Р Е Ш
Е Н И Е
№ 11.12.2020 г. гр.Димитровград
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд
......................... колегия в публичното
заседание на девети декември ........…….................................................
през две хиляди и двадесета година в състав :
Районен съдия : Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря Теодора Димитрова .............................................
и в присъствието на прокурора …..………….......................................
като разгледа докладваното от съдия
Андреев ...............…................................…...… гр.д. № 557 по описа
за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК.
ИЩЕЦЪТ
– „**ООД гр.София твърди, че в
образуваното заповедно производство ответникът бил уведомен за издадената
заповед при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Между „**“ ООД и длъжника бил
подписан Договор за кредит „Бяла карта“ с № 429479 от 27.03.2015 г. На
ответника бил предоставен револвиращ кредит в размер на 1500 лева – разрешен
кредитен лимит – след сключен Анекс от 02.03.2018 г., който се усвоявал чрез
международна кредитна карта, която била предоставена заедно с подписване на
договора. Ответникът усвоил сумата от 1500 лева – главница. Върху усвоения
размер на кредита ответникът дължал дневен лихвен процент – договорна лихва,
която била в размер на 55,46 лева за периода от 16.04.2015 г.(дата на първа
транзакция) до 07.10.2018 г. дата на настъпване на предсрочна изискуемост.
Поради трайна забава и виновно неизпълнение на договорните задължения от страна
на ответника, цялото задължение е станало предсрочно изискуемо, като
предсрочната изискуемост е обявена на 06.10.2018 г. Считано от тази дата
съгласно чл.22, ал.3 от Договора, ответникът дължал заплащането на мораторна
лихва в размер на 131,03 лева за периода от 06.10.2018 г. до 13. 12.2019 г. – дата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Бил сключен
Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 11.11.2016 г. и Приложение № 1 към него от 28.05.2019 г.
между ищеца и „**“ ООД, по силата на който вземането било прехвърлено в полза
на ищеца. Моли след установяване на изложеното, съдът да постанови решение, по
силата на което да установи съществуването на вземането на ищеца по отношение
на ответника за сумите: 1493,83 лева главница, 55,46 лева договорна лихва за
периода от 16.04.2015 г. до 06.10.2015 г., 131,03 лева мораторна лихва за
периода от 06.10.2018 г. до 13.12.2019 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението. Претендира деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – Т.И.Л. ***, призована
при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Назначенията особен представител адв. В.Т.
подава отговор, с който счета, че не е изпълнен фактическия състав на цесията,
оспорва прехвърлянето на вземането, както и това, че цесията е достигнала до
знанието на ответника, както и че са предприети предвидените от закона действия
за това. Оспорва усвояването и
получаването на суми от ответника. Уговорените лихви и неустойки противоречали
на добрите нрави. Не се посочвало кога е възникнало задължението за главница и
лихви. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца от 13.01.2020 г.
е образувано ч.гр.д. № 60/2020 г. по описа на съда и против ответника е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 18/20.01.2020 г. за сумите: сумите
в размер на 1 493,83 лева - главница, 55,46 лева – договорна лихва от
16.04.2015 г. до 06.10.2018 г., 131,03 лева - лихва за забава за периода от
07.10.2018 г. до 13.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и 83,61 лева
деловодни разноски.
Посочено е, че вземането произтича от: на
27.03.2015 г. длъжникът сключил договор за кредит „Бяла карта“ с № 429479 с „**“
ООД. На 28.05.2019 г. подписано Приложение № 1 към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. на основание чл.99
от ЗЗД между „**“ ООД и „**ЕООД, по силата на който вземането е прехвърлено в
полза на „**ЕООД изцяло с всички привилегии. Длъжникът уведомен по реда на чл.99
от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 30.05.2019 г. с уведомително
писмо. Разноски: Внесена ДТ – 33,61 лева и 50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение – в размер определен от съда.
Заповедта
е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
На 27.03.2015 г. между „**“ ООД и ответника е сключен Договор за кредит „Бяла
карта“, по силата на който
дружеството се е задължило да
предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер от 400,00
лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта. С подписване на договора е предоставена кредитна
карта с № 429479, ведно с запечатан плик, съдържащ ПИН-кода за ползване на
картата. Валидността на картата е две години, като след изтичане на този срок
се предоставя подновена карта.. Кредитополучателят е поел задължение да заплаща
до всяко2-ро число на месеца, текущото си задължение, дължимо за предходния
месец , определящо се по посочен начин.
Срокът на кредита е шест години при ФЛП по заема 43,20
%, като върху усвоения размер на кредита
кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0,12 %, ГПР – 45,9
%.
Ищецът прилага Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 11.11.2016 г. по силата на който „**“ ООД прехвърля на цесионера „**ООД, за прехвърляне
на ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем и договори
за потребителски кредити, които същият е отпуснал на свои клиенти, като вземанията се
индивидуализират в Приложение № 1 към Договора – на хартиен носител. Представя
се извлечение от Приложение № 1/28.05.2019 г. към Рамковия договор, където под
№ 17 на стр. 1/15 е посочен договор № 429479/27.03.2015
г., длъжника, отпусната главница 1500 лева, остатък от главницата 1493,03 лева
– към 28.05.2019 г., 51,66 лева – лихва за забава, остатък от договорна лихва –
55,46 лева и общо дължимо към датата на
продажбата 1 600,95 лева. Приложено е пълномощно за уведомяване на
длъжниците с право за преупълномощаване на други лица със същите права,
Потвърждение за сключената цесия на основание чл.99, ал.3 ЗЗД, като и
уведомление до длъжника от ищеца за връчване на длъжника.
При така установената
фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Безспорно от събраните по делото
доказателства се установи, че на 27.03.2015 г. между страните по делото е
сключен Договор за кредит „Бяла карта“. Същият
покрива белезите на потребителски по смисъла на чл.9, ал.1 от Закона за
потребителския кредит, чийто разпоредби в случая са приложими наред с общите
такива на ЗЗД.
Съгл. чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
По
делото не се представиха каквито и да са доказателства за получаване/усвояване
на суми по кредита от ответника.
Вземането по този договор е било валидно цедирано от заемодателя на
ищцовото дружество, по силата на Приложение № 1/28.05.2019
г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания(цесия) от 11.11.2016 г.
В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД, съгласно която цесията
има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния
кредитор. Такова уведомяване в случая не се установява както към датата на
подаване заявлението по чл.410 от ГПК, така и до приключване на устните
състезания в настоящото производство. С процесния договор за цесия цесионерът
се е задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща писмени
уведомления до длъжниците за цесията. Както приема ВКС в своята практика, няма пречка предишният
кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите
на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу неправомерно
изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за
представителната власт на новия кредитор. Но за да има цесията действие спрямо
длъжника, уведомлението за нея трябва да е достигнало до знанието му. Както се
посочи, в случая такова обстоятелство не е налице нито към датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК, нито към датата на предявяване на настоящия иск и към датата на приключване на устните състезания
по делото. Не се представят
доказателства за уведомяване на длъжника за извършената цесия, които да
са достигнали до знанието му. Не може да се приеме и че длъжникът е бил уведомен за цесията със
самата искова молба, към която е приложено уведомление до длъжника. Действително,
няма пречка, поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по
който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия,
цесията да се счете за надлежно съобщена на длъжника тогава, когато изходящото
от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане, като получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на
чл.235 ал.3 от ГПК. В случая обаче длъжникът не е получил препис от исковата
молба и приложенията, тъй като връчването е извършено надлежно по реда на
чл.47, ал.5 ГПК. Затова, тъй като ответникът не е получил и в хода на съдебното
производство процесното уведомление, следва изводът, че извършената цесия все
още не е произвела спрямо ответника своето действие по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи, че макар и уведомлението да е било
връчено на особения представител на ответника, назначен му от съда по реда на
чл.47 ал.6 от ГПК, уведомяването му за цесията не би могло да произведе
действие спрямо ответника, тъй като се касае за представителство по закон, а не
за договорни пълномощия. При тези обстоятелства, съдът приема, че процесната
цесия не е породила действие спрямо ответника и той не дължи плащане на
задълженията, произтичащи от процесния договор, в полза на цесионера – ищцовото
дружество. Това води до неоснователност и недоказаност на предявения иск с правно
основание чл.415 от ГПК.
Ето
защо съдът следва да се произнесе с решение, с което да отхвърли като
неоснователен и недоказан предявеният иск да се признае за установена
дължимостта на присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 60/2020 г. по описа на РС – Димитровград суми, а
именно: сумата от 1493,83 лева – главница, 55,46 лева – договорна лихва за
периода от 16.04.2015 г. до 06.10.2018 г., 131,03 лева – мораторна лихва върху
непогасената главница за периода от 06.10.2018 г. до 13.12.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата.
Предвид
изхода на делото, в полза на ищеца не се следват разноски. Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от **ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр.***, ет. Мецанин, представлявано от ***- управители против
Т.И.Л. ***, ЕГН **********, иск да се признае за установено по отношение
на ответника, че същият дължи на ищеца сумите: 1 493,83 лева (хиляда четиристотин деветдесет и три лв. и осемдесет и три ст.) - главница, 55,46 лева (петдесет и
пет лв. и четиридесет и шест ст.) – договорна лихва от 16.04.2015 г. до
06.10.2018 г., 131,03 лева (сто тридесет
и един лв. и три ст.) - лихва за забава за периода от 07.10.2018 г. до
13.12.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 13.01.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, за които по ч.гр.д. 60/2020 г.
на РС-Димитровград е била издадена Заповед № 18/20.01.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: