Р Е Ш Е Н И Е №
гр. К., 22.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на 08.03.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1009 по
описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Гражданско
дело №1009/2019 г. е образувано по искова молба от П.А.Н., ЕГН **********,*** против „Р.Ш.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Б.Г.Б. – управител, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,
чл. 221, ал. 1 и чл. 224 КТ.
Ищцата, чрез процесуалния си
представител сочи, че полагала труд в ответното дружество по силата на трудов
договор от *****2018 г., на длъжност „персонал, зает с други услуги“ с място на
работа магазин – „******“ в к.к. „*****“. Сочи, че на 04.01.2019 г. изпратила
на ответното дружество по пощата заявление, с което едностранно прекратила
трудовия си договор на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради забавяне изплащането
на уговореното трудово възнаграждение. На 30.01.2019 г. работодателят издал и
изпратил заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 325,
т. 1 КТ, т.е. „по взаимно съгласие“. Обжалва същата заповед като незаконосъобразна
и неправилна, тъй като по силата на разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
работникът можел да иска от съда признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна.
Твърди, че съгласно чл. 221, ал. 1 КТ работодателят дължал на работника обезщетение за срока на предизвестието,
което в случая било договорено в размер на 60 календарни дни. Дължал й и обезщетение
за неползвания годишен отпуск, съгласно чл. 224 КТ.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за незаконно и да отмени незаконосъобразното уволнение на П.А.Н.,
наложено със *****.2019 г., с правно основание чл. 325, т. 1 КТ, с
произтичащите от това законни последици; да осъди ответното дружество да й заплати
обезщетение на основание чл. 221, ал. 1 КТ за срока на предизвестието от 60
календарни дни, в размер на 1112,00 лева; да осъди ответното дружество да й заплати
обезщетение с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за неползван платен годишен
отпуск за 6 дни през 2018 г. в размер на 180,00 лева.
Претендира
заплащането на съдебни разноски.
Ответникът е подал отговор по чл.
131 ГПК в законоустановения срок, с който процесуалният представител на
ответното дружество оспорва исковата молба и моли исковете да бъдат отхвърлени
поради неоснователност и недоказаност. По отношение на твърдението за забавено
плащане на трудови възнаграждения заявява, че редовно е изплащал на ищцата дължимото
трудово възнаграждение на база отработени дни за съответния месец. Сочи, че с
оглед сумарното отчитане на работното време, при неявяване на ищцата на
работното си място, липсвало основание за начисляване и заплащане на
възнаграждение през времето, през което същата отказвала да се яви на работа. По
тази причина в заповедта за уволнение нямало отразени дължими трудови
възнаграждения, тъй като всички такива й били изплатени до момента на
преустановяване от нейна страна на изпълнение на задълженията й по трудовото й
правоотношение. Твърди, че в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение ответното дружество е посочило изрично да се изплати на лицето П.Н.
обезщетение за шест дни неизползван платен годишен отпуск и не оспорва това свое задължение.
Ответникът
твърди, че съгласно длъжностната характеристика, ищцата е поела изпълнението на
отчетнически функции, по силата на които тя е следвало да участва при
провеждане на инвентаризации на стоките. Сочи, че управителят Елена Георгиева
Богданова, в качеството си на управител на дружеството, многократно уговаряла
срещи с ищцата, насрочвала дати за инвентаризации, като последната не се
явявала и по този начин не спазила задължението си, установено в трудовата й
характеристика. Служителката не се явила на работното си място, не отговаряла и
на телефонните обаждания. При извършена инвентаризация с Протокол №
01/10.12.2018 г. нарочно назначена комисията установила липси на парични
средства в размер на 4 688,69 лева, а с Протокол за липси на/излишъци на стоки
от 10.12.2018 г. установила и липси на стоки съгласно опис, в размер на 4 490,97
лева. Сочи, че на 04.02.2019 г., след установяване на липсите, „Р.Ш.“ ООД подало
сигнал до РП - Н., който целял установяване на евентуално извършено от ищцата престъпление.
Предвид гореизложеното, с писмения отговор ответното дружество, в условията на
евентуалност, е въвело възражение за прихващане на осн. чл. 104 ЗЗД, с което от
присъдените в полза на ищцата обезщетения да се прихване вземане на „Р.Ш.“ ООД
за обезщетение за липси, което твърди, че е в размер на 9 179,66 лева.
Претендира
заплащането на съдебни разноски.
От събраните по делото писмени
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
При извършена служебна справка в Агенция по вписванията – ТРРЮЛНЦ съдът
установи, че към датата на постановяване на съдебното решение ответникът е
еднолично дружество с ограничена отговорност, а не ООД, както към момента на
подаване на исковата молба, като вписването на тази промяна е отразено под № ********на АВп.
Страните по делото са сключили Трудов
договор №7/*****2018 г., по силата на който ответникът е възложил, а ищцата е
приела да изпълнява длъжността „управител, търговия на дребно“, с място на
работа магазин „******“ в к.к. „*******“, за неопределено време, с изпитателен
срок от шест месеца, с работно време от 8 часа дневно, 40 часа седмично, при
сумарно отчитане на работното време и основно месечно възнаграждение 566,00
лева, дължимо на 30-то число от месеца, следващ месеца, за който се отнася.
Определеният срок за предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение е
60 дни.
Представено е Заявление до Б.Б. – управител
на „Р.Ш.“ ООД, с което ищцата заявява, че прекратява едностранно трудовото си
правоотношение на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради неизплащане на трудовото
й възнаграждение. Няма данни по делото, дали това заявление е връчено на
работодателя и по какъв начин.
Със Заповед ********.2019 г. „Р.Ш.“ ООД е
прекратило трудовото правоотношение на П.А.Н. на основание чл. 325, т. 1 КТ,
като посочената причина за прекратяването е „неявяване на работа от 11.10.2018
г.“. Посочено е на лицето да се изплати обезщетение за платен отпуск за шест
дни, като конкретна сума в заповедта не е вписана.
От длъжностна характеристика на длъжността
„управител търговия на дребно“, връчена на служителя на *****2018 г. е видно,
че същият участва при провеждането на инвентаризации на стоките, изпълнява
функциите на материалноотговорно лице и носи отговорност при установяване на
липси.
От уведомително писмо с дата 30.01.2019 г.
е видно, че работодателят е уведомил ищцата, че трудовото й правоотношение е прекратено
на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, като й е изпратил заедно с писмото
трудовата книжка и заповедта за прекратяване. Писмото е изпратено с куриер и е
получено от ищцата на 04.02.2019 г., видно от обратна разписка №********.
Представени са фишове за заплати – пет
броя, за месеците юни, юли, август, септември и октомври 2018 г., издадени на
името на ищцата и неподписани от нея или от работодателя.
От протокол за инвентаризация на каса е
видно, че при инвентаризация на МОЛ П.А.Н., извършена за периода 11.10.2018 г.
– 10.12.2018 г. са установени липси на парични средства в размер на
4 688,69 лева. Протоколът е подписан от Елена Богданова и Деан Колев.
От протокол №1/10.10.2018 г. за липси /
излишъци е видно, че са установени липси за обект супермаркет „******“ в к.к. „*******“
с МОЛ П.А.Н. на стойност 4 490,97 лева.
От жалба с дата 23.01.2019 г., връчена
чрез куриер на 04.02.2019 г. е видно, че ответното дружество е подало сигнал до
РП Н. за извършено от ищцата престъпление – длъжностно присвояване.
От така приетите за установени факти и
обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ:
За
законосъобразността на уволнението, извършено на основание чл. 325, т. 1 КТ – по взаимно съгласие на
страните, е необходимо да се установи такова съгласие по несъмнен начин и то да
е обективирано писмено.
По делото
не са представени доказателства двете страни по спора да са постигнали съгласие
възникналото между тях трудово правоотношение да бъде прекратено. Такава
взаимна воля не е установена в писмен вид, каквото е изискването на закона. В
заповедта за уволнение е посочено, че причина за уволнението на ищцата е
неявяването й на работа от 11.10.2018 г., което обстоятелство не кореспондира с
основанието за уволнение.
Предвид
изложеното по-горе съдът счита, че по делото не се установиха въведените от
закона предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие
на страните. С оглед горното процесната заповед ********.2019 г., издадена от „Р.Ш.“
ООД за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна, а оспореното
с исковата молба уволнение е незаконно и следва да се отмени. Предявеният иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ е основателен и следва да се уважи.
По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ:
Ищцата
претендира изплащането на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, съгласно който при
прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без
предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1,
т. 2 работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение.
Според решение № 144 от 23.02.2010 г. по
гр. дело № 3101/2008 г. на ВКС, V г. о., съгласно разпоредбата на чл.
335, ал. 2, т. 3 КТ, трудовото правоотношение, което се прекратява без
предизвестие, се счита прекратено от момента на получаване на писменото
изявление за прекратяване на договора. Тази разпоредба не поставя момента на
прекратяване на трудовия договор в зависимост от това, дали фактически е налице
основанието за прекратяване на трудовия договор. Както връчването на заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя,
автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това
дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото
изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое
от основанията по чл.
327, ал. 1 от КТ води до автоматично прекратяване на трудовото
правоотношение, независимо от това, дали е налице посоченото в изявлението на
работника или служителя основание.
Както се посочи по-горе, ищцата твърди
да е подала до работодателя заявление, че прекратява едностранно трудовото си
правоотношение на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради неизплащане на трудовото
й възнаграждение, но няма данни по делото, дали това заявление е достигнало до
работодателя и по какъв начин. Получаването на предизвестието от работодателя
следва да бъде доказано по безспорен начин, което означава, че в тежест на
работника е да установи, че е довел до знанието на работодателя волята си да
прекрати трудовото правоотношение поради това, че работодателят е забавил
изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по КТ или по
общественото осигуряване, което може да стане само и единствено по писмен
начин. Този извод съответства на заложения в разпоредбите на чл.
62, ал. 1, чл.
119, чл.
326, ал. 1, чл.
327, ал. 1 и чл.
328, ал. 1 от Кодекса на труда принцип за писмена форма на изявлението. В
този смисъл е практиката на ВКС и в частност - Решение № 193 от 29.06.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 559/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров.
Предвид
липсата на доказателства, ищцата да е довела до знанието на ответника волята си
да прекрати трудовото правоотношение на соченото от нея основание, съдът счита,
че към датата на приключване на съдебното дирене възникналото между страните по
спора трудово правоотношение не е прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
С оглед
липсата на валидно прекратяване на соченото в исковата молба основание, за
ищцата не е възникнало правото й на обезщетение по чл. 221, т. 1 КТ. Предявеният на това основание иск е неоснователен, недоказан следва да бъде
отхвърлен като такъв.
По иска с правно основание чл. 224 КТ:
Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение, работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, правото за който не е
погасено по давност. Целта на обезщетението е да се компенсира работещия за
това, че реално не е ползвал полагащия му се отпуск. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ се дължи при прекратяване
на трудовия договор, като без значение е основанието, на което прекратяването е
извършено. Ако договорът е прекратен поради уволнение на някое от предвидените
в КТ основания,
което в последствие се отмени като незаконно, работникът или служителят вече не
може да претендира за реално ползване на отпуската. С оглед това няма основание
същият да връща полученото обезщетение за неизползван отпуск.
С
исковата молба ищцата претендира заплащане на обезщетение в размер на 180,00 лева
за 6 дни неизползван платен годишен отпуск за 2018 г. Ответникът по делото не
оспорва тази нейна претенция и изрично признава задължението си в депозирания
писмен отговор на исковата молба.
С оглед горното, предявеният иск с
правно основание чл. 224, ал. 1 КТ е основателен, доказан и следва
да се уважи.
С оглед
уважаването на един от обективно съединените осъдителни искове, съдът дължи
произнасяне по възражението за прихващане на вземането, претендирано от ответника,
в размер на 9 179,66 лева. Същото черпи основанието си в нормата на чл. 207, ал.
1, т. 2 от КТ. Съгласно цитираната разпоредба работник или служител, на когото
е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита
парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя за липса - в пълен размер. Във връзка с доказване
на твърдението за наличие на липса, ответникът ангажира по делото само писмени
доказателства: протокол за инвентаризация на каса и протокол №1/10.10.2018 г.
за липси / излишъци. Същите са частни свидетелстващи документи, неподписани от
ищцата, които установяват изгодни за ответника факти. По делото не се
представиха счетоводни документи или записи в счетоводните книги на „Р.Ш.“ ООД,
от които да се установява надлежното отразяване на твърдените липси. Независимо
от безспорността на факта, че ищцата има качеството на материалноотговорно лице
с произтичащите от това задължения, видно от представения трудов договор и от длъжностната
характеристика, по делото не бе установено именно тя да е отговорна за липсата
на пари и стоково – материални ценности на ответното дружество. Въпреки
дадената му възможност да представи доказателства за тези обстоятелства,
ответното дружество не ангажира такива. Предвид изложеното съдът счита, че
ответникът не доказа нито основанието, нито размера на претенцията си за
заплащане на обезщетение за причинени от ищцата липси, поради което
възражението му за прихващане следва да бъде оставено без уважение.
Ищцата
е направила
искане за присъждане на разноски по делото в общо в размер на 1 160,00 лева, като
възнаграждението е уговорено общо за трите иска. Не е представен списък за
разноските по чл.80 от ГПК. Съдът като прецени, че два от предявените искове са
изцяло уважени, а един е изцяло отхвърлен счита, че в полза на ищцата следва да
се присъдят разноски по съразмерност в общ размер от 700,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
Ответникът
е направил
искане за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение по делото, в
размер на 960,00 лева с вкл. ДДС, за които е представил списък на разноските и
преводни нареждания, установяващи реалното изплащане на възнаграждението по
банков път. По делото съдът е отхвърлил един от предявените искове с цена
1112,00 лева, с оглед което съдът счита, че в полза на ответника следва да се
присъдят разноски по съразмерност в общ размер от 400,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски
в размер на 700,00 лева съразмерно на уважената част от исковете, а ищцата - да
заплати на ответника 400,00 лева съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Ответникът следва да заплати на съда
дължимата държавна такса за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл. 224 КТ, които разноски се
събират от съдилищата на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Водим от горното съдът,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението на П.А.Н., ЕГН **********,***, извършено на основание чл. 325, т.1 от
Кодекса на труда със *****.2019
г.
на управителя на „****** ШОП“ ЕООД, гр. С. за незаконно и го ОТМЕНЯ на основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ.
ОТХВЪРЛЯ иска на П.А.Н., ЕГН **********,*** против „****** ШОП“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б.Г.Б., с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ, вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „****** ШОП“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б.Г.Б. –
управител
да заплати на П.А.Н., ЕГН **********,*** сумата 180,00 лева,
представляваща обезщетение по чл. 224,
ал. 1 от Кодекса на труда за 6 дни неизползван платен годишен отпуск за 2018 г.
ОСЪЖДА „****** ШОП“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б.Г.Б. да заплати на П.А.Н., ЕГН **********,*** направените по делото
съдебни разноски в размер на 700,00 лева съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА П.А.Н., ЕГН **********,*** да заплати на „****** ШОП“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б.Г.Б. направените по делото
съдебни разноски в размер на 400,00 лева съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА „****** ШОП“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б.Г.Б. – управител да заплати по сметка на
РАЙОНЕН СЪД К. сумата 100,00 лева, представляваща окончателна държ.
такса за уважените искове.
Решението подлежи на обжалване
пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: