Присъда по дело №527/2016 на Окръжен съд - Стара Загора

 

М О Т И В И към Присъда № 55/25.11.2016 година, постановена по НОХД № 527/2016 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора:

 

Подсъдимият С.П.Б. (S. P.B.) е предаден на съд за престъпление по чл.343, ал.1 б.”в” във връзка с чл.342, ал.1 от НК за това, че на 20.08.2015 г., по първокласен път I - 5, на километър 215 + 600 - пътят между град Казанлък и град Стара Загора, в посока от юг на север, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „***”, модел „***”, с гръцки регистрационен № ****, нарушил правилата за движение на ЗДП, а именно:

-чл.20, ал.1 от ЗДП, съгласно която разпоредба водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват;

-чл.21, ал.1 от ЗДП, съгласно която разпоредба при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h  - пътно превозно средство от категория „В” в извън населено място - 90 км/час, като в конкретния случай моторното превозно средство е управлявано със скорост 110 км/час,

в резултат на което, по непредпазливост, причинил смъртта на М.А.К. (M. A. K.), родена на *** г. в Република Гърция - пътник в лек автомобил, марка „***”, модел „***”, с гръцки регистрационен № ****.

 

Подсъдимият С.П.Б. по реда на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

 

Въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия, съпоставено със събраните в хода на досъдебното производство доказателства, съдът прие за установено  следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият С.П.Б. (S. P. B.) е  роден на *** ***, ****. Същият е с документ за самоличност -  карта за идентичност № **** г., издадена от Полицейско управление – А., МВР - Република Гърция. Подсъдимият е ********.

Подсъдимият С.П.Б. е правоспособен водач на МПС и притежава свидетелство за управление на МПС – категории „В” и „АМ”.

Пострадалата М.А.К.  - също е гражданин на Република Гърция. Същата била омъжена, но със съпруга си – П.А.Г. живеели разделени от около десет години. Съпругът на пострадалата пребивавал в Република Германия, а М.А.К. живеела в град А., Република Гърция, с двамата си сина – св. А.П.Г. (пълнолетен, род. на *** г.)  и В.П.Г. (непълнолетен, род. на *** г.).

Пострадалата М.К. от около една година  била в близки отношения с подсъдимия  С.Б., с когото често се срещали и заедно пътували до  различни места.

На 20.08.2015 г. подсъдимият С.П.Б. и пострадалата М.А.К. предприели пътуване до Република България, като целта им била да посетят град Велико Търново, за който знаели, че е стара българска столица. Тръгнали от град А. с лек автомобил, марка „***”, модел „***”, с  гръцки регистрационен номер № ***, собственост на лелята на подсъдимия - П.П.П., живуща ***, който подсъдимият управлявал въз основа на пълномощно от същата.

 

Гореизложените обстоятелства се установяват от обясненията на подсъдимия С.П.Б. пред съда, съпоставени с обстоятелствата по декларация за семейно, материално и имотно състояние – л.6, том ІІ ДП и справка за съдимост – л.132, том ІІ ДП, както и  от съдържащото се на л.54 и л.55, том І ДП копие на документите  за самоличност на подсъдимия, още и от Удостоверение за регистрация на лек автомобил „***”, модел „***”, рег.№ *** и представеното пълномощно за подсъдимия да управлява този автомобил   (в превод и на гръцки език) – л.69–л.71, том ІІІ ДП.   От съдържащите се на л.47–л.53 том ІІ ДП и на л.63–л.69, том ІІ ДП удостоверения от Отдел по гражданско състояние на Община А. (в превод и оригинал) –  и двете с дата на издаване  22.02.2016 г., се установяват наследниците по закон  на М.А.К. -  съпруг и двама синове, които не са поискали да участват в досъдебното производство като пострадали лица. Горепосочените  обстоятелства се установяват още  и от  показанията на  свидетеля А.П.Г. (л.57, том І ДП) – по-големият син на пострадалата,  както и от депозираната Клетвена декларация от П.А.Г. - съпругът на пострадалата (л.43 – 45, том ІІ ДП, в превод и оригинал).

 

Около 17.00 ч. на 20.08.2015 г. подсъдимият С.Б. и пострадалата М.К. стигнали до границата с Р България и влезли в страната през ГКПП Маказа, след което продължили към град Кърджали, където спрели на бензиностация, за да заредят гориво, пили кафе и си купили хранителни продукти. Продължили пътуването си и минали през град Хасково, а след това и през град Стара Загора, като излезли от града през северния изход и поели по пътя за град  Казанлък.

Около 21.30 ч. на 20.08.2015 г. подсъдимият С.Б. управлявал лекия автомобил марка „**” модел „**” с peг. № *** по първокласен път I-5, от град Стара Загора за град Казанлък, в приблизителна посока север, като на предната дясна седалка пътувала пострадалата М.К.. Двамата били в добро настроение, тъй като били тръгнали на разходка в чужбина и си говорели помежду си. И двамата не ползвали предпазни колани, а в коланните конзоли били поставили накрайници от стари колани, за да елиминират предупредителния звуков сигнал. Пътят бил мокър, като валял лек дъжд. Подсъдимият  управлявал автомобила със скорост около 110 км/час, при разрешени до 90 км/час в този участък, при което на км. 215⁺⁶⁰⁰, в зоната на ляв завой на пътното платно, подсъдимият С.Б. изгубил контрол върху управлението, в резултат на което автомобилът напуснал асфалтовото платно, навлязъл в банкета в дясно от пътя и се ударил с предната си дясна част, в източната (дясна) предпазна мантинела. Контактувайки с мантинелата, автомобилът в продължение на около 25 метра продължил да се обтрива в нея, след което променил траекторията си към западния (левия) край на пътното платно, което в зоната на настъпване на пътно-транспортното произшествие било с четири ленти за движение - по две във всяка посока, разделени от банкет, върху който имало  поставена двойна предпазна мантинела. След промяната на траекторията си и отделянето от източната (дясна) мантинела, автомобилът се завъртял около надлъжната си ос, преминал, въртейки  се през лявата пътна лента за движение в същата посока и навлязъл в западния (разделящият двете платна) банкет, където настъпил втори удар между моторното превозно средство и западната, двойна предпазна мантинела, разделяща двете платна за движение. Малко след втория удар автомобилът преустановил движението си до състояние на покой, в лявата пътна лента по посоката си на движение. При реализирането на втория удар и вследствие от него, тялото на пострадалата М.К. изпаднало от купето на автомобила и прелетяло над двойната предпазна мантинела, разделяща пътното платно, като се е установило в западния край на противоположните ленти за движение, близо до най-западния банкет. Към момента на втория удар в двойната разделителна мантинела, двигателят на лекия автомобил се отделил от закрепването на купето, ударил се в мантинелата и паднал в разделящия пътното платно банкет, в непосредствена близост до самата двойна мантинела.

Малко след това до участъка на настъпилото пътно-транспортно произшествие пристигнал свидетелят Ж.М.К. (л.70, том І ДП), който по същото време се прибирал с автомобила си от град Казанлък към град Стара Загора. Виждайки катастрофиралия автомобил в насрещното пътно платно и тялото на пострадалата М.К. близо до банкета, в своята пътна лента, свидетелят Ж.М.К. спрял автомобила. След като слязъл от колата свидетелят започнал безуспешно – тъй като никой не отговарял – да звъни на телефон 112, виждайки, че същото правят и други хора, пристигнали и спрели на местопроизшествието преди и след него.

По получен  сигнал на телефона за спешни случаи, пръв на мястото на произшествието пристигнал екип на Полицейски участък - Мъглиж при РУ на МВР – Казанлък, в състав свидетелят Г.М.К. (л.78, том І ДП) и колегата му Г.С.Д., които започнали да урегулират движението до пристигането на екипите на група „Пътен контрол” при РУ на МВР – Казанлък в състав свидетелите Б.Д.Г. (л.71,  том І ДП) и  И.С.И. (л.72, том І ДП) и на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора в състав свидетелите А.С.К. (л.75, том І ДП) и С.М.Д. (л.77, том І ДП), като  незабавно след идването си и четиримата полицаи също се включили в регулирането на движението и запазването на местопроизшествието.

Междувременно на мястото на ПТП пристигнал и екип на ФСМП – Мъглиж, състоящ се от свидетелите И.Т.Ж. – фелдшер (л.79, том І ДП) и М.Т.Д. – шофьор на специализиран автомобил (линейка) – л.80, том І ДП. Свидетелят И.Т.Ж. веднага започнал преглед на пострадалата и след  като установил липса на всякакви жизнени показатели – липса на пулс, кръвно налягане и дишане, констатирал настъпилата смърт. Двамата със свидетелят М.Т.Д. покрили тялото на пострадалата  М.К. с чаршаф и изчакали пристигането на медицински екип на ЦСМП – Стара Загора, който откарал тялото на пострадалата, както и подсъдимия С.  Б. в болницата. Там на подсъдимия била оказана първа помощ, тъй като също имал леки наранявания, като му била взета и кръв за изследване.

Местопроизшествието било запазено от полицейските екипи до идването на дежурната оперативна група от РУ на МВР – Казанлък и извършването на оглед на местопроизшествие - от разследващ полицай, в присъствието на поемни лица, автоексперт и специалист - технически помощник.

 

Горепосочените обстоятелства   - на   условия,  място  и  механизъм на осъществяване на пътнотранспортната злополука - се признават от подсъдимия,  като на направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК съответстват доказателствата по делото, събрани в хода на досъдебното производство, ценени по отделно и в съвкупността им:

-данните и обстоятелствата по изготвените протокол за оглед на местопроизшествие (л.25, том І ДП) и приложения към него фотоалбум;

-показанията на свидетеля Ж.М.К. (л.70, том І ДП) и на свидетеля Г.М.К. (л.78, том І ДП) – от състава на екипа на Полицейски участък - Мъглиж при РУ на МВР – Казанлък; тези на полицейските служители  от състава на  екипа на група „Пътен контрол” при РУ на МВР – Казанлък  -  Б.Д.Г. (л.71,  том І ДП) и  И.С.И. (л.72, том І ДП), както и показанията на свидетелите  А.С.К. (л.75, том І ДП) и С.М.Д. (л.77, том І ДП) – служители в  Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора; показанията на  свидетелите от екипа на ФСМП – Мъглиж - И.Т.Ж. – фелдшер (л.79, том І ДП) и М.Т.Д. – шофьор на линейката – л.80, том І ДП;

-разпечатка от паметта на дрегер-алкотест 7510, фабр. № ARDN 0025 относно резултата от извършено измерване в 21:49:49 часа на 20.08.2015 г. – л.10, том ІІ ДП,  протокол за медицинско изследване  за употреба на алкохол или друго упойващо вещество и заключението на химическа експертиза, изложено в Протокол № 444/21.08.2015 г. – л.90 и л.91, том І ДП, видно от които е, че водачът на л.а. марка „***” модел „***” с peг. № *** – подсъдимият С.Б., към време на извършване на пътно-транспортното произшествие не е бил под въздействие на алкохол;

-заключението на изготвените в хода на разследването основна и допълнителна автотехнически експертизи (л.114, том І и л.133, том І ДП),  от които се установява горепосочения при излагане на фактите по делото механизъм на осъществяване на пътно-транспортното произшествие; това, че подсъдимият С.Б. непосредствено преди настъпване на пътно-транспортната злополука  и към момента на удара, реализиран в източната (дясна) предпазна мантинела, е  управлявал лекия автомобил със скорост от  110 км/час; че  основната техническа причина за настъпване на произшествието е движението на управлявания от подсъдимия автомобил със скорост 110 км/ч,  надвишаваща максимално разрешената за конкретния пътен участък -  90 км/час и граничната скорост от 101 км/ч за поява на напречна неустойчивост при движение в кривата при конкретните пътни условия; че  при движение с 90 км/час конкретното ПТП не  би  настъпило, тъй като автомобилът би бил в състояние да запази предварително зададената траектория на движение от водача; че подсъдимият като водач на лекия автомобил е имал техническа възможност да следи конкретната пътна обстановка, да упражнява контрол върху управлението и скоростта на движение на моторното превозно средство и да предотврати настъпването на ПТП; че предвид механизма на настъпването на ПТП, основната причина за пропадане на тялото на пострадалата върху пътното платно е обстоятелството, че същата не е ползвала предпазен колан към момента на удара.

В показанията на горепосочените свидетели не се съдържат данни, а и след осъществяване на злополуката - при извършения оглед на местопроизшествие, не са установени обективни находки, налагащи извод  за наличие на други участници в произшествието, както и за други участници в  движението към момента на настъпване на произшествието.

Признатата от подсъдимия като факт причинно–следствена връзка между пътнотранспортната злополука и настъпилата смърт на М.К. съответства на обстоятелствата, установени чрез изготвените в хода на досъдебното производство експертизи.

Видно от заключението на съдебно-медицинска експертиза на труп № 201/2015 г. – л.97, том І ДП – е, че при огледа и аутопсията върху трупа на М.А.К. са установени:

-гръдна травма – кръвонасядания и охлузвания на гръдния кош, счупване на ребра в двете гръдни половини, контузия и разкъсване на двата бели дроба, контузия и разкъсване на дясната камера на сърцето; кръв в околосърцевата торбичка; разкъсване на горна празна вена; кръв в дясна гръдна половина;

-коремна травма – охлузвания на предна коремна стена, разкъсване на черния дроб; кръв в коремната кухина;

-малокръвие на трупа и вътрешните органи;

-счупване на двете бедрени кости;

-счупване на костите на лявата подбедрица;

-разкъсване на предни надлъжни връзки между VІІ шиен и І гръден прешлен със значително отзяване между телата на прешлените с контузия и размачкване на гръбначния мозък на същото ниво;

-оток на мозъка и белите дробове;

-охлузвания и повърхностни порезни рани на лицето; кръвонасядане на лявото бедро; разкъсноконтузна рана на лявото ходило.

Вещото лице, изготвило  посочената експертиза – д-р Т.Т.С., в експертното становище на което не съществуват основания за съмнение, заключава, че причината за смъртта на М.А.К. е тежката гръдна травма с разкъсване на дясната камера на сърцето и горната празна вена, довели до масивни кръвоизливи в околосърцевата торбичка и дясната гръдна половина; че установените при огледа и аутопсията травматични увреждания са прижизнени и причинени от действието на твърди, тъпи предмети и отговарят да са получени от детайли в купето на лекия автомобил и при последващото изпадане на пострадалата от автомобила при установения механизъм на осъществяване на злополуката; че е налице пряка причинно следствена връзка между установените травматични увреждания и настъпилия смъртен изход.

Видно от заключението на изготвена по делото химическа експертиза,  обективирано в  Протокол № 533/01.10.2015 г. – л.94, том І ДП,  е, че в кръвната проба, взета за изследване от пострадалата М.А.К., е установено наличие на етилов алкохол в концентрация от 0.20 промила.

 

Имайки предвид гореизложеното, съдът прие, че събраните в хода на досъдебното производство доказателства подкрепят непротиворечиво и в достатъчна степен направеното от подсъдимия С.Б. самопризнание по чл.371, т.2 от НПК на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съответстващи на гореприетото от фактическа страна. Между доказателствата по делото липсват противоречия, които да налагат обсъждане защо и кои от тях се кредитират с доверие.

 

При така установените факти и обстоятелства по делото,  съдът прие следното  от ПРАВНА СТРАНА:

При така установената  фактическа обстановка на  пътно-транспортното произшествие, съдът прие, че причина за настъпването му е виновното поведение  на  подсъдимия С.П.Б., който като водач на л.а. марка „***” модел „***” с peг. № ***, е  нарушил

-чл.20, ал.1 от ЗДП,  съгласно която разпоредба водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват;

-чл.21, ал.1 от ЗДП, съгласно която разпоредба при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h  - пътно превозно средство от категория „В” в извън населено място - 90 км/час, като в конкретния случай моторното превозно средство е управлявано със скорост 110 км/час.

Първата от посочените законови разпоредби съдът прие, че е нарушена, поради това, че подсъдимият, като водач  на лекия автомобил е имал техническа възможност да следи конкретната пътна обстановка, да упражнява контрол върху управлението и скоростта на движение и да предотврати настъпването на ПТП. Второто от посочените правила за движение е нарушено за това, защото подсъдимият, управлявайки автомобила със скорост от 110 км/ч, е загубил контрол върху управлението на автомобила, поради това, че избраната от него скорост – 110 км/ч, е надвишавала  граничната скорост от 101 км/ч за поява на напречна неустойчивост при движение в кривата при конкретните пътни условия, като същевременно, ако подсъдимият бе управлявал автомобила с 90 км/час -  максимално разрешената за конкретния пътен участък скорост, пътно-транспортното произшествие не  би  настъпило, тъй като автомобилът би бил в състояние да запази предварително зададената траектория на движение от водача.

Посочените  нарушения  на правилата за движение са  в  пряка причинна  връзка с настъпилото  пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е настъпила  смъртта на М.А.К. (M. A. K.), родена на *** г. в Република Гърция - пътник в управлявания от подсъдимия лек автомобил.

Подсъдимият С.П.Б. не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици,  резултат от поведението му като водач при управлението на лекия автомобил, но  е  бил длъжен  и е  могъл  да ги предвиди, т.е. същият е действал при условията на несъзнавана непредпазливост (небрежност) по смисъла на чл.11, ал.3 от НК.

Поради гореизложеното, съдът прие, че след като на 20.08.2015 г., по първокласен път I - 5, на километър 215 + 600 - пътят между град Казанлък и град Стара Загора, в посока от юг на север, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „***”, модел „***”, с гръцки регистрационен номер № ***, нарушил правилата за движение на ЗДП, а именно:

-чл.20, ал.1 от ЗДП, съгласно която разпоредба водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват;

-чл.21, ал.1 от ЗДП, съгласно която разпоредба при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h  - пътно превозно средство от категория „В” в извън населено място - 90 км/час, като в конкретния случай моторното превозно средство е управлявано със скорост 110 км/час,

в резултат на което, по непредпазливост, причинил смъртта на М.А.К. (M. A. K.), родена на *** г. в Република Гърция - пътник в лек автомобил, марка „***”, модел „***”, с гръцки регистрационен номер № ***,

подсъдимият С.П.Б., както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на  чл.343, ал.1, б.”в” във връзка с чл.342, ал.1 от НК, в извършването на което престъпление го призна за виновен.

Относно наказанието:

За извършеното от подсъдимия С.П.Б. престъпление, законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до шест години.

При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия С.П.Б. престъпление,  съдът взе предвид следните обстоятелства по чл.54 от НК: ниска степен на обществена опасност на подсъдимия като деец предвид чистото му съдебно минало;   невисоката към  средна степен на обществена опасност на  подсъдимия като водач на МПС, от една страна -  предвид малката разлика между  избраната от подсъдимия скорост на движение - 110 км/ч  и  максимално разрешената за конкретния пътен участък - 90 км/ч,  от друга страна – предвид обстоятелството, че подсъдимият като водач на лекия автомобил е управлявал същия без предпазен колан, като е допуснал без поставен такъв да е и неговата спътница – пострадалата М.А.К., с което е нарушил чл.137а, ал.1 от ЗДП, като посоченото нарушение на правилата за движение няма пряка връзка с настъпването на пътно-транспортното произшествие; невисоката степен на обществена опасност на конкретното престъпно  деяние,  сравнена с тази  на  престъпления от същия вид  предвид обстоятелството, че с поведението си пострадалата М.А.К., поради това, че се е возила в управлявания от подсъдимия лек автомобил без поставен предпазен колан, е допринесла  - не за осъществяване на пътно-транспортната злополука - а за настъпване на съставомерния, смъртен резултат; обстоятелството, че още в хода на досъдебното производство подсъдимият С.П.Б. е съдействал за установяване на обективната истина; положителните характеристични данни за личността на подсъдимия – със средно образование, води уседнал начин на живот; обстоятелството, че пострадалата М.А.К. е близка на подсъдимия, чиято загуба същият преживява.

 Съгласно чл.373, ал.2 от НПК при постановяване на осъдителна присъда от съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 от НПК -  каквото бе това, проведено по настоящото дело, наказанието  се  определя при условията на чл.58а  от НК.  Според  чл.58а, ал.1 НК,  при  постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.373, ал.2 НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като  се  ръководи от разпоредбите на Общата част, т.е. при условията на чл.54 НК и намалява така определеното наказание с една трета,  а според разпоредбата на чл.58а, ал.4 НК, в случаите, когато едновременно са налице условията на ал.1 и условията на чл.55 НК, съдът прилага само чл.55 НК, ако е по-благоприятен за дееца.

Преценявайки  горепосочените обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че е налице превес на смекчаващите отговорността такива. Предвид гореизложеното, съдът прие, че следва да определи на подсъдимия С.П.Б. наказание лишаване от свобода, съответстващо на минималния размер на предвиденото в закона, а именно две години лишаване от свобода (двадесет и четири месеца),  което след като бъде редуцирано с една трета  на основание чл.58а, ал.1 от НК,  се равнява на една година и четири месеца (шестнадесет месеца) лишаване от свобода, на каквото го и осъди.

Съдът прие, че смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е изключително по см. на чл.55, ал.1 от НК и не са налице основанията за приложение на чл.58а, ал.4 от НК.

В начина на живот на подсъдимия и в навиците му няма данни, сочещи, че за постигане на целения поправително-превъзпитателен и принудително-възпиращ ефект на наказанието се налага социално изолиране на дееца.  Поради това съдът прие, че  изпълнението на наложеното наказание  лишаване от свобода следва да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК, и то с определянето на изпитателен срок, съответстващ на минималния – три години, считано от влизането на присъдата в сила.      

Съобразно нормата на чл.343г от НК подсъдимият С.П.Б., който притежава специалната правоспособност да управлява МПС, следва да бъде лишен от нея, като му се наложи кумулативното наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК – лишаване от право да управлява МПС. Срокът, за който това наказание може да бъде наложено, съобразно константната съдебна практика по приложението на чл.49, ал.2 от НК, в случая е в рамките от една година и четири месеца до четири години и четири месеца лишаване от право. Съдът прие, че целите на наказанието – и генералната, и специалната, могат да бъдат постигнати с налагане на наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила, каквото и наказание наложи на подсъдимия С.П.Б.  на основание чл.343г във връзка с  чл.37, ал.1, т.7 от НК.

 

На основание чл.189 от НПК съдът осъди подсъдимия  С.П.Б.  да заплати  по бюджетната сметка  на ОД на МВР – Стара Загора сумата от 566.30 лв.  (петстотин шестдесет и шест лева и 30 ст.)  – разноски по делото, направени за експертизи в хода на досъдебното производство.  В тази връзка следва да се отбележи, че в материалите от досъдебното производство не се съдържат данни тези разноски  - в които не се включват разноските за преводач, по аргумент на чл.189, ал.2 от НПК - да са с размер 731.30 лв., какъвто е посочен в обвинителния акт.

 

Относно веществените доказателства - лек автомобил, марка „***”, модел „***”, с гръцки регистрационен номер № ***, заедно с два броя регистрационни табели с № ***, оставени на съхранение при домакин – паркинг – група „Пътен контрол” при РУ на МВР – Казанлък,  съдът разпореди същите, след влизане в сила на присъдата, да се върнат на собственика на автомобила - П.П.П., живуща ***или на подсъдимия С.П.Б. - като пълномощник на този собственик.

 

Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

 

                                                  

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: