№ 9363
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско
дело № 20231110170309 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.127 и сл. ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ за сумата от 585,28 лв. /след допуснато
изменение на иска чрез увеличаване на размера му/, представляващо неизплатен остатък от
регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС“ обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на ... г. в гр. Tърговище, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 20.12.2023 г., до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът ..., ЕИК ..., излага, че на ... г. в гр. ... е реализирано ПТП с участието на лек
автомобил „...”, с рег. № ..., управляван от В. Е. Д., и лек автомобил „...”, с рег. № ...,
собственост на В. С. П., като съгласно съставения Протокол за ПТП № .../ ... г. виновен за
ПТП е водачът на лек автомобил „...”, с рег. № .... Навежда, че лек автомобил „...”, с рег. №
..., е застрахован при ищеца по договор за имуществено застраховане „Каско на МПС”, а
собственикът на лек автомобил „...”, с рег. № ..., е застраховал гражданската отговорност на
водача при ответника. Ищецът сочи, че е образувал преписка по щетата във вр. с инцидента,
вредите са описани от експерти на дружеството и лек автомобил „...”, с рег. № ..., е
възстановен при доверен сервиз на застрахователя, като извършеният ремонт е фактуриран
на стойност 2628,98 лв. Ищецът е изплатил с преводно нареждане цитираната сума на
02.02.2023 г. Поддържа, че за обработка на щетата е направил ликвидационни разноски в
размер на 15,00 лв. Излага твърдения, че след нарочна покана ответникът му е заплатил
частично претендираната сума до размера от 2058,70 лв. и е останала незаплатена част в
размер на 585,28 лв., която претендира от ответника. Моли за уважаване на иска.
Претендира разноски.
1
Ответникът ... ЕИК ..., поддържа становище за неоснователност на предявените
искове. Не оспорва механизма на ПТП, вината на водача на увреждащото МПС и причинно
– следствената връзка с настъпилите имуществени вреди. Не оспорва изплащането на
застрахователното обезщетение. Поддържа, обаче, че действително причинените вреди са в
по – нисък размер, отговарящ на този, до който ответникът е изпълнил. Моли за отхвърляне
на иска. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл.411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже следните факти:
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните
вреди.
С оглед становището на страните, с доклада по делото съдът е приел за безспорни
всички факти с изключение на размера на действителните вреди от настъпилото събитие.
Безспорно и ненуждаещо се от доказване е също така обстоятелството, че преди процеса
ответникът е извършил плащане по щетата в размер на 2058,70 лв. Т.е. по делото не е
спорно, че е настъпило ПТП на ... г. в гр. ... по вина на застрахован по застраховка
гражданска отговорност при ответника водач на лек автомобил „...”, с рег. № ..., при което са
причинени вреди на лек автомобил „...”, с рег. № ..., собственост на В. С. П., който е бил
застрахован по договор за имуществено застраховане при ищеца, който от своя страна е
заплатил на 02.02.2023 г. възстановяването на увредения лек автомобил при доверен сервиз
на застрахователя съобразно фактурираната цена за извършения ремонт в размер на 2628,98
лв. Плащането има погасителен ефект спрямо задължението по застраховка „Каско”,
доколкото е довело до отстраняване на щетите, възникнали при реализиране на покрит по
тази застраховка риск.
Поради изложеното съдът приема, че е налице основание за възникване на регресно
вземане и спорът между страните е съсредоточен относно неговия размер. За отговор на
този въпрос съдът съобразява мотивите на решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. №
652/2009г. на ВКС, ТК, І отд., които споделя, съгласно което при съдебно предявена
претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по
действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на
застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в
Методиката. Обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта,
като делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността
за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя
мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които
при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема
2
предвид изхабяването на вещта/.
Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но
не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка „Каско” /плащането
на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от
размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три
стойности, за да се определи, в какъв размер в случая е възникнал регресният дълг.
Съгласно заключението на САТЕ, неоспорено от страните, пазарната стойност на
ремонта на щетите без овехтяване възлиза на 2698,76 лв.
Застрахованото МПС е отремонтирано в доверен сервиз на застрахователя, така както
застрахованото лице е заявило да бъде обезщетено в уведомлението по щетата, което е и в
съответствие с уговореното между страните по полицата, в която е предвидена специална
договореност „Доверен сервиз“.
В случая заключението на САТЕ е определило сумата от 2698,76 лв. като
необходимата сума за възстановяване на щетите върху увредения автомобил на база средни
пазарни цени към датата на настъпване на процесното ПТП, като това е размерът на
действителните вреди, поради което и регресното вземане е възникнало за тази сума заедно с
15 лв. вземане за ликвидационни разноски /съдът приема, че сумата от 15 лв., претендирана
като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по
смисъла на чл. 411 КЗ/, или общо за сумата 2713,76 лв. Доколкото по делото няма спор, че
ответникът е извършил плащане по претенцията в размер на 2058,70 лв., то непогасена
остава сумата 655,06 лв. Доколкото искът е предявен за сума в размер на 585,28 лв., същият
се явява изцяло основателен и предвид диспозитивното начало в процеса следва да бъде
уважен изцяло до този размер.
По разноските:
С оглед на изхода на спора, направеното искане и представените доказателства, на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски в общ размер на 350,00 лв.,
представляващи държавна такса, депозит за в.л. и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., с адрес: ..., ДА ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: ..., на основание чл.411 КЗ, сумата 585,28 лв., представляваща остатъчна,
неизплатена сума по регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС”
обезщетение по щета № *********/ 24.10.2022 г. във връзка с претърпени имуществени
вреди от застрахователно събитие, настъпило на ... г. в гр. ..., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба /20.12.2023 г./ до окончателното
изплащане, както и на осн. чл.78, ал.1 ГПК сумата 350,00 лв., представляваща съдебно -
3
деловодни разноски, сторени в производството пред първоинстанционния съд.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4