№ 101
гр. Сливница, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело №
20211890100633 по описа за 2021 година
„Т.Б.” ЕООД, ЕИК: *** е предявил иск с правно основание чл. 422, във вр. чл. 415
ал.1 т.2 от ГПК, с който моли да бъде установено по отношение на ответника АС. М. ИВ., с
ЕГН **********, че същият ДЪЛЖИ на ищеца, „Т.Б.” ЕООД, ЕИК: ***, сума в общ размер
на 312,98 лв. (триста и дванадесет лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща
неплатени месечни абонаменти, неустойка и дължима сума за мобилно устройство по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***; неплатени месечни абонаменти и
неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***; законната лихва, от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането.
Претендира заплащане на сторените в хода на настоящото производство разноски, както и
на разноските, направени в хода на заповедното производство.
Представени са писмени доказателства под опис и са направени доказателствени
искания.
Ответникът, АС. М. ИВ., чрез назначения му особен представител – адв. А.А., е
депозирал в срок писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, с който заявява, че искът е
допустим и по същество е основателен, като оспорва исковата молба дотолкова доколкото
адв. А. не е в състояние да се запознае със становището на ответника по същата. Моли, в
случай, че съдът прецени, че ответникът дължи направените от ищеца разноски, същите да
бъдат определени към минималните размери. Не е представил писмени доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Исковата молба е депозирана по реда на чл. 422 от ГПК, след като издадената на
25.05.2021 г. в полза на ищцовото дружество заповед № 263 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 321/2021 г. по описа на Районен съд –
Сливница е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя
1
е указано да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечния срок от
съобщаването. За разпореждането на съда, заявителят е уведомен на 16.08.2021 г. и на
30.08.2021 г. същият е предявил настоящите положителни установителни искове. Ето защо
предявените искове за допустими.
В хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 321/2021 г. на РС-Сливница по
заявление на ищцовото дружество била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
№ 263/25.05.2021 г., по силата на която ответникът следва да заплати сумите: 312,98 лв.
(триста и дванадесет лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща неплатени
месечни абонаменти, неустойка и дължима сума за мобилно устройство по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +***; неплатени месечни абонаменти и неустойка по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, ведно със законната лихва върху
размера на главниците, считано от датата на подаване на заявлението – 14.05.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сторените разноски – 360,00 лева - адвокатско
възнаграждение и 25 лева държавна такса. Сочи се, че вземането произтича от следните
обстоятелства: на 03.04.2018 г. между АС. М. ИВ. и „Т.Б.“ ЕАД е сключен договор за
мобилни услуги с предпочетен номер + ***. И. не изпълнява задълженията си по договора в
общ размер на 95,18 лева, представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период:
15.04.2019 г. – 14.06.2019 г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 11 от договора,
мобилният оператор начислява неустойка в размер на 77,46 лева, чийто размер не
надвишава три месечни абонаментни такси и начислена във фактура №
**********/15.08.2019 г. На същата дата – 03.04.2018 г. и по повод на горепосочения
договор с предпочетен номер + ***, мобилният оператор предоставя на АС. М. ИВ.,
устройство марка ALCATEL U5 Blue на преференциална цена, посочена в т. 7 от договора.
В същата точка е посочена и стандартната цена на устройството без абонамент и размерът
на направената отстъпка. Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги И.
дължи сума в размер на 77,88 лева, начислена във фактура № **********/15.08.2019 г.,
представляваща съразмерна част от направената отстъпка, като е взет предвид периодът,
през който длъжникът е изпълнявал задълженията си по договора. Отново на 03.04.2018 г.
между същите страни е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + ***. И.
не изпълнява задълженията си по договора в общ размер на 52,97 лева, представляващи
неплатени абонаментни такси за отчетен период: 15.04.2019 г. – 14.06.2019 г. Вследствие на
неизпълнението и съгласно т. 11 от договора, мобилният оператор начислява неустойка в
размер на 62,46 лева, чийто размер не надвишава три месечни абонаментни такси и
начислена във фактура № **********/15.08.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, която е връчена по реда на
чл. 47 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния
интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД:
От гореописаните, приети по делото, неоспорени досежно тяхната автентичност,
2
Договори за мобилни услуги от 03.04.2018 г. за предпочетени номера + *** и + *** по
категоричен начин се установява възникването между страните на облигационно отношение,
което ги обвързва и което е действало в рамките на заявения от ищеца период на
потребление от 15.04.2019 г. до 14.06.2019 г.
Така мотивиран, поради наличие на всички изискуеми предпоставки, съдът намира,
че предявените искове са доказани по своето основание и следва да бъдат уважени в
заявените размери, доколкото последните са в размер, ненадвишаващ трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти.
По исковете по чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 92, ал.1 от ЗЗД:
По отношение на претенциите за: сумата от 77,46 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение по т. 11 б. „а“ от Договор за мобилни услуги от 03.04.2018 г. за предпочетен
номер + ***; сумата от 62,46 лева, представляваща неустойка за неизпълнение по т. 11 б. „а“
от Договор за мобилни услуги от 03.04.2018 г. за предпочетен номер + *** и сумата от 77,88
лева, представляваща дължима сума за мобилно устройство по т. 11 б. „б“ от Договор за
мобилни услуги от 03.04.2018 г. за предпочетен номер + ***, съдът приема следното: Според
т. 11 от договора в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по
вина или по инициатива на потребителя, или при нарушение на задълженията му по
договора или по други документи, свързани с него, последният дължи: съгласно б. "а"
неустойка в размер на сумата от всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение
на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия
срок на договора. Според б. "б" на същата клауза в случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или по предходно
подписан, документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща
на оставащия срок на договора. За да бъдат уважени предявените искове по чл. 92 от ЗЗД
следва ищецът да установи кумулативно, че в договорът съществува валидна уговорка за
неустойка по т. 11 б. "а" и б. "б" от договора при прекратяване на договора по вина на
потребителят преди изтичане на срока му и че договорът е прекратен предсрочно. В чл. 19б,
б. "в" от Общите условия на ищеца е предвидена възможност за дружеството едностранно
да прекрати индивидуален договор с потребител, който не е платил дължими от него суми.
По изложените съображения, съдът приема, че са налице предпоставките за
дължимост на претендираните неустойки.
По отговорността за разноски:
Ищецът претендира разноски за исковото производство, като представя списък по чл.
80 от ГПК. Предвид изхода по делото, такива му се дължат от ответника в размер на общо
485,00 /четиристотин осемдесет и пет/ лева, от които: 25 лева - държавна такса, 100 лева
адвокатско възнаграждение (определено от съда при спазване разпоредбата на чл.25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ), 300 лева - възнаграждение за особен
3
представител.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени
в заповедта за изпълнение, издадена в заповедното производство, включително и разноските
за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК, на ищцовата страна се следват разноски в размер на 125 /сто
двадесет и пет/ лева, от които 25 лева - държавна такса и 100 лева – адвокатско
възнаграждение (определено от съда при спазване разпоредбата на чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ).
Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че
ответникът АС. М. ИВ., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, дължи на „Т.Б.“ ЕАД, вписано в
ТР при АВ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1766, ж.к. „Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от общо 312,98 лева /триста и дванадесет лева и
деветдесет и осем стотинки/, от която: сумата от 95,18 лева /деветдесет и пет лева и
осемнадесет стотинки/, представляваща неплатени абонаментни такси за отчетен период:
15.04.2019 г. – 14.06.2019 г., дължими по договори за мобилни услуги от 03.04.2018 г. за
предпочетени номера + *** и + ***; сумата от 77,46 лева /седемдесет и седем лева и
четиридесет и шест стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги от 03.04.2018 г. за предпочетен номер + ***; сумата от 62,46 лева
/шестдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 03.04.2018 г. за предпочетен
номер + ***; сумата от 77,88 лева /седемдесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки/,
представляваща дължима сума за мобилно устройство по договор за мобилни услуги от
03.04.2018 г. за предпочетен номер + ***, ведно със законната лихва върху главницата от
312,98 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 14.05.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е била
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 321/2021 г. на РС-
Сливница.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответника АС. М. ИВ., с ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София - 1766, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6, сумата в размер на 485 (четиристотин осемдесет и пет) лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от 125 (сто
двадесет и пет) лева – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 321/2021 г. на РС-
Сливница.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4