АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН |
||||||||||
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 93 |
||||||||||
Гр.
Видин, 17.02.2023
г. |
||||||||||
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||
Административен съд – Видин, |
Трети административен състав |
|||||||||
в закрито
заседание на |
седемнадесети
февруари |
|||||||||
през две хиляди двадесет и трета
година в състав: |
||||||||||
Председател: |
Николай Витков |
|||||||||
при секретаря |
|
и в присъствието |
||||||||
на прокурора |
|
като разгледа докладваното |
||||||||
от съдия |
Николай Витков |
|
||||||||
Административно дело № |
142 |
по описа за |
2022 |
година |
||||||
и за да се
произнесе, съобрази следното: |
||||||||||
Съдът се е
произнесъл по процесния правен спор с решение № 7/18.01.2023 г. След
постановяване на решението е постъпила молба вх.№ 282/30.01.2023 г. от ответника
директор на Дирекция „ОДОП”-Велико Търново, с която се иска да бъде изменено
решението в частта на присъдените разноски, като бъдат присъдени в полза на
ответника разноски в размер на 7057,52 лева, определени по реда на Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Противната страна,
редовно уведомена за постъпилата молба, в указания срок представя становище, с
което моли искането да бъде отхвърлено, като неоснователно.
С
посоченото по-горе решение съдът е отхвърлил жалбата, като е осъдил оспорващия
да заплати в полза на НАП направените по делото разноски в размер на 360,00
лева, определени по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ, във връзка с чл.24, предложение второ от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
При така установените
фактически обстоятелства, съдът прави следните правни изводи: искането е направено в рамките на срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е
допустимо.
Съгласно цитираната разпоредба, съдът може да допълни или измени постановеното
решение в частта му за разноските по искане на страните, направено в срока за
обжалване. Срокът за атакуване на постановеното решение по делото е
четиринадесет дневен, считано от получаване на съобщението за изготвянето му
(чл.211, ал.1 от АПК). Видно от приложеното съобщение, то е връчено на адресата
на 18.01.2023 г. Видно от поставеното клеймо върху приложения пощенски плик,
молбата за изменение на решението в частта за разноските е изпратена на 26.01.2023
г., т.е. в рамките на срока за обжалване.
Съгласно
чл.80 от ГПК, страната, която не е представила списък на разноските най-късно
до приключване на последното заседание в съответната инстанция, няма право да
иска изменение на решението в частта за разноските. Видно от протоколно
определение от открито съдебно заседание по настоящето дело, проведено на
21.12.2022 г., процесуалния представител на ответника, гл. юрк. Е.У.,
своевременно е представила списък с претендираните разноски, поради което е
налице нормативно установената процесуална предпоставка в цитираната разпоредба
за допустимост на направеното искане.
Разгледана
по същество молбата е основателна. Нормата на чл.143 от АПК, която урежда
отговорността за разноски по административни дела, не урежда случая, когато
процесуалното представителство на административния орган е осъществявано от
юрисконсулт. Предвид липсата на правна уредба на този въпрос в АПК, в
настоящето производство приложим е ДОПК, предвид специалната норма на чл.161,
ал.1, изр. последно от ДОПК, според която на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се
присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на
минималното възнаграждение за един адвокат. Въпреки липсата на изрично
препращане към Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, редакцията на цитирания текст безспорно визира именно този ред
в производствата по обжалване на ревизионен акт, а не приложения от съда чл.78,
ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от ЗПП, във връзка с чл.24, предл. второ от
НЗПП, тъй като именно Наредба № 1/2004 г. определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения по съответните видове дела.
При това
положение искането на ответника се явява основателно. С оглед приложимата
материалноправна разпоредба: чл.161, ал.1, изр. последно от ДОПК, във връзка с
чл.8, ал.1, във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, и материалния интерес в настоящия
случай (80094,03 лева), в полза на НАП, като юридическото лице, в чиято структура се намира
представляваният от молителя едноличен
административен орган, която агенция има качеството на юридическо лице съгласно
чл.2, ал.2 от ЗНАП, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
7057,52 лева.
Поради
изложените мотиви, Административен съд Видин,
О П
Р Е Д
Е Л И:
ДОПУСКА
ИЗМЕНЕНИЕ на решение № 7/18.01.2023 г., постановено по адм. дело № 142/2022 г.
по описа на Административен съд Видин, в частта му, с която жалбоподателят „Мега
80” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Видин,
ул.”Екзарх Йосиф I” №
67, ет.1, ап.2, представлявано от управителя Г.И.М., е осъден да заплати в
полза на Национална агенция по приходите направените разноски в производството
по делото, като УВЕЛИЧАВА същите от 360,00 (триста и шестдесет) лева на 7057,52
(седем хиляди петдесет и седем лева и петдесет и две стотинки) лева.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, с частна жалба в четиринадесет
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: