Р Е Ш Е Н И
Е № 260267
гр. Пловдив, 28.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV- ти граждански състав, в
публично заседание на втори декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 108 по описа за 2020
г. на Районен съд- Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба, подадена от И.Т.И. срещу МБАЛ „Свети Пантелеймон-
Пловдив“ ЕООД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от
Кодекса на труда, с които се претендира да бъде признато за незаконно
уволнението на ищеца, констатирано със Заповед № *****г. на ***** на МБАЛ
„Свети Пантелеймон- Пловдив“ ЕООД и да бъде отменено, да бъде възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност- „*****“ и ответната страна да бъде
осъдена да заплати на ищеца сума в размер от 5202 лв., представляваща
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното
уволнение, за периода 04.11.2019 г. - 04.05.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 04.01.2020г.,
до окончателното й изплащане.
Поддържа
се, че по силата на сключен трудов договор и допълнителни споразумения към
него, ищецът заемал при ответника длъжност „*****“. С предизвестие изх. № **************
г., ищецът бил уведомен, че поради съкращаване в щата, след изтичане на един
месец от получаването на предизвестието, правоотношението между страните ще
бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2- ро. Впоследствие,
била издадена и връчена на ищеца Заповед № *****г., с която се констатирало от
работодателя прекратяването на правоотношението. Ищецът поддържа, че
извършеното уволнение е незаконосъобразно, доколкото липсва заповед на
ръководителя на медицинското заведение, с която да се разпореди извършване на съкращаване
в щата. Изтъква се, че съкращаването в щата е само фиктивно, като дори не
е извършен и подбор. Възразява се, че
ищецът се ползва от закрилата, разписана в чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, доколкото е
диагностициран със „*****“. Сочи се, че това заболяване е изрично посочено в Наредба
№ 5/ 87 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена
закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от кодекса на труда. Същевременно, преди да
приключи процедурата по уволнението, работодателят не е изискал информация от
работника дали се ползва от закрила. Ищецът поддържа, че това действие следва
да се осъществи от работодателя преди на работника да бъде връчено
предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение. Сочи се, че
закрилата по чл. 333, ал, 1, т. 3 КТ е с обективен характер и незачитането й
винаги води до незаконосъобразност на извършеното уволнение. Предвид
изложеното, моли да бъдат уважени така предявените искове. Претендират се
разноски.
В предоставения му месечен срок,
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който заявява, че счита
исковите претенции за неоснователни. Възразява се и че исковете са предявени
след изтичането на двумесечния давностен срок, разписан в чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. Сочи се, че уволнението е осъществено законосъобразно, доколкото
съкращаването в щата е реално. Преди извършеното съкращаване е съществувала
една щатна бройка за длъжността „*****“, която е била заета от ищеца, а след
това тази бройка е трайно премахната. Причина за това е обстоятелството, че
ответното дружество е сключило договори за външна доставка на материали и
консумативи, предвид което е отпаднала необходимостта от наличие на длъжност „*****“.
Сочи се, че подбор не е необходимо да бъде осъществен, доколкото на
съкращаваната длъжност работи един единствен служител- ищецът И.. По отношение
на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, то се сочи, че на ищеца на
07.10.2019г. е била връчена за попълване нарочна декларация, но той е отказал
да я приеме. Следвайки това, през целия период на месечното предизвестие,
ищецът не е изложил каквито и да било доводи, че се ползва от предварителна
закрила при уволнение. Не е представил и медицинска документация в тази насока.
Предвид това, то се възразява, че ищецът не би следвало да се ползва от
закрилата. Моли се, така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се
разноски.
Съдът,
след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателствени
материали, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от представените
по делото информационни източници се установява, че между страните е
съществувало надлежно учредено трудово правоотношение, по силата на което
ищецът е заемал при ответника длъжност „*****“. С предизвестие изх. № **********
г. / л. 15/, ищецът е уведомен, че с изтичане на месечен срок от получаване на
предизвестието, трудовото правоотношение между страните ще бъде прекратено.
Като основание за това е посочено „съкращаване в щата“- чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Предизвестието е връчено лично на ищеца на дата 04.10.2019г. Със заповед № *****г.
на ***** на МБАЛ „Свети Пантелеймон“ – Пловдив ЕООД / л. 14/ е коригирана
очевидна фактическа грешка в предизвестието, допусната при изписване „ЕГН“ на
ищеца. Със Заповед № *****г. на ***** на МБАЛ „Свети Пантелеймон“ – Пловдив
ЕООД / л. 10/ е констатирано, че считано от 04.11.2019г. трудовото
правоотношение между страните е прекратено.
От отбелязването в представената по
делото Декларация за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат
особена закрила съгласно чл. 333 КТ / л. 148/ се установява, че същата е
предадена за попълване на ищеца на дата 07.10.2019г. Ищецът е отказал да я
попълни, като този му отказ е удостоверен с подписите на две лица- С.И. и Г.В..
Със заповед № ******г. на ***** на МБАЛ
„Св. Пантелеймон”- Пловдив ЕООД / л. 40/ е съкратен един щат за длъжност „*****”
в звено „******”.
От представеното по делото щатно
разписание, в сила от 01.11.2019г. / л. 48- 55/ и поименно щатно разписание към
****** г./ л. 56- 64/ се установява, че в звено „******“, за длъжност „*****“ е
предвидена една щатна бройка, която се заема от ищеца.
От представеното по делото щатно
разписание, в сила от 04.11.2019г. / л.
65- 72/ и поименно
щатно разписание към ***** г./ л. 73- 81/ се установява, че в звено „******“, e отпаднала длъжността „*****” и е оставена единствено
половин щатна бройка за длъжност „*****”. Идентично е фактическото положение и
по щатното разписание в сила от *****г. / л. 83- 89/, доколкото в звено „******”
отново е налице единствено половин щатна бройка за длъжност „*****”.
От представените по делото договори / л.
117- 143/ се изяснява, че дейността по снабдяване на медицинското заведение с
медицински материали и консумативи е възложена на трети лица- *******.
От показанията на св. И. / л. 213 гръб-
л. 214/ се установява, че тя работи при ответника в отдел „*****”. Сочи, че
предвид сключените между ответника и трети лица договори за доставка на
консумативи, то е отпаднала необходимостта да съществува длъжност „*****”.
Предвид това, ***** на медицинското заведение е издал съответна заповед, с
която съкращава длъжността и променя щатното разписание. Предвид това, на
04.10.2019г. на ищеца било връчено месечно предизвестие за уволнение. Св.
посочва, че предизвестието е било връчено на ищеца от нейна колежка, която също
е служител в отдел „*****”. Следвайки това, на 07.10.2019г., св. лично е
изискала от ищеца да попълни декларация, за да се установи неговото
здравословно състояние и дали страда от заболяване, обхванато от закрилата по
кодекса на труда. Ищецът е отказал да попълни декларацията, като е посочил, че
това действие работодателят е следвало да извърши преди да му се връчи
предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение. След като ищецът е
отказал да попълни декларацията, свидетелката е сторила усилия да събере
доказателства за здравословното му състояние. Изтъква, че не е установила в
трудовото досие на ищеца да фигурират медицински документи, носещи информация,
че ищецът страда от заболяване.
Съдът кредитира изложеното от
свидетелката, като счита поднесената от нея информация за логически
последователна, безпротиворечива и съответна на останалия, приобщен по делото
доказателствен материал.
От изготвената по делото съдебно- медицинска експертиза / л. 226- 231/ се
установява, че ищецът страда от *****, *****, който е *****. Вещото лице е посочило,
че това представлява хронично заболяване и лицата, които страдат от него
боледуват до края на своя живот. В заключението е отразено, че към момента на
връчване на процесната Заповед № *****г. ищецът е боледувал от *****. Вещото лице
е обследвало медицинската документация, касаеща заболяването на ищеца и
посочва, че е изключено да е налице манипулация в изследванията и показателите
на кръвната захар на ищеца.
Съдът кредитира изцяло заключението на
вещото лице като счита същото за обективно, всестранно и обосновано.
По делото са изготвени две
съдебносчетоводни експертизи от вещо лице *****. От първото заключение / л.
205- 207/ се установява, че последно полученото от ищеца брутно трудово
възнаграждение за пълен отработен месец /м.
03.2019г. / е в размер на 667 лв. Вещото лице е отразило, че дължимото
обезщетение за оставане без работа за периода 04.11.2019г. до 04.05.2020г.
възлиза на сума в размер от 4002 лв. Посочено е и че за процесния период
липсват данни ищецът да е получавал обезщетение за безработица.
От втората изготвена ССчЕ / л. 241- 243/
се установява, че ищецът е едноличен собственик на капитала на дружеството
„Фебси” ЕООД. За периода от м. 11.2019г. до м. 05.2020г. ищецът е декларирал,
че се осигурява в дружеството, като общият му осигурителен доход за посочените
месеци възлиза на 3003 лв. Посочено е, че ищецът няма регистриран трудов
договор с дружество „Фебси” ЕООД. Отразено е, че за полагане на личен труд,
дружеството е заплатило на ищеца за периода от 04.11.2019г. до м. 12. 2019г.
сума в размер от 228 лв.
Съдът кредитира заключенията на вещото
лице, като счита същите за обосновани, обективни и съответни на останалия,
приобщен по делото доказателствен материал.
В последното по делото открито съдебно
заседание, съдът е осъществил констатация в трудовата книжка на ищеца, от която
се изяснява, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника,
ищецът не е постъпвал на работа при друг работодател / л. 250/.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, счита за установено от правна страна следното:
Предявени
са обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал.1,
т.1, т.2 и т.3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. На първо място, съдът счита за нужно да
посочи, че процесните искове не са предявени след изтичане на двумесечния
давностен срок. В тази връзка, то неоснователно се явява и възражението на
ответната страна. Съобразно нормата на чл. 358, ал. 2, т. 1 КТ, при искове
относно прекратяване на трудовото правоотношение, давността се отброява от деня
на прекратяването. В случая, правоотношението се прекратява с изтичане месечния
срок на предизвестието ( арг. чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ). Предизвестието е
връчено на работника на 04.10.2019г. и месечният срок изтича на 04.11.2020г.
Именно от тази дата следва да се отброява и двумесечният давностен срок за
предявяване на исковите претенции. Същият изтича на дата 04.01.2020г., а не
както поддържа ответната страна- на 03.01.2020г. Същевременно, исковата молба е
подадена чрез лицензиран пощенски оператор на дата 04.01.2020г. ( видно от
отбелязването върху самата искова молба и от приетия по делото системен бон,
издаден от пощенския оператор- л. 22). Предвид това, то исковите претенции на
ищеца не се явяват погасени по давност.
Претенцията на ищеца за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност, е обусловена от основателността на
тази за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Основният
спорен въпрос в настоящия случай касае законността на уволнението, а тази
законност се обуславя от наличието на предпоставките за приложение на нормата
на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и в частност- налице ли е реално съкращаване в щата
на ответното дружество и ако е осъществено съкращаване, то ищецът ползва ли се
от закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ и същата преодоляна ли е.
Досежно осъщественото съкращаване в
щата, то съдът не констатира пропуски в процедурата от страна на работодателя.
Налице е нарочна заповед № ******г. на ***** на МБАЛ „Св. Пантелеймон”- Пловдив
ЕООД, с която се извършва съкращаване в щата на една длъжност „*****” в звено „******”.
В съществуващото щатно разписание към момента на издаването на посочената
заповед, е разписана една единствена бройка за длъжността „*****”, която е била
заета от ищеца. Предвид това, то не съществува задължение за работодателя да
осъществява подбор. Съответно, липсата на подбор не води до незаконосъобразност
на уволнението на това основание ( в тази
връзка- Решение № 625 от 1.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1773/2009 г., IV- то
г. о .; Решение № 249 от 18.10.2017 по
гр.д. 540/2017 на IV- то г.о.). Следва да се посочи, че единствената друга
длъжност, която съществува в звено „******“ при работодателя ( освен „*****“ ),
е „*****“. Прочитът на длъжностните характеристики на двете позиции ( л. 94- 97
и л. 105- 108), налага разбирането, че трудовите функции, които се изпълняват
са различни за всяка от двете длъжности. Изяснява се, че основната функция за
длъжността „*****“ е ****************, а за длъжността „*****“ е ****************.
Предвид различията в трудовите функции на двете длъжности, то се затвърждава
изводът на съда, че ищецът е бил единственото лице в звено „******“, което
изпълнява присъщите функции за длъжността „*****“.
По отношение на наведените в исковата
молба изрични възражения, че работодателят не е преодолял закрилата по чл. 333,
ал. 1, т. 3 КТ: посочената закрила има социална функция и е установена изцяло в
полза на работника/ служителя, като цели да го предпази от неблагоприятно
третиране от страна на работодателя, в случай че страда от заболяване измежду
предвидените в чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 за болестите, при които работниците,
боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ. В
конкретния случай, от заключението по назначената съдебномедицинска експертиза
се установява, че ищецът страда от *****, *****, който е *****. Изяснява се и
че ищецът е страдал от това заболяване към 2019г., както и че тази диагноза ще
го съпътства през целия му живот. Предвид това, съдът счита, че заболяването на
ищеца е сред посочените в чл. 1, ал. 1 от Наредбата и е необходимо преди да се
предприемат действия по уволнение, да се вземе и мнението на ТЕЛК ( арг. чл.
333, ал. 2 КТ ).
Закрилата по чл. 333 от КТ има обективен
характер и за нейното приложение е единствено от значение дали към датата на
връчване на заповедта за уволнение работникът е страдал от заболяване, посочено
в чл. 1 от Наредбата (Решение № 355 от
17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 477/2010 г., IV г. о; Решение № 61 от
02.04.2015 г. по гр. д. № 4165 / 2014 г. на ВКС, III- то г.о.). Единственото
изключение от това обстоятелство е в случай, че работникът е бил
недобросъвестен. В конкретния случай, не се установява ищецът да е действал
недобросъвестно. В тази връзка, следва да се посочи, че процесното
правоотношение се прекратява с изтичане срока на предизвестието, а не със
заповед. Издадената впоследствие от работодателя Заповед № *****г. има
единствено констативно значение ( в тази
връзка- Решение № 379/ 15.10.2012 г. по гр.д. № 944/2011 г., ІV- то г.о.).
Предвид това, то работодателят е следвало да се информира за наличието на
основания по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ ( като изиска попълване на декларация ) преди
връчването на предизвестието. В конкретния случай, предизвестие изх. № 1410 от
04.10.2019г. е връчено лично на работника на дата 04.10.2019г. От тази дата е
започнал да тече и месечният срок, след изтичането на който правоотношението се
смята за прекратено. Тоест, с връчването на предизвестието, работодателят
формално е осъществил фактическия състав по прекратяване на правоотношението.
Същевременно, работодателят е изискал от работника да попълни нарочна
декларация, касаеща основанията за закрила по чл. 333 КТ едва на 07.10.2019г., след
като вече му е връчил предизвестието . Това се установява, както от прочита на
съдържанието на декларацията ( л. 148 ), така и от показанията на св. И., която
е категорична, че първо е връчено предизвестието на дата 04.10.2019г., а на
07.10.2019г. е поискано работникът да попълни декларация за обстоятелствата по
чл. 333 КТ, но той е отказал. Всъщност, при така развилите се събития, отказът
на работника да попълни декларацията не е проява на недобросъвестност. Работодателят
е поискал от работника да попълни декларация след като вече му е връчил
предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение. Не такава е последователността на действията,
които следва да бъдат спазени, за да се приеме, че е преодоляна предварителната
закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ.
Както вече бе посочено, прекратяването на
трудовото правоотношение настъпва по силата на закона с изтичането на срока на
предизвестието, а заповедта има само констативен характер. Предвид това, разрешението
или съгласието трябва да бъдат дадени от съответните органи и получени от
работодателя към момента на връчване на предизвестието, което е крайния акт,
завършващ дейността по уволнението ( така
изрично- Решение № 280
от 14.12.2017 по гр.д. 5006/2016 на IV- то г.о.; Решение
№ 559 от 9.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 650/2009 г., IV г. о.; Решение № 402/
21.10.2011 г. по гр.д.№ 721/ 2011 г., IV-то г.о.). За да се осъществи горепосочената процедура, то е
следвало работодателят да поиска от работника информация за неговото
здравословно състояние и болести, от които страда, преди да му връчи
предизвестието, а не след това. Следва да се посочи и че за самия работник не
съществува задължение предварително да информира работодателя за наличието на
основанията по чл. 333 КТ ( Решение № 301 по гр. д. № 4333 от 2008 г. на
I- во г.о. ). Тази информация се събира от работодателя и то преди да
предприеме действия по прекратяване на трудовото правоотношение. След като не
го е сторил, работодателят не е преодолял закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ
и на това основание извършеното уволнение се явява незаконосъобразно. Нужно е
да се посочи, че Заповед № *****г. / л. 14/, с която се поправя очевидна
фактическа грешка при изписването „ЕГН“ на работника в Заповед № ******* г., не
променя момента, към който е следвало да се поиска информация от работника. С
тази заповед се коригира единствено допусната техническа грешки при изписване
„ЕГН“ на работника и не се променя основанието, на което се прекратява
трудовото правоотношение.
За яснота и пълнота на изложението,
съдът счита за нужно да посочи следното: в чл. 1, ал. 1, т. 6 от Наредба № 5 за
болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила
съгласно чл. 333, ал. 1 КТ, между обуславящите закрила в чл. 1, т. 6 е посочена
„*****”, без разграничение на различните й видове. В случая, ищецът страда от *****,
*****, който е *****. Въпросът дали конкретният тип диабетно заболяване и
неговата разновидност обуславя закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ е медицински,
както е медицински и въпросът дали боледуващ работник има нужда от закрила.
Именно предвид това, нормата на чл. 333, ал. 2 КТ разписва, че за изясняването
на последния въпрос е необходимо преди да бъде извършено уволнението, като
предпоставка за неговата законност, да се вземе мнението и на ТЕЛК ( в тази връзка - Решение № 21/ 02.02.2011г.
по гр.д. № 808/2010г., по описа на ВКС, IV- то г.о.). Както вече бе обсъдено, подобно мнение липсва и това
не се дължи на недобросъвестно поведение от страна на работника.
Предвид гореизложеното и при отсъствието
на съответно предварително разрешение на инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК,
то не е преодоляна закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Съобразно изложеното,
уволнението е незаконно и предявеният иск за отмяна на извършеното уволнение,
констатирано със Заповед № ********г. на ***** на МБАЛ „Свети Пантелеймон“-
Пловдив ЕООД, се явява основателен.
Претенцията за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност на ищеца е обусловена от основателността
на тази за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Поради
изложеното, ищецът следва да бъде възстановен на длъжността „*****“ при
ответника.
Досежно предявения иск по чл. 344 ал.1
т. 3, вр. чл. 225 ал.1 КТ, то основателността на същия се обуславя от наличието
на следните материалноправни предпоставки: 1. да е налице противоправно
поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на
потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с
ищеца трудово правоотношение; 2. ищецът да е претърпял вреди, изразяващи се в
невъзможността да получава трудово възнаграждение по трудово правоотношение в
продължение на шест месеца след уволнението – в конкретния случай за периода
04.11.2019 г. – 04.05.2020 г. и 3. причинно-следствена връзка между незаконното
уволнение и оставането без работа.
В конкретния казус, несъмнено се
установи незаконност на извършеното уволнение. От извършената констатация на
трудовата книжка в открито съдебно заседание и от заключението на вещото лице (
л. 206, т. 5- та ), се изясни, че за процесния период ищецът не е полагал труд
при друг работодател, респ. не е получавал трудово възнаграждение, поради което
същият е претърпял вреди в продължение на шест месеца след уволнението. Същите
са съизмерими с последното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен
месец, което е получавал работникът, а именно- в размер на 667 лева, видно от заключението
на вещото лице, или за шест месеца – сума в общ размер от 4002 лева. За
разликата от 4002 лв. до пълния претендиран размер от 5202 лв., претенцията с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ следва да се
отхвърли като неоснователна. Върху уважения размер от 4002 лв., следва да се
присъди и законната лихва, считано от 04.01.2020г. до окончателното погашение
на сумата.
Следва да се посочи и следното: в
рамките на настоящото производство бяха събрани доказателства, че ищецът е
едноличен собственик на капитала на фирма „Фебси“ ЕООД. Регистриран е като самоосигуряващо се лице,
включително и за процесния период, и си е разпределил доходи за положен личен
труд в дружеството (видно от допълнителното заключение на вещото лице- л. 242).
Това обстоятелство обаче, е без значение, доколкото релевантно за обезщетение
по чл. 225, ал. 1 КТ е единствено наличието на получавано трудово
възнаграждение. Само ангажираността по друго валидно трудово правоотношение,
което осигурява на незаконно уволненото лице, защита на правото му на труд, еквивалентна
на тази, по незаконосъобразно прекратеното трудово правоотношение, може да
изключи отговорността да се плати обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ ( Решение № 634 от 20.11.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 2071/2008 г., II г. о; Решение № 22
от 08.04.2020 г. по гр. д .№ 1697/2019 г. на III- то г.о. ). Доколкото след прекратяването на трудовото
правоотношение с ответника, ищецът не е постъпвал на работа при друг
работодател, то липсва каквото и да било основание да се редуцира дължимото
обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение.
По
предварителното изпълнение на решението:
Разпоредбата на чл. 242 ал. 1 от ГПК
предвижда постановяване на предварително изпълнение на решението, когато се
присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Законодателят не е
изброил конкретно кои обезщетения за работа подлежат на предварително
изпълнение, поради което следва да се приеме, че такива са всички вземания с
характер на обезщетение, които възникват за работника във връзка с изпълнението
на неговите трудови функции и работния процес. Вземанията по чл. 242 ал. 1 от ГПК, за които е предвидено предварително изпълнение, са от категория,
обезпечаваща посрещане на ежедневни нужди, свързани с нормалното съществуване
на индивида. Именно предвид това, процесуалният закон разписа, че съдът допуска
служебно предварително изпълнение на решението и това принудително изпълнение
не може да бъде спряно дори и при представено обезпечение за взискателя /Определение № 9 от 2011 г. по ч.гр. д.№
658/2010 г., Г.К., ІV ГО на ВКС/. Съобразно гореизложеното, то следва да се
допусне предварително изпълнение на решението в частта, с която в полза на
ищеца е присъдено обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
По
разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание
чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищеца се поражда право на разноски. Представени са
доказателства за договорен и реално заплатен адвокатски хонорар в размер от 500
лв. / л. 6/. Съобразно уважената част от исковите претенции, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 460, 70 лв.- сторени разноски за
процесуално представителство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сума в размер от 121, 62
лв., представляваща сторени разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане
на такси и разноски, на основание чл. 78 ал.6 КТ, следва ответникът да бъде
осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС- Пловдив сумата в
размер на 260, 08 лева, представляваща дължими държавни такси по Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
от които по 50 лева за двата неоценяеми иска по чл. 344 ал.1 т.1 КТ и чл. 344
ал.1 т.2 КТ, и 160, 08 лева за оценяемия иск по чл. 344 ал.1 т.3, вр. чл. 225
ал.1 КТ. Допълнително, ответната страна следва да заплати и сума в размер от
180 лв., представляваща заплатени разноски от бюджета на съда за изготвянето на
експертизи.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА уволнението на И.Т.И., ЕГН: **********, констатирано
със Заповед № ***** г., издадена от ***** на МБАЛ „Свети Пантелеймон“- Пловдив
ЕООД, за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 04.11.2019 г., ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА И.Т.И., ЕГН: **********, на заеманата преди
уволнението длъжност „*****“, звено „*****“ при МБАЛ „Свети Пантелеймон“-
Пловдив ЕООД.
ОСЪЖДА МБАЛ „Свети Пантелеймон“- Пловдив ЕООД, ЕИК *********,
ДА ЗАПЛАТИ на И.Т.И., ЕГН: **********,
сума в размер на 4002 лева /четири хиляди и два лева/, представляваща обезщетение
по чл. 225, ал.
1 от КТ за
оставане без работа вследствие на незаконното уволнение, за периода 04.11.2019
г. - 04.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда /04.01.2020/ до окончателното й
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ за разликата от 4002 лв. до пълния
претендиран размер от 5 202 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, МБАЛ „Свети
Пантелеймон“- Пловдив ЕООД, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на И.Т.И., ЕГН: **********, сума в размер на 460, 70 лева /четиристотин
и шестдесет лева и седемдесет стотинки/, представляваща сторени разноски в рамките
на първоинстанционното производство, съобразно уважената част от исковите
претенции.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, И.Т.И., ЕГН: **********
ДА ЗАПЛАТИ на МБАЛ „Свети
Пантелеймон“- Пловдив ЕООД, ЕИК *********, сума в размер на 121, 62 лева /сто
двадесет и един лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща сторени
разноски в рамките на първоинстанционното производство, съобразно отхвърлената
част от исковите претенции.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК МБАЛ „Свети
Пантелеймон“- Пловдив ЕООД, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата- бюджет на съдебната власт, по сметка на
Районен съд- Пловдив сума в размер от 440, 08 лева /четиристотин и четиридесет лева и осем
стотинки/, представляваща държавна такса и разноски.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението в частта, с която в полза на ищеца И.Т.И., ЕГН: **********
е присъдено обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен
срок, считано от датата на връчването му на страните.
Частта
на решението, с която е допуснато предварително изпълнение, на основание чл.
244 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