РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. Монтана, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20221600500170 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на М.
Я. против решение на Районен съд – Лом от 8 февруари 2022 г. по гр. д. № 2253/2015 г.
в частта, с която е осъдена да плати на А.Й. и на Й.М. суми на основание чл. 30, ал. 3
от ЗС.
Жалбоподателката М.Я. на първо място изтъква процесуално нарушение,
допуснато от ЛРС, състоящо се в липса на доклад във втората фаза на делбения процес.
Твърди също, че в мотивите на решението е налице вътрешно противоречие като
веднъж съдът приема, че е извършено плащане на наемна цена от страна на наемателя
на М.Я., а след това излага становище, че плащанията са осъществени в полза на друг
съделител – Г.Б.. Приложените разходни касови ордери са обсъдени от съда като
доказателства за получаване на наемната цена от М.Я., докато в действителност те не
установяват този факт, тъй като не е ясно за кои имоти са извършвани плащания и по
кой договор. Неоснователно съдът е приел, че въззивницата е получила суми по
договорите за наем, но е пренебрегнал факта, че и друг съсобственик е приел плащания
на същото основание. Като твърди, че исковете са неоснователни, въззивницата моли
решението на ЛРС да бъде отменено в обжалваната част и вместо него МОС да
постанови ново, с което да отхвърли исковете над размер от 2 846,74 лв до уважения
размер от 3 709,26 лв за всеки от двамата ищци. Претендира и присъждане на
деловодни разноски.
1
Въззиваемите А.Й. и Й.М. в писмен отговор на въззивната жалба изразяват
становище за нейната неоснователност и молят да бъде оставена без уважение.
Обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено след подробен
анализ на събраните доказателства, затова молят то да бъде потвърдено.
Въззиваемите И.Б. и Г.Б. са изразили становище за неоснователност на
въззивната жалба.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството
доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.
259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното решение е постановено по извършване на съдебна делба, като
съдът е приел за разглеждане във втората фаза на делбата искове на А.Й. и на Й.М.
против М.Я. с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за заплащане на съответни на
дяловете им в съсобствеността части от наема, получен от Я. за съсобствените
земеделски земи за стопанските 2015/16, 2016/17, 2017/18 и 2018/19 години.
По делото е установено, че до делба са били допуснати четири земеделски
имота, като правата на М.Я., на А.Й. и на Й.М. са по 2/8 ид. ч. Безспорно е, а се
установява и от приложените писмени договори, че М.Я. е сключила договори за наем
на процесните четири земеделски имота с „Б.“ ЕООД, както следва: на 6 юни 2014 г.,
на 8 септември 2014 г., на 5 март 2016 г., на 9 декември 2016 г. и на 3 май 2018 г.
Всеки от договорите е със срок от една година и съдържа уговорка за конкретна наемна
цена на декар.
Наемателят „Б.“ ЕООД е извършил плащания в изпълнение на наемните
договори, като на М.Я. е превел суми за стопанските 2014/15, 2015/16, 2017/18 и
2018/19 години. Установява се, че плащания са осъществени и в полза на друга
съсобственичка и участник в делбеното производство – Г.Б..
Плащанията в полза на въззивницата са установени с представените разходни
касови ордери. Единствено относно ордер № 182/08.08.2017 г., удостоверяващ
плащане за стопанската 2016/17 година в размер на 7 072 лв, чрез заключение по
графологична експертиза е установено, че е неавтентичен – подписът, положен за
получател, не е на М.Я., поради което фактът на това плащане не може да бъде приет
за установен. Разходните касови ордери са първични счетоводни документи, ползващи
се с доказателствена стойност, поради което съставляват доказателства за получаване
на суми от М.Я. по договорите за наем на делбените имоти.
Осъществените плащания са установени не само чрез приложените РКО, но и
чрез приложеното извлечение от счетоводните записвания при дружеството-наемател,
2
което обосновава извод, че сумите са били преведени, както е посочено в ордерите с
изклучение на сумата по РКО № 182 за стопанската 2016/17 година.
Сключването на договор за наем съставлява управително действие по отношение
на съсобствения имот. Договорът е облигационен по повод ползването на земеделска
земя, като наемодателят предоставя временното ползване на обекта на договора, а
наемателят заплаща определения с договора годишен наем. Този договор може да бъде
сключен от всеки съсобственик при изричното или мълчаливо съгласие на останалите,
като отношенията по повод получените наемни плащания се уреждат съгласно чл. 30,
ал. 3 от ЗС.
Щом съсобственик получава доходи от общия имот като го ползва не лично, а
отдавайки възмездно ползването другиму, всеки друг съсобственик може да иска от
него получаване на припадащата му се част от доходите. След като Я. е получила
доход от имотите, тя дължи да възмезди останалите съсобственици за полагащата им се
съобразно квотите в съсобствеността част от реализираните доходи.
По договора от 6 юни 2014 г. договореният наем е 3 208,04 лв или двамата ищци
по иска с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС следва да получат съразмерно делбената
им квота по 802,01 лв. Ответницата по иска М.Я. е получила по този договор плащане
в размер на 3 241 лв, което надхвърля нейната квота (която е равна на тези на ищците).
Съгласно договора от 8 септември 2014 г. е договорен наем от 3 609,05 лв, Я. е
получила плащане в размер на 3 535 лв при стойност на делбената й квота 902,26 лв,
колкото са и квотите на Й. и М..
По договора от 9 декември 2016 г. договореният наем е 4 010,05 лв, Я. е
получила 4115 лв, а остойностени правата на двамата ищци се равняват на 1002,51 лв
за всеки. Същите условия са договорени и в договора от 3 май 2018 г., като за тази
стопанска година на Я. е платена сума от 4 371 лв. Квотите на всеки от ищците по тези
два договора се изчисляват на по 1002,51 лв.
Исковете на А.Й. и на Й.М. са основателни до размер от 3 709,26 лв за всеки от
тях. Този размер включва припадащите им се дялове от наема за стопанските 2014/15,
2015/16, 2017/18 и 2018/19 години.
По договора от 5 март 2016 г. наемът е 3208,04 лв. Делът на всеки от ищците,
както и на Я. е по 802,01 лв, но относно плащането за тази стопанска година е
установено, че сумата не е била получена от ответницата по иска, поради което искът в
тази част е бил отхвърлен като неоснователен, а решението в тази част не е обжалвано.
По делото има данни, че наемателят е плащал чрез пощенски записи суми и на
друга съсобственичка – Г.Б., но този факт е ирелевантен при обсъждане
основателността на исковете срещу М.Я.. Последната е страна по договора за наем,
извършила е управително действие със съсобствените имоти и е установено, че е
получила гражданските плодове от тях, затова и именно тя дължи плащане на парични
3
суми, съразмерни на дяловете на двамата ищци. Получаването на суми от другата
съсобственичка е въпрос на отношения между нея и наемодателката и не може да
обоснове отхвърляне на претенциите на Й. и М..
Въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно,
изводите на двете съдебни инстанции за основателност на исковете на А.Й. и на Й.М.
против М.Я. съвпадат, поради което МОС потвърждава решението в обжалваната част.
Не се констатира допуснато процесуално нарушение във втората фаза на
делбата. Съдът е приел за разглеждане иска по сметки и е дал възможност на
ответницата по него да вземе писмено становище. Произнесъл се е по направените в
тази връзка доказателствени искания. Това, че не е дал указания относно
доказателствата, би било порок, ако страните не са представили такива. След като са
били ангажирани доказателства и съдът ги е намерил за достатъчни, не е било
наложително изрично да дава указания.
Въззивната жалба е неоснователна и МОС я оставя без уважение. При този
изход на процеса на въззиваемите се дължат направените пред МОС разноски, затова
МОС осъжда М.Я. да плати на И. и Г.Б. сумата 300 лв, представляващи адвокатски
хонорар. Възиваемите А.Й. и Й.М. са представлявани от адв. Х.. От представените
договори за правна помощ е видно, че е договорен хонорар от 350 лв, на не са
представени докзателства реално да е платен, поради което съдът не присъжда
разноски.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260015 на Районен съд – Лом от 8 февруари 2022
г. по гр. д. № 2253/2015 г. в частта, с която М.Я. е осъдена да плати на А.Й.
обезщетение по чл. 30, ал. 3 от ЗС над сумата от 2846,74 лв до 3 709,26 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260015 на Районен съд – Лом от 8 февруари 2022
г. по гр. д. № 2253/2015 г. в частта, с която М. Я. е осъдена да плати на Й. М.
обезщетение по чл. 30, ал. 3 от ЗС над сумата от 2846,74 лв до 3 709,26 лв.
ОСЪЖДА М. Я. да плати на И.Б. и Г. Б. 300 лв разноски по водене на делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4