МОТИВИ към присъда №49/27.04.2011 г. по НОХД №418/2011 г. по описа на ПОС

 

Срещу подсъдимия К.П. *** е внесено обвинение за извършено престъпление по чл. 116, ал.1, т.3, във вр. с чл. 115 от НК за това, че на 12.11.2010 г. в с.Чешнегирово, обл.Пловдивска умишлено е умъртвил майка си – М. П.М., ЕГН **********.

                   За съвместно разглеждане с наказателния процес не е приет граждански иск. Не е конституиран и частен обвинител по делото.

                   Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив поддържа повдигнатото обвинение, със същата правна квалификация на извършеното и фактическа обстановка, описана в обвинителния акт. Изразява становище, че събраните по делото доказателства дават възможност да се направи категоричен и несъмнен извод, че подс. М. е извършил престъплението, предмет на настоящето производство. Налице е и квалифициращ признак, тъй като пострадалата е рождена майка на подсъдимия. По отношение реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия пледира да му бъде определено наказание лишаване от свобода в средния размер, предвиден в закона, което да се изтърпи реално при първоначален строг режим. Веществените доказателства да се унищожат като вещи без стойност.

                   Адв. П. – служебен защитник на подс. М., не оспорва фактическата обстановка, която е призната от подсъдимия. Моли при определяне на наказанието да се отчете факта, че подсъдимият страда от психично заболяване, а и е употребил алкохол. Налице е и тежко финансово положение, а и не е ясно дали пострадалата не го е провокирала. Моли наказанието да се определи при условията на чл.55 от НК в размер на осем години лишаване от свобода, което в достатъчна степен ще съдейства за поправяне и превъзпитание на подсъдимия. Веществените доказателства да се унищожат, а разноските да се възложат в тежест на подсъдимия.

                   Подс. М. признава вината си и подкрепя изложеното от защитника си.

                   Пловдивският окръжен съд, след като обсъди приложените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобразено и със становищата на страните, в съответствие с чл. 373, ал.3 от НПК прие за установено от фактическа страна следното:

                        Подс. К.П.М. е роден на *** ***. Живее в с. Ч., П. област. Той е българин, български гражданин. Безработен е и не е женен. Осъждан е, но към момента на извършване на инкриминираното деяние е реабилитиран по право. ЕГН **********.

                   Подс. М. ***. От няколко години страдал от психично заболяване, като периодично посещавал болнични заведения, за да се лекува, но не се водел на диспансерно наблюдение.

                   М. системно злоупотребявал с алкохол, вследствие на което ставал агресивен и тормозел майка си и баба си. Многократно ходел в тяхната къща, пребивал ги от бой, вземал им всички спестявания, като след това използвал парите за покупка на алкохол. Проявите на конфликтност и агресивност от страна на подсъдимия били пряко свързани с честите алкохолни злоупотреби и били ограничени и насочени в семейния кръг, към лица, които той възприемал като слаби и беззащитни, в случая неговите майка и баба.

                   Подс. М. бил наеман периодично като работник за извършване на различни земеделски дейности от своите съселяни и така изкарвал прехраната си.

                   На 12.11.2010 г. рано сутринта при него отишла майка му – пострадалата М. П.М., която живеела в друга къща в същото село и често го посещавала в дома му. Тя била психично болна. Когато видял майка си, подсъдимият я изпратил до магазина на св. Т., за да му купи кафе и бира. След няколко минути тя се върнала с поръчката. Подсъдимият седнал на стол до входната врата, за да изпие кафето, като преди това добавил към него около 100 г ракия. Докато пиел питието, М. видял котката си, взел кожения си колан с метална тока, вързал я през корема и започнал да я бие, като я дърпал и ритал. Майка му забелязала това, отишла при него и му казала да престане да тормози животното, но той не я послушал и продължил да го бие.

                   Между подсъдимия и майка му възникнал скандал. Той  започнал да ú крещи, замахнал с ръка и се опитал да я удари. Опитвайки се да избегне ударите, пострадалата се затичала през двора към улицата. През това време котката успяла да се освободи от колана и избягала. Подсъдимият забелязал колана, който бил паднал на улицата, взел го, и, тичайки след майка си, започнал да я бие. Настигнал я до къщата на негов съсед – св. Й.. До оградата на къщата имало дърво, чиито клони излизали на улицата. Пострадалата М. се хванала за клоните му, опитвайки се да се предпази и защити от ударите. Започнала да вика за помощ, като същевременно умолявала сина си да спре да я бие. Без да послуша молбите на майка си, подс. М. нанасял множество удари с колана, включително и с металната му тока. Св. Й., който през това време бил в къщата си и гледал телевизия, чул шум от улицата и погледнал през прозореца. Забелязал пострадалата М., която била приклекнала и се държала за клоните, висящи над оградата, а подсъдимият я ритал с крак и ú нанасял множество удари с токата на колана по главата, гърба и други части на тялото. Й. забелязал, че коланът бил заметнат един път около ръката на подсъдимия, а токата висяла, и той замахвал с голяма сила при всеки удар, като крещял нецензурни думи и викал на майка си, че ще я убие.

                   Пострадалата М. се опитвала да се защити, като се навеждала напред, за да се предпази от ударите. През цялото време молела сина си да спре да я удря и да не ú причинява болка. Виждайки, че М. няма намерение да спре боя, Й. решил, че трябва да сигнализира за случая полицейските служители. Докато се опитвал да се свърже с полицията по телефона, виковете от улицата притихнали и той погледнал през прозореца, за да види каква е причината за това. Пострадалата лежала неподвижно на земята. Й. видял как подсъдимият посегнал към тялото на майка си и започнал да я дърпа към пътя. След това я обърнал по гръб и я оставил на пътя с разперени ръце. Й. видял, че М. се опитал да измери пулса ú, започнал да нанася леки удари по бузите на пострадалата, но без резултат.

                   Виждайки, че майка му не помръдва, подс. М. се отправил към къщата на своя брат Й.М.. В двора на къщата забелязал св. П.М., която метяла, и я помолил да се обади на личната лекарка. Обяснил, че майка му не е добре и от устата ú излиза някаква течност.

                   След като се разделили, подсъдимият отишъл до дома на св. Й.Т., при когото работел, и му казал да се обади на кварталния полицай, за да му каже, че майка му е починала. Т. не повярвал веднага на думите на работника си, отишъл до мястото, където лежала неподвижно пострадалата. След като се уверил в казаното, сигнализирал в полицията. М. се върнал в дома си, взел бирата, която майка му била купила, върнал се до мястото, където лежала, седнал до нея и започнал да пие.

                   През това време пристигнала личната лекарка – св. Л.К., която прегледала пострадалата и констатирала смъртта ú. К. попитала подсъдимия какво се е случило с майка му. Той отговорил, че както си е вървяла по пътя изведнъж изхъркала и паднала на земята. Лекарката не повярвала на думите му. Виждайки, че в близост до трупа на М. лежала зъбната ú протеза, а чехлите ú били разхвърляни около тялото ú, попитала подс. М. да не би майка му да го е ядосала. Тогава той казал, че двамата са се скарали заради една котка, подгонил майка си с кожения колан и започнал да я бие. Същевременно и св. Й. разказал на лекарката какво е видял.

                   На мястото на произшествието пристигнали служители на полицията. Като ги видял, М. се изплашил и започнал да буйства. Опитал се да избяга, но го задържали.

                   В хода на разследването е назначена съдебномедицинска експертиза на трупа на пострадалата М. М.. От заключението се установяват: кръвоизлив под меките мозъчни обвивки (субарахноидна хеморагия), течна кръв и кръвни съсиреци в мозъчните стомахчета, контузия на белия дроб, разкъсно – контузни рани, кръвонасядания и охлузвания на кожата в областта на главата, гръдния кош и горните крайници, счупване на ІХ ребро в ляво с кръвонасядане на околните мускули, кръвонасядане под капсулите на левия бъбрек, оток на белия дроб, оток на мозъка, течна кръв, кръвен застой във вътрешните органи.

                   Смъртта се дължи на парализа на важни за живота структури, контролиращи дишането и сърдечната дейност в резултат на кръвоизлива под меките мозъчни обвивки, най – вече от наличието на кръв и кръвни съсиреци в мозъчните стомахчета.

                   Травматичните увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет и е възможно да са получени от удари с юмруци, ритане с крак или от действието на други твърди тъпи предмети. Кръвоизливът под меките мозъчни обвивки е в резултат от разкъсване на кръвоносните съдове, основно венозни, от меките мозъчни обвивки. Това е възможно при придвижване на мозъка спрямо меките мозъчни обвивки, при което съдовете се разкъсват от ножичен механизъм, който се реализира при ротационно движение на главата в резултат на удари по нея. При този механизъм и начин на причиняване на увреждания не е необходимо нанасяне на удари с голяма сила в областта на главата и причиняване на сериозни травматични увреждания в областта на меките черепни покривки, черепните кости и мозъка. Достатъчно е на главата да бъде придадено ротационно движение по някоя от плоскостите.

                   В областта на главата са установени общо седем травматични увреждания, причинени общо от седем удара. Увреждането в областта зад дясната ушна мида може да бъде причинено от удар с токата на представения за изследване колан. Този удар би имал значение за причиняване на кръвоизлива под меките мозъчни обвивки, ако причини или ако след удара последва рязко ротационно движение на главата.

                   В областта на гръдния кош в лявата му половина има кръвонасядане на кожата и на подлежащите мускули със счупване на ІХ ребро. Това увреждане е причинено от ритане с крак в областта на гръдния кош.

                   Установяват се увреждания и в областта на корема. Меките тъкани около левия бъбрек са кръвонаседнати в резултат от удар в лявата поясна област. Това увреждане е причинено от ритане с крак с вгъване на меките тъкани в областта на корема и проникване на крака до левия бъбрек. Поради наличието на дебел слой от дрехи е възможно да не останат видими травматични увреждания по кожата на тялото в мястото на удара с крак.

                   Уврежданията в областта на гръдния кош и корема е по – вероятно да са получени след падане на пострадалата на земята и ритане с крак по тялото (гръдния кош и корема).

                   Кръвоизливът под меките мозъчни обвивки, от който е настъпила смъртта, не е причинен след падане от ръста. При изследване на трупа на М. не са установени увреждания, характерни за падане от ръста.

                   Меките черепни покривки по вътрешната си повърхност са умерено до слабо изразено кръвонаседнати в дясно тилно. Това  увреждане е причинено от удар с ръка или от ритане с крак, но не и от свободно падане от ръст.

                   От заключението на допълнителната СМЕ по писмени данни се потвърждават констатираните увреждания, причината за смъртта, механизмът и начина на причиняване на уврежданията. Експертът уточнява, че развитието на кръвоизлива под меките мозъчни обвивки и в мозъчните стомахчета е придружен с разстройство или загуба на съзнанието, поради което пострадалата не може да възприеме, усети и преживее нанесените ú травматични увреждания. От друга страна самият начин на причиняване на кръвоизлива под меките мозъчни обвивки не изисква нанасяне на силни удари с причиняване на сериозни травматични увреждания. Поради това не може да се приеме, че смъртта на пострадалата е настъпила по особено мъчителен за нея начин.

                   Според заключението на СМЕ на ВД – кожен колан от тъмнокафява естествена кожа с правоъгълна метална тока, по токата на колана има кръв, но поради малкото количество не е могло да се определи видовата и кръвногруповата принадлежност.

                   Според заключението на химическата експертиза, в изследваните проби от кръвта на подс. М. е установена концентрация на алкохол от 1.94‰.

                   Според заключението на тройната съдебно психиатрична експертиза, подс. М. страда от параноидна шизофрения; психично и поведенческо разстройство от употреба на алкохол – вредна употреба (злоупотреба). Познат е на психиатричните служби от 2002 г., като неколкократно е провеждал лечение в ЦПЗ. Към момента на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. М. е със запазена психична годност към момента на извършване на деянието, правилно възприема фактите, които имат значение за делото и може да дава достоверни обяснения за тях. Може да участва пълноценно в наказателния процес. Към момента на експертизата разбира свойството и значението на извършеното и не представлява опасност както за себе си, така и за околните и обществото.

                   Описаната фактическа обстановка се установява частично от обясненията на подсъдимия, изцяло от показанията на св. Й.Й., П.М. /двамата - и пред съдия от ПОС/, Б.М., Й.Т., В.К., Д.Т., Л.К., Й.М., Р.Г., от заключенията на съдебно – медицинската експертиза на трупа на пострадалата /л.41 и сл. от досъдебното производство/, допълнителната СМЕ по писмени данни /л.52 и сл. от ДП/, СМЕ на подсъдимия /л.61 ДП/, съдебно – медицинската на веществени доказателства /л.64 и сл. от досъдебното производство/, тройната съдебно - психиатрична на подсъдимия /л.70 и сл./ и химическа експертизи /л.90/, от писмените доказателства по делото – протокол за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум, протокол за доброволно предаване /л.38/, характеристична справка /л.100/, справка за съдимост /л. 102/, експертна справка, протокол за вземане на образци за сравнително изследване, удостоверение за наследници на пострадалата М. /л.94 ДП/, препис – извлечение от акт за смърт, справка за родственици на пострадалата /изискана в хода на съдебното производство/, от приложените към делото веществени доказателства.

                   Съдът възприема и кредитира в присъдата си депозираните заключения на всички назначени в хода на досъдебното производство експертизи – съдебно – медицинска на трупа на пострадалата, допълнителна съдебномедицинска по писмени данни, съдебномеди-цинска на подсъдимия, съдебно – медицинска на веществени доказателства, тройната съдебно - психиатрична на подсъдимия и химическа, като изготвени обстойно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област, обективни и безпристрастни. Същите не бяха оспорени по какъвто и да е начин от страните. Самите заключения са обосновани, мотивирани, кореспондират и с доказателствата по делото, като съдът ги възприе изцяло.

                   Според настоящия състав не се установи свидетелите да са заинтересовани по какъвто и да е начин от изхода на делото, като се прие, че същите са безпристрастни и обективни. Същевременно показанията им са логични, последователни, кореспондиращи и взаимно допълващи се, като съдът ги кредитира изцяло.

                   От друга страна, обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, касаещи инкриминирания случай, в по – голямата им част не само, че не се подкрепят от каквито и да е доказателства по делото, но са в противоречие със събраните такива.

                   Не се дава вяра на обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, че е тръгнал да гони майка си, за да я пита защо бяга, тъй като най – малко са нелогични. Не се кредитира и изложеното, че е бил закопчал колана на себе си, тъй като противоречи на твърдяното от св. Й., че коланът е бил омотан около ръката на подсъдимия, като той е нанасял удари с него, замахвайки към майка си. Не се дава вяра и на твърдението, че не е нанасял удари по майка си, а само я е хванал, след което е паднал, тъй като отново противоречи на изложеното от свидетеля Й., а и на обективните данни – отразеното както в протокола за оглед на местопроизшествие относно нараняванията на пострадалата, така и на заключението на съдебномедицинските експертизи, изследвали трупа ú. Не се дава вяра и на твърдяното, че пострадалата е паднала, тъй като заключението на СМЕ на трупа на пострадалата е категорично, че не са установени увреждания, които да са в резултат от падане от ръста.

                   В останалата част съдът дава вяра на обясненията на подс. М., тъй като се подкрепят от доказателствата по делото или поне не се опровергават от тях.

В случая според настоящия състав безспорно е установено авторството на подсъдимия в извършеното престъпление. Св. Й. е възприел нанасянето на удари от страна на подсъдимия върху пострадалата, както и нейните викове за помощ и писъци. Малко след това – след прекъсването им - е видял подсъдимия да мести тялото и да прави опити да свести майка си. Безспорно е установена причината за смъртта – парализа на важни за живота структури, контролиращи дишането и сърдечната дейност в резултат на кръвоизлива под меките мозъчни обвивки, както и това, че смъртта е в пряка причинно -следствена връзка с нанесения на пострадалата побой. В случая заключението на допълнителната СМЕ е категорично, че смъртта не е настъпила по особено мъчителен начин за жертвата.

    В наказателния процес косвените доказателства – уликите, могат да послужат като единствена основа за изграждане на осъдителна присъда, но направеният въз основа на тях извод трябва да бъде единствено възможният. Обвинение, основано само на косвени доказателства, е доказано по несъмнен начин само тогава, когато всяка улика е свързана с основния факт и е от такова естество, че, обсъдена във връзка с всички останали, съставлява заедно с тях едно хармонично цяло и дава основание да се направят изводи относно основния факт, за да се разкрие обективната истина досежно обстоятелствата, при които е извършено престъплението. По настоящето дело, макар и само чрез косвени улики, се установява безспорно авторството на подсъдимия в извършването на деянието, което е и единствения възможен извод.

Описаните доказателства и способите за проверката им са взаимно допълващи се, непротиворечиви и в своята съвкупност обуславят посочената по-горе фактическа установеност на деянието. 

При така установената фактическа обстановка по делото съдът прие, че подс. К.М. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 116, ал.1, т.3, във вр. с чл. 115 от НК за това, че на 12.11.2010 г. в с.Ч., обл.П. умишлено е умъртвил майка си – М. П.М..

От обективна страна – засегнати са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на човешкия живот. Предмет е жив човешки организъм – този на пострадалата М. М.. Налице е резултат – причинена е биологичната ú смърт – противоправно лишаване от живот.

                   Настоящият състав изложи мотиви защо прие, че именно подсъдимият е умъртвил пострадалата. Налице квалифициран състав – убийство на рождена майка, тъй като подсъдимият е биологичен син на пострадалата.

Изпълнителното деяние е въздействие върху организма на пострадалата, което е от естество да причини биологичната смърт. Налице са действия от страна на М.. Той е въздействал пряко и непосредствено върху пострадалата - причинил е множество удари с ръце, крака и кожен колан, в края на който е висяла метална тока, в жизненоважни области на тялото, в частност – върху главата, където се намира главния мозък, а и върху тялото. Настъпилата смърт е в пряка причинна връзка с получените от действията на подсъдимия върху пострадалата увреждания, и конкретно – от кръвоизлива под меките мозъчни обвивки, което е основната причина за смъртта на М. М..

                   От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено - опасни последици. Подсъдимият е съзнавал, че нанасяйки удари по главата на пострадалата, където се намира жизненоважен орган - мозъка, ще настъпят обществено опасни последици – нейната смърт, но е искал настъпването на този резултат.

                   С оглед броя на ударите по главата – най – малко седем, не може да се приеме, че е налице евентуален умисъл - че целта е била причиняване на телесна повреда, като се е допускал като резултат смърт на пострадалата.

                   Относно наказанието:

                   За извършеното престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. За да определи вида на наказанието, настоящия състав отчете, че подсъдимия е реабилитиран за предходно осъждане, с влошено здравословно състояние. Касае се за деяние с висока обществена опасност, а и самият подсъдим според настоящия състав е личност със завишена обществена опасност с оглед характеристичните му данни, установени от свидетелите.

                   В случая с оглед осъществяване целите на наказанието и в частност на индивидуалната превенция – да се въздейства поправително – възпиращо и възпитателно върху дееца, не следва да се налага наказание доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, респективно – изолиране на подсъдимия от обществото до края на живота му. Касае се за тежко престъпление, но наказанието лишаване от свобода в конкретния случай в най – пълна степен ще съдейства за осъществяване на целите, визирани в чл. 36 от НК.

Съдът намира, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено, като се отчетат като смекчаващи отговорността обстоятелства посочените чисто съдебно минало и влошеното здравословно състояние. Като отегчаващо  се отчете, че са налице лоши характеристични данни, които се обуславят от злоупотребата с алкохол.

Отчитайки високата степен на обществена опасност на деянието и начина на осъществяването му, наказанието в случая следва да се определи при лек превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно осемнадесет години лишаване от свобода.

С оглед проведеното съкратено съдебно следствие съдът в съответствие с чл. 58а, ал.1 от НК намали така определеното наказание с една трета, като наложи на подс. М. наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години.

Съдът счита, че така определеното наказание ще съдейства за осъществяване на целите на индивидуалната и генералната превенции – да се въздейства предупредително – възпиращо и възпитателно както върху подс. М., така и върху обществото като цяло.

С оглед разпоредбата на чл. 65 ал. 2 във вр. с чл. 61 т. 2 във вр. с чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС така наложеното наказание лишаване от свобода подсъдимият следва да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.59, ал.1 от НК бе приспаднато при изпълнение на наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият М. е задържан или с мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от 12.11.2010 година до влизане на настоящата присъда в сила.

          В съответствие с чл. 301, ал.1 т.11 от НПК съдът се произнесе и относно веществените доказателства, приложени към делото, а именно 1 брой кожен колан с дължина 100 см с метална тока, 2 броя сини чехли, 1 брой зъбна протеза и 1 брой бутилка с надпис „Ариана”, като прие, че същите са вещи без стойност, и постанови след влизане на присъдата в сила да се унищожат.

          С оглед постановената осъдителна присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият М. бе осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС направените по делото разноски в размер на 550 лв.

          Причините за извършване на престъпленията са незачитане на законовите разпоредби и установения в страната правов ред, незачитане на личната неприкосновеност и право на живот.

Мотивите на подсъдимия за извършване на престъплението са разрешаване на възникнал конфликт след употреба на алкохол по неправомерен начин.

          Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.

                                                                   

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

   ЧЛЕН СЪДИЯ: