Присъда по дело №86/2016 на Районен съд - Разград

     МОТИВИ   към присъда № 231/15.04.2016 г. постановена по НОХД № 86/2016 г. по описа на РРС.

Обвинението срещу подсъдимата Х. М. Ю. е за това че: за времето от 08.09.2011 г. до 30.11.2014 г. в гр. Разград и гр. Цар Калоян, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – експертно решение № 1535/22.08.2011 г., на което бил придаден вид, че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св. Ив. Рилски» гр. Разград, приложено към заявление вх. № 4299/15.03.2011 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност представено пред служител на РУ»СО» Разград /ТП на НОИ Разград/ до Директора на РУ»СО» Разград /ТП на НОИ Разград/, както и към молба-декларация вх. № ЦК - 197/28.11.2011 г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция по чл.25 и по чл.29 от Правилника за прилагане на закона за интеграция на хората с увреждания, представена пред служител на Дирекция «СП» Разград до Директора на Д»СП» Разград, е получила без правно основание чуждо движимо имущество – пари на обща стойност 1489,58 лв., представляващи изплатени за периода от 08.09.2011 г. до 30.04.2012 г. лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на ТП на НОИ Разград и пари на обща стойност 721,50 лв., представляващи изплатени за периода от 01.11.2011 г. до 30.11.2014 г. месечни добавки за социална интеграция по чл. 25/за транспорт/ и по чл. 29/за диетично хранене и лекарства/ от ППЗИХУ, собственост на ДСП Разград, всичко на обща стойност 2 211,08 лв., с намерение да го присвои – престъпление по чл. 212 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

         Представителят на РРП поддържа така внесеното предложение, като сочи че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин и предлага на подсъдимата да бъде наложено наказание «лишаване от свобода» към минимума предвиден в закона, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок на основание  чл. 66 от НК.

            Подсъдимата признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразила съгласие за същите да не бъдат събирани доказателства, като производството се е развило по реда на чл. 371 т.2 от НПК. Защитникът й предлага наказание определено при условията на чл.55 от НК.

          В хода на производството, като граждански ищци са констатиурани ощетените юридически лица – Национален осигурителен институт и Агенция за социално подпомагане, които предявяват граждански искове срещу подсъдимата, претендирайки последната да бъде осъдена да им заплати сумите съответно от 1 489,58 лв и от 721,50 лв., представляващи обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от  датата на деликта до окончателното им изплащане.

           Разградският районен съд, като прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с направеното самопризнание от подсъдимата, намира за установено от фактическа страна следното:  

          Подсъдимата живее в гр. Цар Калоян. Липсата на реализирани от нея парични средства, я мотивирала да потърси начин да си осигури получаването на системни такива, като за целта в края на м. август 2011 г. тя се сдобила по неустановен в хода на разследването начин и от неустановено лице с експертно решение № 1535/22.08.2011 г., на което бил придаден вид, че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св. Ив. Рилски» гр. Разград и че е подписано от председател на комисията: д- р. Венцислав Шопов и членове: д-р Росица Джурова,  д-р Минко Минков и д-р Пламен Иванов, макар същите да не били полагали подписите си върху него.  В експертното решение на подсъдимата била определена ТНР от 78%, пожизнено.

     На 08.09.2011 г. Ю., се явила в сградата на РУ «СО» Разград и подала заявление за отпускане на социална пенсия за инвалидност, която била заведена от св. Е. А. – служител в ТП на НОИ, с вх. № 13317/08.09.2011 г. Към заявлението, което подсъдимата подписала лично,  приложила и експертно решение  № 1535/22.08.2011 г., на което бил придаден вид, че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св. Ив. Рилски» гр. Разград, удостоверяващо заболяването й, процента трайно намалена работоспособност и периода, за който се отнася същия. Въз основа на подаденото от подсъдимата заявление и приложеното към него посочено по – горе експертно решение,  с разпореждане № ********** № 77/прот. № 01105/07.10.2011 г. на Ю., била отпусната лична социална пенсия за инвалидност в размер на 27,74 лв., считано от 01.09.2011 г. Със същото разпореждане, отново въз основа на инкриминираното експертно решение, бил преизчислен и размера на отпуснатата й през 2003 г. пенсия за инвалидност поради общо заболяване, възлизащ на 142,88 лв., считано от 01.09.2011 г.  По този начин, за времето от 08.09.2011 г. до 30.04.2011 г. подсъдимата преиодично получавала посочените по – горе суми, които били превеждани ежемесечно по нейна сметка в «ЦКБ» АД и чийто общ размер за инкриминирания период възлиза на 1489,58 лв.

      Едновременно с това, подсъдимата се ползвала от инкриминирания документ, за да получи суми следващи се по реда на ЗИХУ. Така на 28.11.2011 г. Ю., подала в Дирекция “Социално подпомагане” гр. Разград с изнесено работно място – гр. Цар Калоян, молба – декларация за отпускане на месечна добавка за социална интеграция, която била заведена с вх. № ЦК - 197/28.11.2011 г. от св. Й.– социален работник и към която подсъдимата отново приложила посоченото по – горе експертно решение № 1535/22.08.2011 г., на което бил придаден вид, че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св. Ив. Рилски» гр. Разград. Въз основа на инкриминирания документ, удостоверяващ правото на подсъдимата на  месечни добавка по чл. 25 и чл. 29 от ППЗИХУ, била издадена и съответната заповед № ЦК 197/05.12.2011 г. на директора на Д»СП» гр. Разград. Въз основа на заповедта, от  01.11.2011 г. на подсъдимата били отпуснати добавки в общ размер от 19,50 лв., месечно. Общата сума на тези добавки, изплатени и получени от Ю. за периода 01.11.2011 г. – 30.11.2014 г., възлиза на 721,50 лв. Сумите били изплащани ежемесечно на подсъдимата чрез преводи по банков път по  нейна сметка в «ЦКБ» АД.

      Заключението по назначената в хода на досъдебното производство комплексна техническа и графическа експертиза, прочетено и приобщено към доказателствения материал по делото в хода на съдебното следствие, установява, че подписите положени в експертно решение №1535/22.08.2011 г. на Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ за общи заболявания при МБАЛ «св. Ив. Рилски» гр. Разград, за председател и членове, не са изпълнение съответно от д-р В. Шопов, д-р Росица Джурова, д-р М. Минков и д-р Пламен Иванов. В заключението се сочи още, че положеният в експертното решение отпечатък от печат, вероятно е положен от печата на ТЕЛК при МБАЛ «Св. Ив. Рилски» гр. Разград. Според експертизата подписът в графа «получих решението» в инкриминирания документ, не е изпълнен от Ю., а подписите в графа «подпис» в заявление вх. № 13317/08.09.2011 г. и в молба-декларация с вх. № ЦК - 197/28.11.2011 г. са изпълнени от подсъдимата.

      Според заключението по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза, за периода  от 08.09.2011 г. до 30.11.2014 г. , подсъдимата е получила общо 2 211,08 лв. представляващи изплатени пенсия за инвалидност поради общо заболяване, лична социална пенсия за инвалидност и месечни добавки за социална интеграция по ЗИХУ.

     Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, приобщени към доказателствения материал по делото в хода на съдебното следствие по реда на чл. 283 от НПК. Обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, показанията на свидетелите В. Ш., Р. Д., Пл. И., М. М., Й. Й., Е. А., съпоставени с писмените доказателства по делото и заключенията по назначените комплексна техническа и графическа експертиза /л.187-189/, съдебно-икономическа експертиза /л.178-182/, протоколи за вземане на образци за сравнително изследване/л.171-176/, както и останалите доказателствени източници, установяват подлежащата на изясняване фактическа обстановка по делото безпротиворечиво. Приетата за установена такава се подкрепя и от ЕР № 1535/22.08.2011 г на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св. Ив. Рилски» гр. Разград, заявление с вх. № 13317/08.09.2011 г., молба-декларация вх. № ЦК - 197/28.11.2011 г. и целия останал доказателствен материал, събран в хода на досъдебното производство и приобщен към доказателствата по делото по предвидения в НПК ред, както и от направеното от подсъдимата самопризнание в хода на съдебното производство.

       Подсъдимата е  неосъждана.

       Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

       Ю. е осъществила от обективна и субективна страна при пряк умисъл състава на престъплението по чл, 212, ал. 1, пр. 1 от НК във вр. с чл. 26 от НК.

     С прилагането на експертно решение № 1535/22.08.2011 г., на което бил придаден вид, че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св. Ив. Рилски» гр. Разград към подадените от нея на 08.09.2011 г. заявление за отпускане на социална пенсия за инвалидност с вх. № 13317/08.09.2011 г. до директора на РУ «СО» и на 28.11.2011 г. молба – декларация за отпускане на месечна добавка за социална интеграция с вх. № ЦК - 197/28.11.2011 г. до директора на Д»СП» Разград, подсъдимата е използвала неистински документ. Инкриминираното експертно решение представлява такъв, доколкото същото не съдържа изявления на лицата, посочени като негови автори – председател и членове на ТЕЛК. Същото попада в категорията официални документи по смисъла на чл. 93 ал.1 т.5 от НК. Именно тези документи са удостоверявали правата на подсъдимата да получава парични средства представляващи  лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и  лична социална пенсия за инвалидност, дължими съгласно разпоредбите на КСО и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и тези парични средства представляващи  месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги и храна и лекарства, дължими съгласно ЗИХУ и ППЗИХУ. Въз основа на експертните решения, без да има правно основание за това, подсъдимата е получила  сумите в общ размер на 1 489,58 лв. от РУ «Социално осигуряване» Разград и  721,50 лв. от дирекция «Социално подпомагане» Разград. Като е представила неистинския документ към подадените от нея заявления и молба,  подсъдимата е създала невярна представа  за наличие на правно основание, наличие на предпоставките на съответната правна норма за отпускане на различните видове пенсии и добавки у служителите на РУ «Социално осигуряване» Разград и у служителите на Дирекция «Социално подпомагане». Именно този документ е послужил, като основание за издаване на съответните актове от компетентните длъжностни лица, с които пенсиите и добавките в посочените по - горе размери са били отпуснати и получени от подсъдимата. По този начин неистинския документ /експертното решение/ е създал и привидно правно основание за разпореждане с пари и имущество от страна на юридическите лица, чиято собственост е предмета на посегателство – НОИ Сфия и АСП София. Чрез представяне на експертните решения, на които е бил придаден вид че са издадени по предвидения нормативен ред от компетентния за това орган – ТЕЛК, са предизвикани и неверните представи у лицата-служители на ТП на НОИ гр. Разград и Дирекция „СП"-гр. Разград, в чиято фактическа власт се намирал предметът на престъпно посегателство и в следствие на това заблуждението е бил извършен и актът на имуществено разпореждане в полза на подсъдимата. С ежемесечното получаване на паричните средства от последната, отпуснати въз основа на всяко едно от посочените по – горе заявления, е било довършвано и изпълнителното деяние на престъплението документна измама.  Деянията са съставомерни и от субективна страна, като осъществени от подсъдимата при пряк умисъл. Ю. е съзнавала, че използва неистински документ и че именно същия представлява основание за последващия акт на имуществено разпореждане с чуждото движимо имущество. Безспорно установено е и намерението й да присвои предмета на посегателство, който извод се налага от обсотятелството, че е получавала ежемесечно превежданите й суми. Същевременно всяко едно от посочените по – горе деяния /подаването на заявлението и молбата, перидичното получаване на пенсиите и добавките/, осъществяващо състава на престъплението по чл. 212 от НК е извършено през непродължителен период от време спрямо предходното; при идентична обстановка и при едни и същи обстоятелства /касае се до подаване на заявление за получаване на пенсии, изплащани от РУ «СО» и молба за отпускане на добавки по реда на ЗИХУ, чрез представяне на неистински документи от един и същи вид и получаване на пенсиите и добивките ежемесечно/, при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предходните, поради което и престъплението следва да бъде квалифицирано, като такова представляващо продължавано по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК.

      Съставомерността на престъплението, за което е повдигнато и настоящото обвинение срещу подсъдимата от обективна и субективна страна, обуславя и ангажирането на наказателната й отговорност. При определяне вида и размера на следващото се на Ю. наказание, съдът намира че не са налице предпоставките на чл. 55 от НК, поради липсата на многобройни или изключително смегчаващо отговорността обстоятелство, при които и най – лекото предвиден в закона наказание лишаване от свобода за настоящото престъпление, да е несъразмерно тежко на осъщественото. Ето защо наказанието следва да бъде определено по реда на чл. 54 от НК. При неговата индивидуализация,  като отегчаващо отговорността обстоятелство, бе преценена високата степен на обществена опасност на самото деяние, доколкото  присвоените средства са такива със специално предназначение и са част от държавния бюджет. Същевременно, като смегчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени, тези свързани с  личната опасност на подсъдимата, която е неосъждана. В тази насока следва да бъдат преценени и подбудите за извършване на престъплението – недостига на парични средства за издръжка. Като смегчаващо отговорността обстоятелство, касаещо степента на обществена опасност на деянието, следва да бъде съобразено и че настъпилата имуществен вреда от същото не надхвърля многократно размера на минималната работна заплата за страната към момента на неговото осъществяване.  Ето защо и по изложените съображения, съдът намира, че на Ю., следва да бъде определено наказание “ лишаване от свобода” при превес на смегчаващите отговорността обстоятелства на минимума предвиден в закона за така осъщественото престъпление по чл. 212 ал.1 вр. с чл.26 от НК, а именно такова в размер на две години. Съобразно процесуалния ред, по който се е развило производството, на основание чл. 58а ал.1 от НК на подсъдимата се следва налагане на наказанието в размер на една година и чeтири месеца лишаване от свобода. Изпълнението на посоченото наказание, на осн. чл. 66 ал.1 от НК следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години, тъй като за постигане целите посочени в чл. 36 от НК и преди всичко за поправяне на подсъдимата, не се налага то да бъде изтърпяно ефективно.

       Налице са предпоставките за уважаване на предявените граждански искове. Установени се явяват всички елементи от състава на института на непозволеното увреждане – противоправното и виновно поведение на подсъдимата, настъпилата за ощетените юридически лица имуществена вреда и причинната връзка между тях. Ето защо и доколкото претърпените от деликта вреди се равняват със стойността, с която реално е намалено имуществото на всяко едно от ощетените лица, то подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати стойността на отпуснатите и получени от нея суми без правно основание. При това положение предявените искове се явяват основателни и доказани в претендираните размери от 1 489,58 лв., представляващи причинените на НОИ София имуществени вреди и в размер на  721,50 лв., представляващи причинените на АСП, София имуществени вреди. Законната лихва върху всяка от сумите, се дължи на основание чл. 84 ал.3 от ЗЗД, считано от датата, на която осъществяването на продължаваното престъпление по чл. 26 от НК е било преустановено, а именно – 30.11.2014 г.

       Признаването на подсъдимата за виновна и осъждането й, предполага и осъждането й да заплати направените в хода на досъдебното и съдебно производства разноски.

         В този смисъл, съдът постанови присъдата си.

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: