Решение по дело №2726/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 ноември 2019 г. (в сила от 17 декември 2019 г.)
Съдия: Камелия Георгиева Ненкова
Дело: 20191720102726
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№1777

гр. П., 25.11.2019г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на шести ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

при участието на секретаря ТЕОДОРА Т., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 02726  по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от “Топлофикация П.” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ответника И.А.К. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо 1251,67 лева, от които сумата от сумата 1147,56 лв. /хиляда сто четиридесет и седем  лева и 56 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018 г.,  сумата 104,11 лв. /сто и четири лева и 11 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата 1147,56  лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 08.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело  00962/2019 г. по описа на Районен съд – гр. П. е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.

            В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по облигационното правоотношение, в което се намират с ответницата, като е доставяло топлинна енергия в процесния топлоснабден имот за процесния период от време, но от страна на ответницата е неизпълнение на задълженията й, респ. незаплащане на дължимите за това суми.

 С отговора на исковата молба, депозиран в срока за това,  искът се оспорва като неоснователен. Оспорва се наличието на облигационно правоотношение между страните поради отсъствието на решение на общото събрание на етажните собственици. Възразява се срещу включването на стойността на услугата по дялово разпределение в цената на доставената топлинна енергия. Ответникът поддържа, че ищецът не е фактурирал действително потребената топлинна енергия, с което нарушил изискванията на чл. 155, ал. 2 ЗЕ и чл. 66 ал. 3, т. 1 ЗЕЕ. Прави възражение, че методиката, използвана от ищцовото дружцество, е отменена с влязло в сила решение на ВАС. Оспорва доказателствената стойност на извлечението от сметка. Оспорва иска за обезщетение за забава с плащанията със съображението, че същото е начислено върху прогнозни суми. Поддържа, че не е настъпила изискуемостта на вземанията за цената на доставената топлинна енергия, тъй като ищцовото дружество не било изпълнило изискването ан чл. 34 от Общите условия за издаване на кредитни и дебитни известия.

            В съдебно заседание, ищецът поддържа исковете така, както са предявени с исковата молба. Ответникът, от своя страна, чрез процесуалния си представител – адв. Т.,   моли за отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани.

        Съдът с нарочно определение е обявил за окончателен проекто-доклада си по делото, обективиран в определение от 27.06.2019 год.. По делото, с оглед изясняване на спроните за делото факти са били допуснати и изслушани съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи, приети по делото.

 

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта:

За сумите по предявените обективно съединени искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 974 от 11.02.2019 г. по ч. гр. д. №  00962 по описа на съда за 2019 г. на ПРС, при което в двумесечния срок по чл. 414 ал. 2 ГПК ответникът (в хода на заповедното производство – длъжник) е оспорил процесните вземания. С оглед тези обстоятелства, съдът намира исковата молба за допустима и следва да се произнесе по нея.

По основателността:

Ищецът “Топлофикация-П.”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,  поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството  се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ (изм.  ДВ, бр. 54 от 2012 г.),  която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната  връзка възниква ex lege, по силата на закона,  от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153,  ал.1 ЗЕ, според която  клиенти на топлинна енергия са  всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

            В настоящия случай, от анализа на приетите по делото писмени доказателства, в т. ч.  копие от Договор за доброволна делба на съсобственици на недвижими имоти, представен по делото /стр.65/ от 10.11.2011 г., се установява, че ответницата К., е получила в дял при делбата процесния недвижим имот, с адрес: гр. П., ул. „Б.Г.“ №**вх**ет*ап**, като именно тя го е декларирала и в декларацията си по чл.14 ЗМДТ /представена по делото/. Тоест по делото, безспорно се установява, че именно ответницата е собственик на процесния недвижим имот. Съдът намира, че ответникът, като собственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната  връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона,  от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.

В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Фактът, че се касае за топлоснабдени имот, видно от назначената и изслушвана СТЕ по делото, изготвена от вещото лице Й. се установява безспорно. В заключението си вещото лице е посочило, че при проверката на първични данни от отчетните карнети на общия топломер и справки от базата данни на „Топлофикация - П.” АД е установило, че за процесния период технологичните разходи (ТР) в Абонатната станция /АС/ са приспадани от отчетената ежемесечно по общия топломер брутна топлоенергия, като на Фирмата за дялово разпределение ( ФДР ) е била подавана за разпределение само нетната топлоенергия, която е идентична за отчетния ( процесния ) период с отразената в изравнителната сметка.В предоставената му справка от „Топлофикация - П.” АД ,изчислените ТР са били отразени помесечно за процесния период в отделна колона и са за сметка на топлофикационното дружество. В отделна графа сочи, че са отразени нормативните технологичните загуби от съоръженията в АС по данни на производителя (зимни - 368.27 Wt и летни - 165.98 Wt).        Чрезпреизчисление вещото лице е констатирало,   че технологичните разходи за АС са изчислени от „Топлофикация - П.” АД за всеки един месец от процесния период съгласно т.4.1 от Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба 16-334 / 06.04.2007г. за топлоснабдяването, като са били взети  предвид: нормативните технологични загуби от съоръженията в АС по данни на производителя, броя работни дни за отопление и БГВ на АС, средномесечните температури на подаващата и връщащата вода, както и температура на почвата. В съответстветствие със Закона за енергетиката ( ЗЕ ) от 09.12.2003г., - чл. 140,141,142,143,144, както и действащата по време на процесния период Наредба 16-334 / 06.04.2007г. за топлоснабдяването, ФДР. Във въпрос втори на експертизата, където вещото лице и в приложение е представило изчисленията си е заключило, че е начислявала ежемесечно на ответника прогнозна топлоенергия, отдадена от Сградна инсталация, от отоплителните тела в помещения Стая, Хол и Кухня, както и за БГВ действителния отчет на средствата за измерване в СЕС след отчетния ( процесен ) период прогнозната топлоенергия е изравнена с разпределената по изчислителен път и по отчет за отопление и по отчет за БГВ, което е отразено в индивидуална изравнителна сметка, като са били спазени съответните нормативни изисквания. Изрично в заключението си вещото лице е описало, че  от  предоставените му от ФДР „Директ”- ЕООД регистрационен лист, с описани размерите на отоплителните тела, по които да се програмират ИР ( преди въвеждане системата за дялово разпределение ), Приемо - предавателен протокол за монтаж на ИР в СЕС от 15.12.2001 г., изравнителна сметка и отчетна карта за отчетния (процесния) период е установило, че в имота на ответника преди и по време на процесния период има монтирани и свързани към СИ три отоплителни тела в помещения Стая, Хол и Кухня с монтирани върху тях индивидуални разпределители - в помещение Стая тип 5 ЕТТР (с визуален отчет) и в помещения Хол и Кухня тип F59 (електронни с дистанционно отчитане). Определената от ФДР топлинна енергия за една дялова единица за СЕС за отчетния ( процесия ) период е в последователността, описана в методиката за дялово разпределение е заключението на вещото лице.

Изрично е  описан и механизмът, по които са били изчислени съответните суми по периоди.В задача пет, вещото лице е посочило, че  от страна на „Директ“ ЕООД ми е предоставен Договор N 270 / 19.11.2001г. между „Техем Сървисис“ ЕООД с подизпълнител „Директ“ ЕООД и потребителите на топлинна енергия в Сградата - етажна собственост гр. П., ул. „ Б.Г.“ бл.**вх**Б и В за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение и отчитане средствата за измерване в СЕС. Към договора е приложен и Протокол от Общото събрание на потребителите от Сградата - етажна собственост от 15.11.2001г. относно взето решение за сключване на договор за дялово разпределение с "Техем Сървисис" ЕООД. С подписването на сключения договор фактически е въведена и системата за дялово разпределение в Сградата етажна собственост. В този смисъл, съдът намира представеното заключение по изготвената по делото СТЕ за обективно, пълно и дало обективен отговора на поставените задачи, порази което и съдът го поставя в основата на своите решаващи изводи, като намира, че безспорно по делото се установи, че имотът е топлофициран, какви измервателин уреди са находящи се в имота, че същите са минали през надлежна проверка, как е било извършено като механизъм отчитането им и че дружеството Директ, е било надлежно избрано за извършване на процесната дейност.

На следващо място, идва да се посочи, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от КЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.  В случая, съобразно назначената  и изслушана по делото СИЕ, която съдът кредитира, като обективна и пълна, се установява, че размерът на задължението на ответника И.А.К., към ищеца за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия на топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “ Б.Г. ”, бл.**вх**ап. 21, за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. е главница 1147.56 лв. и лихва за забава на месечните плащания за периода 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г. е в размер на 104.11 лв., общ дълг в размер на 1251.67 лв., тоест съответен на заявеното в исковата молба. Размерът на претендираната главница помесечно за процесния период, вещото лице е посочило, че  е формирана от дължимата топлинна енергия по компоненти и вноската за услугата "дялово разпределение”на топлинна енергия. Вещото лице е посочило и падежите на месечните задължения , като е посочило и че е извършило проверка в счетоводството на Дружеството – „Техем сървисиз”-ЕООД за периода 01.05.2017 г- 30.04.2018 г. като сумите са въведени като реално консумирани. С оглед изложеното, съдът намира, че по делото се установи безспорно и размерът на претенцията, като в закючение исковете се явяват основателни, както по основание, така и по размер.

От изложеното е видно, че следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично  съдържание за дължимите суми ежемесечно. С оглед на изложеното, неоснователни са възраженията на ответника в тази насока.

Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в  такъв тридесетдневен срок. В случая ответникът възразява, че не е бил уведомен за дължимите суми, видно обаче от гореизложеното, то такова уведомяване ищцовото Дружество при незаплатени суми не дължи- касае за периодични плащания, които имат точно определен падеж и с настъпване на същия, сумите стават дължими, а не с уведомяване. Поради което това възражение  на ответника се явява неоснователно такова.

Както беше изяснено по-горе, съгласно чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал. 6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.

В случая размерът на претенцията е за общо 1251,67 лева, от които сумата от сумата 1147,56 лв. /хиляда сто четиридесет и седем  лева и 56 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018 г.,  сумата 104,11 лв. /сто и четири лева и 11 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата 1147,56  лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 08.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело  00962/2019 г. по описа на Районен съд – гр. П. е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК. Съдът намира, следователно, че исковете се явяват основателни както по основание така и по размер, както за главната, така и за акцесорната претенция. С оглед на което исковете заявени от Дружеството срещу ответника, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира за изцяло основателни.

            На основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и  законната лихва за забава върху размера на претендираната главница, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане.

            По разноските:

            Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.

Ищецът претендира направените по делото разноски, като е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна  сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв.  общо за заповедното и исковото производства, каквато е и претенцията по представения списък по чл. 80 ГПК /СТР.70 ОТ ДЕЛОТО/, като именно такава е и заявената претенция за възнаграждение.

С оглед гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси,  в заповедното и исковото производство, както и суми за заплатени депозити за екпретизи в общ размер на 50,06- държавни такси и 10 лева СУ, депозити за СТЕ и СИЕ 200 лв, които следва да му се присъдят. Тоест общата дължима сума за разноски е 410, 06 лева.

 

С оглед гореизложеното, Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И :

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,  че  И.А.К. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** , ДЪЛЖИ на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД –  със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от общо 1251,67 лева, от които сумата от сумата 1147,56 лв. /хиляда сто четиридесет и седем  лева и 56 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018 г.,  сумата 104,11 лв. /сто и четири лева и 11 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата 1147,56  лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 08.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело  00962/2019 г. по описа на Районен съд – гр. П. е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.

             ОСЪЖДА И.А.К. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД –  със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, направени разноски по делото общо за заповедното и исковото производства в размер на 410, 06 лева.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила, ч. г. д.  00962/2019 г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

 

Вярно с оригинала:С.Г.                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: