№ 33
Силистра, 04.04.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Силистренският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети март
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА
КРЕМЕНА
КРАЕВА
при секретаря Галя Иванова и в
присъствието на прокурора …………. като разгледа докладваното от съдия Стоева гр. д. №
43 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение № 416/21.12.18г.,
постановено по гр.д. № 662/2018г., СРС е признал за установено по отношение на
Община Ситово с, представлявана от Кмета С. Б. А., че Л.Й.Е. и Е.С.Е. са собственици
въз основа на изтекла в тяхна полза 10-годишна придобивна давност на поземлен
имот - дворно място, находящ се в с. Ирник, с площ от 3350 (три хиляди триста и
петдесет), по регулационния план на същото село, одобрен със заповед № 2660 от
12.11.1954 г., за който са отредени: парцел I (първи) с площ 960 (деветстотин и
шестдесет) кв.м. и неуредени сметки за 270 (двеста и седемдесет) кв.м, взети за
улица по регулация, парцел II (втори) с площ от 2390 (две хиляди триста и
деветдесет) кв.м., урегулиран с площ от 1190 (хиляда сто и деветдесет) кв.м. и
извън регулация 1200 (хиляда и двеста) кв.м., заедно с построената в парцел I
жилищна сграда, състояща се от три стаи, кухня, маза, стопанска сграда,
подробно описан в нотариален акт №188, том I, дело 498/1992 г., съставен от РС
Силистра, идентичен с ПИ № 003033 по КВС в землището на с. Ирник. Осъдил е Община
Ситово да заплати на Л.Й.Е. и Е.С.Е. сумата от 50.00 лева – разноски по
производството.
Недоволна от
постановеното решение, е останала Община Ситово, която го обжалва в
законоустановения срок. Счита, че същото е незаконосъобразно, поради което моли
съда да го отмени и постанови друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск.
Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответниците по жалбата
Л.Й.Е. и Е.С.Е. изразяват становище за неоснователност на жалбата. Претендират
присъждане на деловодни разноски.
СОС като съобрази
становищата на страните и данните по делото, прие за установено следното:
Предявен е установителен
иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК
Ищците твърдят, че са
собственици по давностно владение на поземлен имот - дворно място, находящ се в
с. Ирник, с площ от 3350 кв.м., заедно с построената в парцела жилищна сграда,
състояща се от три стаи, кухня, маза, стопанска сграда, подробно описан в
нотариален акт № 188, том I, дело 498/1992 г., съставен от СРС. Твърдят, че са
придобили имота по наследство от наследодателя им Станчо Е., който го е закупил
от Георги Петров. Наследодателят Станчо Е. се е снабдил с нотариален акт за
собственост върху имота по силата на давностно владение - НА № 188, т. I, дело
№ 498/1992 г., като твърдят, че имотът е идентичен с ПИ № 003033 по КВС в
землището на с. Ирник и е с площ от 4.994 дка по скица № К06368/08.08.2018 г.,
изд. от ОС „Земеделие" Ситово. Твърдят също, че имотът никога не е бил
включван в ТКЗС и те, както и техният наследодател винаги са го владели като
собственици за себе си, без да им е оспорвано владението. Поради това и не са
поискали възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ, но независимо от всичко това имотът
е регистриран като резултативен фонд по чл. 19 от ЗСПЗЗ – общинска собственост.
Ответникът Община Ситово оспорва твърденията на ищците. Сочи, че процесният имот
е актуван през 2006 г. и е невъзможно ответниците да са осъществявали владение
по отношение на него.
Събраните по делото
във връзка с доказване твърденията на ищците гласни доказателства - показанията
на трима свидетели, потвърждават изцяло изложеното, че процесният имот е владян
от ищците и техния наследодател повече от 10 години и никога никой не е
предявявал никакви претенции по отношение на този имот. Представените по делото
нот. акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 188, том І,
н.д. № 498 / 1992 г. по описа на НС при СРС, и извлечение от стария план на
селото сочат на извода, че процесният имот се е намирал в регулационните
граници на с. Ирник, от което пък следва че не е притежавал статут на
земеделски имот, поради което за ищците и техния наследодател не е съществувала
необходимост да заявяват същия за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Правилно СРС,
преценявайки тези доказателства, е стигнал до извода, че ищците никога не са
губили правото си на собственост по отношение на процесния имот, поради което
предявеният установителен иск за собственост се явява основателен въз основа на
изтекла в полза на ищците придобивна давност.
Недоказано остана
твърдението на ответната страна, че тя е
придобила имота на основание чл. 19 ЗСПЗЗ през 2006г. съгласно Протокол № 8/29.03.06г., считайки че статутът
на имота като земеделска земя обуславя и настъпването на придобивното основание
по чл. 19 ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 10, ал.
1-14 ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти,
които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. Не всички
земеделски земи обаче, подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ. В случаите, когато
имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е
одържавяван - например съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСГ (отм.), не е отнеман
фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални
граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ. Затова и включването на такива земи във фонда по чл. 19, ал. 1
ЗСПЗЗ и придобиването им в собственост от Общината не намира опора в закона.
Дали е налице отнемане
на даден имот, а оттам - и основание за включването му в режима на
възстановяване по ЗСПЗЗ, е въпрос на фактическо установяване във всеки
конкретен случай.
Съдебната практика е
категорична, че при направен довод за наличието на пречки за осъществяване на
твърдяното от ищците придобивно основание,
ответникът следва да докаже правоизключващите или правопогасяващите си
възражения. При положение, че ответникът твърди, че ищецът не е собственик на
имота и същият попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да
докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от
хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т.е., че е подлежал на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ. Ищеците не носят доказателствената тежест да установят обстоятелството,
че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били
налице предпоставките за издаване на акт за общинска собственост. / Решение № 145/16.11.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 2412/2016 г., II г. о., Р № 21 по гр. д. № 1327/09 г. II г. о., Р
197/10.05.11г. на ВКС, I
г. о, Р № 249 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 621/2010 г., I г.о.).
Ответникът не е
ангажирал доказателства, че първоначалният собственик на имота, както и
наследодателят на ищците или член на техните семейства е бил член на ТКЗС,
съответно че имотът е одържавен по реда на ЗТПС /отм./, поради което няма
основания да се приеме, че е подлежал на реституция по реда на чл. 10 ЗСПЗЗ.
Настоящата инстанция
споделя довода на СРС, че искането за отмяна на АОС № 1718 / 08. 10. 2012 г. е
недопустимо. При неправилно съставен акт за общинска собственост, чиито
констатации накърняват права на други лица, спорът се разрешава по исков ред
посредством предявяване на иск за собственост. Не съществува самостоятелен иск
за отмяна на акта за общинска собственост, поради което съдът не е длъжен да
постанови в диспозитива на решението си отмяна на този акт. След постановяване
на положително за ищеца решение по иска за собственост неправилно актуваният
имот следва да бъде отписан от актовите книги със заповед на кмета на ответната
община съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗОбС. Доколкото това производство се развива
след разрешаването на спора за материално право, то предявеното искане за
отмяна на акта за общинска собственост в общия исков процес се явява
процесуално недопустимо. В този смисъл е съдебната практика, отразена в
определение № 15 от 16.03.2012 г. по ч. гр. д. № 335/2011 г., ГК, I ГО на ВКС
Ето защо, предявеният установителен
иск за собственост върху процесния имот се явява основателен и СРС, достигайки
до същия извод, е постановил правилно решение, което подлежи на потвърждаване.
Предвид изхода на
делото пред СОС, на жалбоподателя не следва да се присъждат деловодни разноски,
а на ответната страна Е. следва да се присъдят такива в размер на 300 лв.
Направено е възражение за прекомерност на заплатения адвокатския хонорар на
процесуалния й представител, който е в размер на 600 лв. Съдът, съобразявайки
фактическата и правна сложност на делото, както и разпоредбата на чл. 7,
ал.2,т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, счита че хонорарът
следва да се редуцира до 300 лв., платими разноски на ответницата Л.Й.Е..
Водим от горното, СОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 416/21.12.18г.,
постановено по гр.д. № 662/2018г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Община Ситово, представлявана от
Кмета С. Б. А., да заплати на Л.Й.Е. ***, сумата от 300 /триста лева/ лв. -
деловодни разноски, направени пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на
обжалване, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: