Р Е Ш Е Н И Е № 260114/25.3.2021 г.
гр. Ямбол, 25.03.2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – наказателна колегия, VІІІ-ми наказателен
състав в публично заседание на десети февруари две хиляди
двадесет и първа година:
Председател:
Р.РАДИЕВ
секретар Я. С.,
като разгледа докладваното от
съдия Радиев
АНД № 183/21 г. по описа на ЯРС,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на „Дениз 89“ ЕООД гр. Ямбол,
ЕИК *** против Наказателно постановление
№ 551005-F581610/19.01.2021 г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което на осн. чл. 185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 ЗДДС на търговското дружество е наложена имуществена санкция в размер на 1000
лв. за нарушение на чл.31, ал.4 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. вр. чл.118, ал.4
от ЗДДС. С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление, като издадено в нарушение на материалния и
процесуален закон. Навеждат се доводи, че не е посочена датата на извършване на
нарушението, не е посочен конкретния извършител на нарушението, неправилна
квалификация на самото нарушение и дали нарушението води или не до неотразяване
на приходи. Алтернативно се иска прилагането на чл.28 от ЗАНН или намаляне
размера на наложената имуществена санкция.
В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, редовно призовано, чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата и пледира за отмяна на
наказателното постановление, като издадено в нарушение на процесуалните
правила.Иска се присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна , чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.
Счита атакуваното с нея наказателно постановление за правилно и законосъобразно
и моли за оставянето му в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и
проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото, приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 27.11.2020 свидетелят Т.А.Г. –
служител на ТД на НАП гр. Бургас , заедно със своя колега С. И.П. извършили
проверка на склад на едро за безалкохолни напитки,, находящ се в гр. Ямбол, бул.
Европа, стопанисван от дружеството жалбоподател. По време на проверката се
установило, че в обекта има монтирано и
въведено в експлоатация фискално устройство модел DATECS DP -150 с инд.№ *** и фискална памет № ***, но за периода 09.07.2020 до 10.08.2020
год. не е документирана сторно операция, чрез това устройство на операторска
грешка при маркиране на сума за плащане в брой в размер на 16592,34 лв. за
която е издаден ФКБ с № *** год. Проверката приключила със съставянето на
протокол сер. АА № ***.
На 03.12.2020 год.
на дружеството жалбоподател е съставен АУАН за констатираното нарушение на чл.
31, ал.4 от Наредба Н-18/13.12.2006
год.вр. чл.118, ал.4, т.1, от ЗДДС, , в
присъствието на представляващия дружеството П. И. П.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното
Наказателно постановление, което е връчено на 05.02.2021 год..
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузив-ния срок по чл.
59 ал.1 ЗАНН от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество се преценя
като частично основателна, поради следните съображения:
В хода на административно наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на Наказателното
постановление. Спазени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН и
Наказателното постановление са издадени от компетентни длъжностни лица в кръга
на службата им и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на управителя на дружеството и му е връчен
екземпляр от него.
Неоснователни са доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че
не е посочена датата на извършване на нарушението. Съгласно чл.31, ал.4 от
Наредба Н-18/13.12.2006 год. сторно операция при операторска
грешка се извършва до 7-о число на месеца, следващ месеца, в който е допусната
грешката. Операторската грешка при издадения ФКБ с № ***
год. е допусната на 09.07.2020 год. т.е.
до 07.08.2020 год. дружеството е следвало да извърши сторно операция. В АУАН и
НП е посочен периода в който е следвало да бъде направена тази операция, а
именно 09.07.2020 год. до 10.08.2020 год.
За неоснователни се приемат и доводите, че не е посочен и конкретния
извършител на нарушението. Административно-наказателното производство е
започнато със съставяне на АУАН на „Дениз 89“ ЕООД и наказателното
постановление е издадено срещу същото юридическо лице. Правилно
е определен субектът на
административно-наказателна отговорност. Касае за
нарушение, извършено при осъществяване на дейността на дружество Разпоредбата
на чл. 83 от ЗАНН, предоставя възможност
за налагане на имуществена санкция на юридически лица и еднолични търговци. В
специалната норма на чл. 185 от ЗДДС са посочени конкретно адресатите на административна
отговорност, като се сочи, че на физическите лица се налага глоба, а на
юридически лица и еднолични търговци - имуществена санкция. По същия начин са
формулирани адресатите и в чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.
