№ 3054
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Йоана Генжова Въззивно гражданско дело №
20211100514318 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20137467/12.06.2021г., постановено по гр.д. №10009/2020г. по
описа на СРС, 59 състав, е осъдена УМБАЛ „А.“ АД да заплати на С. А. М.
сумата в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди на основание чл.200 от КТ, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба – 31.12.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, като е отхвърлен искът до пълния му предявен размер от 25 000
лева. Осъдена е УМБАЛ „А.“ АД да заплати на С. А. М. сумата в размер на 3150
лева, представляваща законна лихва за периода от 12.06.2018г. до 30.12.2019г.,
като е отхвърлен искът до пълния му предявен размер от 7100 лева. Отхвърлен е
предявеният от С. А. М. против УМБАЛ „А.“ АД иск за сумата в размер на 5000
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди на основание чл.200 от
КТ. Осъдена е УМБАЛ „А.“ АД да заплати на С. А. М. сумата в размер на 148
лева, представляваща разноски по делото. Осъдена е С. А. М. да заплати на
УМБАЛ „А.“ АД сумата в размер на 236 лева представляваща разноски по делото.
Осъдена е УМБАЛ „А.“ АД на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка
на Софийски районен съд сумата в размер на 1049 лева, представляваща
1
направените по делото разноски от бюджета на съда – държавна такса в размер на
926 лева върху уважените искове и 300 лева възнаграждение за вещото лице по
СМЕ.
Постъпила е въззивна жалба от ответника УМБАЛ „А.“ АД, чрез
пълномощника юрисконсулт Д.П. срещу решението в осъдителната му част, като
се излагат доводи, че същото е неправилно и необосновано. Въззивникът
поддържа, че на ищцата е бил проведен подробен „начален инструктаж за
безопасност, хигиена на труда и противопожарната охрана“, с което счита, че
работодателят е изпълнил всички законови изисквания за осигуряване на
безопасна и благоприятна среда за работа на своята служителка, ограничавайки до
минимум предпоставките за причиняване на трудова злополука. Въпреки тези
превантивни мерки, на 12.06.2018г. ищцата се подхлъзва и пада, докато носи
кутия с инструменти за стерилизация. Навеждат се доводи, че
първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, че ищцата е имала
проблеми с опорно-двигателната система, за които многократно е била съветвана
от колегите си в клиниката да потърси медицинска помощ, което съставлявало
проявена груба небрежност от страна на служителя. Здравословните проблеми на
ищцата довели до изкривяване на походката й – започнала да куца, търпяла болки
и страдания, които оказвали влияние на походката и на стабилното й
придвижване. Проявявайки небрежност към здравето си, ищцата нарушила
правилата за безопасност и охрана на труда и в разрез с поетите задължения да се
грижи за собствената си безопасност, същата претърпяла процесния инцидент.
Твърди се, че ищцата не е положила грижа за собственото си здраве, каквато би
положил и най-небрежният служител, поради което настъпването на трудовата
злополука било последица от безотговорното поведение на ищцата, която,
проявявайки безразличие към собственото си здраве, е съзнавала огромната
вероятност да загуби стабилност, да се подхлъзне и да падне. Поради това счита,
че е налице принос на ищцата в претърпяната от нея трудова злополука, поради
което била налице предпоставката на чл.201, ал.2 от КТ за намаляване
отговорността на работодателя. Навеждат се твърдения, че работодателят е създал
среда, подходяща за спокойното и безпрепятствено изпълнение на трудовите
задължения на служителите в клиничните звена на лечебното заведение, без стрес,
без физически и психически натоварвания, поради което е гарантирал на ищцата
здравословни и безопасни условия на труд като част от общото му задължение да
осигури нормални условия за изпълнение на работата по трудовото
правоотношение. Поради това било необосновано ангажирането на отговорността
2
на работодателя за обезвреда по чл.200 от КТ. Не било взето предвид от
първоинстанционния съд и обстоятелството, че на ищцата били дадени препоръки
да спазва следстационарен режим и да провежда рехабилитационна програма в
съответния оздравителен период, като бездействието по отношение на
здравословното й състояние обуславяло проявена „груба небрежност“. На
следващо място счита, че присъденият размер на обезщетението е прекомерно
завишен и не е съобразен с критерия по чл.52 от ЗЗД. Излагат се доводи, че преди
процесния инцидент ищцата е имала проблеми с опорно-двигателната система, за
които също е търпяла болки и страдания, като същите довели до изкривяване на
походката й и я направили нестабилна в придвижването. Освен това в периода на
временна неработоспособност след инцидента на ищцата били изплатени
обезщетения въз основа на издадени болнични листове, които суми следвало да
бъдат приспаднати от обезщетението. Поради изложеното моли обжалваното
решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна С. А. М., чрез пълномощника адв. С. М., с който жалбата се оспорва
изцяло. Навеждат се доводи, че ищцата е изпълнявала трудовите си задължения по
правилата за безопасна работа и извършвания й инструктаж. Недоказано било
твърдението на въззивника, че ищцата е проявила небрежност за здравето си,
което спомогнало за злополуката, тъй като от събраните по делото доказателства
било видно, че установеното при ищцата заболяване „гонартроза“ имало
отношение към възстановителния период след злополуката, но нямало установена
причинно-следствена връзка с настъпване на увреждането. Счита, че
първоинстанционният съд правилно е определил размера на обезщетението, както
и, че от същото не следва да бъде приспаднато обезщетението за временна
неработоспособност, тъй като не бил предявен иск за заплащане на разликата
между обезщетението при временна неработоспособност и трудовото
възнаграждение, от което е била лишена за този период.
С определение, постановено в открито съдебно заседание на 12.05.2022г., е
конституиран на мястото на починалата в хода на производството страна С. Т. М.
нейният наследник по закон И.Р.М..
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
3
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени искове с правно основание
чл. 200, ал. 1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на
28.06.2016 г. и с искане за заплащане на законна лихва за забава върху дължимото
обезщетение от деня на увреждането до заплащане на обезщетението.
Съобразно изложеното с исковата молба и отговора по чл. 131 от ГПК,
спорни между страните са били фактите от състава на чл. 200 и чл. 201 от КТ,
отнасящи се до съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата в следствие на
проявена от нея груба небрежност при неспазване на правилата за безопасно
полагане на труд, и размера на справедливото обезщетение за неимуществени
вреди.
Първоинстанционният съд е изложил фактически и правни изводи, след
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключение на
съдебно-медицинска експертиза, като е приел, че са се доказали предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника като работодател за обезщетяване на
причинените болки и страдания на ищцата вследствие на трудова злополука,
настъпила 28.06.2016 г., че ищцата не е съпричинила вредоносния резултат и не е
допуснала груба небрежност, определил е сумата от 20 000 лв. като справедливо
обезщетение за претърпяното от ищцата травматично увреждане предвид
характера и степента му, продължителността на лечението, както и отраженията
върху ежедневния комфорт.
Въззивният съд споделя тези фактически констатации и правни изводи, и
съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното
решение, без да е нужно да ги повтаря, с изключение на частта за определен като
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 20 000
лева.
4
По направените оплаквания с въззивната жалба следва да се добави
следното:
Досежно спорния по делото въпрос дали ищцата е допринесла за
злополуката, като е допуснала груба небрежност при изпълнение на служебните
си задължения, съдът счита за правилен извода на първоинстанционния съд, че
поддържаното от ответника възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 201,
ал. 2 от КТ е неоснователно.
Нормата на чл. 201, ал.2 КТ предвижда, че отговорността на работодателя
може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност.
Съпричиняване по смисъла на чл. 201, ал.2 КТ е налице, когато
пострадалият работник или служител е предвиждал настъпването на
неблагоприятните последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги
предотврати. Не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда от
пострадалия съставлява основание за намаляване на обезщетението, а само това,
при което е налице виновно допринасяне от страна на пострадалия за настъпване
на увреждането, при подчертано субективно отношение (груба небрежност) – в
този смисъл решение от 14.01.2010 г. по гр. д. № 298/2009 г. ІV г., решение № 348
от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387/10 г. на IV г. о. ВКС.
По делото не е установено ищцата при изпълнение на трудовите си функции
да е допуснала груба небрежност, която се приема в случаите, когато е доказано,
че работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в
подобна обстановка. Съобразно установената съдебна практика относим досежно
преценката за наличие на основание за намаляване отговорността на работодателя
е единствено фактът дали извършените от работника действия представляват
груба небрежност, като тежестта за доказване на това обстоятелство е на
работодателя. В конкретната хипотеза доказателства в този смисъл няма
ангажирани, поради което се налага извода за липсата на основание за
приложение на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ, респективно не са доказани
основанията в закона за намаляване отговорността на работодателя с оглед
поведението на пострадалия във връзка с настъпване на събитието. Неоснователни
са наведените от ответника с писмения отговор и поддържани във въззивната
жалба възражения, че ищцата е проявила небрежност към здравето си и това е
довело до настъпване на инцидента, тъй като имала заболяване, което довело до
изкривяване на походката й. От кредитираното заключение на СМЕ се установява,
5
че гонартрозата е заболяване, което води до болка при движение, но няма връзка с
настъпване на травмата, а с възстановяването след това, защото лечението ще
бъде малко по-дълго. Вещото лице посочва, че при прегледа на ищцата е
установен запазен обем на движение на колянната става и обективно няма
функционален дефицит на коляното, поради което не може да се приеме, че
заболяването на ищцата е допринесло за настъпване на инцидента, а и не са
ангажирани никакви доказателства по делото от ответника в подкрепа на
твърденията му, че ищцата не е полагала необходимите грижи за здравето си.
Оплакването на ответника относно размера на обезщетението по
критериите по чл. 52 от ЗЗД, въззивният съд намира за основателно.
Установява се от събраните по делото гласни доказателства – показанията
на св. В.С. и св. И.М., както и от заключението на СМЕ, че след инцидента на
ищцата е проведено оперативно лечение, както и, че след операцията е била на
легло в продължение на около 4 месеца, след което започнала да ходи с помощни
средства, като в този период и след това изпитвала болки, както и притеснения.
При определяне размера на обезщетението за причинените
неимуществени вреди, настоящият съдебен състав взема предвид изложените
обстоятелства, възрастта на ищцата, както и заключението на вещото лице по
СМЕ, което след извършен преглед на ищцата е установило ограничен обем на
движение в дясна глезенна става при повдигане на ходилото нагоре от 10 градуса,
при норма 20 градуса и спускане на ходилото надолу от 20 градуса , при норма 45
градуса, което е довело до известни затруднения в изпълнението на ежедневните й
дейности, както и стресът и притесненията с оглед оздравителния процес. Не е
установено обаче по несъмнен и категоричен начин твърдението на ищцата, че
трудовата злополука е довела до последващия инцидент, при който е паднала и е
настъпило счупване на лявата й раменна кост, като причините за това падане биха
могли да бъдат различни, както сочи и вещото лице по СМЕ, и не са ангажирани
доказателства, че падането е именно вследствие на ограничения обем на движение
в дясната глезенна става.
Преценявайки всички тези обстоятелства – силата, интензитета и
продължителността на претърпените болки и страдания в резултат на
претърпяната злополука, настоящият съдебен състав определя обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер от 10 000 лева. В съвкупната си
преценка съдът отчита момента на настъпилото увреждане, възрастта на ищцата,
конкретните обществено-икономическите условия в страната към същия период,
6
както и претърпените от ищцата неудобства от различен характер по време на
възстановяването.
Неоснователно е възражението на въззивника, че от тази сума следва да
бъде приспаднато изплатеното на ищцата обезщетение за периода на временната й
неработоспособност, тъй като в случая не е заявена претенция за обезщетяване на
имуществени вреди вследствие на неполучени трудови доходи за този период, а
претенция за обезщетяване на неимуществени вреди.
Ето защо решението на СРС в обжалваната му част, с която е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди в следствие на трудова злополука от
12.06.2018г. за сумата над 10 000 лева до присъдения размер от 20 000 лева, е
неправилно и като такова следва да бъде отменено. Следва да бъде отменено
решението и в частта, с която е присъдена мораторна лихва за разликата над
сумата от 1575 лева.
По разноските:
При този изход на спора в полза на въззивника следва да бъдат присъдени
разноски за въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева, както и разноски за първоинстанционното производство в размер на
още 196 лева. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която са присъдени
разноски в полза на ищцата за разликата над сумата от 462 лева. С оглед
частичното отхвърляне на жалбата, в полза на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-Е въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20137467/12.06.2021г., постановено по гр.д.
№10009/2020г. по описа на СРС, 59 състав, в частта, с която е осъдена УМБАЛ
„А.“ АД да заплати на С. А. М., починала в хода на процеса и заместена от
наследника си по закон И.Р.М., ЕГН **********, сумата в размер над 10 000 лева
до присъдения размер от 20 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди на основание чл.200 от КТ, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба – 31.12.2019г. до окончателното изплащане
на задължението, както и в частта, с която е присъдена сума в размер над 1575
лева до уважения размер от 3150 лева, представляваща законна лихва за периода
от 12.06.2018г. до 30.12.2019г., както и в частта, с която УМБАЛ „А.“ АД е
7
осъдена да заплати на С. А. М., починала в хода на процеса и заместена от
наследника си по закон И.Р.М., ЕГН **********, разноски по делото за разликата
над сумата от 462 лева до присъдения размер от 1148 лева, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. А. М., починала в хода на процеса и
заместена от наследника си по закон И.Р.М., ЕГН **********, срещу УМБАЛ
„А.“ АД искове с правна квалификация чл.200 от КТ във вр. с чл.52 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 28.06.2016г., ведно със
законната лихва, считано от 31.12.2019г. до изплащане на вземането, и за сумата
от 1575 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 12.06.2018г. до
30.12.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №20137467/12.06.2021г., постановено по гр.д.
№10009/2020г. по описа на СРС, 59 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА УМБАЛ „А.“ АД да заплати на И.Р.М., ЕГН **********,
конституиран на мястото на починалата в хода на процеса ищца С. А. М.,
разноски за въззивното производство в размер на 800 лева.
ОСЪЖДА И.Р.М., ЕГН **********, конституиран на мястото на
починалата в хода на процеса ищца С. А. М., да заплати на УМБАЛ „А.“ АД
разноски за първоинстанционното производство в размера на още 196 лева, както
и разноски за въззивното производство в размер на 100 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8