Определение по дело №8/2019 на Окръжен съд - Габрово

                                                                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  №

                                                                                                гр.  Габрово, 25.02.2019 г.

 

                                                                               В ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, наказателна колегия, в закрито заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                               Председател:   ПЛАМЕН ПОПОВ  

                                                    Членове:  КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА              

                                                                      СИМОНА МИЛАНЕЗИ 

 

като разгледа докладваното от съдия Попов ВЧНД № 8 по описа за 2019 г. на ГОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК.

А.Х.С. ***, чрез пълномощника адв. С.Т. от АК Габрово, е обжалвал Определение № 15 от 15.01.2019 г. на Габровски районен съд по НЧД № 1614/2018 г., с което на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК е потвърдено Постановление за прекратяване на наказателното производство от 12.12.2018 г. на Габровска районна прокуратура по ДП № 193/2017 г., водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б", предл. второ във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.  

В жалбата се твърди, че не са изпълнени указанията на съда за извършване на съдопроизводствени действия по предходна отмяна на постановление за прекратяване по делото. Прокурорът и районният съд не отговорили на въпросите за извършване на други две престъпления - по чл. 131, т. 12 и чл. 140, ал. 1 от НК. Прекратяването на производството било мотивирано с експертиза, изготвена върху обясненията на обвиняемия, в която експертът си позволил да кредитира с доверие показанията на едни свидетели и да не кредитира с доверие показанията на други свидетели, с което извършил недопустим правен анализ. Съдът не приел показанията на свидетелите Ц. и И., без да им зададе допълнителни въпроси по възникналите съмнения в изявленията им. Можело да бъдат разпитани и другите полицейски служители, посетили произшествието заедно с Т.И.. Претендира се въззивният съд да отмени обжалваното определение на РС Габрово и постановлението на РП Габрово, да върне делото за изясняване на всички обстоятелства, включително чрез посочените от повереника способи.

Настоящият състав на ГОС, след проверка на материалите по делото, намира жалбата за допустима, доколкото е предявена от пострадал, в срока по чл. 243, ал. 7 от НПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Наказателното производство е образувано на 03.05.2017 година с постановление на районния прокурор, срещу Б.С.Б. *** затова, дали на 22.03.2017 г., около 04,00 часа в гр. Габрово, ул. "***", при управление на МПС - лек автомобил марка "*" с рег. № ** е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на А.Х.С. *** - престъпление по чл. 343, ал. 1 б. "б", предл. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. След провеждане на разследването по ДП № 193/2017 г. по описа на РУ Габрово, с постановление от 05.12.2017 г. на РП Габрово е прекратено наказателното производство по делото на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК. Това постановление е отменено с Определение № 31 от 12.01.2018 г. по ЧНД № 1772/2017 г. на ГРС и делото е върнато за изпълнение на указания. Определението на ГРС е потвърдено с Определение по ВЧНД № 12/2018 г. на ГОС. След връщането, Б.С.Б. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1 б. "б", предл. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Изготвена е комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза.              

Със следващо Постановление от 12.12.2018 г., РП Габрово отново е прекратила наказателното производство по ДП № 193/2017 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр.с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Определението РС Габрово, с което е потвърдено това постановление, е предмет на настоящата проверка.    

При анализа на доказателствата, от фактическа страна се установява следното:

На 22.03.2017 г., след полунощ свидетелките М.Б. и Д.Л. се намирали в дискотека "Алегро" в гр. Габрово. При тях отишъл свидетелят А.С. ***, с когото се познавали и били в приятелски отношения. С. бил във видимо нетрезво състояние.

Около 03,30 ч. Б. и Л. решили да си тръгват от заведението и за целта Б. се обадила на своя познат - обвиняемия Б.Б., за да ги откара с управлявания от него лек автомобил марка "*" с рег. ***. Двете излезли пред дискотеката, за да го изчакат. Когато пристигнал, Б. спрял автомобила пред бившето казино от дясната страна на пътя до тротоари, с предната част на автомобила в посока Дом на културата. В този момент от дискотеката излязъл и свидетелят С.. Б. го поканила да се качи с тях в таксиметровия автомобил, но С. отказал, тъй като имал отрицателно отношение към таксиметровия шофьор - обвиняемия Б.. Б. седнала на предната дясна седалка до шофьора, а свидетелката Л. - на задната седалка зад водача. С. се намирал на около метър и половина пред дясната част на автомобила, и не се отместил. Виждайки това, водачът Б. потеглил бавно, с намерение да го заобиколи, което съобщил на двете свидетелки. Когато автомобилът достигнал до С. с предния си десен калник, последният навлязъл в коридора за движение на колата, ударил се в задната част на предния десен калник и предна дясна колона, и паднал на земята, подпирайки се на лявата си ръка. Б. спрял и двете свидетелки слезли от автомобила. С. ритнал няколко пъти задната дясна врата на таксиметровия автомобил. Б. от своя страна се ядосал на това и предположил, че С. се опитва да исценира ПТП, като ритнал потърпевшия в областта на тила. След това обвиняемият се обадил в полицията, а Б. позвънила на тел. 112. На място пристигнал автопатрулен екип на РУ Габрово и линейка, която откарала пострадалия в МБАЛ Габрово за оказване на медицинска помощ.

В хода на разследването е изготвена съдебно-медицинска експертиза, според заключението на която, С. е получил вътреставно счупване на главичката на лъчевата кост на лявата предмишница, което представлява средна телесна повреда посмила на чл. 129, ал. 2 от НК. След връщане на делото от съда е изготвена и комплексна експертиза, която съдържа анализ на механизма на причиняване на телесната повреда от медицинска и техническа гледна точка. Установено е също, че на пострадалия е причинено мозъчно сътресение, протекло без загуба на съзнание, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което представлява лека телесна повреда по смисъла на закона.

Изводите на районния прокурор и първоинстанционния съд, че стореното от обв. Б. не съставлява престъпление са правилни.

По делото действително са оформени две групи свидетели. В първата група са свидетелите М.Б., Д.Л. и Т.И. Те кореспондират с дадените от обв. Б.Б. обяснения. Свидетелката Б. е била най-близо до мястото на инцидента, тъй като се е качила на предна дясна седалка в лекия автомобил **. На л. 26 от ДП твърди, че след като отказал да се качи в превозното средство, А.С. тръгнал да върви и застанал пред таксиметровия автомобил "на около метър". Не се е навеждал, но си оправял колана на дънките. Шофьорът видял, че С. няма да се премести и казал, че ще го заобиколи, след което "потеглил бавно". В същото време А.С. тръгнал към автомобила и се ударил в предната му дясна част. Паднал на лявата си страна. После С. ритнал задната дясна врата на таксито няколко пъти /пораженията по задната дясна врата се виждат ясно и на фотоалбума към изготвената комплексна експертиза/. После Б.Б. ритнал С. два пъти в задната част на главата и се обадил на телефон 112. В края на показанията си Б. заявява: "Искам да кажа още веднъж, че таксиметровият шофьор се помъчи да заобиколи А., като не е потеглил агресивно и не целеше да го блъсне. Както казах по горе, А. беше употребил доста алкохол, според мен той тръгна към колата, залитна и се удари в преден десен фар на колата, след което падна. По никакъв начин шофьорът нямаше намерение да го блъска, а по скоро искаше да избегне това и да го заобиколи".

Свидетелката Д.Л. се е качила на задната седалка на автомобила. На л. 29 от ДП Л. казва: "А. както стоеше от дясната страна, тръгна и застана пред автомобила на около метър може би. Не съм го виждала да се навежда. Таксиметровият шофьор потегли, като се помъчи да го заобиколи, но в този момент А. падна на земята, не мога да кажа точно на коя страна... А. беше много пиян и залиташе. Според мен Б. не го е блъснал, а по-скоро А. е паднал върху автомобила. Б. се обади на полицията, които пристигнаха на място, като дойде и линейка".

На л. 31 от ДП пристигналият на местопроизшествието полицейски служител Т.И. казва, че на място са установени шофьора на автомобила Б.Б. и пострадалия А.С., който бил във "видимо нетрезво състояние". Там били също М.Б. и Д.Л. Пред полицейските служители Б. обяснил, че С. е в нетрезво състояние, залитнал е и се е блъснал в таксиметровия автомобил, след което паднал и е ритнал няколко пъти вратата на таксито. А.С. заявил, че Б. го блъснал с автомобила, но по таксито нямало видими следи от удар или увреждане. Б. и Л. обяснили, че "няма проблем" и, че "С. не е бил ударен от автомобила, а сам се е блъснал в него и е паднал на земята". Т.И. съобщава, че други лица, "освен гореописаните", на място не са присъствали.

