Решение по дело №269/2022 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 февруари 2023 г. (в сила от 14 февруари 2023 г.)
Съдия: Иглика Василева Жекова
Дело: 20227220700269
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 декември 2022 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е  № 6

 

Гр. Сливен, 14.02.2023 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

                                              

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА

                                                                      ИГЛИКА ЖЕКОВА

                                                                      

      

при участието на прокурора Красимир Маринов

и при секретаря Ваня Фърчанова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 269 по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:                                          

 

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

С Решение № 449 от 15.11.2022 г., постановено по АНД № 20222230201037/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 648020-F665538 от 02.08.2022 год., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на „КОРКОС“ ООД гр. Сливен, представлявано от у. Я.А.К., за нарушение на чл. 3, ал. 1 във вр. чл. 17 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП) и на основание чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 25 000 лева и е осъдена Национална агенция за приходите да заплати в полза на „КОРКОС“ ООД гр. Сливен, представлявано от у. Я.А.К., разноски в размер на 1 200 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Недоволен от така постановеното решение, касационният жалбоподател Национална агенция по приходите – отдел „Оперативни дейности“ - Бургас в ЦУ на НАП го обжалва в срок. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон. Касаторът посочва, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяната на обжалвания акт. Заявява, че при издаването на АУАН и НП са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посочва, че в случая вмененото на жалбоподателя в първоинстанционното производство деяние е под формата на бездействие, а именно не се е регистрирало в регистър по ЗАРИДСНПНП и независимо от това извършва търговска дейност като лице по чл. 2, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. Счита, че нарушението е формално, поради което липсата на вредни последици от извършването му е ирелевантна. Моли съда да постанови решение, с което да уважи касационната жалба и да отмени решението на Районен съд – Сливен като незаконосъобразно, и да постанови друго по същество на спора, с което да потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото и за двете инстанции.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от гл. юриск. С. Д., който заявява, че  поддържа касационната жалба. Претендира разноски по делото.

В с.з. ответникът по касационната жалба - „Коркос“ ООД, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, като излага съображения за нейната неоснователност и моли съда да остави в сила първоинстанционното съдебно решение. Претендира разноски, за които представя списък.   

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура – Сливен заявява, че крайният извод по отношение на отмяната на НП е законосъобразен и в този смисъл решението на Районен съд – Сливен следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 22.06.2022 год. в 11,30 часа, на основание чл. 26, ал. 1 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП), от служители на НАП била извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) – обект за ТД с автомобилни горива и смазочни материали (ведомствена бензиностанция), находяща се на адрес с. С. р., общ. Сливен, обл. Сливен и стопанисван от „Коркос“ ООД. Установено било, че търговският обект разполагал с един брой бензиноколонка модел: Scheidt&Bachmann GAMA 236х/1,2,4/ и бил наличен един брой резервоар (подземен), както следва: дизел с общ обем – 10166 л. Проверяващите констатирали, че в обекта била налична 1 брой Електронна система с фискална памет (ЕСФП) модел „Ойл Сис 2.0-Д KL“ с ИН на ФУ OS 006091 и ИН на ФП № 58006091, регистрирана в НАП, която функционирала от 28.06.2019 год., като подавала редовно дневни отчети към НАП към момента на проверката. По време на проверката от задълженото лице било изискано Удостоверение за регистрация на дружеството по реда на ЗАРИДСНПНП, като такова не било представено на органите по приходите до края на проверката. След извършена проверка в публичния електронен регистър по чл. 16, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, се установило, че за дружеството няма издадено удостоверение към момента на проверката. От страна на дружеството било декларирано, че не е подавано заявление за вписване в регистъра чл. 16, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. Било установено също, че „Коркос“ ООД извършвало дейност по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП, без да има активна регистрация по реда на този закон; че дружеството попадало в обхвата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП, във връзка с § 1, т. 5, буква „б“ от ДР на ЗАРИДСНПНП, както и че съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, всяко лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1, подлежи на регистрация по този закон, а лицето не попадало в изключенията по чл. 3, ал. 2 от ЗАРИДСНПНП. За така възприетото от фактическа и правна страна, длъжностното лице – инспектор по приходите съставило срещу дружеството - ответник по касационната жалба Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F665538 от 29.06.2022 г., като приело, че са нарушени разпоредбите на чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 17 от ЗАРИДСНПНП. За извършената проверка и направените констатации бил съставен Протокол за извършена проверка Кд.184, cep. АА № 0094403/22.06.2022 год. и Протокол Кд.73, cep. АА № 1304613/29.06.2022 год., цитирани в съставения АУАН като неразделна негова част.

На 07.07.2022 г. в ТД на НАП – Бургас от „Коркос” ООД – гр. Сливен, представлявано от управителя, било подадено възражение срещу съставения АУАН с вх. № ИТ-00-4704 (л. 37 от делото на РС Сливен).

Въз основа на съставения АУАН, Началникът на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ издал Наказателно постановление № 648020-F665538 от 02.08.2022 г., с което за нарушение на чл. 3, ал. 1 във вр. чл. 17 от ЗАРИДСНПНП и на основание чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП на „Коркос” ООД, ЕИК *********, било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 25 000 лева.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че е налице допуснато от наказващия орган съществено процесуално нарушение, като в АУАН и НП не се съдържали датата и мястото на извършване на нарушението. Според мотивите на съда, посочването на тази дата е от съществено значение за определяне на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, а посочване мястото на извършване на нарушението е определящо относно преценката за правилата за подсъдност. С такива изводи Районният съд е отменил наказателното постановление.

Съдът, след извършена служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, приема, че първоинстанционната съдебна инстанция е постановила правилен съдебен акт.

В решението на районния съд са изложени подробни мотиви относно незаконосъобразността на оспореното наказателно постановление. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първоинстанционния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Правилно първоинстанционният съд е приел, че никъде в АУАН и НП не е посочена датата на извършване на нарушението. При описанието на нарушението е посочено, че при проверката на 22.06.2022 г. е изискано удостоверение за регистрация на дружеството по реда на ЗАРИДСНПНП, като такова не е предоставено на органите по приходите до края на проверката. Посочено е също, че при извършена проверка в публичния електронен регистър по чл. 16, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, се установило, че към момента на проверката за дружеството няма издадено удостоверение.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП (ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 28.01.2019 г.) всяко лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1 подлежи на регистрация по ЗАРИДСНПНП. По смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП икономическа дейност, свързана с нефт и продукти от нефтен произход е и търговията на дребно с нефт и продукти от нефтен произход, каквато според § 1, т. 5, буква „б“ от ДР на ЗАРИДСНПНП е зареждането на резервоари на пътни превозни средства, извънпътна техника и механизация, използвани за собствени нужди, чрез вътрешен обект с изключение на зареждане от земеделски стопанин по чл. 2, ал. 2, т. 7. Нормата на чл. 17, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП вменява задължение за лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, да се регистрират в Министерството на икономиката, като подадат заявление за всяка от дейностите по чл. 2, ал. 1 по утвърден от министъра на икономиката образец (съгл. редакцията ДВ, бр. 15 от 2021 г., действаща към извършване на проверката и съставяне на АУАН и НП). Условията и редът за подаване на заявлението по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 4, ал. 4. Не се споделя тезата на касационния жалбоподател, че в закона не е предвиден срок за регистрация на лицата по чл. 2, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП и по тази причина не било възможно да се посочи датата на нарушението. Съгласно § 7, ал. 1, от ПЗР на ЗАРИДСНПНП, лицата, които до влизане в сила на този закон са осъществявали икономически дейности по чл. 2, ал. 1, подават заявление за регистрация в 6-месечен срок от влизането в сила на наредбата по чл. 4, ал. 4. Според ал. 2 - до приключване на регистърното производство с удостоверение за регистрация или с влязъл в сила отказ за регистрация лицата по ал. 1 имат право да извършват съответните дейности по чл. 2, ал. 1 и имат статут на регистрирани лица, ако отговарят на общите и специалните условия на закона за съответния вид дейност с изключение на предвиденото от закона обезпечение. На основание чл. 4, ал. 4 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход от министъра на икономиката е издадена Наредба № РД-04-2 от 16.07.2019 г. за реда и условията за водене на регистър на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (oбн., ДВ, бр. 58 от 23.07.2019 г., в сила от 26.07.2019 г.) - изм. и доп., ДВ, бр. 31 от 1.04.2020 г., в сила от 1.04.2020 г. След приемане на Закон за изменение и допълнение на ЗАРИДСНПНП (oбн., ДВ, бр. 9 от 31.01.2020 г., в сила от 25.01.2020 г.) срокът е променен, като съгласно § 25 от ПЗР на ЗАРИДСНПНП - в двумесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на икономиката привежда наредбата по чл. 4, ал. 4 в съответствие с него. В четиримесечен срок от влизането в сила на изменението на наредбата по ал. 1 лицата, които не са подали заявление за регистрация до влизането в сила на този закон, подават заявление за регистрация, като до приключване на регистърното производство с удостоверение за регистрация или с влязъл в сила отказ за регистрация лицата по ал. 2 имат право да извършват съответните дейности по чл. 2, ал. 1 и имат статут на регистрирани лица, ако отговарят на общите и специалните условия на закона за съответния вид дейност, с изключение на предвиденото от закона обезпечение.

В съставения АУАН и в издаденото НП липсва яснота относно времето, когато е извършено посоченото в същите нарушение. Посочването на датата на нарушението е необходимо, за да може нарушителят да узнае кога се твърди, че е извършил нарушението, което му е вменено и да организира защитата си. В този смисъл при издаване на НП административнонаказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН - не е посочил ясно датата на извършване на нарушението. Изискването на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, следва да се преценява с оглед на това, дали са изложени фактически твърдения за осъществени елементи от състава на административната норма, която според административнонаказващият орган е нарушена от санкционираното лице. В настоящия случай в съставения акт изобщо не е посочена дата нито място на извършване на нарушението. Недопустимо е императивно изискуеми от закона реквизити да бъдат извеждани по тълкувателен път. Налице е нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което е съществено. С допуснатите в административнонаказателното производство нарушения е ограничено правото на защита на наказаното лице, което представлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се формират правни изводи относно наличието или не на доказателства, установяващи извършване на описаното в наказателното постановление нарушение.

По изложените съображения административният съд намира, че като е отменил обжалваното наказателно постановление, районният съд е постановил законосъобразно решение.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.

Въз основа на изложените съображения, касационната инстанция счита, че атакуваното решение на районния съд, с което е отменено НП, е правилно и законосъобразно и е постановено при липса на съществени нарушения на процесуалните правила. Подадената против него касационна жалба е неоснователна. С оглед на това проверяваният съдебен акт следва да се остави в сила.

 

С оглед изхода на спора, основателна се явява претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски във вид на адвокатско възнаграждение. Видно от представените договор за правна помощ и платежно нареждане, на представляващия дружеството адвокат е заплатено изцяло и по банков път възнаграждение за процесуално представителство и защита в касационното съдебно производство в размер на 2 500,00 (две хиляди и петстотин) лева. Тези разноски, на основание чл. 63д от ЗАНН следва да се възложат в тежест на касационния жалбоподател.

 

Предвид изложеното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК Административен съд - Сливен

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 449 от 15.11.2022 г., постановено по АНД № 20222230201037/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен.

 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „КОРКОС“ ООД, ЕИК *********, разноски по делото в размер на 2 500,00 (две хиляди и петстотин) лева.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                     2.