Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 16.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
районен съд, V гр. състав, в публично заседание
на 11.02. 2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретаря Галя Николова, като разгледа
докладваното от съдия ВИДОЛОВА гр. д. № 5033/2019г., за да се произнесе взема предвид:
Иск по чл. 30 ал. 3 във вр. с чл. 41 от
ЗС.
Постъпила е искова молба от Ц.Й.Ч., в
която е посочено че ищецът и неговата съпруга Т.Ч.са били собственици на
апартаменти с ***и на първи и трети
жилищен етаж в сграда с адрес ***. Дарили през 2007г. апартамент *** на сина си
Т.Ч.а на 25.10.2016г. ап. ***дарили на дъщеря си В.Ч.-Б., като запазили правото
на ползване пожизнено върху двата имота. Сочи, че понастоящем ползва със
съпругата си ап. ***. Твърди, че при построяването на сградата, собствениците
сключили споразумение апартаменти ***да се грижат за половината от покрива на
сградата, а собствениците на апартаменти ***– за другата половина. Твърди, че
през есента на 2015г. - пролетта на 2016г., покривът над тяхното жилище
протекъл, течът бил толкова силен, че преустановили ползването на една от
стаите, поради което в края на лятото и началото на есента 2016г. се договорили
със собствениците на другите два апартамента - Н.И.П.и Д.И.П.да се извърши
ремонт на покрива, за частта за която са поели поддръжката му. Решили да
извършат ремонта с негови лични средства, а те да му възстановят техните части.
На 12.09.2016г. съпругата му сключила договор за ремонт на покрива на стойност
2100лв., която сума била заплатена на 23.09.2016г. Твърди, че Д.П. му
възстановил припадащата му се част от 525лв., но Н.И.П.починал преди да му даде
припадащата му се част. Поканил съпругата му – Л.П., да заплати сумата след
известно време, но тя отказала. Моли съда да осъди Л.П. и Д.Н.П., като
собственици на ***, да му заплатят сумата от 525лв. при условията на разделност
– по ½ от сумата, представляваща ¼ от стойността на извършения
ремонт на част от покрива на жил. сграда – общо в размер на 2100лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба. Прави уточнение, че претендира
сумите като съсобственик, заплатил цялата сума.
Ответниците считат, че искът е
недопустим, а по същество - неоснователен. Твърдят, че ремонтът следва да е
направен след решение на ОС на собствениците по реда на ЗУЕС, каквото липсва,
поради което искът е недопустим. Считат
също, и че искът следва да бъде предявен срещу всички останали собственици в
етажната собственост. Твърдят, че разноските се дължат от собствениците на
обекти, съразмерно с притежаваните от тях ид.ч. от общите части на сградата, и
от и.м. не става ясно каква е квотата им, поради което оспорват иска и по
размер. Твърдят, че наследодателя им не е давал съгласие за предприемане на
ремонт, че материалите за него са били собственост на етажните собственици.
Твърдят също така, че не са единствени наследници на Н.И.П.и като ответник
следва да бъде конституирана К.Н.П.Уточняват в с.з., че не оспорват, че е имало
козметичен ремонт, но не и в обема, който ищецът твърди, и не на посочената
стойност. Твърдят, че действително е имало проливни дъждове в посочения от
ищците период и че е имало сменени цигли и подмазване покрай комина.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено следното: От ***на пом. нотариус при нот. С.Л., р-н на
действие ПлРС, е видно, че до 25.10.2016г. ищецът и неговата съпруга са били
собственици на ап., в сграда с адрес ***. Не се спори по делото, че те
понастоящем са ползватели и на ***в същата сграда. Ответниците, от своя страна,
са наследници на Н.И.П.поч. на 03.03.2017г., който след смъртта си е оставил
следните наследници – отв. Л.П. – съпруга, отв. Д.П. – син, и неучастващата по
делото К.П.– негова дъщеря. От представените ***на ***и последвалата делба на
недвижими имоти от 28.11.2007г., в който са разпределени два дяла с идентични общи
квадратури, апартаментът, който е притежавал наследодателят на ответниците - №,
е бил притежаван лично от него, ведно с 1/6 ид.ч. от общите части на сградата,
а след неговата смърт е бил наследен при следното съотношение – по 1/3 ид.ч. от
всеки от сънаследниците. Непротиворечиво от показанията на св. Т.Ч.– съпруга на
ищеца от 1956г./видно от удостоверението на л. 18 от делото/, св. С.А. и св. Н.Г.
се установява, че през 2016г. покривът над жилището, което са обитавали ищецът
и съпругата му – ап. , за който са имали учредено право на ползване, е бил в
лошо състояние, имало течове не само в таванската част, а и в апартамента на
две-три места. Св. Т.Ч.посочи, че имали уговорка с двамата други собственици на
апартаменти под частта на покрива, която течала – нейният племенник Д. и
наследодателя на ответниците, че мъжът й ще плати ремонта, а те ще му платят
по-късно. Посочи, че и двамата били затруднени финансово, но докато
собственикът на ап. 4 платил след ремонта на две части, наследодателя на
ответниците казал, че е затруднен с парите, ще се мъчи да ги даде до края на
следващата пролет, но преди това – през март месец 2017г. починал, а
наследниците категорично отказали. Тази свидетелка посочи и че парите, които
били дадени са наследствени на съпруга и и дадени лично от него, независимо, че
тя сключила договора. Посочи също и че плочата над апартамента била така
пропита от вода преди ремонта, че в ъгъла на спалнята им започнало да тече. Св.
Ш., призован по искане на ответниците, посочи, че въпреки, че са в един вход,
собствениците имали уговорка всяка от двете страни на входа да си ремонтира
покрива над нейните апартаменти разделно, а той е от другата част на входа.
Заяви, че е виждал майстори в частта на страните, но не знаел какво ремонтират
– покрив или тавански стаи. Заяви, че няма спомен през септември 2016г. да е
правен ремонт на покрива, но не е категоричен дали тогава е бил на работа на
смени или не е работил. За самия ремонт, по делото се събраха следните
доказателства – сключен между св. Ч., като възложител, и св. Г., като
изпълнител, договор за изработка от 12.09.2016г. за пренареждане на цигли,
подмяна на всички летви, обшивка на комини, отдушници и борд, поставяне и
измазване на капаци, като материалите се доставят от изпълнителя. Уговорената
сума била 2100лв. На 23.09.2016г. страните подписали приемателен протокол с
констатация, че изпълнението на ремонта е добро, и срещу разписка изпълнителят
удостоверил, че е получил сумата от 2100лв. общо – аванс и доплащане.
Стойността на извършения през 2016г. ремонт е изследвана по делото също и чрез
показанията на св. Г. и чрез СТЕ. Докато св. Г. посочи, че е сменил летви,
прередил цигли и сложил допълнително 350-400 цигли втора употреба, подменил
шипки, сложил хартия и взел около 1600-1800лв., заключението на експертизата
сочи, че установените СМР, са в общ размер на 1154.71лв., като тази крайна сума
е след корекция на заключението в с.з. и изслушване на показанията на св. Г..
Съдът кредитира това крайно заключение на СТЕ, то е дадено след оглед на място,
съобразило е показанията на разпитания свидетел, но не безкритично/доколкото
категорично сочи, че мушама/хартия не е установена/ и е дадено от компетентно и
незаинтересовано вещо лице.
При така събраните доказателства, съдът
прави следните изводи: Безспорно
процесните разноски по естеството си са такива по поддържане и възстановяване
на общите части – покривът на сградата. Чл.
