Присъда по дело №1124/2018 на Специализиран наказателен съд

Номер на акта: 28
Дата: 31 май 2019 г. (в сила от 26 септември 2022 г.)
Съдия: Иво Юриев Хинов
Дело: 20181050201124
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 април 2018 г.

Съдържание на акта

П    Р    И    С   Ъ   Д   А      

 

Дата: 31.05.2019                                                                                            Град: София

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Специализиран наказателен съд                                                               14 състав

На тридесети и първи май                                     две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Иво Хинов

Съдебни заседатели: 1. Н.П.

                                                                                       2. И.В.

секретар: Йоана Йорданова

прокурор: Наталия Станчева, И. Точев

като разгледа докладваното от председателя на състава

наказателно дело от общ характер № 1124 по описа за 2018 година

 

П   Р   И   С   Ъ   Д   И:

 

ПРИЗНАВА Я.Р.Я. с ЕГН **********, българин, български гражданин, с висше образование, работещ, женен, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че 28.11.2014 г в гр. София, ул. Х. Ботев № 17, в сградата на МЗ, ИАРА, в качеството си на длъжностно лице,  заемащо отговорно обществено положение  - а именно Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури към Министерство на земеделието - е нарушил служебните си задължения, а именно е нарушил задължението си по чл.19 ал.9 вр ал.4  т.3 вр чл.2 ал.1 т.1, т.6 и т.7 от Закона за администрацията, като в кръга на възложените му задачи и функции е издал административен акт в нарушение на разпоредбите на предходно издаден обвързващ го административен акт – а именно е издал Заповед № РД 1263/28.11.2014 г в нарушение на условията в т.5 раздел II от Заповед № РД 1718/17.12.2013 г, като в тази Заповед № РД 1263/28.11.2014 г е включил в разпределението на допълнителната квота за улов на калкан за 2014 г и риболовен кораб *, собственост на "К.з." ЕООД, въпреки липсата на законови предпоставки за това, с цел да набави за "К.з." ЕООД облага, изразяваща се във: формалното спазване на условията по чл.17 ал.12 т.1 ЗРА, за да му бъде издадено Специално разрешително за улов на калкан за 2014 г; формално спазване на специфичните критерии по Национална схема за изваждане от експлоатация на кораби от българския черноморски риболовен флот за кандидатстване за получаване на парично обезщетение по мярка 1.1. "Публична помощ за постоянно прекратяване на риболовните дейности" от приоритетна ос 1. "Мерки за приспособяване на български риболовен флот" от Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" (2007-2013 г); както и да получи обезщетение за скрапиране на риболовен кораб „*“, под формата на безвъзмездна финансова помощ от ЕС (85%) и от бюджета на РБ (15%), като от това може да настъпят немаловажни вредни последици, изразяващи се в уронване на авторитета и доверието на гражданите към ИАРА и към длъжностните лица в тази агенция,

 което представлява престъпление по чл. 282 ал.2 пр.2 вр ал.1  НК,

поради което и на основание чл. 282  ал.2 НК, чл. 54 НК, чл.37 ал.1 т.1а и т. НК го ОСЪЖДА на наказание “лишаване от свобода” в размер на 1 (една) година,

като го ОПРАВДАВА по обвинението, че умисълът му е обхващал и точната сума на финансовото обезщетение - а именно сумата от  59 830, 79 лв.

НА ОСНОВАНИЕ чл.66 ал.1 НК ОТЛАГА реалното изпълнение на така определеното наказание за срок от 3 (три) години.

ОСЪЖДА на  основание чл. 189 ал.3 НПК Я.Р.Я. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Специализирания наказателен съд сумата от 3 206 лв разноски по делото.

 

---

 

ПРИЗНАВА П.Г.Г. с ЕГН ********** българин, български гражданин, с висше образование, работещ, женен, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че в периода от 09-29 декември 2014 г в гр. Бургас, ул. А. Б.№ *, в сградата на ИАРА,  при условията на продължавано престъпление, е съставил пет неистински частни документа - заявления и декларации - на които е придал вид, че представляват конкретно  писмено изявление на З.Г., управляващ и представляващ "К.з." ЕООД, като ги употребил пред М.И.П., главен специалист в административно обслужване ИАРА, за да докаже, че съществува право на З.Г., като управляващ и представляващ "К.з." ЕООД, да му бъде издадено Специално разрешително за извършване на стопански риболов на калкан в Черно море през 2014 г в полза на кораб *, собственост на "К.з." ЕООД и да бъде този кораб включен в Приложение № 2 към Заповед на ИД на ИАРА за 2015 г, съдържащо списъка на одобрените риболовни кораби за улов на калкан за 2015 г, като случаят е маловажен, както следва:

1. на 09.12.2014 г съставил следните неистински частни документи:

- Заявление-декларация за издаване на специално разрешително за стопански риболов на калкан в Черно море през 2014 г, заведено в ИАРА с вх. № 7000-1239/09.12.2014 г, от името на З.С.Г., в качеството му на управляващ и представляващ "К.з." ЕООД;

- Декларация от името на З.С.Г., като представляващ и управляващ "К.з." ЕООД, с която декларира, че това дружество няма изискуеми задължения към ИАРА по влезли в сила наказателни постановления; че риболовен кораб * не е извършвал незаконен, недеклариран или нерегламентиран риболов и не е извършвал тежки нарушения по смисъла на Регламент ********* при осъществяване на улов на калкан; че притежава монтирано и свързано с ЦНРК бордово оборудване за проследяване на кораба от системата за наблюдение на риболовни кораби на ИАРА; че има сключен договор и платени такси към момента на кандидатстване за предоставеното му от ИАРА бордово оборудване за сателитно проследяване;

- Декларация от името на З.С.Г., като представляващ и управляващ "К.з." ЕООД, с която декларира, че при извършване на стопански улов на калкан с риболовен кораб * ще използва само GNS хр.мрежи с размер на окото 400 мм - дънни - и че притежава сертифицирана електронна везна на борда на този кораб,

2. на 29.12.2014 г съставил следните неистински частни документи:

- Заявление за включване в усвояване на квотата калкан за 2015 г, заведено в ИАРА с вх. № 7000-1320/29.12.2014 г от името на З.С.Г., като представляващ и управляващ "К.з." ЕООД;

- Декларация от името на З.С.Г., като представляващ и управляващ "К.з." ЕООД, с която декларира, че при извършване на стопански улов на калкан с риболовен кораб * ще използва само дънни мрежи с минимален размер на окото 400 мм,

което представлява престъпление по чл. 309 ал.3 ар ал.1 вр чл. 26 ал.1 НК,

поради което и на основание чл. 309 ал.1 вр чл. 78а ал.1 НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му НАЛАГА административно наказание "глоба" от 200 (двеста) лв,

като го ОПРАВДАВА по обвинението, че деянието му следва да се квалифицира по чл. 309 ал.1 НК, както и че е употребил тези документи с цел да докаже, че съществува право на З.Г., като управляващ и представляващ "К.з." ЕООД, да подаде същите тези заявления и декларации до ИАРА.

ОСЪЖДА на  основание чл. 189 ал.3 НПК П.Г.Г. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Специализирания наказателен съд сумата от 4 273 лв разноски по делото.

 

Присъдата може да се обжалва и протестира пред Апелативния Специализиран наказателен съд в петнадесет дневен срок от днес.

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.  


 

Съдържание на мотивите

Мотиви по н.о.х.д. № 1124/18 на СпНС, 14 състав

 

СГП е повдигнала обвинение против Я.Р.Я. по чл. 282 ал.2 пр.2 вр ал.1 НК и против П.Г.Г. по чл. 309 ал.1 вр чл. 26 ал.1 НК. Компетентността на СГП да сезира СпНС с това обвинение произтича от §113 ал.2 ПЗР ЗИД НПК, ДВ бр. 63/20*, съобразно която неприключилите досъдебни производства се довършват от органите, пред които са висящи. Настоящето наказателно производство е образувано на 18.10.2016 г, първоначално по чл.248а НК, като на 09.02.2018 г същата фактология е подведена под нормата на чл. 282 НК. Към момента на образуване на досъдебното производство и по двете обвинения компетентен е бил СГС, респективно СГП, като с изменението на НПК с ДВ бр. 63/*, предвид личното качество на подс. Я., компетентен да разгледа това обвинение става СпНС (чл. 411 ал.1 т.4 б. "в" НПК). Следователно по настоящето дело в отклонение от общото правило на чл. 411в ал.1 НПК се прилага изключението по § 113 ал.2, доколкото досъдебното производство е било образувано при стария режим - независимо, че актуалното обвинение по чл. 282 НК е повдигнато след прехвърляне на правомощия от СГП на СпНС. Това е така, доколкото критерият е фактическото обвинение, а не правната му квалификация.

СГП обвинява подс. Я., за това, че на 28.11.2014 г в гр. С., в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно обществено положение  - а именно Изпълнителен директор  (ИД) на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури към Министерство на земеделието (ИАРА) - е нарушил служебните си задължения, а именно в нарушение на предходно издадена заповед (т.5 раздел II от Заповед № РД *18/*.12.2013 г на ИД на ИАРА - а именно "Наличие на монтирано и свързано с ЦНРК бордово оборудване за проследяване на кораба от  системата за наблюдение на риболовни кораби на ИАРА"), като е издал Заповед № РД 1263/28.11.2014 г, с която е включил в разпределението на допълнителната квота за улов на калкан за 2014 г и риболовен кораб *, собственост на "К.з." ЕООД, въпреки че за него не е било изпълнено към 28.11.2014 г изискването за "наличие на монтирано и свързано с Център за наблюдение на риболовните кораби при ИАРА бордово оборудване за проследяване на кораба от системата за  наблюдение на риболовните  кораби на ИАРА" и без да има подадено писмено заявление от "К.з." ЕООД за участие в разпределение на допълнителната квота за стопански улов на калкан в Д. М. за 2014 г, с цел да набави за "К.з." ЕООД облага, изразяваща се в следното: спрямо това дружество да бъдат налице условията по чл.* ал.12 т.1 ЗРА, за да му бъде издадено Специално разрешително за улов на калкан за 2014 г и това дружество да изпълни специфичните критерии, заложени в действащата схема за изваждане от експлоатация на кораби от българския Д.морски риболовен флот, така че да улесни това дружество да кандидатства за получаване на парично обезщетение и да получи сумата от 59 830, 79 лв, по мярка 1.1. "Публична помощ за постоянно прекратяване на риболовните дейности" от приоритетна ос 1 "Мерки за приспособяване на български риболовен флот" от Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" (2007-2013 г), финансирана от Европейския фонд за рибарство (85%) и държавния бюджет (15%), която сума представлява бевъзмездна финансова помощ, като от това може да настъпят немаловажни вредни последици, изразяващи се в уронване на авторитета и доверието на гражданите към ИАРА и към длъжностните лица в тази агенция. Дадена е правна квалификация на това деяние по чл. 282 ал.2 пр.2 вр ал.1 НК.

СГП обвинява подс. Г. за това, че в периода от 09-29 декември 2014 г в гр. Б., при условията на продължавано престъпление, е съставил пет неистински частни документа - заявления и декларации - на които е придал вид, че представляват конкретно  писмено изявление на З.Г., управляващ и представляващ "К.з." ЕООД, като ги употребил пред М.И.П., главен специалист в административно обслужване ИАРА, за да докаже, че съществува право на З.Г., като управляващ и представляващ "К.з." ЕООД да подаде заявленията и декларациите към тях до ИАРА, за да бъде издадено Специално разрешително за извършване на стопански риболов на калкан в Д. М. през 2014 г в полза на кораб *, собственост на "К.з." ЕООД, за да бъде този кораб включен в Приложение № 2 към Заповед на ИД на ИАРА за 2015 г, съдържащо списъка на одобрените риболовни кораби за улов на калкан за 2015 г, както следва:

- на 09.12.2014 г съставил следните документи: Заявление декларация за издаване на специално разрешително за стопански риболов на калкан в Д. М. през 2014 г, заведено в ИАРА с вх. № 7000-1239/09.12.2014 г, от името на З.С.Г., в качеството му на управляващ и представляващ "К.з." ЕООД; Декларация от името на З.С.Г., като представляващ и управляващ "К.з." ЕООД, с която декларира, че това дружество няма изискуеми задължения към ИАРА по влезли в сила наказателни постановления; че риболовен кораб * не е извършвал незаконен, недеклариран или нерегламентиран риболов и не е извършвал тежки нарушения по смисъла на Регламент ********* при осъществяване на улов на калкан; че притежава монтирано и свързано с ЦНРК бордово оборудване за проследяване на кораба от системата за наблюдение на риболовни кораби на ИАРА; че има сключен договор и платени такси към моментана кандидатстване за предоставеното му от ИАРА бордово оборудване за сателитно проследяване; Декларация от името на З.С.Г., като представляващ и управляващ "К.з." ЕООД, с която декларира, че при извършване на стопански улов на калкан с риболовен кораб * ще използва само GNS хр.мрежи с размер на окото 400 мм - дънни - и че притежава сертифицирана електронна везна на борда на този кораб, на които документи придал вид, че представляват конкретно писмено изявление на З.С.Г. като представляващ и управляващ "К.з." ЕООД и на същата дата ги употребил пред М.И.П., главен специалист в административно обслужване ИАРА, за да докаже, че съществува право на З.С.Г., като представляващ и управляващ "К.з." ЕООД, да подаде Заявление-декларация и приложените към него две декларации до ИАРА и въз основа на така подадените неистински документи да бъде издадено Специално разрешително за извършване на стопански риболов на калкан в Д. М. през 2014 г за кораб *, собственост на "К.з." ЕООД;

- на 29.12.2014 г съставил следните документи: Заявление за включване в усвояване на квотата калкан за 2015 г, заведено в ИАРА с вх. № 7000-1320/29.12.2014 г от името на З.С.Г., като представляващ и управляващ "К.з." ЕООД и Декларация от името на З.С.Г., като представляващ и управляващ "К.з." ЕООД, с която декларира, че при извършване на стопански улов на калкан с риболовен кораб * ще използва само дънни мрежи с минимален размер на окото 400 мм, на които документи придал вид, че представляват конкретно писмено изявление на З.С.Г. като представляващ и управляващ "К.з." ЕООД и на същата дата ги употребил пред М.И.П., главен специалист в административно обслужване ИАРА, за да докаже, че съществува право на З.С.Г., като представляващ и управляващ "К.з." ЕООД, да подаде Заявление и Декларация до ИАРА и въз основа на така подадените неистински документи кораб *, собственост на "К.з." ЕООД, да бъде включен в Приложение № 2 към Заповед на ИД на ИАРА за 2015 г, съдържащо списъка на одобрените риболовни кораби за улов на калкан.

Дадена е правна квалификация по чл. 309 ал.1 вр чл. 26 ал.1 НК.

 

В съдебно заседание прокурор Точев поддържа изцяло обвинението срещу подсъдимите. Счита, че обвинението от фактическа страна е несъмнено доказано, като не следва да се кредитират обясненията на подс. Я., които представляват защитна теза. Акцентира  на трайните приятелски отношения между подс. Я. и подс. Г., респективно между подс. Г. и св. Г.. Поради това и подс. Я. е взел решение да включи кораба на св. Г. в квотата за улов на калкан; позовава се на показанията на св. В. в този смисъл. Излага множество аргументи за близките връзки между двамата подсъдими, респективно между подс. Г. и св. Г.. Счита, че подс. Я. е съзнавал, че на кораба на св. Г. не е било монтирано проследващо устройство към момента на инкриминараната Заповед. Счита, че деянието му следва да се подведе под нормата на чл. 282 НК, като се аргументира по следния начин: първо излага подробно нормативната рамка на процедурите по предоставяне на парични помощи срещу скрабиране; сетне излага хронологията по закупуването от св. Г. на лодката * и кандидатстването му за предоставяне на квота за улов на калкан. Отново акцентира, че подс. Я. е включил в инкриминараната си Заповед и кораба на св. Г., като е знаел, че той не отговаря на изискванията – а именно не е било монтирано проследващото устройство, като допълва, че това е извършено с цел да се предостави на св. Г. инкриминараната облага, посочена по-горе при преразказа на обв.акт. Излага и последващата фактология по прехвърляне на фирмата на св. Г. на тъща му, по кандидатстване и получаване на обезщетение. Счита това деяние попадащо под приложното поле на чл.282 ар.2 пр.1 вр ал.1 НК, извършено с пряк умисъл и специална цел. Изрично посочва, че не твърди подс. Я. да е нарушил служебните са задължения, като е включил кораба на св. Г. в допълнителното разпределение на квотата, без същият да е участвал в първоначалното разпределение; посочва, че според него няма задължение в това допълнително разпределение да участват само онези кораби, които са участвали и в първоначалното разпределение. Аргументира се за наличие на квалифициращите обстоятелства – отговорно служебно положение и възможност да настъпят немаловажни последици. Посочва, че неправомерните контакти между двамата подсъдими и св. Г. са били съзнавани от рибарската общност, като така е можело да се формира становище, че само с такива контакти може да се усвояват евросредства. Акцентира, че корабът на св. Г. е бил специално подготвен, за да получи това обезщетение, като това е ставало с помощта на подс. Я..

Относно обвинението против подс. Г. посочва, че той собственоръчно е положил подписа си, под името на св. Г., в петте горепосочени документа, като така им е придал вид, че са писмено изявление на последния; както и че ги е използвал за доказване на съществуване на определени права, посочени по-горе при преразказа на обв.акт. Подробно излага фактическите аргументи относно двете деяние на подс. Г.. Счита, че деянията са извършени с пряк умисъл, както и при условията на продължавано престъпление.

Прокурор С. посочна, че обвинението е безспорно доказано. Посочва смекчаващите и оттегчаващите отговорността обстоятелства, като счита за законосъобразно налагане на наказание в размер над средния за подс. Я., както и наказанието по чл. 37 ал.1 т.6 НК, респективно към максималния размер за подс. Г..

Адв. В., защитник на подс. Г., посочва, че доверителят му е невинен; счита, че е налице „тежко непознаване” на чл. 282 НК. И по-конкретно твърденията на прокурора, дори да се приемат за напълни верни, се отнасят до деяние, което не попада под фактическия състав на чл.282 НК. Това е така, доколкото обвинението против него е за нарушение на Заповед от *.12.2013 г, която е индивидуален административен акт, докато чл. 282 НК изисква нарушение на нормативен акт. Позовава се на Постановление 2/81 г. Счита, че е следвало да се посочи нарушение на нормативен акт, посочен в ЗНА, който е бил обнародван в ДВ. Същевременно в повдигнатото обвинение се твърди, че е нарушена тази заповед – но не който и да е нормативен акт. Поради това счита за невъзможно да се квалифицира като нарушение на служебните задължения хипотезата, когато едно длъжностно лице не спази заповед на друго длъжностно лице, заемало преди това същата позиция. Отделно от това, в правомощията на подс. Я. е било да промени издадената от предшественика му заповед – доколкото това е част от правомощията му. Също така заповедта от 13.12.2013 г е с различно приложно поле от инкриминиратата заповед – доколкото първата се тонася до първоначалното разпределение на квотите, а в случая се касае за допълнително разпределение. Също такао предходният ИД на ИАРА е поставил изискването за наличие на монтирано устройство като предпоставка за включване в квотното разпределение, без за това да има съответно нормативно изискване. Изброява различни нормативни актове – национални и европейски – като акцентира, че в нито един от тях не се поставя такова изискване. Поради това и заповедта от 13.12.2013 г е индивидуален административен акт, който съдържа личната преценка на предходния ИД на ИАРА за организацията на предоставяне на квоти за улов на калкан, като тези предписания не са от нормативен характер и не препращат към такива. Инкриминарана заповед е от същия вид; подс. Я. не се позовава на предходната Запоред от 13.12.2013 г, което сочи, че той е отчел значението на други, допълнителни обстоятелства – необходимостта от пълното усвояване на квотата и уведомлението към рибарите за подаване на заявления за участие в допълнителното разпределение на квоти. В нея не се коментира въпросът за поставяне на проследващо устройство. Също така акцентира, че това проследяващо устройство е необходимо при реален улов на риба, като в случая прокуратурата твърди такова нарушение към един предходен момент – предостовяне на квота за такъв улов. За такъв улов е необходимо и Специално разрешетително, а то се издава при вече монтирано проследяващо устройство. В случая това устройство е монтирано малко след това, поради което и не може да се касае за каквото и да е нарушение на правилата на улова на калкан. Акцентира на значението на ситуацията, пред която е бил изправен подс. Я. при издаване на инкриминирания акт – а именно наличие на сериозно неизпълнение на квотата, поради което и с тази заповед на всеки един кораб е предоставено едно и също количество квотен улов. Счита за нормално инвестицията за монтиране на такова проследяващо устройство да се направи от св. Г. след като е разбрал, че му е предоставена квота. Не счита това за „страшно нарушение”.

Отново акцентира: „Я.Я....не е обвързан от никакъв нормативен акт да се съобразява с индивидуалните заповеди и административни актове на своя предшественик. Той е длъжен да работи така, че да осигури коректно усвояване на квотата калкан и в края на краищата това е станало”.

Относно твърдението, че св. Г. е бил включен в допълнителното разпределение без да е подал молба за това посочва, че той е бил подал такава молба, но тя не е била съхранена от администрацията на ИАРА; отделно от това няма каквото и да е доказателство подс. Я. да е бил съпричастен по какъвто и да е начин с включването на св. Г. в списъка на рибарите, подали молба за допълнителна квота. Също така счита за нормално подс. Г. да оказва помощ на рибарите, вкл и на св. Г.. Посочва показанията на св. Д.В., който сочи, че е обсъждал въпроса с подс. Я., като са приели, че няма нормативна забрана да се включи в последващото разпределение кораб, който не е участвал в първоначалната квота; това е станало не само за кораба на св. Г., но и за още един кораб. Така всички, подали молби, били одобрени. В този смисъл са и показанията на св. П.П., главен юрисконсулт. Задава въпроса – след като всички подчинени на подс. Я. са изготвили и резолирали заповедта, като никой не е посочил съмненията си, поради каква причина се твърди, че подс. Я. по неправомерен начин е включил в допълнителната квота кораба на св. Г. и дори е съзнавал тази неправомерност. Това се отнася и до включването на кораба * в допълнителната квота – доколкото едни и същи длъжностни лица са изготвили и резолирали като законосъобразна Заповедта за монтаж на проследяващо устройство и инкриминараната заповед за включване в допълнителната квота, издадена следващия ден.

Относно твърдението, че подс. Я. е осигурил облага на св. Г., изразяваща се в участие в процедура по скрапиране на кораби, посочва, че към момента на издаване на инкриминараната Заповед тази програма е била затворена; не е имало и пари за отварянето ѝ. Това отваряне е от март 2015 г – като това се дължи на отказа на св. Д. от скрапиране, който отказ е от 08.12.2014 г. Поради това счита, че издаването на инкриминараната заповед не е обвързано с участието на св. Г. в програмата за скрапиране.

Акцентира на специфичната организация на работа в ИАРА – а именно „отдолу нагоре” – поради което и подс. Я. не би могъл да окаже влияние върху своите служители; нитто един от тях не твърди за такова въздействие. Цитира имената на свидетелите, дали такива показания в този смисъл. Поради това е без значение познанството на подс. Я. с подс. Г.; няма доказателства, че по искане на св. З.Г. подс. Я. е предприел каквито и да е било действия – вкл за включване в допълнителната квота, както и за получаване на средства по програмата 1.1. Допълва, че включването в тази квота е само едно от множеството условия за получаване на тези средства. Поради това и липсва специалната цел по чл. 282 НК. Не са налице и предпоставките по Постановление 2/80 за възможност за настъпване на немаловажни последици, което е не е налице, тъй като инкриминараната заповед не е била обжалвана от никого.

Адв. Д., защитник на подс. Я., посочва, че инкриминарата Заповед не е в противоречие с предходната Заповед от 2013 г, доколкото не е даден срок за наличие на монтирано устройство – поради което няма пречка то да е монтирано и след предоставянето на квотата, но преди започване на реалния улов. Също така, дори и да има противоречие, това няма значение, доколкото и двете заповеди са издадени от един и същи субект – ИД на ИАРА, но по различно време и при различни условия. Поради това и първият не е обвързващ втория; налице е възможност ИД на ИАРА да прецени дали да не издаде акт при същите или при по-различни условия; налице е и различен предмет – доколкото първата заповед е за първоначално квотиране, а втората за допълнително. Също така при фактическия улов такова устройство вече е било монтирано. Също така не са се установили нерегламентирани отношения между подсъдимите повежду им и със св. Г., както и подс. Я. да е оказвал натиск върху служители на ИАРА.

От субективна страна посочва, че при издаване на инкриминираната заповед подс. Я. не е имал съзнанието, че проследяващото устройство не е било монтирано. Счита, че следва да се кредитират обясненията на подс. Я. като логични, последователни и непротиворечиви. Тази заповед, преди да бъде подписана от подс. Я., е била съгласувана с 6 служители на ИАРА, като техните подписи са мотивирали и подс. Я. да я подпише, като законосъобразна. Той не е имал информация и не е имало как да разбере за този евентуален недостатък. Счита за още по-абсурдно твърдението за специална цел. Моли да се постанови оправдателна присъда.

Адв. Н., защитник на подс. Г., посочва, че не е налице вторият елемент от двуактното деяние по чл. 309 НК, доколкото петте инкриминирани документа не са били използвани за доказване на съществуването на право на св. Г. да подаде заявления и декларации за издаване на Специално разрешително за улов на калкан. Тези документи не му създават правото да получи такова разрешително, респективно правото да участва в разпределението за квоти на калкан през 2015 г. Това е така, доколкото това право е възникнало с издаване на Заповедта № 1263/14, като към този момент той вече е имал правото да подава съпътстващите документи до ИАРА за издаване на специално разрешително за улов на калкан. Позовава се на чл.* ал.2 ЗА, съобразно която специалното разрешително се издава на кораб, който е включен в списъка на одобрени кораби за улов на квотирани видове риба. Следователно, с включването му в тази заповед, за него вече е възникнало правото и задължението да подаде документи в ИАРА, за да му бъдат издадени специалното разрешително, както и други документи. Т.е. правото, обект на обвинението, не възниква от инкриминираните документи, а по силата на заповедта на ИД на ИАРА. Посочва, че такава е била фактически установилия се метод на работа, че св. П. е попълвала документите на рибарите, като дори е получавала попълнени и подписани документи, респективно е знаела, че служители на ИАРА неправомерно са се подписвали под тези документи, вместо рибарите. Поради това моли за оправдателна присъда, като евентуално акцентира на смекчаващите отговорността обстоятелства, с оглед приложението на чл.9 ал.2 НК, доколкото подс. Г. е подписал документите на свой познат и не са възникнали никакви обществено опасни последици. Респективно моли за минимално наказание.

В своята реплика прокурор С. посочва, че аргументите на защитата не са основателни; че се цитират избирателно пасажи от съдебната практика; че не може да се твърди, че подс. Я. не е бил обвързан от заповедите на предшественика му; че не е имало подадено заявление от св. Г. за включването му в допълнителната квота за улов на калкан. Счита за недоказано и произволно твърдението, че поради неизпълнението на квотата за улов на калкан подс. Я. е издал инкриминараната заповед, в която е включил и два кораба без проследяващо устройство. Счита, че в действителност св. Г. не е осъществявал улов на калкан. Акцентира, че броени минути след откриване на процедурата по програма 1.1. св. Г. е подал своето заявление, което сочи, че е разполагал с вътрешна информация. Следователно цялата поредица от стъпки е била предприета с цел реализиране на неправомерна облага.

В своята реплика адв. В. посочва, че доводите му са превратно тълкувани; счита, че няма доказателства нито св. Г. да е имал такава вътрешна информация, нито неин източник да е бил подс. Я.; счита, че от гледна точка на приложимото право, нещата „стоят трагично от гл.т. на обвинението”.

В своята реплика адв. Н. посочва, че не са основателни твърденията за неправомерни лични отношения между подс. Я. и подс. Г., докато първият е бил ИД на ИАРА, не са верни.

Подс. Я. моли да бъде оправдан, като посочва, че не е извършил престъпление

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

Подсъдимият Я.Р.Я. с ЕГН ********** е българин, български гражданин, с висше образование, работещ, женен, неосъждан. През 2009 - 2013 г той работил в Изпълнителната дирекция по рибарство и аквакултури като Началник отдел "Рибарство и контрол - Ю. Б.", след това съкратен, а от 20.08.2014 г бил назначен като Изпълнителен директор (ИД) на Изпълнителната дирекция по рибарство и аквакултури (ИАРА).

Преди това е бил заместник кмет на гр. Н..

Подсъдимият П.Г.Г. с ЕГН ********** е българин, български гражданин, с висше образование, работещ, женен, неосъждан. Той упражнявал търговска дейност чрез Е.С.Ф., дейността на което било подпомогнато от Държавен фонд за земеделие, Дирекция "Рибарство и аквакултури".

Двамата подсъдими поддържали близки и приятелски отношения.

В различни периоди от време, вкл и при учредяването им, и двамата били в ръководството на Сдружение с нестопанска цел (СНЦ) "Морски звуци" и на Местна инициативна рибарска група (МИРГ) П.-Н., които сдружения участвали в усвояването на европейски средства, чрез посредничеството на ИАРА (основните от които са договор № 389/11.08.2014 г между ИАРА, СНЦ "Морски звуци“ и МИРГ П. - Н. относно "Мобилна система за мониторинг на повърхностите води на Д. М.", по мярка 4.1. "Развитие на рибарските области" по Оперативна програма Европейски фонд за рибарството 2007 - 2013 г и Договор № 59/30.03.2012 г между  ИАРА и "МИРГ П.-Н. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в максимален размер 6 258 462 лв относно "Местна стратегия за развитие 2011-2013 г по мярка 4.1. "Развитие на рибарските области, подмярка 4.1.А "Финансова подкрепа за прилагане на местните стратегии за развитие и покриване на текущи разходи на рибарските групи).

Подс. Я. бил освободен от Управителния съвет на МИРГ П.-Н. СНЦ "Морски звуци" при назначаването му като ИД на ИАРА.

 

Относно Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА).

Това ведомство, част от Министерство на земеделието и храните, регулира обществените отношения във връзка с стопанската дейност по експлоатиране на морските биологични ресурси. Неговото седалище към 2014 г било в гр. Б., като към този момент ръководството му се намирало в гр. С., бул. Х. Б. № *, където е бил изпълнителният му директор (ИД); същевременно част от администрацията се е намирала и в гр. Б., ул. А. Б.№ 1.

Правомощията на ИАРА се регулират от Устройствен правилник, приет с МПС № 95/18.05.2010 г, посл. изм. бр. 91/18.10.2013 г. Последващите изменения не са относими към предмета на делото.

 

Относно правомощията на Изпълнителния директор  (ИД) на ИАРА

ИАРА се ръководи и представлява от ИД, като цялата администрация на ИАРА има за предназначение да подпомага ИД при  изпълнение на правомощията му - чл. 2 ал.2 и чл.4 ал.1 от Устройствения правилник и чл.34 от Закона за администрацията. Правомощията на ИД са посочени в чл.5 от Устройствения правилник - като той представлява, ръководи, координира и контролира дейността на ИАРА при осъществяване на всичките ѝ функции; също така прилага държавната политика при изпълнение на Оперативните програми, като планира, разпределя финансовите ресурси. Специално в чл. 5 ал.1 т.7 от Устройствения правилник е посочено, че той одобрява или отхвърля с мотивирана заповед заявления за кандидатстване по проекти за усвояване на средства от Европейския фонд по рибарство и подписва договорите за предоставяте на безвъзмездна финансова помощ по Оперативната програма. Също така в чл. 5 ал.1 т.8 от Устройствения правилник е посочено, че той утвърждава документи, свързани с развитието на дейностите и организацията на работата на ИАРА, в рамките на своята компетентност.

Съобразно чл. 19 ал.9 вр ал.4 т.3 вр чл.36 от Закона за администрацията (ЗА) ИД на ИАРА е орган на изпълнителната власт, като имал право да издава административни актове.

Съобразно чл. 2 ал.2 т.1 ЗА дейността на адм.органи, вкл и на ИД на ИАРА, е обусловена от принципа за законност.

Съобразно чл. 2 ал.2 т.6 ЗА дейността на адм.органи, вкл и на ИД на ИАРА, е обусловена от принципа за предвидимост.

Съобразно чл. 2 ал.2 т.1 ЗА дейността на адм.органи, вкл и на ИД на ИАРА, е обусловена от принципа за обективност и безпристрастност.

 

Относно специалния режим за стопански улов на калкан

Уловът на калкан се подчинявал на специални правила, обосновани от обстоятелството, че на Република Б. била отпусната определена квота за улов на този вид риба - т.е. не бил разрешен улов над предварително определените количества.

В изпълнение на своите правомощия, ИАРА прилага общата европейска политика в областта на рибарството - чл. 2 ал.3 от Устройствения правилник, вкл и определянето и спазването на квотите за улов на защитени видове, като калкан.  Този вид риболов е бил подложен на специален контролен режим, като е обект на специфичен план за мониторинг и контрол върху улова. И по-специално, за да се извършва улов на калкан, е необходимо спазването на следните условия: подаване на заявление, с което се прави искане за определяне на квота, като се прилагат документи, удостоверяващи спазването на законовите изисквания за това; издаване на Заповед от ИД на ИАРА, с която - ако тези законови изисквания са налице, се определя специална квота за улов от този рибар (т.е. конкретно количество килограми риба, което е позволено да се улови, като конкретните екземпляри трябва да отговарят на изисквания за размери); като последствие от тази Заповед се издава и Специално разрешително за улов на калкан, издадено от ИАРА, след заплащане на такса; преди излизане в М.то за улов на калкан, рибарят трябва да уведоми за това по телефона съответните длъжностни лица от Център за наблюдение на риболовните кораби гр. В. (ЦНРК); непрекъснато проследяване на местоположението на риболовните кораби със специално проследяващо устройство, което задължително е трябвало да бъде оборудвано на плавателния съд; извършване на улова на специално разрешените за това места; предварително уведомяване на съответните длъжностни лица от ИАРА за мястото и часа на акостиране; разтоварване на улова на специално определени пристанища, под наблюдението на служители на ИАРА, които следвало да бъдат предварително уведомени за всяко едно разтоварване и които извършват задължителна инспекция на всяка една риба, като измерват дължината ѝ, вкл и общото количество уловена риба - т.е. контрол дали не е надвишена отпуснатата квота.

----

Със специфичния план за мониторинг и контрол на калкан в Д. М. през 2014 г, утвърден от ИД на ИАРА (към този момент св. М.С.) била утвърдена квота от 43,2 тона калкан, който следвало да се разпредели между рибари, които отговарят на определени критерии за допустимост.

Едно от условията за допустимост за определяне на квота за улов на калкан било наличието на монтирано и свързано с ЦНРК бордово оборудване за проследяване на кораба от системата за наблюдение на риболовните кораби на ИАРА.

Това изискване било официално въведено и със Заповед № *18/*.12.2013 г, издадена от ИД на ИАРА (към този момент св. М.С.), като били утвърдени определени критерии за допустимост за участие в усвояване на националната квота за улов на калкан през 2014 г. В раздел II, т.5 такова условие било: "Наличие на монтирано и свързано с ЦНРК бордово оборудване за проследяване на кораба от системата за наблюдение на риболовни кораби на ИАРА". В раздел II т.6 такова условие било и наличие на система за автоматично разпознаване, като за лодки с дължина над 18 метра това оборудване е следвало да бъде монтирано към датата на подаване на заявлението; а за лодки с дължина между 15 и 18 метра това оборудване е следвало да бъде монтирано до 15 юни 2014 г, като в противен случай те ще загубят правото си на по-нататъшно усвояване на квотата. Определени са критерии за определяне на индивидуалните квоти, които са следните - съобразно улова на калкан в периода 2008 - 2013 г (като по-продължителния и по-големия улов, при по-пълно изпълнение на квотите от предходни години, дават повече точки).

В раздел III било посочено, че за риболовните съдове, вписани в Регистъра на риболовните кораби след 01.01.2013 г се предвижда квота от 70% от минималната определена за съответния сегмент.

В раздел V било посочено, че част от националната квота за улов на калкан - а именно 10 тона - била предоставена за допълнително разпределение на браншовите организации в сектор Рибарство, като подробно били изложени условията за това. В т.9 от раздел V се посочвало, че ако браншовата организация определи индивидуална квота на лице, което не е било  първоначално одобрено от ИАРА (т.е. на лице, което не е получило индивидуална квота за 2014 г), за следващата година на тази браншова организация се предоставя намалено количество за разпределение. С допълнително Указание № Z-10298/*.07.2014 г за разпределение на допълнителна квота за улов на калкан на риболовни кораби, членуващи в браншови организации, издадена вече от подс. Я. като ИД на ИАРА, било посочено как точно да се осъществи това допълнително  разпределение. В раздел II т.2 било посочено, че като основание за вписване на тази допълнителна квота да бъде посочена т.V от Заповед № РД-*18/*.12.2013 г.

---

 

Относно условията за отпускане на финансова помощ срещу скрапиране на риболовния кораб

Тези условия се уреждат основно в Наредба № 21/24.09.2009 г на Министъра на земеделието и храните. Този нормативен акт е обнародван в ДВ бл.79/06.10.2009 г, посл.редакция бр.48/14. Негов предмет е уреждане на условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 1.1. "Безвъзмездна финансова помощ за постоянно прекратяване на риболовните дейности" по Приоритетна ос № 1 "Мерки за приспособяване на българския риболовен флот" от Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" на РБ, финансирана от Европейския фонда за рибарство за програмен период 2007- 2013 г - чл.1 от Наредбата. В чл.2 и чл.15 е посочено, че се подпомагат проекти, които ще допринесат за постигане на целта на мярката - а именно приспособяване на риболовното усилие на българския риболовен флот в съответствие с наличните и достъпни ресурси и съобразно капацитета на риболовния флот.

Кандидатстването се осъществява с отделен проект за всеки един риболовен кораб; финансирането се поделя между РБ (15%) и ЕС (85%), като е на база възрастта и тонажа на риболовния кораб. Разписани са определени условия, на които следва да отговаря кандидата за отпускане на този вид помощ - чл.12 и чл.18 от Наредбата, като сред тях са следните - кандидатът трябва да е ЕТ или търговско дружество; трябва да притежава валидно разрешително за стопански риболов и удостоверение за придобито право на усвояване на ресурс от риба, в предвидените от закона случаи (т.е. при квотно разпределение на ограничени рибни ресурси, например калкан); риболовните кораби да са на възраст над 10 години и са регистрирани са като действащи през последните две години, като всяка една от тях са упражнявали риболовна дейност поне 15 дни годишно; както и да отговарят на други специфични критерии.

Съобразно чл. 19 ал.2 от Наредбата, за да бъде изплатена премията на собственика на риболовния кораб, е необходимо да бъде сключен договор с лицензирана компания за покупко-продажба на кораба за скрап и покупко-продажба на отпадъците при скрапирането му

Съобразно чл. 21 от Наредбата, започването и приключване на приема на документи се определят със Заповеди на ИД на ИАРА, като заповедта за започване на приема на документи следва да бъде обявена поне 15 работни дни преди самия прием.

Чл.22-23 от Наредбата уреждат процедурата по разглеждане на документите, вкл и участието на Експертна комисия за осигуряване на прозрачност (ЕКОП).

В чл. 25 от Наредбата се посочва, че когато са подадени допустими проекти за суми, които надхвърлят 90% от определения бюджет по мярката, те се класират съобразно критериите за приоритизация и оценка на проектите при условия на ограничен бюджет, като онези, които имат еднакъв брой точки, се класират по реда на приемане на заявленията за кандидатстване.

Изрично е посочено в чл.13 т.2 от Наредбата, че не се предоставя финансова помощ на кандидати, които са представили на ИАРА неверни, неистински или подправени документи.

---

Съобразно чл.2 ал.3 от Устройствения правилник, ИАРА е Управляващият орган относно разпределението на средствата от Европейския фонд по рибарство на ЕС, чрез които финансови средства се прилага Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" на РБ 2007-2013 г.

През 2012 г Министъра на земеделието и горите утвърдил "План за приспособяване на риболовното усилие" - т.е. план за намаляване на улова на застрашени и защитени видове риба, вкл и калкан. Предвижда се намаляване на процента риболовни кораби, ангажирани с този вид улов, като за лодките с дължина 6-12 метра предвиденият процент намаление е 30%. Това намаление ще бъде реализирано чрез финансиране от Европейския фонд за рибарство, съобразно чл. 23 вр чл.21 б."а" от Регламент на Съвета 1198/2006, под формата на национална схема за изваждане от експлоатация на риболовни кораби. Именно ИАРА е националният орган,  натоварен с осъществяването на процеса по редуциране (срещу съответно обезщетение) на риболовните кораби.

Изваждането от експлоатация на риболовните кораби се осъществявало чрез нарязването им за скрап, респективно за използване за други дейности (например туризъм) или създаване на изкуствени рифове.

Съответно ИАРА приела "Национална схема за изваждане от експлоатация на кораби от българския риболовен флот", част от мярка 1.1. "Публична помощ за постоянно прекратяване на риболовните дейности", приоритетна ос № 1 "Мерки за приспособяване на българския риболовен флот" към Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" на РБ 2007-2013 г. Изрично се посочва увода, че финансово обезщетение срещу изваждане от експлоатация ще получават онези риболовни кораби, които - ако дължината им е между 6 и 18 метра, извършват улов на калкан. Т.е. уловът на калкан е задължително условие за риболовни кораби с тези размери.

Също така в т.4 се посочва, че безвъзмездната финансова помощ се предоставя на собственици на кораби, които са вписани в регистъра на риболовните кораби към ИАРА, които са били активно ангажирани в риболова през последните две години преди датата на кандидатстване, да имат разрешително за извършване на стопански риболов, като корабът да е извършвал риболов най-малко 15 дни годишно за всеки от двата периода по 12 месеца преди датата на кандидатстване. 

 

Относно дружеството "К.з." ЕООД

Св. З.Г. ***, близо до гр. Н.. Той се занимавал със строителство, заедно с баща си. Също така бил професионален шофьор, като искал да управлява камиони при международни дестинации. На 25.03.3010 г той придобил правоспособност да извършва стопански риболов. Също така се занимавал и със стопански риболов, като бил член на МИРГ П.-Н.; отделно от това бил известен на служителите на ИАРА Б. като лице, което извършва бракониерски риболов в язовирите около Б..

Св. З.Г. закупил в лично качество на 30.03.2011 г за сумата от 500 лв моторна лодка с дължина 6,5 метра, широчина 1,90 метра, произведена през 2007 г; при регистрирането ѝ тя получила обозначение № НС 1068. Той прехвърлил тази лодка на "К.з." ЕООД (към този момент собственост на тъща му) на 19.02.2015 г.

Той се познавал с подс. П.Г., управител на МИРГ П.-Н., в която и двамата членували, като двамата поддържали добри и приятелски отношения.

На *.04.2012 г св. З.Г. учредил и регистрирал свое дружество "К.з." ЕООД, с предмет на дейност "покупко-продажба на стоки" и множество други стопански дейности, сред които липсва рибарството. Капиталът е в размер на 20 лв, като самият св. Г. станал негов управител.

Това дружество не разпределяло печалба през 2012-2014 г. То стопанисвало павилион за риба в гр. Н., Почивна станция на ХТМУ, където работила на трудов договор М. Г..

Към началото на 2015 г св. З.Г. взел решение да започне работа в ИАРА, като за тази цел не трябвало да извършва търговска дейност, доколкото такава дейност била несъвместима с качеството на държавен служител. Предвид намерението му да получи безвъзмездна финансова помощ за скрапирането на лодката *, той не искал да прекрати дружеството "К.з.", което било собственик на лодката *, кандидат за скрапиране. Поради което на 28.01.2015 г св. З.Г. прехвърлил своя дружествен дял св. Б. Т. (родена 1956 г), негова тъща, която станала едноличен собственик на капитала и управител на "К.з." ЕООД. Последната получила свидетелство за правоспособност № 023721/26.02.2015 г, както и ново Разрешително за стопански риболов в Д. М. и Река Д., вече на свое име. Фактически тя не упражнявала такава риболовна дейност; поначало риболовна дейност с лодката * не се извършвала.

Фактически св. З.Г. продължил да контролира това дружество, доколкото бил упълномощен за това от тъща си с пълномощно от 04.03.2015 г, като основен предмет на упълномощаването било да подава и входира проекти и свързани с тях документи пред ИАРА.

---

На 01.06.2015 г св. З.Г. започнал работа в ИАРА като "специалист" в сектор "Рибарство и контрол" към ИАРА. Той бил приближен с подс. Я., като често изпълнявал и функцията на негов шофьор; също така изпълнявал и указанията му, например да занесе на различни длъжностни лица от конфискуваната риба калкан.

 

Относно риболовен кораб (лодка) *

Този риболовен кораб (или лодка) бил с тонаж 6,52 тона, с размери - дължина 11,20 м, широчина 2,70 м и височина на борда 1,20 м. Тя била произведена 1988 г в по-къс размер, като след това била преустроена, с повишаване на дължината ѝ.

Тази лодка била собственост на св. Г. З. А., който я закупил през 2005 г от трети лица.

Св. Г.А. на 07.01.2013 г я продал на "К.з." ЕООД, чрез управителя му св. З.Г. за сумата от 500 лв. В процеса на огледите на тази лодка св. З.Г. получил помощта на подс. П.Г., който му давал съвети.

На 09.01.2013 г св. Г. се снабдил с позволително за плаване - Свидетелство за регистрация  № 21-6861-13/09.01.2013 г от ДМА Б.. Плавателният съд получил индивидуален номер *, като св. Г. не го кръстил с определено име.

На 16.01.2013 г било издадено и Свидетелство за годност на лодката от Изпълнителна агенция "Морска администрация".

На 15.01.2013 г св. Г., като управител на "К.з." ЕООД, получил Удостоверение за регистрация на риболовен кораб № 264/15.01.2013 г относно обстоятелството, че лодката * отговаря на изискванията на закона и е регистрирана за улов на риба.

На 18.01.2013 г той получил и Разрешително за стопански риболов в Д. М. и река Д. № 02107888/18.01.2013 г с тази лодка.

Подс. Г. помогнал на св. З.Г. да транспортира лодката (т.е. той управлявал лодката) от пристанището на рибарското селище Ч. скеле гр. Б. в пристанището на "М. Д.", С.В., където тя ползвала кейово място в периода 20.01.2013 г - 20.07.2015 г.

На 15.02.2013г било издадено и съответно Удостоверение за право за извършване на стопански риболов в Д. М. и река Д. № 02107888-001/15.02.2013 г с лодката * за периода 15.02.2013 - 31.12.2013 г.

За следващата година било издадено ново Удостоверение за право за извършване на стопански риболов в Д. М. и река Д. № 02107888-002/08.01.2014 г за периода 08.01.2014 - 31.12.2014 г, както и такова с № 02107888-003/16.09.2014 г за периода 16.09.2014 - 31.12.2014 г.

На 15.12.2014 г било издадено Специално разрешително за извършване на стопански риболов на калкан в Д. М. през 2104 г с № 02107888-004К/15.12.2014, със срок на валидност до 31.12.2014 г.

На 27.01.2015 г било издадено ново Специално разрешително за извършване на стопански риболов на калкан в Д. М. през 2015 г № 02107888-005К/27.01.2015 г

Съобразно отразеното в риболовния дневник на *, в периода 25.03.2013 - 24.03.2014 г лодката била излизала на риболов 21 дни, а в периода 25.03.2014 - 24.03.2015 лодката излизала на риболов 100 дни.

 

Относно определянето на квотите за улов на калкан за 2014 г

Със Заповед № РД-109/04.02.2014 г на ИД на ИАРА (издадена от св. М.С.) били определени квотите за калкан за 2014 г, като било заделено определено количество - а именно 2 тона - с оглед компенсиране на вредите от незаконния улов. Бил определен срок за подаване на заявления за издаване на специално разрешително за улов на калкан за 2014 г до 28.02.2014 г. Изрично било посочено, че  ако не бъде спазен този срок, лицата губят правото за усвояване на определената им индивидуална квота. Било посочено, че заповедта трябва да се публикува в интернет страницата на ИАРА и на обществено достъпни места.

Заповедта била придружена със списък на лодките, получили квота за улов на калкан - като лодката * на "К.з." ЕООД не била сред тях.

Като приложение към тази Заповед била издадена и Методика за разпределение на индивидуалната квота за улов на калкан през 2014 г, като в нея се посочвало, че размерът на постоянната или минимална квота се определя от необходимите разноски за поддържане на тази стопанска дейност, като се вземе предвид средната цена на първо изкупуване на калкан пред последните две години и приблизителния разход за едно излизане в М.то; съобразно размерите на плавателните съдове се определя минимална квота, която следва да отговаря на редуцираните 70% в раздел III на Заповед № РД -*18/*.12.2013 г; или тази минимална квота, за нововписани рибари, относно лодки с дължина между 8 и 12 метра, е 66 кг калкан (респективно минимална квота за рибари, които не са нововписани, е 94 кг, доколкото 66 е 70% от 94). Отделно от това останалите кораби, които не са нововписани, получават и допълнителна квота, съобразно улова им в периода 2012-2013 г.

 

Относно намерението на св. З.Г. да получи финансова помощ срещу скрапиране

В неустановен момент, но със сигурност не по-късно от ноември 2014 г, св. З.Г. взел решение неговото дружество "К.з." ЕООД да кандидатства за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 1.1. "Безвъзмездна финансова помощ за постоянно прекратяване на риболовните дейности" по Приоритетна ос № 1 "Мерки за приспособяване на българския риболовен флот" от Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" на РБ. Той се осланял на помощта на подс. П.Г., който имал опит с кандидатстване по различни европейски програми, както и на подс. Я.Я., който като ИД на ИАРА следвало да вземе решение по уважаване или неуважаване на искането му.

Поради това св. З.Г., заедно с подс. Я.Я. и подс. П.Г., предприели съгласувано определени действия, които краен ефект да доведат до отпускане на финансовата помощ на "К.з." ЕООД за скрапиране на лодката *.

И по-конкретно, за да може "К.з." ЕООД да отговаря по-бързо на условието поне две години да се е занимавал със стопански улов на калкан, подс. Я. го включил в допълнителната квота за улов на калкан за 2014 г, в нарушение на служебните си задължения (което деяние е предмет на делото).

Също така подс. П.Г. го консултирал относно условията за скрапиране, помогнал му да се снабди с нужните документи, съхранявал ги, а след получаване на паричната сума я изтеглил от банковата сметка на "К.з." ЕООД. Отделно от това, неговият принос се заключавал също така, че той е подписал определени документи, свързани с получаване на специалните разрешителни за улов на калкан за 2014 и 2015 г, независимо че като техен автор бил посочен "К.з." ЕООД, в лицето на св. З.Г. (които деяния по неправомерно подписване на документи, от чуждо име, са предмет на делото).

 

Относно оборудване на риболовен кораб НС 1079 с проследяващо устройство

Едно от задължителните условия за получаване на финансова помощ срещу скрапиране е било участието в улова на калкан поне две години. А едно от задължителните условия за такъв улов е наличие на монтирано на риболовния кораб проследяващо устройство - а именно специално оборудване, което чрез сателитна връзка поддържа непрекъснат контакт с Главна дирекция "Рибарство и контрол", в случая с Регионален център "Център за наблюдение на риболовните кораби" (ЦНРК) гр. В., съобразно чл.15 ал.1 т.2 от Устройствения правилник на ИАРА, с оглед проследяване на маршрута на лодките, извършващи стопански улов на калкан.

Тези устройства се предоставяли и монтирали от "Скортел" ООД, което дружество имало фактически монопол върху тази дейност.

Съобразно утвърдената практика, за да се монтира такова проследяващо устройство, било необходимо издаване на специална заповед от ИД на ИАРА; също така копие от тази Заповед се изпращала и до ЦНРК В.. Въз основа на която съответният служител пристъпвал към монтиране на устройството, като след монтажа се пристъпвало към неговото изпробване - а именно установяване дали сигналът от това устройство постъпва в ЦНРК В..

----

Със заявление с вх. № 2600-*53/11.11.2014 г от св. З.Г. подал молба до ИД на ИАРА (подс. Я.) да му бъде разрешено да постави на лодката * бордово оборудване за сателитно наблюдение за РК и за включване към СНРК. Същият ден подс. Я. резолирал молбата "за изпълнение". На 21.11.2014 г св. М.П. подала Доклад с положително становище, съгласувано два дни преди това с други двама служители на ИАРА. 

На 27.11.2014 г подс. Я., като ИД на ИАРА, издал Заповед № 1253/27.11.2014 г за извършване на монтаж на оборудване за сателитно проследяване на риболовен кораб *, както и да се включи това оборудване към системата за наблюдение на риболовни кораби.

В неустановен момент след това св. З.Г. бил уведомен за тази Заповед.

На 04.12.2014 г св. З.Г., като управител на "К.з." ЕООД, сключил договор D-442/04.12.2014 г със "Скортел"ООД за монтиране на проследяващо устройство на лодката *; била определена цена от 850 лв. Самият монтаж се осъществил на 09.12.2014 г, като на тази дата устройството било пуснато в експлоатация..

На 05.12.2014 г св. Г. подал заявление до ИД на ИАРА, в което посочва, че е сключил договор за бордово оборудване за сателитно наблюдение и моли да бъде включен към СНРК на ИАРА.


Относно увеличение на квотата за улов на калкан в края на 2014 г

Доколкото към края на годината били установени само 400 кг незаконен улов, с Уведомление № Z-12076/13.11.2014 г подс. Я., в качеството си на ИД на ИАРА, уведомил капитаните и собствениците на риболовни кораби, че останалото количество от 1 600 кг ще бъде преразпределено на желаещите да усвоят допълнителни количества калкан.

Конкретният текст в това Уведомление е следният: "….стартира отпускане на допълнителни количества към вече определените индивидуални квоти"….."В тази връзка, уведомявам капитаните или собствениците на риболовни кораби, които имат определени индивидуални квоти за 2014 година и желаят да усвоят допълнителни количества…."

С това Уведомление е даден е срок до 14.11.2014 г (или един ден) на желаещите да усвоят допълнителна квота да направят такова искане.

По делото не е установено дали "К.з." ЕООД е подал заявление за включване в тази квота (Видно от писмо с изх. № 0305-1234(1)/26.01.20* г  в том 21 л. 26 на ИАРА, такова заявление не е налично в базата данни).

 

Относно инкриминираното деяние на подс. Я.Я.

Подс. Я. бил запознат с желанието на св. З.Г. да получи финансово обезщетение за скрапирането на неговата лодка *, като искал да го подпомогне в това му начинание, като създаде предпоставките за привидна, формална законосъобразност на такова финансиране. Подс. Я. съзнавал, че е налице определена степен на вероятност да има допълнително финансиране по Оперативната програма през следващата година.

Доколкото едно от законовите изисквания за предприемане на процедурата по скрапиране срещу финансово обезщетение е активното участие на съответния риболовен кораб в улова на калкан поне в две предходни години, той взел решение да включи дружеството "К.з." ЕООД и неговата лодка * в разпределението на допълнителната квота за улов на калкан за 2014 г. Подс. Я. ясно съзнавал, че за това са налице формални пречки - на първо място липсата на първоначално разпределена квота за улов на калкан и на второ място липсата на оборудване за сателитно проследяване. При все това, предвид властовите правомощия, които имал като ИД на ИАРА, той оказал влияние върху св. Д.В., така че в изготвения проект за Заповед за допълнително разпределение на квотите калкан да се включи лодката *.

На 28.11.2018 г в гр. С., в кабинета си в сградата на Министерство на земеделието, бул. Х. Б. № *, той подписал Заповед № 1263/28.11.2014 г на ИД на ИАРА, с която  било определено, че количеството от 2 472 кг (което е останала неусвоена квота от отписани риболовни кораби и горепосочените 1 600 кг, нереализиран незаконен улов) да бъде разпределено поравно между риболовните кораби, посочени в Приложение към тази Заповед.

В това Приложение, под № 22, се намирала и лодка * с квота от 103 кг.

Подсъдимият Я. съзнавал, че това включване на * е в противоречие с установните правила, вкл и с предходната Заповед № РД-109/04.02.2014 г, вкл и с текста на издаденото от самия него Уведомление № Z-12076/13.11.2014 г за допълнително разпределение на квотата, като така целял да набави облага на "К.з.", изразяваща се в създаване на определен факт (включване в квота за улов на калкан), необходим за разрешаване на последващото му скрапиране срещу получаване на финансово обезщетение.

На 15.12.2014 г било издадено Специално разрешително за извършване на стопански риболов на калкан в Д. М. през 2104 г с № 02107888-004К/15.12.2014, със срок на валидност до 31.12.2014 г или до изчерпване на индивидуалната квота; тази квота била 103 кг. На последната му страница имало  Таблица за отчитане на уловените количества, като в нея - впоследствие - ръкописно е било отбелязано, че на 19.12.2013 г били уловени 103, 63 кг.

 

Относно определяне на квотите за улов на калкан за 2015 г

Със Заповед № РД-1334/29.12.2014 г на ИД на ИАРА (подс. Я.) са определени условията за улов на калкан през 2015 г, като са определени условията за допустимост на лицата и корабите, които имат право да получат индивидуални квоти за улов на калкан и са определени критериите за оценка, както и правила за разпределение на индивидуалните квоти. Съдържанието на тази Заповед е сходно с предходната Заповед № РД-109/04.02.2014. Било посочено също така, че заявления за получаване на индивидуална квота може да се подават до 9 януари 2015 г.

Същият ден, 29.12.2014 г, подс. П.Г., от името на св. З.Г., подал заявление и декларация към нея за издаване на такова разрешение за улов на калкан.

Със Заповед № 57/22.01.2015 г на ИД на ИАРА (подс. Я.) е одобрена Методика за разпределение на индивидуалната квота за улов на калкан през 2015 г, както и Списък на риболовните кораби, с определена такава индивидуална квота. Лодката * била под № 43 с индивидуална квота от 73,80 кг.

На 27.01.2015 г било издадено в полза на "К.з." ЕООД ново Специално разрешително за извършване на стопански риболов на калкан в Д. М. през 2015 г № 02107888-005К/27.01.2015 г, със срок на валидност до 31.12.2015 г или до изчерпване на индивидуалната квота; тази квота била 73,8 кг. На последната му страница имало Таблица за отчитане на уловените количества, като в нея - впоследствие - ръкописно е било отбелязано, че на 15.02.2014 г били уловени 74, 20 кг.

 

Относно инкриминираното деяние на подс.П.Г.

През януари 2013 г подс. Г. помогнал на св. Г. да закупи и да транспортира лодката * до пристанището в "С.В."; след това, през декември 2014 г, го подпомогнал и при снабдяване с документи (Специални разрешителни за улов на калкан), нужни за осъществяване на стопанската дейност по улов на калкан с лодката *; след това той го подпомогнал при снабдяване с изискуемите документи и продаването им пред ИАРА с оглед последващото кандидатстване по Оперативна програма "Рибарство" за финансово плащане при скрапиране на лодката; накрая и получил и съхранявал паричните средства,  предоставени от тази програма (от името на св. Б. Т., собственик на „К.з.” ЕООД).

От тези деяния СпПр е инкриминирала единствено деянията му от декември 2014 г при подаване на заявления и придружаващи декларации за снабдяване със Специални разрешителни за улов на калкан (за допълнителната квота през 2014 г и за квотата за 2015 г).

Тези негови деяния, предмет на делото, се осъществила със знанието и одобрението на св. З.Г.. Те се изразявали в следното:

Така той на два пъти - на 09 и 29 декември 2014 г - неформално и от името на "К.з." ООД, подавал документи, нужни за издаване на Специално разрешително за стопански улов на калкан, респективно за 2014 г и 2015 г.

Така на 09.12.2014 г подс. П.Г. отишъл в офиса на ИАРА в гр. Б., ул. А. Б.№ 1, където работила св. М.П., служител на ИАРА. Посочил, че иска да подаде молба за издаване на разрешително за улов на калкан. Тя собственоръчно попълнила бланка на такова Заявление-декларация на името на св. З.Г., както и две декларации, нужни за издаване на разрешителното за улов на калкан. Тя сторила това поради трайно установената практика да подпомага заявителите, като попълва вместо тях празните места на бланките от съответните документи.

Респективно подс. П.Г. положил подписа си под тези документи - независимо че като техен автор бил посочен св. З.Г..

Така били съставени следните три документа:

1) Заявление-декларация за издаване на специално разрешително за стопански риболов на калкан в Д. М. през 2014 г, заведено в ИАРА с вх. № 7000-1239/09.12.2014 г.  Това Заявление било издадено на името на З.С.Г., в качеството му на управляващ и представляващ "К.з." ЕООД.

Касаело се за напечатана бланка, като имало празно място (точки) за името на заявителя, наименованието на фирмата, адреса, лицето, което осъществява дейността, индивидуализация на лодката и др. Ръкописният текст в тези празни места били попълнен от св. П.. Подписът за заявител е бил положен от подс. П.Г..

2) Декларация от името на З.С.Г., като представляващ и управляващ "К.з." ЕООД, с която декларира, че това дружество няма изискуеми задължения към ИАРА по влезли в сила наказателни постановления; че риболовен кораб * не е извършвал незаконен, недеклариран или нерегламентиран риболов и не е извършвал тежки нарушения по смисъла на Регламент ********* при осъществяване на улов на калкан; че притежава монтирано и свързано с ЦНРК бордово оборудване за проследяване на кораба от системата за наблюдение на риболовни кораби на ИАРА; че има сключен договор и платени такси към момента на кандидатстване за предоставеното му от ИАРА бордово оборудване за сателитно проследяване.

Касаело се отново за напечатана бланка, като имало празно място (точки) за името на заявителя, наименованието на фирмата и индивидуализация на лодката; останалите реквизити, вкл и съдържанието на декларираните обстоятелства били напечатани. Ръкописният текст в тези празни места били попълнен от св. П.. Подписът за заявител е бил положен от подс. П.Г..

3) Декларация от името на З.С.Г., като представляващ и управляващ "К.з." ЕООД, с която декларира, че при извършване на стопански улов на калкан с риболовен кораб * ще използва само GNS хр.мрежи с размер на окото 400 мм - дънни - и че притежава сертифицирана електронна везна на борда на този кораб.

Касаело се отново за напечатана бланка, като имало празно място (точки) за името на заявителя, качеството му, наименованието на фирмата, адреса, ЕИК, датата, както и за съдържанието на декларираното обстоятелство. Ръкописният текст в тези празни места били попълнен от св. П.. Подписът за заявител е бил положен от подс. П.Г..

Така подс. Г. положил своя подпис под тези три документа, независимо че като техен заявител бил посочен св. З.Г.. Той подал тези документи на св. П., която извършила административната им обработка.

Впоследствие на 15.12.2014 г бил издаден документът, предмет на това Заявление-декларация - а именно Специално разрешително за извършване на стопански риболов на калкан в Д. М. през 2014 г с № 02107888-004К/15.12.2014, със срок на валидност до 31.12.2014 г.. Този документ бил взет от подс. П.Г..

---

Към края на годината започнала нова процедура по подаване на молби за издаване на разрешителни за стопански улов на калкан, в резултат на Заповед № 1334/29.12.2014 г.

Отново подс. П.Г. подал тези документи, от името и в полза на св. З.Г., като представител на "К.з." ЕООД, като отново сам положил подписа си вместо него.

А именно на 29.12.2014 г подс. П.Г. отишъл в офиса на ИАРА в гр. Б., ул. А. Б.№ 1, където работила св. М.П., служител на ИАРА. Посочил, че иска да подаде молба за издаване на разрешително за улов на калкан за следващата година - 2015 г. Отново св. П. собственоръчно попълнила бланка на такова Заявление-декларация на името на св. З.Г., както и декларация, нужна за издаване на разрешителното за улов на калкан. Тя сторила това поради трайно установената практика да подпомага заявителите, като попълва вместо тях празните места на бланките от съответните документи.

Респективно подс. П.Г. положил подписа си под тези документи - независимо че като техен автор бил посочен св. З.Г..

Така били съставени следните три документа:

1) Заявление до Началник Сектор "Рибарство и контрол" на ИАРА с вх. № 7000-1320/29.12.2014 г.  Това Заявление било издадено на името на З.С.Г., в качеството му на управляващ и представляващ "К.з." ЕООД.

Касаело се за напечатана бланка, като имало празно място (точки) за името на заявителя, наименованието на фирмата, адреса, лицето, което осъществява дейността, индивидуализация на лодката и др. Ръкописният текст в тези празни места били попълнен от св. П.. Подписът за заявител е бил положен от подс. П.Г..

2) Декларация от името на "К.з." ЕООД, чрез управителя  св. З.С.Г., с която декларира, че при извършване на улов на калкан през 2015 г ще използва само дънни мрежи с размер на окото 400 мм.

Касаело се отново за напечатана бланка, като имало празно място (точки) за името на заявителя; съдържанието на декларираното обстоятелство било напечатано. Ръкописният текст в тези празни места били попълнен от св. П.. Подписът за заявител е бил положен от подс. П.Г..

Така подс. Г. положил своя подпис под тези два документа, независимо че като техен заявител бил посочен св. З.Г.. Той подал тези документи на св. П., която извършила административната им обработка.

Отделно от това той представил и Декларация от З.Г., като управител на "К.з." ЕООД, с дата 29.12.2014 г, в която посочва, че притежава сертифицирана ел.везна на борда на *. Този документ бил попълнен и подписан от св. З.Г..

Въз основа на това Заявление и тези две Декларации било издадено на 27.01.2015 г ново Специално разрешително за 2015 г за извършване на стопански риболов на калкан в Д. М. № 02107888-005К/27.01.2015 г.

 

Относно отпускането на допълнителни помощи за скрапиране през 2015 г

С докладна записка № Z-2280(1)/27.02.2015 на св. Гарин Н. подс. Я. бил уведомен за наличие на свободен бюджет по мерки 1.1. и 1.4, както и за възможността за стартиране на допълнителен прием по програмата по 1.1. за скрапиране на риболовни кораби.

Със Заповед № 138/04.03.2015 г, издадена от ИД на ИАРА (от подс. Я.) била открита отново програмата за прием на Заявления за кандидатстване по мярка 1.1. "Публична помощ за постоянно прекратяване на риболовните дейности" по Приоритетна ос 1 "Мерки за приспособяване на българския риболовен флот" от Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство"; срокът за подаване на заявления за кандидатстване е бил от 24.03.2015 г до 31.08.2015 г или до изчерпване на свободния финансов ресурс.

 

Относно получаване на финансова помощ от "К.з." ЕООД

Св. З.Г., като пълномощник на "К.з." ЕООД, подал Заявление за кандидатстване с вх. № ЕФР-22-224/24.03.3015 г (съдържащо 16 различни документа, общо 32 страници), като било първото дружество, подало такова заявление. Приемът на документи бил прекратен със Заповед № 219/16.04.2015 г поради изчерпване на финансовия ресурс. В този период от време такива заявления били подали 10 дружества.

Със Заповед № РД-384/19.06.2015 г ИД на ИАРА (подс. Я.) назначил Експертна комисия за осигуряване на прозрачност, която да вземе решение за одобрение или отхвърляне на проектите. Тя проучила представените документи, като с Протокол № 99/25.06.2015 г одобрила заявлението на "К.з." ЕООД, респективно одобрила размера на безвъзмездната финансова помощ от 59 972, 15 лв. Били одобрени само първите шест от подалите заявления - всички подали заявления през март 2015 г - доколкото наличният финансов ресурс вече бил изразходван.

ИД на ИАРА (подс. Я.) одобрил това решение на Експертната комисия.

   ----

Преди това, с договор от 16.02.2015 г за скрапиране и покупко-продажба на отпадъците от черни и цветни метали, произтичащи от скрапирането, сключен между "К.з." ЕООД и ЕТ "Шилсън - В.Н.", било уредено нарязването на лодката, в случай на получаване на финансирането по Оперативната програма.  

----

Със Заповед № 402/01.07.2015 г на ИД на ИАРА (подс. Я.) одобрил Заявлението за кандидатстване на "К.з." ЕООД.

С договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 516/01.07.2015 г, сключен между ИАРА, в лицето на подс. Я., ИД на ИАРА и св. А. Г., главен счетоводител и "К.з." ЕООД, в лицето на св. Б. Т., на основание чл. 24 ал.2 от Наредба № 21/24.09.2009 г за условията и рида за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, е постигната договореност, че ИАРА, чрез Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, ще предостави на "К.з." ЕООД сумата от 59 972, 15 лв, представляваща безвъзмездна финансова помощ срещу преустановяване на стопанската експлоатация на лодката * и скрапирането ѝ. 85% от тази сума била осигурена от Европейския фонд за рибарство, а 15% от  държавния бюджет на Република Б.. С анекс от 10.08.2015 г сумата била намалена на 59 830, 79 лв.

Тази сума била платена на 30.09.2015 г

 

---

 

Тази фактическа обстановка се установи въз основа на следните източници на доказателствени сведения:

 

ОБЯСНЕНИЯТА на подс. Я. – л.274 гръб от съдебното производство;

 

СВИДЕТЕЛИ

Св. З.Г. - л. 130 гръб от съдебното производство;

Св. Х.Р. - л. 135 от съдебното производство;

Св. М.П. - л. 136 от съдебното производство;

Св. Д.В. - л. 138 от съдебното производство;

Св. В.К. - л.181 гръб от съдебното производство, както и прочетените по реда на чл. 281 НПК показания в том 18, л. 166-167 от досъдебното производство;

Св. К.А. - л.185 гръб от съдебното производство, както и прочетените по реда на чл. 281 НПК показания в том 18, л. 137 и сл. от досъдебното производство;

Св. Н.Д. - л.189 от съдебното производство[1];

Св. И.Д. - л. 189 гръб от съдебното производство;

Св. А.С. - л.190 гръб от съдебното производство;

Св. Л.З. – л. 243 гръб и л.258 гръб от съдебното производство;

Св. П.П. – л. 245 от съдебното производство;

Св. Г.Н. – л. 247 от съдебното производство;

Св. Й.Р. – л. 248 гръб от съдебното производство;

Св. М.П. – л. 260 гръб от съдебното производство, както и прочетените по реда на чл. 281 НПК показания на л.114 том 136 от досъдебното производство;

Св. Т.А. – л. 264 гръб от съдебното производство.

 

Както и прочетените по реда на чл. 283 вр чл.371 т.1 НПК показания на св. Б.Т. (том 15 л. 60 и л. 75), св. Е.Ч. (том 18 л.60), св. В. К. (том 18 л. 67), св. С.Д. (том 18 л. 94), св. Д. Д. (том 18 л.111), св. Г.А. (том 18 л.129), св. А. Г. (том 18 л. 129), св. Р.К. (том 18, л. 147), св. Р.П. (т. 136 л.1), св. Д.К. (том 136 л. 29), св. И.Р. (том 136 том 33), св. Е. И. (том 136 том 43), св. Х.К. (том 136 л. 46), св. Е.С. (том 136, л. 49), св. Н.М. (том 136 л. 52,), св. Х.Р. (том 136 л. 71), св. Ц.П. (том 136 л. 78), св. М.С. (том 136 л.100), както и компютърните експертизи на в.л. А. (том 19, л. 137 и л.196).

 

ЕКСПЕРТИЗИ

Графологическа експертиза в том 19 л.6, приета в с.з. от 18.01.0219 г, л. 180 от съдебното производство, както и повторна графологическа експертиза на л. 219 от съдебното производство, приета в с.з. от 07.03.2019 г., л. 243 от съдебното производство

както и графологичната експертиза на в.л.Т. и И. (том 19 л. 91), прочетена по реда на чл. 283 НПК вр чл. 371 т.1 НПК.

 

ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

 

ДОКУМЕНТИ

 

Трудов договор№ 727/20.08.2014 г между МЗХ и Я.Я. - том 134 л. 145

 

Относно "К.з." ЕООД и лодката *

Договор за управление - том 20 л. 188;

Протокол от 28.01.2015 г за прехвърляне на дружествен дял - том 20 л. 191;

Договор за прехвърляне на дружествен дял от 28.01.2015 г - том 20 л. 197;

Учредителен акт от 28.01.2015 г - том 20 л. 200;

Справка от "М. Д. - С.В." - том 20 л. 268.

Свидетелство за регистрация на лодка * - том 20 л. 270, оригинал в том 27 л. 293.

Удостоверения за регистрация - том 20 л. 278; том 27 л. 281;

Справка за риболовната дейност на *, по риболовен дневник - том 10 л. 208.

Свидетелство № 023272/25.03.2010 г на ИАРА - том 12 л.48;

Констатитивен протокол от 26.01.2015 г за проверка на * - том 12 л. 102

Констатитивен протокол от 09.12.2014 г за проверка на * - том 12 л. 115

Договор за покупко-продажба на кораб от 07.01.2013 г - том 10 л. 43, том 12 л.135, том 27 л. 225.

Учредителен акт на "К.з." ЕООД - том 27 л.261;

Учредителен протоколна "К.з." ЕООД - том 27 л. 268;

Пълномощно - том 27 л. 284, оригинал том 10 л. 147;

Разрешителни за стопански риболов на "К.з." ЕООД - том 27 л. 285-288, 290, оригинали том 132, л. 1, л.8, л. 21, л.44.

Специално разрешително за извършване на стопански риболов на калкан в Д. М. през 2015 г № 02107888-005К/27.01.2015 г - том 27 л. 289;

Свидетелство за регистрация - том 27 л. 293.

Свидетелство № 023272/25.03.2010 на името на Георги Златев и Свидетелство № 023721/26.02.2015 г на името на Б. Т. за Правоспособност за извършване на стопански риболов - том 27 л. 191, 192;

Трудов договор № 003/08.07.2013 г - том 27 л. 197;

Учредителен акт на "К.з." ЕООД от *.04.2012 г - том 27 л. 261;

Свидетелства за регистрация на * - том 27 л. 293, оригинали

Разрешително за стопански риболов в Д. М. и река Д.- том 30 л. 32;

Удостоверение за стопански риболов в Д. М. и река Д.- том 30 л. 34;

Специално разрешително за извършване на стопански риболов на калкан в Д. М. през 2104 г и 2015 г - том 30 л. 156,157;

Документи за лодка НС 1068 - том 60, л. 148-160

Документи за лодка * - том 60 л. 169-*5 (Договор за покупка, заявление за вписване, Свидетелство за регистрация - оригинали)

Свидетелство за годност на * № 16790/16.01.2013 г, издадено от Изпълнителна агенция "Морска администрация" - том 132, л. 13

Протокол от инсп. Р. - том 32 л. 28.

 

Относно монтажа на проследяващо устройство

Заявление с вх. № 2600-*53/11.11.2014 г от св. З.Г. - том 12 л. 1* и л.118.

Доклад № Z-12324/21.11.2014 г - том 12 л. 119;

Заявление № 7000-1225/05.12.2014 г - том 12 л. 120;

Заповед № 1253/27.11.2014 г на ИД на ИАРА за монтаж на сателитно проследяване - том 12 л. 116

Договор от 04.12.2014 г - том 20 л.144 и том 12 л. 121;

Протокол за инсталация, пускане в експлоатация и обучение на капитана на риболовния кораб - том 20 л. 146;

Писмо от 01.04.2015 г за липса на необходимост от проследяващо устройство - том 10 л. 191.

 

Актове на ИАРА

Протокол № 99/25.06.2015 г с приложение - том 10 л. 268 и сл.;

Заповед № 57/22.01.2015 г на ИД на ИАРА - том 12 л. 78;

Поименно разписание на длъжностите - том 12 л. 145;

Писмо с изх. № Z-15885/29.12.2014 на ИАРА - том 21 л. 15

Писмо с изх. № 0305-1234(1)/26.01.20* г на ИАРА - том 21 л. 26

Уведомление за разпределение на допълнителна квота калкан № Z-12076/13.11.2013 г - том 21, л. 32;

Специфичен план за мониторинг и контрол на калкан в Д. М. през 2014 г;

Заповед № *18/*.12.2013 г - том 21, л. 319;

Указание за разпределяне на допълнителна квота за улов на калкан от браншови организации - том 21 л. 324;

Заповед № РД-1334/29.12.2014 г на ИД на ИАРА за условията за улов на калкан през 2015 г - том 21 л. 326.

Заповед № 109/04.02.2014 г - том 21, л. 331, оригинал том 93 л. 38;

Методика за разпределение на индивидуалната квота за калкан през 2014 г - том 21 л. 339;

Методика за разпределение на индивидуалната квота на калкан за 2015 г - том 21, л. 344;

Заповед № 1263/28.11.2014 г - том 21 л. 347, оригинал том 93 л. 36;

План за приспособяване на риболовното усилие - том 21 л.349;

Национална схема за изваждане от експлоатация на кораби от българския риболовен флот - том 21 л. 406]

Докладна записка № Z – 2280 (1)27.02.2015 г – л. 2* от съдебното производство;

Заповед от 05.06.2014г. на М.С. – л.273 от съдебното производство;

 

Документи по Оперативната програма

Докладни записки за отваряне и затваряне на прием на документи - том 22 л. 31 и л.32;

Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 516/01.07.2015 г - оригинал том 27 л. 207, оригинал в том 30 л. 107; Анекс в том 10, л. 112, оригинал том 27 л. 229;

Заявление за кандидатстване по мярка  1.1. с вх. № ЕФР-22-224/24.03.2015 г - том 10 л. 138; том 30 л.107

Договор за нарязване за скрап на риболовен кораб * от 16.02.2015 г - том 10 л. 52, том 27 л. 247, л. 256

Уведомително  писмо за извършени плащания - том 27 л. 292;

Заповед № 138/04.03.2015 г, Заповед № 219/16.04.2015 г, класиране на кандидатите - том 29 л.*-19,

Заповед № РД-384/19.06.2015 г - том 28 л. 1; оригинал том 93 л.1 (комисия за преценка проекти)

Протокол № 99/25.06.2015 г - том 28 л. 32;

Решение от 25.06.2015 г на ИД на ИАРА - том 29 л. 47;

Доклад от 19.06.2015 г - том 29 л. 48.

Анекс № 1/10.08.2015 г към договор № 516/01.07.2015 г - том 30 л.99;

Заявление за кандидатстване от "К.з." ЕООД - том 30 л. 107;

Доклад № Z-5953/19.06.2015 г за скрапиране - том 30 л. 245;

Заповед № 402/01.07.2015 г на ИД на ИАРА за одобряване на Заявлението за кандидатстване на "К.з." ЕООД - том 30 л. 275, оригинал том 27 л. 203;

Докладна записка № Z-2280(1)/27.05.2015 г - л. 2* от съдебното производство;

 

Документи относно обвинението по чл. 309 НК

Заявление № 7000-1320/29.12.2014 г - том 132, л. *

Декларация от 29.12.2014 г - том 132, л. 18;

Специално разрешително за извършване на стопански риболов на калкан в Д. М. през 2014 г - том 132, л. 21;

Заявление-декларация за издаване на Специално разрешително № 7000-1239/09.12.2014 - том 132, л. 22

Два броя декларации от 09.12.2014 г - том 132, л. 23,24;

Заявление с вх. № 7000-1225/05.12.2014 г - том 132 л. 33

 

Документи за МИРГ П. - Н. и за Сдружение с нестопанска цел "Морски звуци"

Актове на Агенция за обществени поръчки - том 62 л. 68, л.108,124,134;

Решения на ОС Б. за регистрация на СНЦ "Морски звуци" и последващи промени - том 63, л. 236, л. 253;

Протокол от Учредително събрание и от ОС от 30.08.2014 г- том 63 л. 238, л. 264;

Договор 389/11.08.2014 г и анекси - том 64 л.139, л.36, 70, 87, 135;

Протоколи от ОС и УС на СНЦ "Морски звуци" - том 67, л. 1-31;

Пълномощно от МИРГ П.-Б. за подс. П.Г. - том 67, л. 43;

Писмо с оглед финансиране на "Емона сии фарминг" ООД- том 67, л. 58;

Решения на ОС Б. за вписване на "МИРГ П.-Н. - том 68, л.8, 11,

УАС на  "МИРГ П.-Н. - том 68, л.7.

Заявление за признаване на  "МИРГ П.-Н. - том 68, л.15,

Заповед за признаване на  "МИРГ П.-Н. - том 68, л.59

Договор № 59/30.03.2012 г между  ИАРА и "МИРГ П.-Н. - том 68, л. 96, 86, 92,

Удостоверение № 1/13.09.2011 г на  "МИРГ П.-Н. - том 68, л.244

Протокол от ОС на СНЦ "Морски звуци" - том 86 л. 201;

Устав на СНЦ "Морски звуци" - том 86 л. 203;

Заявление от З.Г. за членство в "МИРГ П.-Н. - том 92 л. 22

 

Обсъждане на доказателствата

По делото не е налице противоречие между доказателствата за почти всички относими фактически обстоятелства.

Несъмнено е установено длъжностното качество на подс. Я., неговите правомощия, както и конкретните индивидуални особености на процедурите по предоставяне на квоти за улов на калкан, издаване на специални разрешителни за такъв улов и осъществяването му само при наличие на всички предпоставки за това, вкл и монтирано проследяващо устройство; респективно несъмнено се установени условията за получаване на парично обезщетение по мярка 1.1. "Публична помощ за постоянно прекратяване на риболовните дейности" от приоритетна ос 1. "Мерки за приспособяване на български риболовен флот" от Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" (2007-2013 г); респективно несъмнено се установени придобиването на лодката * от „К.з.“, предприетите действия от това дружество по снабдяване с разрешителни за улов на калкан и получаване на обезщетения по горепосочената програма, както и развитието на двете административни производства (за улов на калкан и за обезщетение при скрапиране).

По всички тези обстоятелства не е налице нито противоречие между доказателствата, нито разнопосочни становища на страните.

Макар и несъмнено да е установено съдържанието на инкриминираната Заповед № РД 1263/28.11.2014 г, както и съдържанието на предходни административни актове, са налице противоречия в становищата на страните относно това дали подс. Я. е съзнавал, че тази Заповед противоречи на предходната Заповед № РД  *18/*.12.2013 г (това противоречие е чисто фактическо положение; по-долу, в правното обсъждане, съдът обсъжда и правното му значение). Пряко доказателство в тази насока са обясненията на подс. Я., в които посочва, че не е знаел за такова противоречие – доколкото никой не го бил уведомилп да има каквато и да е нередност; също такова пряко доказателство е и съдържанието на останалите документи, от които се достига до извод, че той е съзнавал това обстоятелство.

Съдът приема, че обясненията на подсъдимия са едновременно основен източник на доказателствени сведения и защитно средство; двете им проявления не се изключват едно с друго, а се проявяват едновременно и са неделими; поради което не е достатъчно да се заяви, че тези обяснения са защитно средство и на това основание да не се кредитират; респективно да се заяви, че са доказателствено средство и след това да се кредитират. Напротив – необходимо е да се прецени информацията в тях в светлината на останалите доказателства и така да се установи дали и до каква степен тя е достоверна.

В конкретния случай съдът приема, че подс. Я. е знаел към 28.11.2014 г, когато е издал своята Заповед № РД 1263/28.11.2014 г (инкриминираното деяние), че към този момент все още на лодката * не е било монтирано проследяващо устройство; той е съзнавал също така, че това е в противоречие с установените правила, вкл с предходната Заповед № РД  *18/*.12.2013 г.

Относно знанието му към 28.11.2014 г, че проследяващото устройство не е било монтирано. Това знание е налице, доколкото едва предходния ден (27.11.2014) той е издал акт за монтирането на това устройство; също така предвид натрупания от него опит е знаел, че не е възможно то да бъде монтирано в същия или следващия ден; монтирането е станало едва на 09.12.2014 г; отделно от това, за да бъдат изпълнени изискванията на Заповед № РД  *18/*.12.2013 г, е било нужно и включване към СНРК на ИАРА, което се удостоверява по документален път – и което е станало значително по-късно. От тази гл.т. не може да се възприемат обясненията му, че не е знаел това обстоятелство, защото никой от подчинените му не го е уведомил.

Относно знанието му за противоречието на издадената от него Заповед № РД 1263/28.11.2014 г с установените правила с предходната Заповед № РД  *18/*.12.2013 г (относно недопустимост  за определяне на квота за кораб, който не е бил с монтирано устройство за проследяване). Подс. Я. посочи, че при встъпването си като ИД на ИАРА се е запознал с предходните Заповеди; но посочва, че не е знаел за противоречието на неговата Заповед с предходната Заповед № РД  *18/*.12.2013 г, доколкото никой не го е уведомил за това; поради това не е прегледал подробно преписката; посочва, че ежедневно е подписвал десетки или дори стотици документи. Съдът приема, че подс. Я. е знаел, че за включване в квотата за допълнителен улов е необходимо монтирано и включено проследяващо устройство; това изискване е едно от основните, за да се позволи улов на квотирана риба; то е многократно обсъждано в предходните заповеди. То е от такова значение, че не само издаване на Специалното разрешително е невъзможно без такова устройство (както акцентира защитата), но дори и първата стъпка – определянето на квота за улов – не е възможна без него; в този смисъл е изричният текст на раздел II т.5 от Заповед № *18/*.12.2013 г. След като подс. Я. е знаел, че такова устройство не е монтирано – доколкото е дал разрешение за монтажа му едва в предходния ден – то е несъмнено, че е съзнавал недопустимостта да се определя квота за същата лодка. Доколкото Заповед № *18/*.12.2013 г е основополагаща за определне на квотите, то е невъзможно да се приеме, че той не е бил запознат с нея.

Поради което е несъмнено, че подс. Я. е съзнавал към 28.11.2014 г, че корабът * не е отговарял на изискванията на раздел II т.5 от Заповед № РД  *18/*.12.2013 г.

 

 За да достигне до този извод, съдът спря вниманието си и на друг аспект на незаконосъобразност на Заповед № РД 1263/28.11.2014 г – а именно включване на кораба * в допълнителното разпределение, без той да е участвал в първоначалното. Въпреки обратните твърдения на защитата, съдът приема, че това е незаконосъобразно – доколкото е в противоречие с установените от ИАРА механизми за определяне на квотите. Така с процесната Заповед № РД  *18/*.12.2013 г е посочено, че тези квоти се определят съобразно предходния улов; за нововписани рибари се определя 70% от минималната квота. От значение е указанието в т. 9 раздел V, където се санкционира предоставянето на квота от браншовите организации на рибари, които преди това не са получили квота от ИАРА. Следователно всяка една допълнителна квота е в зависимост от първоначално предоставяне на квота. При това положение е в противоречие с трайно установената практика (горепосочения механизъм за разпределение на квотите се възприема последователно през 2013-2015 г, като само този период е предмет на делото) да се предостави на нов рибар същото количество, както на утвърдените рибари, които имат първоначално квота. Отделно от това в самия текст на Уведомление № Z-12076/13.11.2014 г подс. Я., в качеството си на ИД на ИАРА ясно  е посочил, че в разпределението на допълнителна квота ще участват само онези, които вече имат определени квоти; самото наименование „допълнителна квота” предполага наличието на предходна, основна квота; така в това Уведомление се казва: „….стартира отпускане на допълнителни количества към вече определените индивидуални квоти"….."В тази връзка, уведомявам капитаните или собствениците на риболовни кораби, които имат определени индивидуални квоти за 2014 година и желаят да усвоят допълнителни количества….". Поради което, в настоящия случай, е несъмнено, че подс. Я. е съзнавал, че в подписаната от него заповед е предоставил на лодка * определена квота за улов на калкан, в противоречие с трайно установената практика такава квота, доколкото е допълнителна, да се предоставя само на лодки, получили първоначална квота.

Твърдяната от защитата нужда за спешно усвояване на квотата не води до извод за включването на нови рибари – а точно обратното, възпрепятства такова включване. След като е налице необходимост от действителен улов, в последните няколко дни от годината, то този улов би следвало да се довери на утвърдени рибари, които действително може да го осъществят. А ако все пак подс. Я. е бил взел такова решение, то е щяло да намери израз в актовете му; обратното – в цитираното Уведомление ясно е посочено, че новите квоти са „допълнителни” и се предоставят само на рибари, които имат вече определени квоти за тази година.

Следва да се посочат и показанията на св. Д.В., който сочи, че е защитавал мнението, че в Заповедта за допълнителна квота за 2014 г не следва да се включват нови кораби, но при разговор с началника му – подс. Я. – последният го е убедил да включи кораба * (л. 138 гръб, л.139  от съдебното производство); показанията на св. К., който сочи, че поначало не е имало практика да се включват в допълнителната квота кораби, които не са участвали в първоначалната, както и за притесненията на св. П. да издаде Специалното разрешително на * за допълнителен улов на калкан (л. 182 гръб долу, л. 183 по средата и долу, от съдебното производство, както и прочетените по реда на чл. 281 НПК показания на л. 166-167 том 18 от досъдебното производство), показанията на св. С. отново за притесненията на св. П. (л. 190 гръб от съдебното производство), както и показанията на св. П. (л.260 гръб и сл от съдебното производство, както и прочетените по реда на чл. 281 НПК показания на л. 114 т. 136 от досъдебното производство). От тях допълнително се потвърждава изводът, че подс. Я. ясно е съзнавал неправомерността на включването на кораба * в списъка за допълнително разпределение на квотите калкан, когато е издавал инкриминираната Заповед.

На последно място по делото са налице достатъчно доказателства за близките отношения между подс. Я., подс. Г. и св. Г.; като подс. Г. е свързващо звено между тях. Несъмнени са близките отношения между подс. Я. и подс. Г., в рамките на МИРГ П.-Н. и СНЦ „Морски звуци”; нереалистично е да се твърди, че те са били преустановени след назначаването на подс. Я. като ИД на ИАРА; напротив – налице са множество свидетелски показания за продължаването им (множество са показанията в този смисъл; следва да се акцентира на св. А., която говори за подс. Г. като „човека на Я.Я.). Също така е несъмнено, че подс. Г. е оказал решаваща помощ на св. Г. при получаване на паричното обезщетение по програма 1.1. – от закупуването на лодката, през всички административни процедури, като дори той фактически накрая е получил парите; в този смисъл са налице достатъчно документални доказателства. Поради което съдът приема, че са били налице и определени по-близки отножшения между подс. Я. и св. Г., като се отчита служебната им йерархия; поради това кредитира показанията на свидетелите, посочващи, че св. Г. е изпълнявал определени поръчки на подс. Я. (транспортирал го е със служебната си кола, предоставял е част от конфискуваната риба на посочени от него лица и др). От тази гл.т. се явявя и несъмнен изводът, че подс. Я. не само е съзнавал обстоятелството, че лодката * не отговаря на формалните изисквания за включване в списъка на допълнителното разпределение на квотите за 2014 г, но и че това включване е една от първите крачки за бъдещото кандидатстване по програма 1.1.

 

Подс. Я. посочва, че е подписвал ежедневно множество актове, като е обръщал внимание само на тези, при които подчинените му са изразявали съмнения за законосъобразността им. И по-конкретно твърди, че не е обърнал внимание на текста на инкриминираната Заповед.

Съдът се съгласява, че при определени обстоятелства е възможно едно длъжностно лице да подпише документ, без да го прочете; колкото и да е укоримо подобно поведение, то автоматично изключва умисъла за каквото и да е противоправно деяние, свързано с този текст – доколкото деецът не е съзнавал съдържанието му. Настоящият случай не е такъв. Видно от горепосочените обстоятелства, може да се направи единствено възможниягт извод, че подс. Я. е предприел целенасочени действия за включване в квотата за допълнително разпределение кораба на св. Г., със съзнанието, че това е в противоречие с установените правила, вкл и с изискванията на раздел II т.5 от Заповед № РД  *18/*.12.2013 г.

 

Не са основателни доводите на защитата, че подс. Я. не е имало как да знае за новото откриване на тази програма, което е станало значителен период от време по-късно. Несъмнено документите, установяващи наличния финансов ресурс, са от началото на 2015 г (л.2* от съдебното производство), но фактите, довели до този ресурс, са възникнали значително по-рано. Подс. Я. е имал достатъчно професионален опит, за да предвиди към края на 2014 г бъдещото възобновяване на програма 1.1., поради наличие на свободен финансов ресурс, респективно да предприеме инкриминираните действия, даващи възможност на св. З.Г. само за няколко месеца (ноември 2014 г – февруари 2015 г) да отговаря на всички условия, за да получи обезщетение за скрапиране на лодката му, вкл и да участва в улова на калкан две последователни години.

 

Защитата оспорва достоверността на показанията на св.П., в онази им част, в която посочва, че е получила предупреждение М. В.; основава се на представената от нея Заповед от 05.06.2014г. на М.С. за прекратяване на служебното правоотношение с лицето М. И. В.. Видно от съдържанието й, към края на 2014 г М. В. не е работила в ИАРА, поради което не е могла да даде предупреждения към св. П. през декември 2014 г срещу издаването на Специално разрешително. Съдът отчита значението на това възражение; то, обаче, не изключва възможността М. В. и след съкращаването ѝ да е запозната с инкриминираните събития и да се е опитала да осуети действията на подс. Я., чрез такова въздействие върху св. П.. При всяко положение цялостната достоверност на показанията на св. П. не може да бъде отхвърлена само поради факта, че посочва за определено лице, че е било служител на ИАРА, като в този период това лице вече е било уволнено. Достоверността на показанията ѝ, поне относно издаването на Специалното разрешително, е подкрепена от множество други писмени и устни доказателства.

 

Защитата се позовава на принципа за взимане на решение „отдолу нагоре“ – т.е. решенията се взимат от по-нисшестоящите, като подс. Я. само подписва заповедите; поради това и подс. Я. не би могъл да окаже въздействие върху когото и да е било. Съдът не може да се съгласи с тази теза. Принципът „отдолу нагоре“ се отнася до подготовка на документацията и анализ на информацията; самите решения се взимат от длъжностното лице, издаващо заповедите. В този смисъл е и чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на ИАРА, съобразно който администрацията на ИАРА подпомага ИД при осъществяване на правомощията му, като предоставя техническите условия за това.

Също така личната ангажираност на подс. Я. за включване на кораба * в допълнително разпределение на квотата за калкан е установена от множество източници на доказателствени сведения. Не се твърди по делото той е да е оказвал натиск; такъв и не е необходим, доколкото инкриминираното деяние е издаване на определен административен акт – но не и натиск върху хората, подготвили документацията за издаването му.

 

 

От правна страна, относно подс. Я.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че подсъдимият Я. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.282 ал.2 пр.2 вр ал.1 НК.

А именно подс. Я., на 28.11.2014 г, в гр. С., ул. Х. Б. № *, в сградата на МЗ, ИАРА, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно обществено положение, е нарушил служебните си задължения, с цел да набави за другиго облага, като от това може да настъпят немаловажни вредни последици.

На първо място подс. Я. е бил длъжностно лице, по смисъла на чл. 93 ал.1 б.“а“ НК – доколкото е заемал служба в държавно учреждение – а именно е бил изпълнителен директор на ИАРА. На второ място той е заемал  и отговорно обществено положение, предвид значителните и съществените правомощия, които е имал, изрично посочени  по-горе.

На трето място подс. Я. е нарушил служебните си задължения. Конкретното му деяние, в което се изразява това нарушение, е издаване на Заповед № РД 1263/28.11.2014 г, в онази нейна част, в която е включил в разпределението на допълнителната квота за улов на калкан за 2014 г и риболовен кораб *, собственост на "К.з." ЕООД. Това негово действие представлява нарушение на служебните му задължения, доколкото е в противоречие с нормативната рамка, който той е следвало да спазва – а именно в противоречие със Заповед № РД *18/*.12.2013 г, раздел II, т.5 от нея. И по-конкретно, при изпълнение на своите служебни задължения, подс. Я. като ИД на ИАРА, е бил задължен да спазва изискването за законност, предвидимост, обективност и безпристрастност на издадените от него административни актове – чл. 19 ал.9 вр ал.4 т.3 вр чл.2 ал.1 т.1, т.6 и т.7 от Закона за администрацията. Поради което и предходно издадената Заповед № РД *18/*.12.2013 г го е обвързвала. Тази Заповед е била задължителна не само за всички частни субекти, желаещи да получат разрешителен акт за стопански улов на калкан, но и за адм.орган, компетентен да издаде такова разрешение. Това е пряко следствие от принципа за законност, за предвидимост и за обективност и безпристрастност, прокламирани в чл.2 ЗА.

В случая е налице нарушение на служебните задължения на подс. Я., доколкото той, при издаването на Заповед № РД 1263/28.11.2014 г драстично се е отклонил от изискванията на вече издадената и в сила Заповед № РД *18/*.12.2013 г. А именно в т.5 на раздел II на Заповед № РД *18/*.12.2013 г изрично е било посочено, че определянето на квота и издаване на разрешение за стопански улов на калкан е поставено в зависимост от вече монтирано и свързано със ЦНРК проследяващо устройство; при все това подс. Я. със Заповед № РД 1263/28.11.2014 г е определил квота и на „К.з.“ ЕООД за стопански улов на калкан, въпреки че му е било известно, че към този момент лодката на това дружество – а именно риболовен кораб * - не е разполагало с такова монтирано устройство, още по-малко свързано с ЦНРК.

Поради това не са били налице законовите предпоставки подс. Я. да включва в Заповед № РД 1263/28.11.2014 г и корабът на „К.з.“ ЕООД. Доколкото все пак го е направил, подс. Я. е допуснал нарушение по служба. По-долу съдът изрично обсъди въпроса дали това нарушение не е такова по чл.9 ал.2 НК.

На четвърто място действието на подс. Я. е било предприето от него с цел да набави за другиго облага. Подс. Я. е съзнавал и целял трето лице – а именно „К.з.“ ЕООД – да придобие определена облага от извършеното от  него нарушение. Той е съзнавал и целял да бъдат създадени правните предпоставки това трето лице – „К.з.“ ЕООД да отговаря на определени формални юридически изисквания, за да кандидатства и получи обезщетение за скрапиране. Тази облага има три измерения, които са свързани помежду си и водят до получаване на това обезщетение за скрапиране. Първото измерение на тази облага е осигуряване на формалното спазване на условията по чл. * ал.12 т.2 ЗРА - а именно риболовният кораб *, собственост на „К.з.“ ЕООД да бъде включен в списъка на одобрените риболовни кораби за улов на квотирани видове риба за 2014 г, одобрен със заповед на ИД на ИАРА.  Това е задължително условия за издаване на специално разрешително за улов на квотирания вид риба – в случая калкан. Второто измерение на тази облага е спазване на специфичните критерии по Националната схема за изваждане от експлоатация на кораби от българския Д.морски флот. Спазването на тези критерии е необходимо условие за получаването на това обезщетение. И по-конкретно е необходимо спазването на сложен фактически състав, като едно от изискванията е корабът, кандидатстващ за скрапиране, да притежава поне две последователни години такова специално разрешително. Така благодарение на правонарушението, допуснато от подс. Я., при издаване на Заповед № РД 1263/28.11.2014 г, с която е включил в квотата за 2014 г и лодката * на „К.з.“ ЕООД, подс. Я. съзнателно и целенасочено е създал определена облага за това дружество – а именно е създал обективни предпоставки още следващата година – 2015 г – „К.з.“ ЕООД да кандидатства за получаване на парично обезщетение по мярка 1.1. "Публична помощ за постоянно прекратяване на риболовните дейности" от приоритетна ос 1 "Мерки за приспособяване на български риболовен флот" от Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" (2007-2013 г), доколкото е създадена привидност, че лодката на това дружество формално отговаря на условията по Национална схема за изваждане от експлоатация на кораби от българския Д.морски риболовен флот. Следва да се посочи, че благодарение на инкриминираното нарушение на служелните му задълржения, подс. Я. е осигурил възможност на „К.з.” ЕООД само за два месеца (декември 2014-януари 2015 г) да отговори на изискванията да е извършва улов на калкан две последоватени години. Третото измерение на тази облага е създаване на предпоставки „К.з.“ ЕООД да получи финансово обезщетение, като резултат от сключване на договор за скрпиране на риболовния кораб *, което обезщетение е под формата на безвъзмездна финансова помощ, отпускана от ЕС и РБ, в съотношение 85%-15%.

На пето място от това правонарушение може да настъпят немаловажни вредни последици. Те се изразяват в уронване на авторитета на ИАРА в очите на лицата, занимаващи се със стопански риболов, както и на лицата, които по друг начин са ангажирани в определени административни взаимоотношения с ИАРА. Те се изразяват и в намаляване или изчезване и на доверието на гражданите към ИАРА и техните служители, доколкото подобен вид правонарушения имат потенциала да формират и утвърдят убеждението, че европейските помощи, отпускани за скрапиране на риболовни кораби, не се разпределят по законен, обективен и прозрачен начин, а се насочват към приближени към ръководството на ИАРА лица, въз основа на очевидни и драстични правонарушения.

Доколкото СпПр е избрала да подведе фактическата обстановка по делото под нормата на чл. 282 ал.1 НК – а именно възможност за настъпване на немаловажни вредни последици, но не и под нормата на чл. 282 ал.2  НК – а именно реално настъпили значителни  вредни последици, то не следва да се излагат аргументи относно последващите стадии от административната процедура по кандидатстване и получаване на обезшетение за скрапиране, както и дали получената по неправомерен начин парична сума е значителна по размерите си вредна последица.

На шесто място, от субективна страна, деянието е извършено със специална цел – а именно с цел набавяне на „К.з.“ ЕООД горепосочената облага. То е извършено при условията на пряк умисъл, доколкото подс.Я. е съзнавал всички обективни елементи на своето деяние, вкл и своето длъжностно качество на лице, заемащо отговорно служебно положение, както и правонарушението, което допуска, като включва „К.з.“ ООД в Заповед  № РД 1263/28.11.2014 г, както и облагата, който по неправомерен начин предоставя на това дружество. Той е съзнавал и обществената опасност на деянието и на последиците му, като е искал и целял настъпването на тези последици.

Поради което и следва правният извод, че деянието на подс. Я. следва да се подведе под нормата на чл.282 ал.2 пр.2 вр ал.1 НК.

 

Относно аргументите на защитата

Защитата посочва, че обвинението е несъставомерно, доколкото визира нарушение н индивидуален административен акт, като законът и практиката изискват нарушението на служебните задължения да се отнася до нормативен акт; позовава се на Постановление 2/80 г.

На първо място следва да се посочи, че процесната Заповед № РД *18/*.12.2013 г не е индивидуален административен акт. Съобразно дефиницията в чл.21 ал.1 АПК такъв акт е онзи, който непосредствено засяга правната сфера на частен субект, като чрез него се създават права или задължения, респективно засягат определени правно защитени интереси. В случая тази Заповед урежда условията, при които следва да се издават индивидуалните административни актове, предоставящи права – а именно чрез определяне на квота за улов на калкан се предоставя правото за такъв  улов (и след спазване на множество други изисквания). Поради което тя е нормативен административен акт по чл. 75 АПК – а именно чрез тази Заповед се регулира по общ и абстрактен начин, за неопределено време в бъдещето, реда за предоставяне на квоти за улов на калкан. И по-конкретно тази Заповед е подзаконов акт, доколкото е издадена в изпълнение на Закон – чл.5 ал.1 вр ал.3 ЗРА вр чл.4 ал.1 чл.5 ал.1 т.8 УП на ИАРА вр чл. 6 ал.1 т.8 ЗРА. Тя съдържа административни правни норми, доколкото регулира административна материя – а именно държавното регулиране на определена стопанска област – улов на калкан. Тя се отнася до неопределен и неограничен брой адресати – а именно до всички лица, занимаващи се или желаещи да се занимават със стопански улов на калкан. Тя има и многократно правно действие – а именно за всеки един случай, когато възниква необходимост от разпределение по квоти на предварително разрешените (от ЕК) количества калкан за улов. Заповедта е издадена в приложение на правомощия, предоставени от закон – а именно чл.5 ал.1 вр чл.6 ал.1 т.8 ЗРА вр чл.5 ал.1 т.1, т.3 от Устройствения правилник (УП) на ИАРА, посочва се правно основание за издаването – чл.5 ал.1 т.8 от УП на ИАРА. Тази Заповед е издадена от изрично овластен от закон орган – чл.5 ал.1 и ал.3 ЗРА вр чл.4 ал.1 УП на ИАРА, по определен формален ред.

В чл. 5 ал.1 т.8 УП на ИАРА е предоставено правомощие на ИД на ИАРА да издава  „индивидуални административни актове, свързани с развитието на дейностите и организацията на работата на агенцията“. Т.е. Министерския съвет, при издаване на УП на ИАРА, е квалифицирал като индивидуален административен акт онези актове на ИД на ИАРА, които са организационни по своя характер – а именно посочват начина, по който следва да се осъществяват определени дейности. А това по своето естество са нормативни административни актове, по смисъла на чл.75 АПК.

Т.е., макар да е несъмнена е волята на законодателя да предостави това правомощие на ИД на ИАРА, в своя подзаконов нормативен акт МС го е квалифицирал като „индивидуален административен акт“. В действителност се касае за нормативен административен акт, доколкото, в конкретния случай, процесната Заповед № РД *18/*.12.2013 г регулира условията за определяне на квоти. Тази регулация е направена по общ и абстрактен начин, за неопределено време в бъдещето и спрямо неопределен брой заинтересовани лица – подалите молби за предоставяне на квоти.

Несъмнено не е спазено изискването по чл.78 ал.2 АПК за обнародване; но това не премахва качеството на процесната Заповед като нормативен административен акт; липсата на обнародване възпрепятства заинтересованите лица да се уведомят за този акт, респективно да го оспорят или обжалват; но в случая е несъмнено, че подс. Я. е знаел за издаването му – поради което и не може да твърди, че поради незнанието за съществуването му не е обвързан от нея.

 

На второ място няма никакво значение как ще бъде наречена Заповед № РД *18/*.12.2013 г – като индивидуален, общ или нормативен административен акт; от значение е само дали нарушението ѝ може да попадне под приложното поле на чл. 282 НК. Т.е. повдига се въпросът (и това е основен акцент на защитата) дали неспазването на тази заповед може да бъде квалифицирано като „наруши..служебните си задължения“ по чл.282 ал.1 НК.

Съобразно диспозитива на Постановление 2/80 г „Длъжностното лице нарушава служебните си задължения, когато извършва дейност, несъобразена с установените изисквания за заеманата длъжност.“ След това, в мотивите, се посочва:

„В съдебната практика не се изясняват и не се разграничават точно формите на изпълнителното деяние на състава по  чл. 282 НК - нарушаване или неизпълнение на служебните задължения…. Във всички случаи съдилищата следва да установят в какво се състои нарушението или неизпълнението на служебните задължения, превишаването на властта или на правата, както и съответния нормативен акт (правилник, наредба, постановление, разпореждане и т. н. ) или акт на обществена организация, в които те са посочени.

Длъжностното лице нарушава служебните си задължения, когато в пределите на своята компетентност, в кръга на възложените задачи и функции извършва дейност, която не е съобразена с установените изисквания на заеманата длъжност. Касае се до действие в нарушение на службата.

Длъжностното лице не изпълнява служебните си задължения, когато не предприема действия, свързани с изискванията на службата и установени в нормативен акт или акт на обществена организация (правилник, наредба, постановление, разпореждане и т. н.). Касае се до неизпълнени служебни задължения, т. е. за бездействие по служба.“

Независимо че при тълкуване на изпълнителната форма на деянието „нарушение на служебните задължения“ ВС посочва само, че инкриминираното дейност следва да „не е съобразена с установените изисквания на заеманата длъжност“, то е несъмнено, че тези „установени изисквания“ по своето естество се отнасят до изброяването по-горе на „нормативни актове“. Т.е. за да е съставомерно нарушението на „установените изисквания“ е необходимо тези изисквания да бъдат посочени „….в съответния нормативен акт (правилник, наредба, постановление, разпореждане и т. н.)….“.

Следователно, както многократно акцентира защитата, нарушението по служба следва да бъде нарушение на определен задължителен юридически акт. Тази задължителност е определена от ВС през 1980 г като „нормативен акт“. Дадени са примери – правилник, наредба, постановление, разпореждане и др. В действителност ВС е имал предвид задължителен юридически акт – доколкото, поне съобразно съвременната терминология, разпореждането не е нормативен акт. Също така е безспорно, че нарушението на конкретно дадени индивидуални указания от по-висшестоящо длъжностно лице също така може да се подведат под нормата на чл.282 НК.

От тази гл.т. е от значение само дали служебните задължения, които са били нарушени, са предмет на задължителен за дееца юридически акт.  В случая това е така, доколкото процесната Заповед № РД *18/*.12.2013 г, вкл раздел II, т.5 от нея, са обвързвали и подс. Я.. Този въпрос е коментиран по-долу

 

На трето място защитата посочва, че подс.Я. не е бил задължен да се съобрази с предходната  Заповед на предходния ИД на ИАРА, като е можел свободно да преуреди тези условия. Съдът е съгласен, че подс.Я., като ИД на ИАРА, е имал правомощието да отмени или измени условията, посочени в Заповед № РД *18/*.12.2013 г, вкл раздел II, т.5 от нея, вкл и да отмени или измени изискването за наличие на монтирано проследяващо устройство към момента на определяне на квотите. Но от значение е обстоятелството, че той не го е сторил. Вместо което е нарушил това изискване.

Има разлика между промяна на предварително определените и задължителни условия за разпределение на квотите и последващо действие съобразно тези промени, от една страна и прякото нарушение на съществуващите условия, от друга страна. Обстоятелството, че деецът, нарушил тези условия, е имал и правомощието да ги измени, не води до извод, че той е упражнил тези си правомощия и поради това деянието му не е правонарушение.

И по-конкретно – ако подс. Я. бе официално издал нова Заповред, с която да измени процесната Заповед № РД *18/*.12.2013 г, като от раздел II, т.5 бе отпаднало изискването за монтирано проследяващо устройство (или то е изменено в смисъл, че към датата на определяне на квотите е подадена молба за монтирането му), то в този случай последващата Заповед № РД 1263/28.11.2014 г щеше да бъде законосъобразна (поне в този аспект, поне на пръв поглед). Но подс. Я. не е променил общата нормативна рамка за определяне на квоти. Напротив – той е предпочел инцидентно да я наруши, само с оглед създаване на определено неправомерно предимство на св. З.Г., само с оглед неговото кандидатстване за получаване  на парично обезщетение за скрапиране по програма 1.1. Следователно неизползваните правомощия да се промени общата нормативна рамка не е довод, че нарушението на тези правила не е противоправно. Обратното – до изменението или отмяната ѝ, Заповед № РД *18/*.12.2013 г е обвързваща и самия подс. Я.. Поради което и последващата Заповед № РД 1263/28.11.2014 г се явява противоправна, в нарушение на неговите задължения да я спазва. А правна основа за това задължение са общите изисквания за законност, предвидимост, обективност и безпристрастност на издадените от него административни актове – чл. 19 ал.9 вр ал.4 т.3 вр чл.2 ал.1 т.1, т.6 и т.7 от Закона за администрацията. Поради което и предходно издадената Заповед № РД *18/*.12.2013 г го е обвързвала.

 

Защитата посочва, че Заповед № РД *18/*.12.2013 г, раздел II, т.5 поставя като изискване наличие на монтирано проследвящо устройство без за това да има нормативно задължение в национални и европейски актове. Поради това тази Заповед е резултат от лична преценка, а не от законово задължение. Съдът не може да се съгласи с този довод. ИД на ИАРА е имал правомощието да уреди тези вид обществени отношения; установената уредба е била задължителна не само за подчинените му, но и за него самия. Този въпрос е коментиран по-горе.

 

Защитата посочва, че Заповед № РД *18/*.12.2013 г, раздел II, т.5, се отнася само до първоначално разпределение на квотата, поради които е неотносима към процесната Заповед  № РД 1263/28.11.2014 г, която е за допълнително разпределение. Това възражение не е основателно – доколкото наличието на такова проследяващо устройство е общо задължение за извършването на улов на квотиран вид риба; без значение е дали квотата ще бъде предоставена в началото на годината (първоначално разпределение) или в края (допълнително разпределение). Целта е да се осигури контрол върху този улов и тя не би могла да бъде постигната, ако се разреши улов без такова проследвящо устройство на рибари, които са получили допълнителна квота. Напротив – липсата на поставяне на условия във Уведомлението и процесната Заповед сочи, че тези актове са насочени каво към рибари, които вече отговарят на всички предварителни условия, към момента на получаване на първоначалната квота; в този смисъл е и изричният текст на Уведомлението.

 

Защитата посочва, че неспазването от страна на подс. Я. на предходната Заповед на ИД на ИАРА не е правонарушение, доколкото той също така е бил ИД на ИАРА и при издаване на Заповед  № РД 1263/28.11.2014 г е отчел други обстоятелства – а именно необходимост от пълно усвояване на квотата; поради това в нея не се коментира въпросът за наличие на проследяващо устройство. Акцентира, че като нов ИД на ИАРА, подс. Я. не е бил обвързан от предходните заповеди, като е имал оперативна самостоятелност да се отклонява от тях, за да постигне поставените на ИАРА резултати. Съдът по-горе посочи, че подс. Я. е предприел разпределението на неусвоената квота само спрямо онези рибари, които вече са получили първоначална квота; вкл на лодката * (и още една) е изключение; то не е било мотивирано с желание за реално усвояване на квотата.

Но все пак следва да се отговори на тезата, че подс. Я., като ИД на ИАРА, е можел да отмени или измени всеки един акт на предходния ИД на ИАРА. Това положение несъмнено е така. Но също така е несъмнено, че докато не отмени или измени предходния административен акт, подс. Я. е обвързан от него.

А в случая не е налице воля у подс. Я. да измени или отмени Заповед № РД *18/*.12.2013 г, в частта ѝ относно раздел II, т.5, поставящо като изискване наличие на монтирано проследяващо устройство, за да се включи в разпределението определен рибарски кораб. Напротив – волята на подс. Я. е била да се запази това общо и абстрактно изискване, относимо към всички рибари; същевременно той е искал това изискване да не се прилага само относно св. Г. и неговата лодка * (извън предмета на делото е другата лодка, в сходно положение). А е несъмнено, че подс. Я. не е формирал воля да промени нормативната рамка, при която се преразпределят квотите – ако е имал такова намерение, той е щял изрично да го направи, чрез съответното изменение на Заповед № РД *18/*.12.2013 г или отмяната ѝ и замяната ѝ с нова. Обратното – той е искал единствено спрямо лодката * това изискване да не се отнася, като целта му е била да създаде възникването на една от необходимите формални предпоставки за кандидатстване и получаване на обезщетение по програма 1.1.

 

Защитата твърдри, че липсва специалната цел по чл. 282 НК. Съдът не е съгласен – по несъмнен начин се установи намерението на подс. Я. да създаде неправомерно предимство на св. Г., така че за период от  два месеца той да отговаря на изискването поне две години да се е занимавал със стопански улов на калкан. Това намерение е обективирано в издаване на процесната Заповед  № РД 1263/28.11.2014 г. Очевидна и несъмнена е пряката им връзка и взаимна обусловеност.

 

Защитата посочва, че не са налице и предпоставките по Постановление 2/80 за възможност за настъпване на немаловажни последици, което е не е налице, тъй като инкриминараната заповед не е била обжалвана от никого. В действителност такива немаловажни вредни последици обективно са настъпили, което е коментирано по-горе, като наличието или липсата на съответно обжалване няма отношение. Тази Заповед е произвела действието си и е създала предпоставките за тези вредни последици.

 

Относно оправдателния диспозитив

СпПр е повдигнала обвинение, че подс. Я. е набавил облага за „К.з.“ ЕООД, изразяваща се в създаване на предпоставки да получи определена парична сума като обезщетение, под формата на безвъзмездна финансова помощ, като тази сума е 59 830, 79 лв,от които 50 856, * лв от бюджета на ЕС и 8 974, 62 лв от бюджета на РБ. Съдът приема за несъмнено установено, че действително със своето деяние подс. Я. при нарушение на своите служебни задължения е предоставил определена неправомерна облага, като едно от нейните измерения, вкл и крайна цел, е получаване на парична сума от „К.з.“ ЕООД. При все това, като се отчита, че инкриминираното му деяние от от 28.11.2014 г, като издадената от него Заповед № 1263/28.11.2014 г е създала предпоставките за възникване на някои от елементите, въз основа на които в един по-късен момент е започнала и процедурата по предоставяне на тази финансова помощ, съдът приема, че към инкриминирания момент – а именно край на ноември 2014 г – подс. Я. не е имал съзнание за точния размер на това обезщетение. Той е знаел, че благодарение на действията си създава една значителна вероятност да се плати по неправомерен начин такова обезщетение, под формата на финансова безвъзмездна помощ, както и че тази сума е с източник бюджетите на ЕС и РБ, в определено съотношение (85% и 15%). Но не е знаел точният ѝ размер; той е било пределен в един значително по-късен момент, като след това дори е бил коригиран. Поради което бе оправдан по обвинението, че умисълът му обхваща този точен размер на паричната сума.

 

Относно приложението на чл.9 ал.2 НК

Следва да се постави въпроса дали извършеното правонарушение от страна на подс. Я. при издаване на  № РД 1263/28.11.2014 г не следва да се квалифицира по чл.9 ал.2 НК. Основания за това са следните – а именно това правонарушение се заключава само в липса на монтирано и свързано със ЦНРБ проследяващо устройство, като към момента на издаване на тази Заповед административното производство по монтиране  на такова проследяващо устройство вече било започнало, като то е приключило само няколко дни по-късно. Или обществената опасност  на деянието е явно незначителна, като се отчете, че това проследвящо устройство има ролята да се гарантира законосъобразен улов на калкан, като в периода от издаване на Заповед № РД 1263/28.11.2014 г и реалното монтиране и свързване на проследяващото устройство св. З.Г. не е осъществявал улов на калкан. Още повече са налице и подозрения, че поначало лодката му не е била годна за такъв улов и такъв поначало никога не е бил реално осъществяван; които подозрения са засилени от обстоятелството, че св. Г. вече е имал по-нова рибарска лодка НС 1068, пригодена да бъде обслужвана от един човек, като процесната * е била много стара, в много лошо състояние, предназначена за екипаж по-голям от един човек.

Тези доводи не може да бъдат споделени. Нормата на чл. 9 ал.2 НК се прилага за престъплението, предмет на делото, а не за определени негови елементи, които са част от фактическия му състав, дори и те сами по себе си да са вид правонарушение.

По своето естество чл. 282 НК включва във фактическия със състав правонарушение. То може да бъде административно, служебно или друго, като единственото изискване да е осъществено при изпълнение на длъжностните служебни задължения на дееца. Това правонарушение, ако само по себе си е обект на отделна санкционна процедура (административна, дисциплинарна или друга, вкл и наказателна, но не и по чл.282 НК), би могло да се подведе под нормата на чл. 9 ал.2 НК, ако са налице предпоставките за това. Това е така, доколкото в това друго производство именно това неспазване и нарушение на служебните задължения ще бъде предмет на делото.

Но в случая предмет на делото не е това нарушение на служебните задължения, взето само по себе си. Напротив – то е само част  от предмета на делото. Поради което и за преценката за прилагане на чл. 9 ал.2 НК следва се обсъди обществената опасност не само на един елемент от фактическия състав на деянието, а всички те, взети заедно, в тяхната съвкупност и в зависимост от отражението върху накърнените обществени отношения.

В конкретния случай следва да се отчете, че благодарение на правонарушението, допуснато с издаване на Заповед № РД 1263/28.11.2014 г, подс. Я. е създал предпоставки „К.з.“ ЕООД да кандидатства и да получи финансова помощ в значителен размер, която не му се е следвала. Поради което и не може да се приеме, че случаят е явно малозначително и не разкрива обществена опасност или тя е явно незначителна.

Обратното – ако процесното деяние             (предоставяне квота на лодка, чието проследяващо устройство е в процес на монтиране, като този монтаж е осъществен преди да предприеме реален риболов) не бе свързано с процесната противозаконна цел по чл. 282 НК, то несъмнено деянието би попаднало в хипотезата на чл. 9 ал.2 НК. Само в този случай доводите на защитата биха били основателни.

 

Относно допълването на диспозитива спрямо подс. Я.

В диспозитива на обв.акт е посочено, че нарушението на служебните задължения на подс.Я. се изразява в нарушение на пункт II, т.5 от Заповед РД *18/*.12.2013 г на ИД на ИАРА. Същевременно в обст.част (л.2 обв.акт, л. 7 съдебното производство) се посочва, че административните актове, които ИД на ИАРА има правомощието да издаде съобразно чл.19 ЗА, следва да отговарят на определени принципи по чл.2 – законност, предвидимост, обективност и безпристрастност (и други посочени).

Съобразно становището на настоящия състав, за да се очертае по-ясно нарушението, извършено от подс. Я., е необходимо не само да се посочи административният акт, издаден от  предходния ИД на ИАРА, който той е нарушил (а именно Заповед РД *18/*.12.2013 г), но също така и защо при издаване от подс. Я. на индивидуален административен акт, в нарушение на тази предходна Заповед, той извършва правонарушение. Поради което и съдът посочи в диспозитива на присъдата привръзката към чл. 19 ал.9 вр  ал.4 т.3 вр чл.2 ал.1 т.1, т.6 и т.7 ЗА, които задължават индивидуланите адм.актове на ИД да отговарят на изискванията за законност, предвидимост, обективност и безпристрастност. Именно тези норми предпоставят задължението за съобразяване с предходно издадените общи адм.актове.

За това добавяне в диспозитива на присъдата на текстове от чл. 19 и чл.2 ЗА не е налице формална пречка, доколкото тази информация е включена в обст.част на обв.акт, като диспозитивът на обв.акт следва да посочва в пълнота само наказателната правната квалификация, докато в случая нормата на ЗА се отнася до фактическите обстоятелства – а именно защо определено действие е прието като „нарушение по служба“. Същевременно съдът, при формулиране на диспозитива си по чл. 305 ал.4 вр чл.301 НПК може да включи в него и определени фактически обстоятелства, за да е по-ясна волята му. Съобразно чл. 246 ал.3 НПК и чл. 305 ал.4 вр чл. 301 НПК не е налице изискване за идентичност в съдържанието на диспозитива на обв.акт и диспозитива на присъдата – още повече, че съобразно чл. 246 ал.3 НПК, поначало в диспозитива на присъдата не следва да фигурират фактически обстоятелства (а в случая нарушената правна норма е именно фактическо обстоятелство).

Поради което не е налице разширяване на предмета на обвинението, като в диспозитива на присъдата се посочва определен елемент от фактическа страна, който преди това е бил посочен в обст.част, но не и в диспозитива на обв.акт.

Изборът на съда да включи в диспозитива и нормите на ЗА е продиктуван от многобройните аргументи на защитата, че нарушението само на Заповед РД *18/*.12.2013 г е несъставомерно. В действителност прокурорът се позовава и на нарушение на чл.19 ЗА в обст.част на обв.акт, но не посочва препратка към тези текстове в диспозитива. За да даде по-ясен отговор на доводите на защитата, съдът посочи тези текстове на ЗА и в диспозитива, а не само в обст.част.

При всяко положение не може да се приеме, че съдът за първи път е посочил нарушените правни норми. Налице е само допълнително акцентиране на вече посочени от прокурора правни норми.

Отделно от това, в случая не се касае за наказателно-правна квалификация. Касае се за правни обстоятелства от обстоятелствената част. А за този вид правни квалификации не е налице пречка съдът да установи като нарушени други правни норми – ТР 2/16.

Чл.282 НК е бланкетна, като препраща към други нормативни актове. По това тя е сходна с чл.343 НК. Поради което и изводите на ВКС в ТР 2/16 са принципно относими и в настоящия случай – а именно съдът би имал правомощието същите факти на  нарушение на служебните задължения да ги подведе под друга правна норма, описваща тези служебни задължения. По конкретното дело това не е необходимо, доколкото единствената намеса на съда е уточняване и акцентиране на правна квалификация, вече посочена от прокурора.

 

От правна страна, относно подс. П.Г.

Спрямо подс. Г. е повдигнато обвинение за извършване на две отделни деяния, първото относно три, а второто относно два документа, по чл. 309 ал.1 НК, обединени в едно продължавано престъпление. Съдът възприема напълно тази правна клалификация.

Подс. Г. ***А. Б.№ *, в сградата на ИАРА, с две отделни деяния е съставил пет неистински частни документа. Доколкото и петте съставяния са еднотипни, ще бъдат разгледани заедно.

Първото деяние е от 09.12.2014 г, когато съставил три документа:

- Заявление-декларация за издаване на специално разрешително за стопански риболов на калкан в Д. М. през 2014 г, заведено в ИАРА с вх. № 7000-1239/09.12.2014 г, от името на З.С.Г., в качеството му на управляващ и представляващ "К.з." ЕООД;

- Декларация от името на З.С.Г., като представляващ и управляващ "К.з." ЕООД, с която декларира, че това дружество няма изискуеми задължения към ИАРА по влезли в сила наказателни постановления; че риболовен кораб * не е извършвал незаконен, недеклариран или нерегламентиран риболов и не е извършвал тежки нарушения по смисъла на Регламент ********* при осъществяване на улов на калкан; че притежава монтирано и свързано с ЦНРК бордово оборудване за проследяване на кораба от системата за наблюдение на риболовни кораби на ИАРА; че има сключен договор и платени такси към момента на кандидатстване за предоставеното му от ИАРА бордово оборудване за сателитно проследяване;

- Декларация от името на З.С.Г., като представляващ и управляващ "К.з." ЕООД, с която декларира, че при извършване на стопански улов на калкан с риболовен кораб * ще използва само GNS хр.мрежи с размер на окото 400 мм - дънни - и че притежава сертифицирана електронна везна на борда на този кораб,

Второто му деяние е от 29.12.2014 г, когато съставил два документи:

- Заявление за включване в усвояване на квотата калкан за 2015 г, заведено в ИАРА с вх. № 7000-1320/29.12.2014 г от името на З.С.Г., като представляващ и управляващ "К.з." ЕООД;

- Декларация от името на З.С.Г., като представляващ и управляващ "К.з." ЕООД, с която декларира, че при извършване на стопански улов на калкан с риболовен кораб * ще използва само дънни мрежи с минимален размер на окото 400 мм,

И петте документа са неистински – доколкото са били издадени от името на З.С.Г., като фактически са били подписани от подс. П.Г.. Поради което е приложима нормата на чл. 93 т.6 НК – доколкото се касае за писмено изявление (документ), на което е придаден вид, че е направено от друго лице – а именно от З.Г., а не от това, което е неговия действителен автор – а именно подс. П.Г.. Т.е. подс. П.Г. е създал една правна привидност – а именно, че тези пет  документа са били издадени от св. Г., като в действителност те са представлявали негово лично и собствено изявление. Поради което тези документи не са истински.

И петте документа са частни – доколкото техният посочен автор е частен субект. Частен документ е онзи, който не е „официален документ“ по смисъла на чл. 93 т.5 НК. В случая не се касае нито за действително официален документ (т.е. създаден по установения ред и форма от компетентното за това длъжностно лице), нито за претендиран  такъв официален документ. Поради което те са частни.

Подс. П.Г. е употребил тези пет документа, със своите две деяния от 09.12.2014 г и 29.12.2014 г, пред св. М.И.П., която е била главен специалист в административно обслужване ИАРА. Целта на тази употреба е била, за първото деяние от 09.12.2014 г, за да докаже, че съществува право на З.Г., като управляващ и представляващ "К.з." ЕООД, да му бъде издадено Специално разрешително за извършване на стопански риболов на калкан в Д. М. през 2014 г в полза на кораб *, собственост на "К.з." ЕООД, както и за второто деяние, от 29.12.2014 г, за да бъде този кораб включен в Приложение № 2 към Заповед на ИД на ИАРА за 2015 г, съдържащо списъка на одобрените риболовни кораби за улов на калкан за 2015 г. Следователно  той е употребил тези пет документа за да докаже съществуването на определено право. Без значение е дали неговата претенция (опит да докаже чрез употребата на тези неистински документа, че съществува такова право) е основателна; инкриминирано е използването на такива опорочени документа с цел доказване съществуване на такова право. В конкретния случай е несъмнено, че претендираните две права – издаването  на Специално разрешително за извършване на стопански риболов на калкан в Д. М. през 2014 г в полза на кораб *, собственост на "К.з." ЕООД и включване на кораба * в Приложение № 2 към Заповед на ИД на ИАРА за 2015 г, съдържащо списъка на одобрените риболовни кораби за улов на калкан за 2015 г – са били поставени в пряка зависимост от представянето от  страна на св. З.Г., като представител на „К.з.“ ЕООД към този момент, на съответните Декларации и Заявления-декларации. Следователно действително съответните формални писмени изявления, под формата на декларации и заявления-декларации, са били законова предпоставка за възникване на горепосочените две права.

От субективна страна подс. П.Г. е действал виновно, с форма на вината пряк умисъл, доколкото е съзнавал елементите на фактическия състав на деянието си. Съзнавал е, че от чуждо име и без да има това право е подписал петте документи и че ги е употребил пред св. П., както и че въз основа на тях са възникнали последните елементи от сложния фактически състав по 1) издаване на Специално разрешително за извършване на стопански риболов на калкан в Д. М. през 2014 г в полза на кораб *, собственост на "К.з." ЕООД и 2) включване на кораба * в Приложение № 2 към Заповед на ИД на ИАРА за 2015 г, съдържащо списъка на одобрените риболовни кораби за улов на калкан за 2015 г. Също така е искал настъпването именно на този престъпен резултат. Съзнавал е обществено опасния характер на деянията си и е искал настъпване на обществено опасните им последици.

Поради което и всяко едно от двете му деяние следва да се квалифицира по чл. 309 ал.1 НК[2]. Същевременно са налице и определени предпоставки, които водят до извода за съществуването на смекчаващи обществената опасност обстоятелства, които водят до извода за необходимост за квалификация като  „маловажен случай” по чл. 309 ал.3 НК, респективно оправдаване по обвинението по чл. 309 ал.1 НК. Т.е. съдът достигна до извода, че макар и деянията да попадат под нормата на чл. 309 ал.1 НК, предвид наличието на допълнителни, особени характерни за случай обстоятелства, е налице маловажен случай по чл.93 т.9 НК.

Тези обстоятелства се заключават в обстоятелството, че подс. Г. е действал в съзвучие с волята на св. Г. и че също така всичко посочено от него в петте документа е отговаряло на действителността; т.е. били са налице действителните обективни предпоставки за издаване на двете Специални разрешителни за улов на калкан (ако се погледне на казуса само от гл.т. наличие на обстоятелства, които са зависими от действията на св. Г. и се изключи инкриминираният акт на подс. Я.). И по-конкретно действително св. Г. и формирал волята да получи Специалните разрешителни (което е предмет на два от инкриминираните документа), като също така действително е поел ангажимент да ползва само определен тип мрежи (предмет на другите два документа), както и действително не е имал финансови задължения, имал е монтирано проследвящо устройство и др обстоятелства (предмет на петия инкриминиран документ). Основателни са и аргументите на защитата, че подобно подписване на чужд документ, от чуждо име, е била установена практика при издаването на разрешителни от ИАРА, търпяна с цел несъздаване на прекалени затруднения на рибарите. Макар и тази практика да е противоправна, тя също така сочи на една по-ниска обществена опасност.

Всичко това води до извода, че обществената опасност е значително по-ниска от онази, която е предвидена за типичния случай на престъплението по чл. 309 ал.1 НК, поради което и подс. Г. следва да бъде оправдан по обвинението да е осъществил деянието по основания състав по чл. 309 ал.1 НК.

Същевременно съдът не възприема доводите на защитата за приложението на чл.9 ал.2 НК. Касае се за декларации, предвидени в закон; за невярното деклариране се носи наказателна отговорност; декларирането от трето лице, а не онова, посочен като техен автор, води фактически до осуетяване на превантивно-предпазната роля на чл. 313 НК. Поради което и не би могло да се приеме, че деянието не е обществено опасно въобще.

На последно място съдът приема, че следва да признае подс. Г. за виновен по чл. 309 ал.3 вр ал.1 НК, в редакцията му към момента на деянието – т.е. към декември 2014 г.

Не са налице предпоставките за прилагане на новия закон - с ДВ бр.101/* ал.3 на чл.309 НК става ал.5. Съобразно чл.2 ал.2 НК новият закон се прилага само ако е по-благоприятен; в случая новият закон не е по-благоприятен; той в действителност е идентичен.

Поради което и квалифицира деянието съобразно чл.2 ал.1 НК, съобразно онази редакция на НК, която е била в сила към  момента на деянието.

---

Същевременно съдът прие, че следва да постанови оправдателен диспозитив относно обвинението, че подс. Г. е употребил тези документи с цел да докаже, че съществува право на З.Г., като управляващ и представляващ "К.з." ЕООД, да подаде същите тези заявления и декларации към тях до ИАРА. Аргументите на защитата в тази насока са напълно основателни. Съдът напълно подкрепя аргументите на адв. Н., че правото на подс. Г. да подаде заявления и декларации за издаване на Специалното разрешително е възникнало именно след издаване от подс. Я. на процесната Заповед 1263/18.11.2014. Със сигурност подаването на тези документи се отнася само до правото на получаване на това Специално разрешително, за което съдът постанови осъдителен съдебен акт, но се отнася до правото да бъдат подадени

Всъщност всеки един субект има право да подаде всеки един документ, който сметне за нужно, пред всяко едно държавно учреждение, вкл и ИАРА. Това право произтича от същността на нашата правна система; то не е произтича от подадени декларации. В действителност е безсмислено да се приеме, че с подаването на един документ се цели да се докаже правото той да бъде подаден. Съдът приема, че в случая СпПр е допуснала ОФГ при  формулиране на обвинението.

---

На следващо място са налице предпоставките за обединяване на двете деяния в едно продължавано престъпление, по смисъла на чл. 26 ал.1 НК. Те са извършени в непродължителен период от време, в рамките на месец декември 2014 г. Също така те поотделно осъществяват състава на едно и също престъпление – това по чл. 309 ал.1 НК. Те са извършени при една и съща обстановка – а именно относно снабдяване на едно и също лице – „К.з.“ ЕООД – с еднотипни документи – Специално разрешително за улов на калкан за 2014 г и вкл в новия адм.документ за одобряване на списъка на корабите, получили квоти за улов на калкан за 2015 г; също така са подписани по еднотипен начин от подс. Генови са представени пред едно и също лице – св. Певчева. Те са извършени и при еднородност на вината, пряк умисъл. Поради което и второто деяние се явява естествено продължение на първото деяние, от обективна и субективна страна.

Поради което и подс. Г. бе признат за виновен за извършване на едно продължавано престъпление.

 

Относно наказанието

При обсъждане на събраните по делото доказателства съдът приема, че смекчаващи отговорността обстоятелства и за двамата подсъдими са чистото им съдебно минало, трудовата ангажираност, изминалия период от време. Същевременно съдът е поставен в процесуална невъзможност да отчете значението на реално съществуващите оттегчаващи отговорността обстоятелства. Те се заключават в реално настъпилите значителни вредни последици, които са следствие не само от инкриминираните деяния, но и от последващото развитие на престъпните отношения, разгледани в тяхната цялост – а именно кандидатстването на „К.з.“ ЕООД за получаване на обезщетение за скрапиране, под формата на безвъзмездна финансова помощ и получаването й. Относно подс. Я. инкриминираното деяние е само първа крачка към осигуряване на този краен престъпен резултат, като той е постигнат и с неговите последващи деяния, както под формата на бездействие (неоказване на нужния контрол върху подчинените му, които са разгледали  документите и предложили отпускане на това обезщетение), така и под формата на действия (подписване на договорите и другите документи, довело до изплащане на сумите). Относно подс. Г. инкриминираните деяния също така са само част от цялостния му принос; ако не е несъмнено установено, че помощта му за закупуване на лодката и откарването ѝ в пристанището „Св. Влас“ да е оказана с намерение за бъдещо кандидатстване по програмата, то е несъмнено установена последващата активна помощ, изразена в многократно даване на съвети и подаване на документи, която той е оказал на св. Г.; тази помощ е продължила до получаване на паричната сума, вкл и във фактическото държане на подс. Г. на тази парична сума.

Тези обстоятелства не са твърдени от прокурора; това поначало не би следвало да е пречка да бъдат установени от съда и взети предвид при индивидуализиране на наказанието. Но за това, както бе посочено по-горе, в случая е налице процесуална пречка.

Следва да се държи сметка за едно много важно обстотяетелство – наличие на прекратено наказателно производство относно други деяния, които са тясно свързани с настоящето. И по-точно, следва да се избегне опасността от нарушение на духа на принципа по чл. 24 ал.1 т.6 НПК (ne bis in idem), като с аргумент наказване на настоящето деяние бъде определено наказание, което е съответно за онова деяние, което вече е прекратено.

Видно от Постановление от 29.03.2018 г (в отделна папка в края на съдебното производство), е прекратено наказателното производство против подс.Я. и подс. Г. по обвинения за това, че първият е отпуснал средства от програмата 1.1. ( 59 972, 15 лв) на „К.з.“ ЕООД със съзнанието, че това дружество в действителност не отговаря на законовите изисквания и подадените удостоверителни документи са неверни; респективно че вторият е подпомогнал св. Г. да представи неверните сведения, че дружеството отговаря на законовите изисквания, с оглед отпускане на същите средства.

Налице е тясна връзка между деянието по настоящето дело и прекратените обвинения спрямо подс. Я. и подс. Г.; деяниоето по настоящето дело е елемент от по-мащабната престъпна дейност, довела до получаване на парично обезщетение от „К.з.” ЕООД; а за търсене на каквато и да е отговорност за тази по-мащабна престъпна дейност е налице формална пречка – вече прекратеното от прокурора наказателно производство.

Поради което и всички тези обстоятелства не може да бъдат взети предвид от съда при индивидуализиране на наказанието; ако го направи, съдът ще заобиколи забраната по чл.24 ал.1 т.6 НПК, като по повод друго деяние ще определи наказание, което е относимо към вече прекратеното наказателно производство.

Поради което съдът прие, че спрямо двамата подсъдими следва да се определи наказание, което да съвпада или да е около законовия минимум. За подс. Я. това е наказание от 1 (една) година „лишаване от свобода“, а за подс. Г. това е наказание „глоба” в размер на 200 лв, като определяне на по-висок от минималния размер от 100 лв е продиктувано от наличието на пет отделни деяния, макар и обединени в едно продължавано престъпление.

Не са налице законовите предпоставки за определяне на евентуалните допълнителни наказания.

 

Относно подс. Г. съдът прие, че са налице законовите предпоставки за освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, по реда на чл. 78а НК – доколкото той е пълнолетен, не е осъждан и спрямо него не е прилагана тази процедура досега, не са причинени съставомерни имуществени вреди и е предвидено наказание не по-тежко от 3 години "лишаване от свобода".

Доколкото съдът призна подсъдимият за виновен в чл. 309 ал.3 НК като го оправда по обвинението по чл. 309 ал.1 НК, при определяне на наказанието, като правно основание за конкретния размер на това наказание  - евентуално би могло да се приеме – че следва да се посочи чл. 309 ал.3 НК вр чл.78 ал.5 НК, като се определи наказание под законовия минимум по чл. 78а ал.1 НК.

При все това съдът реши да определи наказанието на основание чл. 309 ал.1 вр чл. 78а ал.1 НК – и то в размер на 200 лв. Такъв е прочитът на закона от настоящия съдебен  състав.

Т.е. не е налице ОФГ, водеща до липса на мотиви и отмяна на цялата присъда на това основание. Налице е признаване на подс. Г. за виновен за деяние по чл. 309 ал.3 НК, оправдаването му по чл. 309 ал.1 НК и ангажиране на адм.наказателната му отговорност по чл. 309 ал.1 вр чл.78а ал.1 НК – като волята за това е еднопосочна както в диспозитива, така и в мотивите.

 

Съдът прие, че спрямо подс. Я. са налице законовите предпоставки за прилагане на нормата на чл.66 ал.1 НК в настоящия случай. Подсъдимият не е осъждан. Също така – видно от всички доказателства за делото – за неговото превъзпитание не е наложително той реално да изтърпи така определеното му наказание. Възможността да се изтърпи това наказание при ново престъпно деяние в достатъчна степен ще въздейства възпиращо върху него.

Също така и деянието, за което е предаден на съда, не разкрива значителна обществена опасност, поради което и му бе определено относително ниско наказание “лишаване от свобода”. Това деяние носи белезите на инцидентен случай от живота му, поради което и проведеното наказателно производство и постановеният осъдителен съдебен акт в достатъчна степен ще въздействат върху него превъзпитателно и предупредително, така че да го мотивират да спазва законовоустановения ред. Поради това и не се налага той реално да изтърпи така определеното му наказание „лишаване от свобода“. Поради това и съдът условно отложи изтърпяването на това наказание за срок от 3 (три) години.

 

Относно разноските

В досъдебната фаза те са 5 837 лв, съобразно посоченото в обв.акт.

В съдебната фаза разноските са:

Пътни разноски – 575 лв (както следва: 80 лв – л. 135; 80 лв – л.136; 60 лв – л. 185 гръб; 40 лв – л. 189; 50 лв – л. 189 гръб; 70 лв – л. 191 гръб; 60 лв – л. 256 гръб; 135 лв – л. 264 гръб).

Разноски за експерти – 1 067 лв (50 лв - л. 181 и 1 0* лв - л. 239 - за Граф Е) само за подс. П.Г..

Отчитайки относимостта на тези разноски, подс. Я. следва да заплати 3 206 лв, а подс. Г. 4 273 лв, на основание чл.189 ал.3 от НПК

Относно приложението на европейското право

В разпоредителното заседание по инициатива на прокурорите бе повдигнат въпросът дали на досъдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение поради това че Постановлението за привличане като обвиняем спрямо подс. Я. е било съставено от некомпетентен орган (л.93 от съдебното производство). Двамата прокурори застъпиха противоречиви становища; защитата на подс. Я. изрично посочи, че нарушението, макар и допуснато, не е съществено, не е нарушило правата им и не искат връщане на делото за преповтаряне на действията по привличане като обвиняем.

Съдът прие, че този порок съществува и засяга и двамата подсъдими; прие, че този порок е еднозначно определен като „абсолютно съществено процесуално нарушение“, налагащо връщане на делото в досъдебната му фаза, съобразно ТР 2/02 на ВКС, за преповтаряне на опорочените Постановления за привличане като обвиняем; при все това не приложи българския закон – вместо което приложи Директива 2012/13 на ЕС относно правото на информация в наказателното производство, както е разтълкувана от Съда на ЕС в С-612/15. Този подход на съда не срещна каквато и да е съпротива от страните.

---

След приключване на делото пред първата инстанция е удачно да се преоцени този подход; несъмнено именно втората инстанция е онази, който следва да извърши тази преоценка, но все пак и първата инстанция би могла да посочи определени обстоятелства.

На първо място концепцията за „съществено процесуално нарушение“ може да има поне две измерения – формалистично и адекватно. Формалистичният поглед придава пряка причинно следствена връзка между всяко едно отклонение от процесуалните правила и нарушение на правото на защита; това са т.нар. в ТР 2/02 „абсолютни съществени процесуални нарушения“, които са проява на националната съдебна практика да се разглеждат отделните случаи под общ знаменател, игнорирайки индивидуалните им особености; съдебната преценка е подчинена на стремежа към процесуално съвършенство - поради това и опороченото действие се преповтаря; целта е провеждане на наказателен процес, в който няма процесуални нарушения. Адекватният подход, обратното, отчита различието между процесуално нарушение и нарушение на правата, като не поставя знак на равенство между тях; процесуалното нарушение има потенциала да наруши правата на страните, но този потенциал не се реализира във всеки един случай; също така при наличие на такова нарушение конкретните вреди се индивидуализират и оценяват – след което се пристъпва към премахване на вредните им последици; целта е увредената страна да бъде поставена в такова положение, в което би се намирала, ако това нарушение не би било настъпило[3].

Или казано накратко, формалистичната концепция визира предварително определена процедура, по която следва да се развие наказателното производство; всяко отклонение от тази процедура се отстранява чрез „крачка назад“ – а именно връщане на делото до опорочения момент и преповтарянето му, след което отново то продължава от този поправен момент. Адекватната концепция визира правни интереси на страните; процесуалните нарушения, вкл и съществените, биха могли да увредят, но биха могли и да не увредят тези интереси; ако все пак те са увредени, то се предоставя защита чрез „крачка напред“ – а именно ясно се индивидуализира тази вреда и се предприемат процесуални действия по премахването ѝ.

Така формалистичният подход дава общо и еднакво третиране за всички случаи, като гарантира равенство и предвидимост; адекватният подход възприема индивидуално третиране за всеки един случай, като предполага (но не гарантира) рационалност и ефективност.

На второ място националният формалистичен наказателен процес е в процес на отстъпление от влиянието на европейското право, което възприема адекватния подход. Това отстъпление започна още с ТР 2/02, продължи с ограничаване на броя връщания от втора на първа, респективно от трета на втора инстанция, както и с въвеждането на преклузията по чл. 248 ал.3 НПК. Преюдициалното заключение С-612/15 е нова крачка в тази посока.

            На трето място, тази тенденция не е равномерна; налице е и стремеж за запазване на стария режим; това е обусловено и от липсата на достатъчно ефективна правна регламентация[4]; както и от правния традиционализъм и консерватизъм, вкл и нежелание и / или неспособност за промяна в правното мислене.

            На последно място, в нашия правен ред изрично е предвиден институтът на преюдициалното запитване – чл. 485 и сл. НПК. По настоящето дело националният закон, както е разтълкуван от ВКС с ТР 2/02, бе оставен без приложение – вместо което бе приложено правното разрешение по Директива 2012/13, както е разтълкувана от Съда на ЕС по С-612/15. По никакъв начин не би могло да се твърди, че тълкуването на Съда на ЕС е напълно несъмнено; нито че то по очевиден начин е приложимо и за фактите по настоящето дело; а още по-малко, че настоящият съдебен състав правилно е разбрал това тълкуване. Каквато и неяснота и несигурност да е изпитвал настоящият съдебен състав, тя не е водила до императивна необходимост от задаване на преюдициално запитване – доколкото настоящият съдебен състав постановява актове, които подлежат на обжалване.

Това не е така за акта на въззивната инстанция, с който отменя присъдата и връща делото отново на първата инстанция; респективно акта на касационната инстанция. Във всеки един от тези случаи въпросът за съответствието на ТР 2/02 и С-612/15 се решава по окончателен начин. А това води до необходимостта от задаване на съответно преюдициално запитване – освен ако този въпрос не се поставя в необходимата степен на сериозност, доколкото отговорът му е очевиден и не буди каквото и да е съмнение (доктрината CILFIT). Тази необходимост произтича от императивната норма на закона – чл. 486 ал.3 НПК.

Следователно въпросът за преоценката на ТР 2/02 в светлината на С-612/15 г неизбежно ще бъде поставен; това би могло да стане чрез преюдициално запитване, съставено от апелативната или касационна инстанция -  при което именно тези съдии ще могат да формулират въпросите си и аргументите си в съответствие с ценностите на националната правна система; а при техен отказ от първоинстанционен съд.

Доколкото всяко едно преюдициално заключение е задължително за всички инстанции по всички дела; доколкото за съдържанието на това заключение от съществено значение е начинът, по който е отправено запитването, вкл и начинът, по който е представено националното право, то е извън всякакво съмнение, че този толкова важен въпрос би следвало да бъде зададен именно от съдии, заседаващи като последна инстанция.

 

 

С оглед на тези съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 



[1] Съдът не взе предвид прочетените по реда на чл. 281 НПК показания в том 18, л. 12 долу- л.13 от досъдебното производство, както и всички негови изявления след това прочитане – доколкото, в резултат на техническа грешка, в протокола не е отразена номерацията на прочетените показания.

 

[2] Което се посочва, защото е основаният състав на деянието и съдържа елементите от фактическия състав; следва да се отчете и посочването веднага по-долу за приложение на чл.309 ал.3 НК и в крайна сметка следва да се оправдае по тази правна квалификация.

[3] Вж съобр 44 изр.2 от Директива 343/2016.

[4] Преклузията по чл.248 ал.3 НПК не е ефективна, доколкото е възможно същественото процесуално нарушение действително да съществува, но да не е било отстранено; то би могло да бъде от такова естество, че да направи невъзможно постановяване на какъвто и да е акт (например неясен обв.акт); поради това са мислими процесуални средства за заобикаляне на тази преклузия – а именно вместо съдът (първа, втора или трета инстанция) да прекрати съдебната фаза на процеса, като върне делото на прокурора, то втората или третата инстанция констатират съществено процесуално нарушение в съдебната фаза, като връщат делото в разпоредително заседание – с указание първата инстанция да констатира това процесуално нарушение и да върне делото на прокурора. Крайният ефект е още по-голямо забавяне и неефективност от традиционният формалистичен подход. Едно от възможните решения е именно С-612/15 – а именно допускане на възможността обвинението да се уточнява и променя (вкл извън чл.287 НПК) чак до приключване на съдебното следствие пред втората инстанция, като се предоставят и съответните средства за правна защита. Точно това правно разрешение е силно препоръчително, предвид многобройните решения на Съда по ЕКЧП, критикуващи нашата правна система именно в този смисъл.