска, като е прекратил производството по делото за горницата над размера от 561,55 лв. до предявения размер от 1716 лв.
В пледоариите по съществото на делото, проведени в същото съдебно заседание, процесуалният представител на ответника е поискал исковете да бъдат отхвърлени, както и присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, а при условията на евентуалност- в случай, че исковата претенция бъде намерена на основателна- се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение съразмерно на частта от иска, за която производството е прекратено.
С решението по делото, постановено на 3.12.2019г., районният съд е уважил изцяло иска /в намаления размер от 561,55 лв./ като е осъдил ОД на МВР-Бургас да заплати на ищеца посочената сума, ведно с претенцията за законна лихва върху главницата, осъдил е Дирекцията да заплати адвокатско възнаграждение на ищеца в размер на 350 лв., представляващи разноски по делото, осъдил е Дирекцията да заплати държавната такса за производството- 50 лв., както и възнаграждението за вещото лице в размер на 200 лв. Приел е, че ответникът е направил своевременно искане за присъждане на разноски- юрисконсултско възнаграждение за прекратената поради отказ от иска част от претенцията на ищеца. Определил е дължимото на юрисконсулта възнаграждение за делото в размер на 200 лв. /на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.37 ЗПП, вр. чл.26 от НЗПП/, при което е изчислил, че дължимото на ответника на основание чл.78, ал.4 от ГПК възнаграждение за представителството от юрисконсулт е в размер на 134,55 лв. съразмерно на частта от исковете, за която делото е прекратено.
В съдебното заседание съдът не е посочил срок за обявяване на решението. Въпреки, че се е произнесъл в рамките на законния двуседмичен срок- на 3.12.2019г., в решението е посочено, че същото може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На 4.12.2019г. по делото е постъпила молба от адв.Кралев като пълномощник на Й.Я.Д., с искане за изменение на решението в частта за разноските, с която е осъден да заплати на ответника сумата от 134,55 лв. Доводите в нея са идентични с изложените в частната жалба, като освен тях е посочено още, че размера на юрисконсултското възнаграждение за делото следва да бъде 100 лв., понеже делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Иска се решението в частта за присъдените в негова тежест разноски да бъде отменено изцяло или изменено.
ОД на МВР-Бургас не е представила отговор в дадения му срок.
С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските, която е с правно основание чл.248, ал.1, предл.2 ГПК. Приел е, че са налице предпоставките на чл.78, ал.4 от ГПК за присъждане на разноски на ответника при прекратяване на делото. Искането за разноски било направено своевременно, възнаграждението на юрисконсулта било определено в съответствие с разпоредбите на чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП и чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, а от друга страна производството било прекратено поради отказ от иска в частта за разликата над 561,55 лв. до първоначално претендираните 1716 лв.
При така установената фактическа обстановка Бургаският окръжен съд приема следните правни изводи:
Отговорността за разноски по водене на делата е уредена в Глава осма, раздел втори „Държавни такси и разноски”. Конкретните норми са обективирани в чл.78 от ГПК, като при преценката им най-общо може да се посочи, че от тях е видно, че отговорността за разноски е разпределена в зависимост от изхода на конкретното дело. При уважаване на иска ответникът дължи на ищеца направените от него разноски (ако такива са поискани своевременно), съответно- при отхвърляне на иска ищецът е този, който следва да заплати сторените от ответника разходи. В случай на частично уважаване на иска, ответникът дължи съразмерно на уважената част разноски в полза на ищеца, а за отхвърлената част- ищецът следва да му заплати разноски съразмерно с отхвърлената част. Изключение от гореописания принцип е изричната разпоредба на чл.78, ал.2 ГПК, според която ако искът е уважен, но ответникът с поведението си не е дал повод за завеждането на делото и признае иска, то разноските се възлагат върху ищеца. В чл.78, ал.4 ГПК е предвидено, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
Безспорно е, че в случая е налице частично прекратяване на производството по делото с оглед допуснатото изменение на иска чрез намаляването на първоначално заявения размер на иска за главницата от страна на ищеца с 1154,45 лв. Безспорно е също, че това се е наложило поради необходимостта от установяване на конкретния размер на задължението на ответника чрез съдебно-икономическа експертиза. Т.е. не е налице неоснователно оспорване от страна на ответника на тази част от претенцията за главницата, за която е извършен отказ от иска. Основателното оспорване от ответника на иска по размер е негово процесуално право и не представлява недобросъвестно процесуално поведение, което да изключва приложението на разпоредбата чл.78, ал.4 ГПК, в случай на частичен отказ от иска.
Цитираната от жалбоподателя съдебна практика на ВКС- Определение №277 от 14.05.2014г. по ч.гр.д.№2432/14г., I г.о. и изброените в него съдебни актове /останалата няма задължителен за въззивната инстанция характер/ касаят съвсем различни хипотези и изхожда от принципа, че когато ответникът е дал повод за завеждането на делото и този повод отпадне в хода на процеса, на ищеца се дължат разноски, дори когато е направил отказ или е оттеглил иска си, респективно- на ответника не се дължат разноски в този случай. Конкретните хипотези, разгледани в тези решения на ВКС са свързани с извършено в хода на делото плащане- изцяло или частично от страна на ответника, както и отказ от иск по чл.74 ЗС при отхвърлен иск по чл.108 ЗС, предявен от ответниците срещу ищеца в отделно производство, поради което за ищците отпаднала необходимостта от воденето на иска по чл.74 ЗС. Видно е, че неоснователната по размер претенция на ищеца /обстоятелство, което се установява посредством експертизата/ не попада в никоя от горните хипотези.
На основание чл.78, ал.4 ГПК въззивният съд приема, че на ответника се дължат разноски и при частично прекратяване на делото, вследствие на намаляване на размера на иска (което се осъществява само чрез оттегляне/ отказ от част от иска), ако същите са поискани своевременно и своевременно са представени доказателства за това, че са действително направени. Когато страната /юридическо лице или едноличен търговец/ е представлявана от юрисконсулт, се дължи възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК. В тази насока е и съдебната практика- например определение №703 от 13.10.2014г. по ч.т.д.№2472/14г. по описа на ВКС, I т.о.; определение №455 от 12.11.2010г. по ч.гр.д.№405/2010г. на II г.о. на ВКС.
Неоснователни са и доводите в жалбата, че на ответника се дължат разноски само ако производството по делото е изцяло прекратено. Същите не държат сметка за общия принцип, възприет от законодателя при разпределяне отговорността за разноски, а именно за съразмерност на разноските в зависимост уважената/ респективно- отхвърлената или прекратена част от иска.
Неоснователно е и становището на жалбоподателя, че работникът или служителят не дължат разноски на ответната страна, независимо от изхода на делото. Нормите на чл.359 КТ, чл.83, ал.1, т.1 ГПК и на чл.83, т.3 от КТ, на които се позовава жалбоподателя, касаят разноските по производство- държавни такси, разходи за експертизи и призоваване на свидетели, а не разноските на страните за адвокат, респективно- за юрисконсулт.
В случая искането за присъждане на разноски- юрисконсултско възнаграждение, при частично прекратяване на иска е направено в устните състезания по делото, в съдебното заседание, в което е извършен частичният отказ от иска. Следователно, същото е своевременно заявено. Основателно е обаче искането на жалбоподателя за определяне на юрисконсултското възнаграждение на база минималния размер от 100 лв., вместо определените от БРС 200 лв. Тук следва да се отбележи, че съгласно приложената от БРС разпоредба на чл.26 от НЗПП максималния размер на юрисконсултското възнаграждение може да бъде 150 лв., а не 200 лв., каквото е определил първоинстанционния съд. Но, в случая приложима е разпоредбата на чл.23, т.1, предл.2 от НЗПП, тъй като макар и делото по аналогия да се разглежда по реда на бързите производства, възнаграждението на адвоката, назначен по ЗПП, респективно- юрисконсулта, се определя в размер от 100 до 300 лв., тъй като се касае за дело, което е аналогично на трудово /такова за извънреден труд по служебно правоотношение/ с определен материален интерес. На настоящият съдебен състав е служебно известно, че делото е част от поредица идентични дела, които не се отличават с висока правна и фактическа сложност, по които защитата на ОД на МВР- Бургас /както и тази на ищците/ е идентична. Ето защо и като съобрази минималния размер на иска, въззивната инстанция намира, че юрисконсултското възнаграждение, дължимо на ответника следва да се определи в размер на 100 лв. Съразмерно на прекратената част от иска, дължимите от частния жалбоподател разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР- Бургас са в размер на 67,28 лв.
С оглед изложеното въззивният съд приема, че обжалваното определение е частично неправилно и следва да бъде отменено в частта, с която е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските, за горницата над сумата от 67,28 лв. Вместо него следва да се постанови ново, с което решението по делото бъде изменено в частта за разноските, като присъдените на ОД на МВР- Бургас разноски по гр.д.№5238/2019г. на РС- Бургас се намалят от 134,55 лв. на 67,28 лв.
В останалата обжалвана част определението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
На основание чл.274, ал.4 ГПК във връзка с чл.280, ал.3 ГПК определението не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №11004 от 27.12.2019г. по гр.д.№5238/2019г. по описа на РС- Бургас, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение
молба вх.№55590 от 4.12.2018г., подадена от Й.Я.Д., чрез адв.Станко Кралев, за
изменение на решение №3336 от 3.12.2019г. по гр.д.№5238/19г. на БРС, в частта,
с която Й.Я.Д. е осъден да заплати на ОД
МВР- Бургас деловодни разноски за
горницата над 67,28 лв., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №3336 от
3.12.2019г. по гр.д.№5238/19г. на БРС, В ЧАСТТА, с която Й.Я.Д. ЕГН:********** е осъден да заплати на
ОД МВР- Бургас деловодни разноски, като НАМАЛЯВА разноските за юрисконсултско
възнаграждение от 134,55 лв. на 67,28 лв. /шестдесет и седем лева и двадесет и
осем стотинки/.
ПОТВЪРЖДАВА
определение №11004 от 27.12.2019г. по гр.д.№5238/2019г.
по описа на РС- Бургас,
В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която е оставена без уважение молбата на Й.Я.Д.
ЕГН:********** за отмяна на решение №3336 от 3.12.2019г. по гр.д.№5238/19г. на
БРС, в частта, с която Й.Я.Д. е осъден
да заплати на ОД МВР- Бургас деловодни разноски в размер на 67,28 лв.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.