38 ал. 1 от ЗС сочи, че при сгради, в
които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на
всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът,
основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части,
вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите,
площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на
отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите
към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации
и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера
и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо
ползуване. В случая покривът е изрично посочен като обща част. Ал. на същия член обаче сочи и изключение - може
да се уговори частите на сградата, които обслужват само някои от отделно
притежаваните етажи или части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито
помещения обслужват. Съдът намира, че в
случая показанията на св. Ч. и св. Ш. – свидетели, сочени от различни по делото
страни, сочат, че е налице именно това изключение, и че собствениците на всяка
от двете страни на сградата са уговорили обща собственост на тази част от
покрива, която се намира над апартаментите им, като при това са поели
ангажимент да ремонтират отделно и за своя сметка своята част. При това
положение, съдът намира, че разпоредбите на ЗУЕС са неприложими, доколкото се
касае за изрично изключение на ЗС за една определена обща част от сграда. При
това положение, приложимо е правилото на чл. 30 ал. 3 от ЗС – всеки
съсобственик участва в ползите и в тежестите на общата вещ съразмерно с частта
си, като в частност за тежестите на общите части е налице правилото на чл. 41
предл. първо от ЗС – всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части е
длъжен да участва в разноските,
необходими за поддържането и възстановяването им. Т.к. в случая твърденията са,
че са направени необходими разноски – за поддържане и възстановяване на обща част,
то хипотезата на предложение второ на чл. 41 от ЗС – че всеки собственик
участва и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение от
общото събрание, не е предмет на разглеждане на настоящето производство, поради
което съдът не следва да обсъжда възраженията на ответниците за липсата на
такова. Законът, в разглежданата хипотеза на извършени необходими разноски, не
поставя условие за покана или за решение на общо събрание /в този смисъл е и
Решение 85/24.06.2014г. по гр.д. 1157/2014 год. , по описа на ВКС-II г.о./.
Съдът приема, че показанията на свидетелите, имащи преки и непосредствени
впечатления от покрива, тавана и апартамента, обитаван от ищеца, следва да
бъдат кредитирани изцяло, те са логични, непротиворечащи си, съответстващи на
времето, метеорологичните условия /които не се оспорват от ответниците/ и
следващата по време дата на сключване на договора и извършения ремонт –
покривът е бил с изгнили летви, падащи цигли, състоянието му е довело до течове
както в таванските помещения, така и в апартамента под тях. Това състояние на
покрива сочи, че разноските за ремонта му покриват изцяло понятието необходими
разноски, доколкото теорията и безпротиворечивата в тази насока съдебна
практика, сочат, че необходими разноски са тези, свързани с неотложни, аварийни
ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на общите части,
предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие /наводнение, пожар и др./, или
се свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени
от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на
общите части в състояние, годно за ползването по тяхното предназначение. В
случая съдът намира, че извършения ремонт на покрива на сградата се явява
необходими разноски за текущи ремонтни дейности, които са били наложени от разрушаване
на материалите, от които е бил изработен покрива. Оценката на този ремонт,
както беше посочено по-горе, съдът приема за 1154.71лв., както е дадена от
вещото лице, като взема предвид, че твърдяната от ищеца сума от 2100лв. се
доказва от частни диспозитивни документи, които нямат материална
доказателствена сила, и стойността се доказва категорично по делото с валидни
доказателствени средства. От тази сума, наследодателят на ответниците е дължал
1/3, доколкото съдът приема, че от половината покрив и от неговата обща за
сградата 1/6 ид.ч. той притежава 1/3 ид.ч. Съдът кредитира показанията на св.Ч.,
че той е дал съгласие за ремонта, твърдейки, че ще се издължи, доколкото явно
между съсобствениците е имало съгласие /единият от тях е заплатил своята част/,
за заплащане в по-късен момент, след поемане на пълните разноски от
най-засегнатия от тях. Доказаната дата на смъртта на Н.П. – 03.03.2017г. – също
потвърждава незаплащането на дължимите разноски в посочения от него срок – края
на пролетта, а несъгласието с ремонта и заплащането от неговите наследници е
явна и е повод за водене на делото, но се явява последващо, а не предварително
несъгласие, което се твърдя, но не се доказа от ответниците. Съдът кредитира
също твърдението, че сумата е дадена именно от ищеца и е била негова лична, т.к.
негова е била инициативата за ремонта, съгл. показанията на св. Г.. Дори и
дадената сума за ремонт да е била СИО, активната легитимация на съпруга, при
активна кредиторова солидарност се урежда от чл. 32 от ЗС, и той има право сам
да предяви облигационния иск срещу длъжниците на вземания в режим на СИО. Също
така, когато се касае за облигационни вземания, право на кредитора е да прецени
срещу кой от своите длъжници да предяви иск, като при условията на разделност
/каквато представляват наследствените права/, отделните длъжници не са
задължителни необходими другари. В случая, доказателствата сочат, че всеки от
наследниците, като наследяващ по 1/3 ид.ч. от наследството на Н.П., дължи по
1/3 от задълженията на своя наследодател. Съдът приема, че от доказаните
необходими разноски за ремонта на покрива над апартаментите на страните – от 1154.71лв.,
наследодателят им преди смъртта си е дължал сумата от 384.90лв., а всеки от
наследниците му – по 128.30лв., съобразно наследствената си част, съгл. чл. 5
ал. 1 от ЗН за отв. Д.Н.П., и чл. 9 ал. 1 от ЗН – за отв. Л.П.. При това
положение исковете срещу всеки от ответниците се явява основателен и следва да
бъде уважен до размер на 128.30лв., а за разликата до по 262.50лв. срещу всеки
от тях, следва да се отхвърли като недоказан.
При този изход на делото, съдът следва
да присъди само на ответниците разноските за отхвърлената част от исковете на
осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК, доколкото ищецът е освободен от такси и разноски, не
е направил разноски и такива не му се дължат. На всеки от ответниците ищецът
дължи разноски в размер от по 127.81лв., съобразно представения от тях списък
на разноски и отхвърлената част от исковете. На осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК, всеки
от ответниците следва да бъде осъден да заплати в полза на ПлРС дължимите от
ищеца ДТ от по 50.00лв., както и по 5.00лв. – в случай на издаване на
изпълнителен лист.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на осн. чл. 30 ал. 3 във
вр. с чл. 41 от ЗС, Л.П., ЕГН **********,***, като наследник на Н.И.П.поч. на 03.03.2017г., ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Й.Ч., ЕГН **********,***,
сумата 128.30лв., представляваща припадащата се част от направени необходими разноски
за ремонт на ½ от покрива на сграда, находяща се в ***, извършен през м.
септември 2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от 25.07.2019г. до
окончателното й изплащане, като за разликата до претенцията от 262.50лв. срещу този
ответник, отхвърля иска като недоказан.
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 30 ал. 3 във вр. с чл. 41 от ЗС, Д.Н.П., ЕГН **********,***,
като наследник на Н.И.П.поч. на 03.03.2017г., ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Й.Ч., ЕГН **********,***,
сумата 128.30лв., представляваща припадащата му се част от направени необходими
разноски за ремонт на ½ от покрива на сграда, находяща се в ***,
извършен през м. септември 2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от
25.07.2019г. до окончателното й изплащане, като
за разликата до претенцията от 262.50лв. срещу този ответник, отхвърля иска
като недоказан.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ал.3 от ГПК, Ц.Й.Ч., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Л.П.,
ЕГН **********,***, разноски по делото в размер 127.81лв.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78 ал.3 от ГПК, Ц.Й.Ч., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.П.,
ЕГН **********,***, разноски по делото в размер 127.81лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК, Л.П.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПлРС, ДТ в размер на 50.00лв., както и
5.00лв. – в случай на издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК, Д.Н.П.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПлРС, ДТ в размер на 50.00лв., както и
5.00лв. – в случай на издаване на изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба чрез Плевенски районен
съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: