Р Е Ш
Е Н И Е
№……………
гр. Варна
..................2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, в публично заседание на петнадесети
октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Станева
ЧЛЕНОВЕ:
Кремена Данаилова
Мария Иванова-Даскалова
при секретаря Елена Воденичарова и с участието на
прокурора Александър Атанасов като разгледа
докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. № 2056/2020 г. по описа на
Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във
връзка с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от В.Х.Х., чрез адв. А.А. срещу Решение № 1204/10.08.2020
г., постановено по НАХД № 1937/2020 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е
потвърдено НП
№23-0000319/10.04.2020 г. на и.д. директор РД „Автомобилна администрация“ - Варна, с което на В.Х.Х. е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер
на 2000 лева на осн. чл.93, ал.1,
т.1 от ЗАвП, за нарушение на чл. 31, ал.1, т.5 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на
пътници.
Жалбоподателят сочи, че не му е издавано
удостоверение „водач на лек таксиметров
автомобил“ на основание чл. 18, т.5 от Наредба
№ 34 от 1999 г., поради това не може да носи отговорност за неносене на пътна
книжка при извършване на таксиметров превоз. Дори и да се приеме тезата на
наказващия орган, за извършен таксиметров превоз незаконосъобразно на Х. е
съставен АУАН и издадено НП. Отправено е искане за отмяна на
оспореното решение и НП, както и за присъждане на сторените разноски пред
въззивната инстанция.
Ответникът по касация – РД „Автомобилна администрация“ –
Варна в отговор на касационната жалба оспорва същата. Установено е по безспорен
начин, че Х. е извършвал таксиметров превоз към момента на проверката, поради
което за него съществува задължение да носи пътна книжка. Моли решението на РС
– Варна да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Представителя на Прокуратурата счита, че жалбата е
основателна, тъй като решението на районния съд е постановено в нарушение на
материалния закон.
След
като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК, Административен съд – гр. Варна
намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в
законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд – Варна е приел за установено следното: На
31.01.2020 г. служители към РД “АА“ - Варна, извършвали съвместни проверки със
служители на Гранична полиция по законосъобразно осъществяване на таксиметрова
дейност в района на Летище Варна, като били позиционирани на 10 метра след
бариерата на Летище Варна, на около 10 метра преди пункта за Гранична полиция.
За проверка бил спрян лек таксиметров автомобил,
управляван от Х.. Автомобилът бил обозначен като таксиметров, с работещ апарат
и светеща табела „такси“ и превозвал един клиент. Били предприети действия по
проверка на водача. Х. не представил на проверяващите пътна книжка. Последвало
издаване на АУАН и НП.
Районен съд – Варна е приел от правна, че АУАН и НП са
издадени при липса на процесуални нарушения.
Не са оборени установяванията на проверяващите, че Х. е управлявал лек таксиметров автомобил,
който е бил обозначен и оборудван като такъв. С автомобила е бил извършен
таксиметров превоз на пътник, като това обстоятелство е било надлежно
обозначено със съответната сигнализация на таксиметровия автомобил. Нормата на
чл. 31 ал.1 т.5 от Наредба №34/99г. на МТ не изисква изричното установяване на
правоспособност на конкретния водач да извършва таксиметрова дейност, поради
което и такова установяване в настоящия казус не е било необходимо.
Настоящата
касационна инстанция намира решението на районния съд за правилно и
законосъобразно.
Изводите на районния съд се споделят изцяло, поради което
не следва да се преповтарят на основание чл. 221, ал.2 от АПК.
От събраните доказателства е установено, че на 31.01.2020
г. около 12,04 ч. Х. е бил водач на л.а. ****, оборудван като таксиметров
автомобил. Автомобилът е бил с включен
ЕТАФП „Елитакс“ ТА 100 F1“ № ЕСО 11713 с ФП 46084809, показвал е индикация –
зает и е имало един клиент в него, пътуващ от гр. Варна за Летище – Варна. Това
се установява от издаден служебен бон в 12.04 часа на 31.01.2020 г. за сумата
от 12,71 лева.
Нормата на чл. 31, ал.1, т.5 от Наредба №
34/06.12.1999 г. въвежда задължение, при управление на таксиметров автомобил
водачът е длъжен да носи пътна книжка, издадена от превозвача (приложение №
12). Посочено е в нормата, че задължението е за всеки водач на таксиметров
автомобил.
На основание чл. 18 от Наредба № 34/06.12.1999 г. водачът на
лек таксиметров автомобил трябва да отговаря на определени изисквания, като с т. 5 е предвидено - да
притежава удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил", валидно
за съответната община (приложение № 7). Това, че Х. не е притежавал
удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил" не го освобождава
от отговорност по чл. 31, ал.1, т.5 от Наредба № 34/06.12.1999 г. защото последната норма е приложима за всеки
водач на таксиметров автомобил, а не само за водачи, които притежават
удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил".
Предвид изложеното, съдът намира, че наведените в жалбата
касационни основания не са налице, поради което същата следва да бъде оставена
без уважение, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно трябва
да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора искането на жалбоподателя за
присъждане на сторени разноски в производството пред РС – Варна е неоснователно
по аргумент на противното на чл. 143, ал.1 от АПК, приложим на основание чл.
63, ал.3 от ЗАНН, поради което се отхвърля от съда.
От юрисконсулт е извършено процесуално
представителство, чрез представяне на писмено становище по спора. В настоящия казус, при определяне
размера на възнаграждението за процесуално представителство на ответника,
следва да се съблюдава чл. 63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от
НЗПП. Делото не е с фактическа и правна сложност. Съгласно
разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, В.Х.Х. следва да бъде осъден да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2
от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 1204/10.08.2020 г., постановено по
НАХД № 1937/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Варна.
ОСЪЖДА В.Х.Х.
ЕГН **********, да заплати в полза на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – гр. Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.