Втората група се състои от пострадалия А.С. и свидетелите А.И. и Ц.Ц. В показанията си на л. 24 от ДП свид. С. твърди, че изтървал ключовете си и се навел да ги вземе. Когато бил полуизправен чул, че таксито тръгва. Стоял на място, без да мърда. Б. искал "да го сплаши или заобиколи". Таксиметровият автомобил го ударил с предна дясна част в неговата лява част на тялото "в областта на коляното и бедрото". С. паднал на "дясната част на капака" и го заболял лакътя на лявата ръка. При падането "можело да е ударил вратата" но не я е ритал. На следващия ден бил посетен от неговия съсед А., който му казал, че видели с Ц. какво точно се е случило. Свидетелите А.И. и Ц.Ц. са дали показания на л. 27 и л. 30 от ДП. Двамата твърдят, че около 03,30 часа на 22.03.2017 г. се прибирали от кв. Борово към Шиваров мост. Видели и таксито и техния приятел С. Обърнали се защото чули гласа на А.. Той казвал, че няма да се качи в таксито. После С. тръгнал да върви "диагонално" пред автомобила. Навел се да вземе нещо, което изпуснал. Таксиметровият шофьор потеглил с "умерена газ" и според И., умишлено блъснал А.С.. Блъснал го с предна дясна част на таксито в "тазовата област". С. се "претърколил през предна дясна част по диагонал на автомобила" и паднал на лявата си страна. И. и Ц. били на разстояние "по-малко от 50 метра" и виждали добре. А.С. не бил ритал автомобила на Б.. При потеглянето автомобилът се движил "само напред". Според свид. Ц., пострадалият С. бил ударен "в лявото бедро, под таза". Като видели това, А.И. и Ц.Ц. си тръгнали.

Правилно е становището на районния съд, че с доверие следва да се кредитират показанията на първата група свидетели, които са логични, непротиворечиви и последователни. Безспорно, по делото липсва каквото и да било обяснение, по каква причина свидетелите И. и Ц. са си тръгнали веднага след като са видели, че техният приятел А.С. е пострадал тежко, вместо да останат на място и да пресъздадат възприятията си пред полицейските служители. И двамата твърдят, че са видели Б. и "едното момиче" да се обаждат по телефон, съобщавайки за инцидента. Същата нощ не са се поинтересували какви точно увреждания е получил С., но пък И. го посетил следващия ден в дома му, за да каже, че е видял случилото се. Освен липсата на елементарна житейска логика, показанията на тези двама свидетели противоречат и на останалите доказателства по делото. От заключението на Комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза /т. 4 на л. 99 от ДП/ става ясно, че при удар на човешко тяло от автомобил със скорост по-ниска от 15 км.ч. корпусът на тялото получава ускорение в посока на движението на автомобила и се отхвърля напред, а не се качва върху капака. Горното важи с още по-голяма сила за приведено човешко тяло. При преминаване на човешкото тяло през преден капак, вследствие на удар, най-често остават следи и деформации. При така установеното от експертното заключение следва извод, че свидетелите С., И. и Ц. не казват истината. Те не са присъствали по време на инцидента. Безспорно е, че описваният от тях удар е бил със скорост, по-малка от 15 км.ч. Видно е, че няма как А.С. да е паднал на "дясната част на капака", както сам твърди, нито да се е "претърколил през предна дясна част по диагонал на автомобила", както твърдят И. и Ц. При описания от тях механизъм, тялото на С. е щяло да получи ускорение в посока на движението на автомобила и да се отхвърли напред. Не би могло да се озове встрани от превозното средство, каквито са следващите им твърдения. Видно от експертното заключение, липсват данни за травматични увреждания в областта на лявото коляно и лявото бедро, с които по твърденията на пострадалия, същият е имал контакт с автомобила. Бихме добавили, че в съдебномедицинската и в следващата комплексна експертиза липсват данни и за травми в областта на таза, където свид. И. твърди, че е бил контакта на С. с автомобила. Свидетелите И. и Ц. категорично отричат А.С. да е ритал таксиметровия автомобил. В т. 7 от комплексната експертиза, деформациите по вратата на лекия автомобил ** се обясняват именно чрез нанесените ритници от страна на С., за които има данни в показанията на свид. М.Б. и  Д.Л., както и в обясненията на обвиняемия. Деформациите са отразени и в снимковия материал към заключението. В показанията на свид. Т.И. се потвърждава, че по капака и въобще по предната част на автомобила ** не е имало деформации и следи, както и, че по време на проверката не са присъствали други лица, освен Б., С., Б. и Л.. Съгласно комплексната експертиза, вътреставното счупване на главичката на лъчевата кост на лявата предмишница най-често се получава при подпиране на дланта на твърда повърхност и изпъната ръка и не се касае за пряк, директен удар в областта на ставата. Това говори за счупване при подпиране върху дланта, вследствие на ударно натоварване при падане. Този механизъм отговаря на изнесеното от М.Б. и  Д.Л. и обв. Б.. Затова правилно прокурора и районния съд са кредитирали в доверие показанията на свидетелите от тази първа група. Свидетелите А.С., А.И. и Ц.Ц. потвърждават неистина пред разследващия орган, като преди това са били изрично предупредени за отговорността по чл. 290 от НК, но вземането на отношение по този въпрос е в компетенциите на прокуратурата, на не на съда.

Подлежащите на проверка постановление на прокурора и определение на районния съд са мотивирани и при изготвянето им не са допуснати процесуални нарушения. Не отговаря на истината твърдението в жалбата, че комплексната експертиза съдържа правен анализ на свидетелски показания. Вещите лица са се позовали на изявленията на разпитаните лица, тъй като имат задължение да се запознаят с всички налични по делото материали. Експертизата не съдържа части, в които вещите лица да се занимават с кредитиране с доверие показанията на едни свидетели и отхвърлянето на други, което действително би било правна преценка. Свидетелските показания са засегнати дотолкова, колкото в тях се съдържат данни за механизма на ПТП и получаването на установените увреждания. Фактът, че сочения от свидетелите С., Ц. и И. механизъм на ПТП противоречи на научно установените константи не произтича от субективните убеждения на експертите. 

Поведението на обв. Б.Б. след инцидента също не говори за виновно причинено ПТП, каквото е едно от твърденията в жалбата. Б. е ритнал С., тъй като е бил ядосан от ритниците на пострадалия по вратата на автомобила, и защото си е помислил, че се прави инсцениране на произшествие, а не защото е имал принципна нагласа за агресия по отношение на него, още повече при потеглянето. Свидетелките Б. и Л. изрично съобщават, че първоначалната идея на шофьора е била да заобиколи С.. Същият сам е заявил това при потеглянето. После Б. е сигнализирал за инцидента на телефон 112. Пред свид. Т.И. пътуващите в автомобила еднозначно са съобщили, че С. е бил пиян, залитнал е и се е блъснал в таксито.

Дадените от съда указания при предходно връщане на делото и отмяна на прокурорското постановление са изпълнени, като делото е попълнено с нужните доказателства. Искането на жалбоподателя да се разследват деяния по чл. 131, т. 12 и чл. 140, ал. 1 от НК не може да бъде удовлетворено от съда. В досъдебното производство прокурорът е "господар на обвинението", какъвто е приетия в практиката израз, и само той може да прецени срещу кого и за какво да повдига обвинение. Съдът не е властен да дава указания в тази насока. Независимо от това ще припомним, че от анализа на доказателствата по делото става ясно, че липсват данни за извършено непредпазливо деяние, а още повече за умишлено такова. Повторен разпит на свидетели и разпит на сочените в жалбата нови такива /останалите полицейски служители/ не се обосновава с конкретна необходимост и няма да допринесе за по-задълбочено изясняване на случая.                                         

По тези съображения РС Габрово е постановил законосъобразен, обоснован и правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.  

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 във вр. с ал. 7  от НПК, окръжният съд 

 

                 О  П   Р   Е   Д   Е  Л   И :

 

 ПОТВЪРЖДАВА Определение № 15 от 15.01.2019 г. на Габровски  районен съд по НЧД № 1614/2018 г., с което на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК е потвърдено Постановление на Районния прокурор при РП Габрово от 12.12.2018 год., с което на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по Досъдебно производство № 193/2017 год. по описа на РУ на МВР гр. Габрово, водено срещу Б.С.Б. *** за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б", предл. второ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като обосновано и законосъобразно.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.   

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: