РЕШЕНИЕ
№ 432
гр. Перник, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500576 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от Е.Т. против решение № 260923/30.07.2021 г. по гр.д. №
879/2021 г. на РС - Перник, с което са отхвърлени исковете с пр. осн. чл.30, ал.3 ЗС, вр.
чл.93 ЗС, предявени от Е.Т. срещу Б.Т. и А.Т. за заплащане всеки от ответниците сумата от
по 5 000 лв., представляваща обезщетение за полагащата й се част от доходите, получени от
възмездно отдаване за ползване под наем от трето лице на общи части - покрив и таван от
жилищна сграда с идентификатор 55871.503.519.1., построена в дворно място с
идентификатор 55871.503.519 по КК и КР на гр.*** и адрес *** за периода от 01.03.2016г.
до 01.03.2021г. заедно със законната лихва върху главниците, считано от датата на исковете
до окончателното изплащане на сумите.
В жалбата по подробни доводи и съображения за това, че РС не е обсъдил всестранно
и задълбочено, поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, като в
резултат на това е достигнал до грешен извод, се иска възз. съд да отмени
първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно и предявените искове
бъдат уважени изцяло.
Въззиваемите по подробни доводи и съображения възразяват на наведените
твърдения във въззивната жалба за пороци на съдебния акт и изразяват становище за
неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението като правилно и
1
законосъобразно.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът относно правилността на обжалваното решение, с оглед предмета на спора,
очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори и се установява от приложените по първоинстанционното дело нот.
актове и удостоверения за наследници, че ищцата и ответникът Б.Т. са съсобственици по
наследство от общия наследодател К.Г. Т. /поч. на ***/ и сделки на ПИ с ид. 55871.503.519
по КК и КР на гр.*** и адрес ***, както и на първия етаж, сутерена, лятна кухня и гараж,
построени в дворното място, при квоти – 3/4 ид.ч. за ищцата и 1/4 ид.ч. за ответника Б.Т..
Двамата ответници в режим на СИО притежават втория етаж от жилищната сграда.
С Договор за групов строеж по чл. 192 от ЗТСУ /отм./ от 26.06.1979 г., сключен
между бащата К.Г. Т. и синът му-ответникът Б.Т., страните се задължават да довършат
жилищната сграда находяща се в парцел *** в кв. **, по плана на гр. ***, която се състои от
две жилища, съгласно утвърдения архитектурен план, като бащата К.Г. Т. получава в
собственост жилище на първия етаж, състоящо се от три стаи, кухня, сервизни помещения
със застроена площ /ЗП/- 99 кв. м., заедно с гараж и два броя мазета в сутерена, а синът Б.Т.
получава в собственост жилище на втория етаж, състоящо се от три стаи, кухня, сервизни
помещения със застроена площ /ЗП/ - 99 кв. м., заедно с таван съгласно направената
корекция на одобрения архитектурен проект на жилищната сграда.
Съгласно техническите експертизи пред РС с направената и одобрена корекция на
архитектурния план от 20.04.1979 г. от Гл. Архитект на гр. Перник е направена промяна на
инвестиционните намерения в процес на строителството, съгласно действащата нормативна
наредба, при което подпокривното пространство - "таван", посочено в договора за групов
строеж, се променя в подпокривен жилищен етаж. Архитектурният проект, заедно с
одобрената корекция направена върху плановете от Гл. архитект на общ. Перник на
основание на променени инвестиционни намерения в процес на строителството на
многофамилната сграда, находяща се в УПИ парцел *** в кв. **по плана на гр. *** е
утвърден и е влязъл в сила на 10.08.78 г. Подпокривният етаж няма качеството на "таван"-
обща вещ на етажните собственици, а представлява жилищен етаж, самостоятелен обект
като достъпът до него е от стълбищната клетка обслужваща всички етажи на къщата.
Подпокривният жилищен етаж се състои от коридор, баня и тоалетна, кухня, две стаи, и хол
с тераса и е със застроена площ /ЗП/ - 94 кв. м., обединени функционално и пространствено
в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Общото стълбище обслужва сутерена,
първия етаж и втория етаж и осъществява единствения достъп до таванския жилищен етаж и
чрез него до покрива на сградата. Съответства на одобрените архитектурен проект и
корекция към него от Гл. архитект на община Перник. Отговаря на нормите на ЗТСУ /закон
за териториално и селищно устройство/ обнародван в ДВ бр. 29 от 1973 г. и Наредба № 5 за
правила и норми по териториално и селищно устройство, одобрена и обнародвана 1977 г.
2
Многофамилната жилищна сграда е изградена в периода 1978 г.-1982 г., като при
завършване на сградата в груб строеж "статута на тавана" е бил подпокривен жилищен етаж,
състоящ се от коридор, баня и тоалетна, кухня, две стаи, и хол с тераса със застроена площ
/ЗП/ - 94 кв. м. и е построен до степен –"груб строеж". Съгласно представената по делото
схема на АГКК, гр. *** на самостоятелен обект с ид. 55871.503.519.1.6. с предназначение
жилище, апартамент на етаж 3, собственост на Б. К. Т. в сграда с ид. 55871.503.519.1 се
описва процесният тавански жилищен етаж с площ от 94 кв.м. Апаратурата на базовата
станция е разположена в една от стаите на подпокривния етаж, която е обособена като
самостоятелно помещение и е с вход от стълбищната клетка осигуряваща достъп до всички
етажи. Затворена е вратата откъм коридора на таванския жилищен етаж и е отворена врата
към стълбищната клетка. Така обособеното помещение е отдадено под наем на мобилен
оператор "А 1 България" ЕАД.
Въззивният съд съобразява, че договорът за групов строеж от 26.06.1979 г. не е
нотариално заверен, съгласно изискването на чл. 192, ал. 1 ЗТСУ (отм.). Но дори и
нотариално заверен, договорът за групов строеж няма вещно-прехвърлително действие, а
има характер на предварителен договор за разпределение на обектите, които ще бъдат
изградени, а възникналата съсобственост се ликвидира чрез делба между участниците в
груповия строеж - чл. 192, ал. 4 ЗТСУ (отм.), от който момент всеки от тях придобива
правото на собственост върху самостоятелния си обект. Същевременно, ако сделката за
учредяване на право на строеж страда от порок и не може да легитимира страните по него
като носители на вещното право на строеж, срокът за придобиване на това право по давност
започва да тече от онзи момент, от който сключилите договора лица са предприели действия
по упражняване на правата си, тоест действия по реализиране на правото на строеж, което са
считали че са придобили по силата на договора и че именно посредством действията по
построяване на сградата се осъществява владение на правото на строеж.
С оглед гореизложеното и събраните по делото доказателства, настоящият въззивен
състав намира, че след подписването договор за групов строеж от 26.06.1979 г., в полза на
ответниците и след започване довършването на строежа на сградата през същата година,
ответниците са установили владение върху правото на строеж на тавана. Видно от
одобрената корекция на архитектурния план от 20.04.1979 г., ответниците са заявили
промяна на инвестиционните намерения в процес на строителството, при което
подпокривното пространство - "таван", посочено в договора за групов строеж, се променя в
подпокривен жилищен етаж. Представянето на това заявление пред компетентната
администрация съставлява несъмнено правно действие по осъществяването на предвидената
сграда, което действие поставя началото на владението и е категорично волеизявление за
своене на правото на строеж. След изграждането на таванския жилищен етаж до степен
–"груб строеж" през 1982 г. това владение се е трансформирало във владение върху него.
Считано от изграждането на таванския жилищен етаж от ответниците до степен
–"груб строеж" през 1982 г., е налице владение, същото осъществено явно и демонстративно
- с изграждането на процесния таван и трансформирането му в жилищно помещение, при
3
което фактическата власт е упражнявана така, че всеки заинтересован е имал възможността
да научи за това, включително по отношение въззивницата, която е съсобственик на
дворното място и на първия и сутеренен етаж от сградата. С построяването на таванския
жилищен етаж и обособяването му функционално и пространствено в едно цяло за
задоволяване на жилищни нужди на ответниците, без свободен достъп до таванския етаж от
общото стълбище, се препятства достъпа на въззивницата до таванския етаж, съответно се
установява и манифестиране от страна на ответниците на намерението им за своене на
процесния тавански жилищен етаж. По този начин въззиваемите са демонстрирали в
достатъчна степен промяната в намерението им, което не е останало скрито, а е намерило
външно проявление чрез конкретни действия, които са станали достояние на ищцата.
Последните от своя страна показват несъмнено, че упражнявайки фактическата власт
отричат правата на ищцата върху таванския етаж и го държат само за себе си.
Същевременно при възложената й доказателствена тежест, ищцата не доказва, че
упражняваната фактическа власт с ясно демонстрираното намерение за своене върху
таванския жилищен етаж и осъщественото владение върху таванския жилищен етаж от
ответниците е смутено по никакъв релевантен начин, който да осуети настъпилите му
правни последици. Без значение е дали в построяването на таванския жилищен етаж са
участвали с труд и средства и други лица, след като владелецът на правото на строеж
извършва строителството само за себе си и установява фактическа власт върху построеното
само за себе си, в която насока са и показанията на свидетелите В.А. и Р.Н., сочещи на
намеренията на ответниците, че последните ползват втория жилищен етаж и таванския
жилищен етаж, както между страните не е имало спорове относно ползването на
съсобствените имоти, като е било осъществено реално поделяне ползването на същите.
С оглед на всичко гореизложено, въззивният съд приема, че считано от построяването
на таванския жилищен етаж от ответниците през 1983 г. е налице владение от тях върху
същия етаж. Същите са го владяли като част от установеното фактическо разпределение на
ползването на процесната сграда, при което всяка от страните е владяла своята част от
сградата. Това владение от ответниците е продължило повече от 10 години и до сега и към
1992-1993г. вече е бил завършил фактическият състав на придобивната давност в полза на
ответниците и на основание чл. 79, ал. 1 ЗС ответниците са станали собственици по давност
на таванския жилищен етаж, въпреки, че не притежават документ за собственост върху този
етаж. Поради това процесният тавански жилищен етаж не е съсобствен между ищцата и
ответниците и съответно исковете с пр. осн. чл.30, ал.3 ЗС, вр. чл.93 ЗС са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на чл.
269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на различни от
сочените основания за неправилност на решението.
С решението си първоинстанционният съд е достигнал до идентичен краен резултат с
този на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските,
правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК.
4
Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемите претендират и доказват разноски по въззивното производство 1000 лв.
– заплатено адв. възнаграждение (съгласно представения договор за правна защита, в който
е отбелязано, че възнаграждението е платено в брой, и списък по чл. 80 ГПК), които с оглед
изхода на спора жалбоподателят дължи на въззиваемите изцяло, съгласно чл. 78, ал.3 ГПК.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260923/30.07.2021 г. по гр.д. № 879/2021 г. по описа
на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА Е. К. Т., ЕГН ********** от *** да заплати на Б. К. Т., ЕГН ********** и
А. Б. Т., ЕГН ********** – и двамата от ***, сумата 1000 лв. – разноски по въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5