Р Е Ш Е Н И Е
Номер 12.08.2020
Година Град
Свиленград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - СВИЛЕНГРАД І
граждански състав
на четиринадесети юли две
хиляди и двадесета година,
в публично заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ЖИВКА ПЕТРОВА
При секретаря: Т.Т.,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 136 по
описа на съда за 2020 година, намери
за установено следното:
Производството е образувано по искова
молба от „И.Т. И С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК: *********,
с която са предявени срещу „У.-Х.” ЕООД, със седалище и адрес на управление:***,
С.З., с ЕИК: *********, искове с правно основание чл.232, ал.2 и чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 20.03.2017г., „С.З.“ ЕАД с ЕИК: ********* с последващо
наименование „И.З.“ ЕАД, като наемодател, е сключило с ответника „У.-Х“ ЕООД
с ЕИК: *********, като
наемател, Договор за наем, по силата на
който наемодателят предоставил на наемателя ползването на 550 кв.м. покрити
площи за производство и складиране на стоки, находящи се в поземлен имот с
идентификатор 65677.580.180 по КК и КР на гр. Свиленград, в местността
„Лозенски път“, срещу месечна наемна цена в размер на 1210 лв. без ДДС, дължима до 10-то число на месеца следващ
месеца, за който се дължи. Договорът
бил сключен за срок от 3 години, а именно до 20.03.2020г.
Съгласно чл.3 от Договора, в наемната цена не се включвали разходите,
свързани с ползването на наетия имот /ел. енергия, вода, телефон, топлоенергия
и др. подобни/, като тези разходи били за сметка на наемателя, считано от
датата на въвод във владение. За консумативите не били разкривани отделни
партиди на наемателя, а същите били заплащани от наемодателя и претендирани за
плащане от наемателя с дължимата за съответния месец наемна цена.
Съгласно чл.19, т.3 от Договора, същият можел да бъде прекратен
предсрочно с едностранно писмено предизвестие до другата страна, направено два
месеца по-рано.
С Анекс № 1 от 30.06.2017г., наетите по Договора покрити площи за
производство и складиране на стоки били увеличени на 750 кв.м.
С Анекс № 2 от 02.05.2018г., наетите по Договора покрити площи за
производство и складиране на стоки били увеличени с 432 кв.м. (Склад №10), а договорената
месечна наемна цена била променена съответно на 1,12 евро (едно евро и
дванадесет евро цента) за квадратен метър наета площ.
На 04.07.2019г., наемодателят получил от наемателя искане за прекратяване
на Договора досежно само наетите с Анекс № 2 от 02.05.2018г. покрити площи за
производство и складиране на стоки (Склад №10). Така, считано от 04.09.2019
година, наемателят дължал месечната наемна цена единствено за складовите площи,
наети по Договора и Анекс №1 към него.
На 04.10.2019г.
наемодателят - дружеството „И.З.“ ЕАД било преобразувано чрез вливане във „В.З.И.З.“
ЕАД, с ЕИК *********, с променено търговско наименование на „И.Т. И С.“ ЕАД на 31.10.2019г. Така,
като наемодател по посочения договор за наем към настоящия момент се легитимирал
ищецът „И.Т. И С.“ ЕАД.
На 10.06.2019г., наемателят
изпадна в забава за задължението си да заплати месечна наемна цена за месец май
2019 година. След направено частично плащане, за този наемен период дължима
останала сумата 1137,06 лв. без ДДС, както и 25,48 лв. без ДДС - задължение за
потребена през посочения месец вода в обекта. До настоящия момент наемателят не
бил извършвал последващи плащания по Договора, като към 14.01.2020 година
изискуеми били вземанията за наемна цена и консумативи за месеците от 05.2019г.
до 12.2019г. включително, в общ размер на 20550,15 лв. (двадесет хиляди петстотин и петдесет лева и петнадесет
стотинки) с включен ДДС, като:
-
Сумата от 16 024,68 лв. (шестнадесет хиляди
двадесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки) с ДДС представлявала
непогасени задължения на наемателя за периода от 05.2019г. до 10.2019г.
включително, от които 14 822,54 лв. с ДДС - задължение за месечен наем, а
1182,12 лв. с ДДС - задължение за разходи, свързани с ползването на обекта. За
тези суми била издадена фактура № **********/ 31.10.2019 година;
-
Сумата от 2528,26 лв. (две хиляди петстотин
двадесет и осем лева и двадесет и шест стотинки) с ДДС представлявала
непогасени задължения на наемателя за месец 11.2019г., от които 1980 лв. с ДДС -
задължение за месечен наем, а 548,26 лв. с ДДС - задължение за разходи,
свързани с ползването на обекта. За тази сума била издадена фактура № **********/
29.11.2019 година;
-
Сумата от 1997,21 лв. (хиляда деветстотин
деветдесет и седем лева и двадесет и една стотинки) с ДДС представлявала
непогасени задължения на наемателя за месец 12.2019г., от които 1980 лв. с ДДС -
задължение за месечен наем, а 17,21 лв. с ДДС - задължение за разходи, свързани
с ползването на обекта. За тази сума била издадена фактура № ********** /31.12.2019
година;
Въпреки отправените
от „И.Т. И С.“ ЕАД покани към наемателя и проведените с негови представители
разговори, гореописаните задължения останали незаплатени и към настоящия
момент.
На основание чл.22,
ал.1 от Договора, при забава плащането на наемна цена от страна на наемателя,
продължило повече от 10 дни, същият дължал неустойка в размер на 1% от
дължимата сума за всеки просрочен ден, до деня на изплащане на дължимата сума.
При условията, посочени по-горе, към 14.01.2020г., върху незаплатените от наемателя
главници за отделните наемни периоди, дължимата неустойка била в общ размер на 21 421,15 лв. (двадесет и една хиляди
четиристотин двадесет и един лева и петнадесет стотинки).
Тъй като длъжникът
не заплатил изискуемите си задължения по Договора за наем за ищеца бил
налице правен интерес от подаване на настоящите осъдителни искове.
Поради изложеното,
от съда се иска да осъди ответника да заплати на ищеца, на основание чл.232,
ал.2 от ЗЗД, сумата 20 550,15 лв.
(двадесет хиляди петстотин и петдесет лева и петнадесет стотинки),
представляваща неплатени месечни наеми и разходи, дължими по сключен между
страните Договор за наем от 20.03.2017г., включваща сумите: 14 842,54 лв. –
дължим наем за периода от м. май 2019г. до м. октомври 2019г. включително и 1182,12
лв. - дължими разходи, свързани с ползването на обекта за същия период, за
което е издадена фактура № **********/ 31.10.2019г. на стойност 16 024,68
лв.; 1980,00 лв. - дължим наем за м. ноември 2019г. и 548,26 лв. - дължими
разходи, свързани с ползването на обекта за същия месец, за което е издадена
фактура № **********/ 29.11.2019г. на стойност 2 528,26 лв.; 1980,00 лв. - дължим наем за м. декември
2019г. и 17,21 лв. дължими разходи, свързани с ползването на обекта за същия
месец, за което е издадена фактура № **********/ 31.12.2019г. на стойност 1 997,21
лв.; ведно със законната лихва върху
сумата 20 550,15 лв., считано от датата на завеждане на исковата
молба – 04.03.2020г. до окончателното й плащане; както и да заплати, на
основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, сумата 21 421,15 лв. (двадесет и една хиляди
четиристотин двадесет и един лева и петнадесет стотинки), представляваща
неустойка за забава съгласно чл. 22, ал. 1 от Договора. Претендират се и
разноски по делото.
Ищецът посочва, че по негова молба било допуснато обезпечение на исковете
му – по ч.гр.д. № 78/2020г. по описа на Районен съд - гр. Свиленград. В обезпечително
производство ищецът направил разноски в размер на 1432,00 лв., които моли да му
бъдат присъдени. Претендира и разноските в изпълнителното производство,
образувано въз основа на издадената му обезпечителна заповед.
В съдебно заседание ищецът, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, поддържа изцяло предявените искове.
Прави изрично искане съдът да постанови неприсъствено решение по смисъла на
чл.238 от ГПК, при наличие на изискуемите от Закона предпоставки.
Ответникът, редовно призовано, не се
явява и не изпраща представител в съдебно заседание, както и не дава становище
по иска. Същият не е представил отговор в указания му от съда едномесечен срок,
като е бил предупреден за последиците по чл.133 от ГПК.
Съдът, като разгледа исковата молба и
представените с нея писмени доказателства, с оглед направените констатации
намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение,
с което предявените искове ще се уважат.
На основание 78, ал.1 от ГПК, на ищеца
ще следва да се присъдят направените съдебни разноски, за които се представиха
доказателства и списък по чл.80 от ГПК.
Предвид изложеното на основание чл.239,
ал.1, във вр. с ал.2 от ГПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „У.-Х.”
ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, С.З., с ЕИК: *********, да заплати, на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, на
„И.Т. И С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК: *********, сумата 20 550,15 лв. (двадесет хиляди петстотин и петдесет лева
и петнадесет стотинки), представляваща неплатени месечни наеми и разходи,
дължими по сключен между страните Договор за наем от 20.03.2017г., включваща
сумите: 14 842,54 лв. – дължим наем за периода от м. май 2019г. до м. октомври
2019г. включително и 1182,12 лв. - дължими разходи, свързани с ползването на наетия
обект за същия период, за което е издадена фактура № **********/ 31.10.2019г.
на стойност 16 024,68 лв.; 1980,00 лв. - дължим наем за м. ноември 2019г.
и 548,26 лв. - дължими разходи, свързани с ползването на наетия обект за същия
месец, за което е издадена фактура № **********/ 29.11.2019г. на стойност 2528,26
лв.; 1980,00 лв. - дължим наем за м.
декември 2019г. и 17,21 лв. дължими разходи, свързани с ползването на наетия обект
за същия месец, за което е издадена фактура № **********/ 31.12.2019г. на
стойност 1 997,21 лв.; ведно със
законната лихва върху сумата 20 550,15 лв., считано от датата на
завеждане на исковата молба – 04.03.2020г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „У.-Х.” ЕООД, със седалище и
адрес на управление:***, С.З., с ЕИК: *********, да заплати, на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, на „И.Т. И С.” ЕАД,
със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК: *********, сумата 21 421,15 лв. (двадесет и една хиляди четиристотин
двадесет и един лева и петнадесет стотинки), представляваща неустойка за забава,
дължима съгласно чл.22, ал.1 от Договор за наем от 20.03.2017г.
ОСЪЖДА „У.-Х.” ЕООД, със седалище и
адрес на управление:***, С.З., с ЕИК: *********, да заплати на „И.Т. И С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление:***,
с ЕИК: *********, сумата 3826,85 лв.
(три хиляди осемстотин двадесет и шест лева и 85 стотинки) – разноски по
делото.
ОСЪЖДА „У.-Х.” ЕООД, със седалище и
адрес на управление:***, С.З., с ЕИК: *********, да заплати на „И.Т. И С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление:***,
с ЕИК: *********, сумата 1432,00 лв.
(хиляда четиристотин тридесет и два лева) – разноски по ч.гр.дело № 78/2020г.
по описа на Районен съд – Свиленград.
ОСЪЖДА „У.-Х.” ЕООД, със седалище и
адрес на управление:***, С.З., с ЕИК: *********, да заплати на „И.Т. И С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление:***,
с ЕИК: *********, сумата 90,00 лв.
(деветдесет лева) – разноски за образуване на изпълнително дело въз основа на
обезпечителната заповед, издадена по ч.гр.дело № 78/2020г. по описа на Районен
съд – Свиленград.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 от ГПК.
Ответникът има право да иска отмяна на решението от Окръжен съд - Хасково, в
едномесечен срок от връчването му, при условията на чл.240, ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: