№ 140
гр. Силистра, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осми ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20223400500147 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 от ГПК,
Производството е образувано по въззивна жалба от Р. К. К. с ЕГН ********** от гр.
Силистра, ул. „Генерал Скобелев“ № 22, ет. 2, ап. 6 против Решение № 113 от 10.03.2022г.
постановено по гр.д. № 1527/2021г. на РС - Силистра, с което е признато за установено, че Р.
К. К. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ул. „Генерал Скобелев“ № 22, ет. 2, ап. 6 дължи на
„ЗД Евроинс” АД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, представлявано от Румяна Бетова и Евгени Игнатов сумата от 10000 лв.
(десет хиляди лв.) представляваща част от застрахователното обезщетение, заплатено от
ищеца на лицето Боян Христов Нечев за претърпените от него вреди при ПТП от 09.09.2009
г. в района на с. Черковна, причинено от ответника при управление на лек автомобил Ауди
А4, рег. № СС 3332 СА, по отношение на който действал договор за застраховка
„гражданска отговорност“, сключен с ищцовото дружество, при наличие на алкохол в
кръвта над допустимите норми, както и законна лихва върху тази сума от 10.08.2021 г. до
окончателното □ плащане. За тези суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1150
по описа на СРС да 2021 г. Със същото решение съдът осъдил Р. К. К. с ЕГН ********** от
гр. Силистра, ул. „Генерал Скобелев“ № 22, ет. 2, ап. 6 да заплати на „ЗД Евроинс” АД с
ЕИК ********* и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43,
представлявано от Румяна Бетова и Евгени Игнатов, направените по делото разноски в
размер на 200 лв. (двеста лв.) за държавна такса, 250 лв. (двеста и петдесет лв.) за
юрисконсултско възнаграждение, както и разноски по заповедното производство в размер
на 200 лв. (двеста лв.) за държавна такса и 50 лв. (петдесет лв.) за юрисконсултско
1
възнаграждение.
Въззивникът - Р. К. К. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ул. „Генерал Скобелев“ №
22, ет. 2, ап. 6, не е доволен от първоинстанционното решение, като в тази връзка желае
същото да бъде отменено.
Въззиваемия - „ЗД Евроинс” АД с ЕИК *********, и адрес на управление: гр. София,
бул. „Христофор Колумб“ № 43, уведомен за жалбата по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК,
изразява становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди атакуваното
първоинстанционно решение.
Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства приема за установено
следното от фактическа и правна страна.
За да постанови атакуваното решение първоинстанционният съд съобразил, че е налице
регресно правоотношение, което обстоятелство не се оспорва от страните, както и това, че
заплатеното от застрахователя обезщетение многократно надхвърля сумата, която се
претендира в настоящото производство.
Районният съдия е обсъдил довода на ответника за липса на конкретизация относно
това, от коя точно част на общото вземане на застрахователя срещу деликвента се
претендира сумата по настоящия частичен иск. Първостепенният съд е приел, че не е
необходимо в исковата молба, съответно в съдебното решение по делото да се посочва
естеството на платеното от застрахователя задължение (главница, лихва, разноски), за чието
възстановяване се претендира, съответно присъжда сумата от 10000 лв., тъй като
погасителната давност по иска по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ е всякога петгодишна, при
положение, че в отношенията между застрахователя и делинквента лихвите, заплатени на
пострадалия, представляват част от общото плащане спрямо него, а не възмездяват забавата
на самия деликвент.
Въззивникът оспорва тази теза на първоинстанционния съд, като изтъква довода, че,
предприетото плащане, обуславящо възникването на регресното притезание, е насочено към
погасяване на конкретно парично задължение, чиито същностни характеристики се пренасят
в снет вид в претенцията за възстановяване на платеното. Сочи се като довод факта, че
ищецът е изплатил застрахователното обезщетение на няколко транша, което според
въззивника е достатъчно основание да се приеме, че за кредитора са възникнали няколко
самостоятелни регресни права. Сочи се още, като аргумент и това, че погасителната давност
не е единствения ефект, който е свързан с конкретизацията на изплатеното материално
право, а е налице и възможността ако претендираната сума от 10 000.00 лева отговаря на
платени лихви, то върху така погасените лихви не може и не следва да се начисляват други,
тъй като ще доведе до анатоцизъм.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител оспорва доводите на
въззивника, като счита, че след, като застрахователят има правото да търси изплатените на
правоимащия главница, лихви и разноски, които в своята съвкупност представляват размера
на регресното право, то липсата на конкретизация, към коя от тези части е насочена
частичната искова претенция не следва да е нередовност на исковата молба а от там и
основание за неправилност на постановеното решение.
ОС споделя мотивите на първоинстанционното решение, към които препраща по реда
на чл. 272 от ГПК. Въззивният съдебен състав съобрази, че предмет на настоящия
установителен иск е съществуването на вземане на ищеца към ответника, което вече е
установено, като основание и размер в друго предходно производство. Вземането е
възникнало, като регресно право по силата на друго предходно правоотношение и
действително при установяването е било съставено от различни компоненти включващи
главница, лихви и такси. След, като ищецът изплатил на правоимащото лице обезщетението
дължимо по силата на облигационно застрахователно правоотношение и поради
неправомерното поведение на застрахования в деликвент за него /ищеца/ възникнало
правото на регресен иск, но не върху всеки от отделните компоненти на фрагментираното на
отделни пера до него момент изплатено обезщетение, а върху цялото изплатено вместо
2
виновният за ПТП застрахован при ищеца водач. По тази причина ОС приема за ненужно
конкретизирането на частично предявения иск относно това върху, коя точно част от
вземането е насочен.
По тези съображения ОС приема въззивната жалба за неоснователна, което го
мотивира да я отхвърли и да потвърди атакуваното с нея първоинстанционно съдебно
решение.
Предвид изхода на делото, направеното искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК,
съдът намира за основателно искането на процесуалния представител на въззиваемата
страна за деловодни разноски.
Видно от представеното пълномощно /лист № 14 от делото/ ответникът „ЗД Евроинс”
АД, с ЕИК *********, е бил представляван в процеса не от адвокат, а от юрисконсулт, което
обуславя приложимостта на чл. 78, ал. 8 от ГПК, при определяне на дължимите деловодни
разноски. Съгласно този текст „Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който пък препраща към текстовете на Наредба за заплащането
на правната помощ приета с ПМС № 4 от 06.01.2006г. Съгласно чл. 25 от Наредбата за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв., като
за дела с материален интерес над 10000 лв. /каквото е настоящото/ възнаграждението може
да бъде увеличено с до 50 на сто от максимума. Предвид ниската фактическа и правна
сложност на делото съдът намира за уместно да определи възнаграждение в максимален
размер от 150 /сто и петдесет/ лева без да го увеличава допълнително.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 113 от 10.03.2022г. постановено по гр.д. №
1527/2021г. на РС – Силистра.
ОСЪЖДА Р. К. К. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ул. „Генерал Скобелев“ № 22,
ет. 2, ап. 6, да заплати на „ЗД Евроинс” АД с ЕИК *********, и адрес на управление: гр.
София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, 150 /сто и петдесет/ лева деловодни разноски.
Решението е окончателно и неподлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3