Неоснователни са и доводите за неправилна квалификация на нарушението, тъй като чл.31, ал.4 от Наредбата съдържал три
хипотези. Като нарушена е посочена първата
хипотеза.Редът за извършване на сторно операции чрез ФУ е регламентиран в разпоредбите на чл. 31 на
Наредбата. , като в ал.4 на чл.31 е конкетизирано, че сторно операции при операторска
грешка се извършва до 7-о число на месеца, следващ месеца, в който е допусната
грешката, а начина по който се извършва е посочен в ал.1 - документира се чрез издаване на документ от ФУ или ИАСУТД. В АУАН и в НП са
посочени елементите от фактичесия състав на нарушението, а именно , че не е
извършена сторно операция за допуснатата операторска грешка.
С оглед на изложеното, като не е издаден документ от
фискалното устройство за извършена сторно операция е извършено нарушение на чл.
31, ал. 4 вр. с, ал. 1 от Наредбата.
Неоснователни са и доводите, че
наказващия орган е бил длъжен да изследва произхода на отрицателната разлика и
дали същата води до неотразяване на приходи.
На жалбоподателя е
наложена имуществена санкция на
основание разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, която предвижда, че за нарушение
на чл. 118 ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по
чл. 185, ал. 1 ЗДДС, което не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по, ал. 1. Отговорността на дружеството-жалбоподател e ангажирана именно по тази разпоредба, касаеща нарушение,
което не води до неотразяване на приходи. От
описанието на нарушението в АУАН и в НП, може да бъде направен извод, че същото
не води до неотразяване на приходи, а касае недокументиране на
сторно операция.
Не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
В случая се касае за формално нарушение и не се изисква настъпването
на обществено опасни последици. Санкционираното деяние не се
отличава с нищо от обикновените случаи на нарушения от този вид. Извършеното нарушение е свързано с обществените отношения, предмет на
регулация от ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006 година на министъра на финансите.
Целта на тези норми е да осигурят непрекъснат и ефективен контрол върху
продажбите, извършвани в търговски обекти чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ (фискален бон) или касова бележка от ИАСУТД (системен бон), в
това число и осигуряване на пълно съответствие между наличните парични средства
у търговеца и отразеното по фискалното устройство, с което разполага той, които
обществени отношения в случая са засегнати. Налице е обичайното за този вид
нарушения неизпълнение на задължението. По тези съображения настоящия
съдебен състав приема, че не са налице основания за прилагане на
нормата на чл. 28 от ЗАНН и от съда.
За допуснатото нарушение, разпоредбата на чл.185, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДДС
предвижда имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.
Безспорно нарушението е извършено от дружеството, но в
конкретния случай, съдът намира, че наложената имуществена санкция следва да
бъде намалена до предвидения в закона минимум от 500 лева, който счита за
справедлив, съобразен с тежестта на извършеното нарушение и достатъчен за
постигане целите на административното наказание.
При това положение, съдът намира за основателно направеното искане за
присъждане на направените по делото разноски
от жалбоподателя.за един адвокат. По делото е приложено пълномощно, видно
от което дружеството жалбоподател е заплатило на процесуалния си представител
сумата от 300 лв.
При това положение, съдът намира и за основателно направеното искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като подадената жалба е
частично основателна. Съгласно чл.144 от АПК, за
неуредените в дял „Производства пред съд“ въпроси се прилага Гражданският процесуален
кодекс.
Сагласно чл.78, ал.1 от ГПК разноските се заплащат от ответника, съобразно
уважената част от иска.
Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на юридически лица се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. В чл.27е от ЗПП
е предвидено, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до
120 лв.
Водим от изложеното,
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 551005-F581610/19.01.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“-
Бургас в ЦУ на НАП , с което на „Дениз 89“ ЕООД гр. Ямбол, ЕИК *** , на осн. чл. 185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000
лв. за нарушение на чл.31, ал.4 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. вр. чл.118,
ал.4, т.1, от ЗДДС, като НАМАЛЯ размера на имуществената санкция
от 1000/ хиляда/ лв. на 500/петстотин/ лева.
ОСЪЖДА ТД
на НАП гр. Бургас, ДА ЗАПЛАТИ на „Дениз
89“ ЕООД гр. Ямбол, ЕИК *** направените
по делото разноски в размер на 150 лв.
ОСЪЖДА „Дениз
89“ ЕООД гр. Ямбол, ЕИК *** да заплати на ТД на НАП гр. Бургас направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Ямбол,
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: