Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер Година 2019 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет
и осми състав
На пети декември Година две хиляди и деветнадесета
В публичното съдебно
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСИЦА ШКОДРОВА
като разгледа докладваното от
Председателя наказателно административен характер дело номер 5371 по описа за две хиляди и деветнадесета
година.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 442а-182/19.09.2019г. на началник сектор „ОП“ в ІV РУ към ОДМВР, с
което на Д.Х.Д. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000
лева на осн. чл.30 ал.3 от ЗУЧК.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне
на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на Д.Х.Д. срещу НП , издадено от началник
сектор „ОП“ в ІV РУ към ОДМВР, с което му е наложено административно наказание
ГЛОБА.
В жалбата си въззивника
сочи, че е паркирал автомобила, но мястото не е било обозначено като забранено
за паркиране. Не е запознат със ЗУЧК. Правоспособен водач на МПС е и не е
извършвал нарушения на ЗДП. Изразява несъгласие с наложеното наказание.
В с. з. въззивника
поддържа жалбата си.
По същество поддържа и доразвива доводите си зя
отмяна на наказателното постановление.
Представител на органа, издал НП не
се явява и не е изразил становище по жалбата.
След преценка на доказателствата по
делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка : На 08.09.2019г. въззивника
Д. паркирал л.а. „Мицубиши“ с рег. №FH02MVM в гр.
Варна, кк. „Камчия“ при устието на река Камчия, като
това сторил на отстояние от около 10 метра от морето,
върху плажната ивица река- море.
Тъй като паркирането било в нарушение на чл.17б ал.1 от ЗУЧК, служител на
ІV РУОДМВР Варна, съставил акт за установяване на административно
нарушение. В съдържанието на съставения
акт били описани установените факти и била посочена правна квалификация по
чл.17б ал.1 от ЗУЧК.
В графата за възражения въззивникът вписал, че няма такива, като възражения не
постъпили и впоследствие по административнонаказателната
преписка.
На 19.09.2019г. въз основа на съставения
акт е било издадено и НП, видно от съдържанието на което административно
наказващия орган изцяло е възприел описаната от полицейските служители
фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по ЗУЧК и
на основание санкционната норма на чл.30 ал.3 от ЗУЧК, на въззивника
било определено административно наказание в минимално предвидения размер.
Горната фактическа обстановка,
описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и
възприета от административно наказващия орган в НП е безспорна между
страните и се установява посредством
събраните писмени доказателства – надлежно съставен АУАН.
За да се произнесе по жалбата, съдът,
предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно
постановление и АУАН констатира следното : съставеният акт и въз основа на него
издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния
закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение и при издаването на
наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта
за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите ,
изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на
събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за
извършено нарушение на ЗЧУК, като след изследване на обстоятелствата по
преписката е дал правна квалификация на извършеното от въззивника
нарушение. Въз основа на квалификацията на деянието правилно е била определена
санкционната норма на чл.30 ал.3 от ЗУЧК.
Съдът намери, че при определяне на
размера на наказанието правилно са били взети предвид установените смекчаващи
отговорността обстоятелства - за въззивника това е първо нарушение, както и липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства и наказанието е било определено при
наличие на смекчаващо отговорността
обстоятелство- в минимален размер.
Що се отнася до наведените с жалбата
и поддържани в съдебно заседание
възражения, съдът намери същите за неоснователни, предвид на следното:
Въззивника сочи, че е паркирал
автомобила, но мястото не е било обозначено като забранено за паркиране. Не е
запознат със ЗУЧК.
По така наведените възражения съдът намира за нужно да отбележи, че като
правоспособен водач на МПС въззивникът е длъжен да се
съобразява с всички закони , действащи в РБългария ,
касаещи управлението и паркирането на превозните средства. Обстоятелството, че
не се е запознал с тях и по- конкретно с изискванията на ЗУЧК по никакъв начин
не води до отпадане на отговорността му за извършеното нарушение.
Обстоятелството, че въззивника е правоспособен водач на МПС и не е
извършвал нарушения на ЗДП представлява смекчаващо отговорността обстоятелство,
което както беше отбелязано по- горе, правилно е било отчетено и наказанието е
било определено в предвидения минимален размер.
След проверка на издаденото
наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника,
съдът намери, че следва да потвърди назателното
постановление като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :