РЕШЕНИЕ
№ 2764
гр. София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20211110133923 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. Н. Г.,
ЕГН ********** с адрес: гр. София, . чрез адвокат Л. В. срещу Прокуратурата на РБ, с
която са предявени искове за осъждане на ответника да му заплати сумата от 25 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
вследствие на повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 316, предл.
първо, вр. с чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, предл. първо НК, производството по което било
прекратено по реда за възобновяване на наказателното производство на основание чл.
24, ал. 1, т. 3 НПК с Решение № 512 от 18.12.2019г., постановено по НД № 798/2019г.
по описа на САС, НО, влязло в сила на същата дата, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 04.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и
обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер от 13 000 лв., от които
5 000 лв., представляващи пропуснати ползи, 7 000 лв. за заплатен в наказателното
производство адвокатски хонорар, както и 1 000 лв., представляващи транспортни
разходи за пътуване до РС-Разлог и ОС-Благоевград за участие в о.с.з., ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 04.05.2017г. до окончателното изплащане
на задължението.
Ищецът твърди, че с постановление от 16.06.2017г. е бил привлечен като
обвиняем в извършването на престъпление по чл. 316, предл. първо, вр. с чл. 308, ал. 2,
вр. ал. 1, предл. първо НК по ДП № 29/2016г. по описа на ОСО на ОП-Благоевград за
деяние, извършено на 03.06.2008г.
На 07.07.2017г. в РС-Разлог бил внесен обвинителен акт по повдигнатото му
обвинение и било образувано НОХД № 552/2017г. по описа на РС-Разлог, което
завършило с осъдителна присъда, потвърдена от втората инстанция. На 11.07.2019г.
било приведено в изпълнение наложеното му наказание „пробация“. С Решение №
512/18.12.2019г., постановено по НД № 798/2019г. по описа на САС, НО, влязло в сила
1
на същата дата, по реда на възобновяването наказателното производство било
прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, поради изтичане на предвидената в
закона давност.
Ищецът твърди, че във връзка с образуваното ДП № 29/2016г. по описа на ОСО
на ОП - Благоевград е многократно призоваван, тормозен и разпитван, получил е
множество заплахи, което се отразило негативно върху психиката му. Посочва, че бил
задържан за период от 24 часа в 4 РУ, без право да се обади на роднините си и да
уведоми когото и да било за това къде се намира и какво се случва с него. Допълва, че
разбрал, че е обявен за общонационално издирване, което преобърнало живота му, бил
заведен в Централния софийски затвор, а след това - в гр. Благоевград. Твърди, че
вследствие от привеждането в изпълнение на наложеното му наказание „пробация“, не
успял да осъществи организираните от него работни срещи в Турция и Албания, тъй
като вече не можел да напуска мястото на адресната си регистрация, да пътува и
работи. Допълва, че осъждането му довело до уволнението му като дългогодишен
председател на Националната съдийска колегия към Българската федерация по водна
топка, както и до накърняване на доброто му име в обществото, като сочи, че е родител
на деца, които в този период се намирали в специфична възраст. Бизнесът му също се
сринал. Твърди, че това състояние продължило до 08.01.2020г., но и към момента
търпял вредните последици от действията на ответника. С оглед на тези обстоятелства,
ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 04.05.2017г. до окончателното изплащане.
Поддържа, че в хода на наказателното производство претърпял и имуществени вреди -
пропуснати ползи на стойност 5000 лв., изразяващи се в неполучени очаквани доходи
по сключен договор за извършване на услуга на стойност 1000 лв. на месец, който бил
прекратен поради невъзможността на ищеца да напуска страната, заплащане на сумата
от 7000 лв. на адвокат за осъществяване на процесуално представителство, както и
направил разходи в размер на 1000 лв. за пътуване до РС-Разлог и ОС-Благоевград за
участие в о.с.з, поради което претендира ответникът да бъде осъден да му заплати
посочените суми, ведно със законната лихва върху същите, считано от 04.05.2017г. до
окончателното изплащане.
Ответникът Прокуратура на Република България в законоустановения срок е
представила писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по
основание и по размер. Счита твърденията на ищеца за настъпили в неговата правна
сфера неимуществени вреди в резултат от действията на ответника за недоказани.
Посочва, че срещу ищеца са водени и други наказателни производства, едно от които е
завършило с влязъл в сила акт на съда за извършено престъпление по чл. 290 НК. В
този смисъл оспорва наличието на пряка причинно - следствена връзка между
действията на прокуратурата по повдигане на обвинението и твърдените вреди. Сочи
се, че Прокуратурата на Република България не е разпространила информация относно
воденото наказателно производство срещу ищеца, поради което твърдяното уронване
на доброто му име и злепоставяне в обществото не са резултат от нейни действия.
Счита, че не следва да бъде ангажирана отговорността й по повод евентуални
неправомерни действия на полицейски служители по време на задържането на ищеца
по реда на ЗМВР. Оспорва размера на претенцията за претърпени от ищеца
имуществени вреди, като поддържа, че същата е недоказана и прекомерно завишена.
Оспорва посочения в исковата молба начален момент за начисляване на законна лихва
върху претендираните от ищеца суми.
2
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
С постановление от 16.06.2017г. ищецът В. Н. Г. бил привлечен като обвиняемо
лице за престъпление по чл. 316, предл. първо, вр. с чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, предл.
първо НК за това, че на 03.06.2008г. в кантора, находяща се в гр.. пред . – нотариус с
рег. № 502 в регистъра на НК, с район на действие РС-., съзнателно се ползвал от
неистински официални документи – удостоверение за наследници с изписан № 3, на
който е придаден вид, че е издаден на 07.01.2008г. от длъжностно лице – кмет на с. Г. и
удостоверение за наследници с изписан № ., на което е придаден вид, че е издаден на
18.03.2008г. от длъжностно лице – главен специалист „Гражданско състояние“ в
община В., район „П.“. По отношение на ищеца не е взимана мярка за неотклонение
във фазата на досъдебното производство.
На 07.07.2017г. РП – Р. внесла обвинителен акт по повдигнатото на ищеца
обвинение. В резултат от това било образувано НОХД № .по описа на РС – ., по което
била постановена осъдителна присъда на 20.09.2018г., с която на ищеца било наложено
наказание „пробация“, включващо пробационни мерки, както следва: задължителна
регистрация по настоящ адрес на подсъдимия за срок от една година, с периодичност
на явяване и подписване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година.
Постановената от първоинстанционния съд присъда е обжалвана от ищеца в
срок, предвид което било образувано . по описа на ОС-. По последното било
постановено Решение № ., потвърждаващо присъдата на РС-, която влязла в сила на
17.06.2019г. С оглед на това, на 11.07.2019г. било приведено в изпълнение наложеното
на ищеца наказание „пробация“.
С Решение от 18.12.2019г. по НД № 798/2019г. по описа на САС, НО, по реда на
възобновяването – глава XXXIII от НПК, е извършена преквалификация на процесното
деяние, като същото е квалифицирано като престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 308,
ал. 1, предл. 1 НК и наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал.
1, т. 3 НПК. На 08.01.2020г. е преустановено изтърпяването на наложеното наказание.
От представения по делото договор за услуга от 20.05.2019г. се установява, че
ищецът, в качеството си на изпълнител, е сключил с трето за производството лице – „“
ООД, имащо качеството възложител, договор с предмет проучване на пазара в , за
доставка и продажба на минерална вода, собствена марка на дружеството. Съгласно
същия ищецът се задължил да извърши услугата в срок до 2020г., като било уговорено
възнаграждение в размер от 1000 лв. на месец. Видно от приложената в заверен препис
молба, ищецът е отправил искане до възложителя за прекратяване на посочения
договор, считано от 10.06.2019г., по взаимно съгласие, поради невъзможност за
изпълнение по лични причини. Възложителят е посочил, че договорът е прекратен след
изплащане от страна на изпълнителя на неустойка в размер от 500 лв.
Съгласно представената по делото служебна бележка ищецът е заемал
длъжността „“ от 20.04.2009г. до освобождаването му от длъжност с решение на УС на
БФВТ на 20.09.2019г.
Представен е и договор за транспортна услуга от 01.02.2017г., сключен между
ищеца, като възложител и , в качеството на изпълнител, имащ за предмет извършване
на транспортна услуга по маршрут със срок до приключване на . Възложителят се
задължил да заплати на изпълнителя сумата от 1000 лв. в изпълнение на договора.
3
По делото е представена разписка отв, в която се посочва, че ищецът му е платил
сумата от 800 лв. за осъществени осем броя пътувания до гр., както и разписка за
предадени от ищеца 200 лв. за още две пътувания до гр. .
По делото са приети и писмени доказателства, представени от ответника. Видно
от справка за съдимост от 07.04.2022 г., издадена от РС , ищецът е осъждан – налице е
одобрено споразумение, по силата на което на ищеца е наложено наказание глоба, за
извършено престъпление през 2004г.
От справка на НСС от 11.04.2022 г. е видно, че срещу ищеца има образувани
досъдебни производства за периода 05.02.1998 г. – 27.08.2015 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля в. От
показанията на свидетеля се установява, че познава В. Г. отдавна, но не знае защо е
било образувано процесното наказателно производство. Полицията започнала да вика
ищеца, да го разпитва, а след като започнал да получава призовки, жена му се
настроила срещу него, като настройвала и общото им дете. Свидетелят виждал ищеца
омърлушен и свит, искал му пари в заем за плащане на ток и парно. Г. му разказвал, че
от РУ в гр. г постоянно го викат, тормозят го и го заплашват. Ищецът имал някакви
сделки с , както и бил много добър съдия по водна топка, председател на съдийската
колегия, но вече бил отстранен, не ходел никъде и си стоял вкъщи, заради наложеното
наказание пробация. Ищецът му споделил, че не осъществява необходимите
пътувания, свързани с длъжността му във федерацията по водна топка, поради
несъвместимостта им с наложеното наказание. Свидетелят три пъти давал в заем на
ищеца суми в размер от по 2000 лв., за заплащане на адвокатски възнаграждения в
наказателното производство. Ищецът имал автомобил, но той се ползвал от жена му, с
която имали влошени отношения заради образуваното наказателно дело. Според
свидетеля процесното производство се отразило негативно на ищеца, който не можел
да се среща с хора, както преди. Отрича да е чувал общи приятели да имат негативно
мнение за ищеца.
При така установените факти от значение за спора съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 4 вр. чл. 4 от ЗОДОВ за обезщетяване на
неимуществени и имуществени вреди, претърпени вследствие незаконно обвинение в
извършване на престъпление. В тежест на непозволено увредения от разследващите
органи, прокуратурата или съда, при осъществяване на тяхната дейност е да докаже:
поведението – действие или бездействие на съответния орган, неговата
противоправност, вредата и причинната връзка между тях. В тежест на ищеца е да
докаже, че срещу него е било повдигнато обвинение по чл. 316, предл. първо, вр. с чл.
308, ал. 2, вр. ал. 1, предл. първо НК, по което впоследствие наказателното
производство е било прекратено, че е претърпял неимуществени вреди, в смисъл,
посочен в обстоятелствената част на исковата молба – наложен тормоз и заплахи,
накърняване на доброто му име в обществото, което довело до уволнението му като
дългогодишен председател на Националната съдийска колегия към Българската
федерация по водна топка и сриване на бизнеса, от който се издържало цялото му
семейство, както и имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи и сторени
разходи за заплащане на транспортни разходи и адвокатски възнаграждения.
В тежест на ответника - погасяване на претендираното обезщетение.
Съдът намира, след анализ на събраните по делото доказателства, че са налице
4
основанията по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 4 вр. чл. 4 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността
на държавата за причинени на ищеца вреди от незаконните действия на нейни органи.
Съгласно чл. 2, т. 3, пр. 4 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че е образувано след като наказателното преследване е
погасено по давност. В процесния случай по несъмнен начин е установено по делото
обстоятелството, че на ищеца В. Николов Г. е било повдигнато обвинение, приключило
с прекратено наказателно производство, поради това, че наказателната отговорност на
дееца е била погасена с изтичането на предвидената в закона давност. Според
разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Съдът намира, че е доказано по делото наличие на претърпени от ищеца
неимуществени вреди. Тези неимуществени вреди са резултат именно от
осъщественото спрямо ищеца наказателно преследване. Законът за отговорността на
държавата и общините за вреди /§1 от ЗР на ЗОДОВ/ свързва обезщетяването за
претърпяна неимуществена вреда с критерия за справедливост, дефинитивно определен
в чл. 52 от ЗЗД. Съдът при определяне на обезщетението, което да репарира
причинените неимуществени вреди, следва да отчете характера и степента на
увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последици, тежест на
обвинението, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по
отношение на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други
мерки за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с
какъв интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са били
извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца, продължителност и степен
на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, като
определеният му размер не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия (т
г. на ВКС, III ГО, г. по гр. д. № г. на ВКС, IV ГО, решение 3 г. по гр. д. № г. на ВКС,
IV ГО, . по гр. д. № г. на ВКС, IV ГО, и други). Спрямо този критерий в конкретния
случай настъпилата вреда се съизмерява с отрицателните изживявания на ищеца от
незаконно повдигнатото му обвинение, което е било прекратено. В настоящото
производство се установи, че в резултат на повдигнатото му незаконно обвинение
ищецът е изживял притеснения и душевни страдания. От показанията на разпитания в
настоящото производство свидетел се установява, че вследствие повдигнатото му
обвинение ищецът е бил подложен на стрес, не искал да излиза, бил омърлушен и свит,
наложило се да моли свидетеля за заеми.
С оглед справедливото определяне на размера на вредите обаче, трябва да се има
предвид и интензитетът на търпените страдания, както и обстоятелството колко е
продължителността на воденото наказателно производство спрямо него. Съдът отчита,
че в случая спрямо ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода до осем години и което се явява тежко по
смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
На следващо място съдът намира, че видно от представените доказателства по
воденото наказателно производство ДП № 29/2016г. по описа на ОСО на ОП-, НОХДг.
по описа на РС – г. по описа на ОСг. по описа на САС, НО, са налице действия спрямо
ищеца в сравнително непродължителен период от 2 г. и половина, т.е. наказателното
производство се е развило в разумни срокове. Съдът отчита и обстоятелството, че
5
ищецът не е бил задържан под стража, като спрямо него не е била взета и нито една от
останалите предвидени в закона мерки за неотклонение. Това означава, че в случая не
се установява прекомерна продължителност на наказателното производство срещу
ищеца, като спрямо него не са взимани мерки за неотклонение.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че на ищеца следва да бъде
присъдено обезщетение за претърпените от последния в резултат от незаконното
обвинение неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, който размер съдът намира за
справедлив, съобразно критерия, визиран в чл. 52 от ЗЗД. За разликата над тази сума до
пълния му предявен размер от 25 000 лева, предявеният иск за обезщетяване на
неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Това е така,
защото в случая се установи с годни доказателства /свидетелски показания/ наличието
на негативни психични изживявания, изразяващи се в причинен стрес и срам пред
семейството и приятелите, но не се установи пряка връзка на процесното обвинение с
останалите твърдени за настъпили неимуществени вреди. Не се доказа повдигнатото
срещу ищеца обвинение да е засегнало доброто му име в обществото, респ. да е довело
до уволнението му като дългогодишен председател на Националната съдийска колегия
към Българската федерация по водна топка и сриване на бизнеса, от който се
издържало цялото му семейство, доколкото не се установи, че е налице промяна в
обществената нагласа спрямо него, която да е резултат именно от процесното
наказателно производство. Нещо повече, дори от показанията на разпитания в о.с.з.
свидетел се установява, че на свидетеля не е известно някой от приятелския кръг на
ищеца да е говорил негативни неща за него. Не бяха доказани и твърденията на ищеца,
че именно засягането на доброто му име в обществото, каквото не се установи да е
налице, е довело до уволнението му от заемания пост в Националната съдийска
колегия към Българската федерация по водна топка и сриване на бизнеса му. От
представената по делото служебна бележка се установява единствено, че ищецът е
заемал позицията „председател“ в процесната колегия за посочения в бележката
период от време, но не се установява причината за освобождаването му от УС. Не се
установи по отношение на ответника да са отправяни заплахи от органите на
досъдебното производство или да е бил подлаган умишлено на тормоз от тяхна страна.
В същото време възраженията на ответника се доказаха по несъмнен начин, тъй като
спрямо ищеца действително е налице предходно осъждане, като не се установи именно
процесното наказателно производство да се намира в причинна връзка с отрицателната
нагласа на обществото по отношение на ищеца, както и изобщо такава да е формирана.
На следващо място съдът намира, че възражението на ответника по отношение
началния момент на претенцията за присъждане на законна лихва върху определеното
обезщетение за претърпени неимуществени вреди е основателно. Съгласно
задължителното тълкуване, дадено в т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005г. по тълк. гр. д. №
3/2004г., ОСГК, ВКС, началният момент на изпадането в забава на правозащитния
орган, съответно на дължимостта на законната лихва върху обезщетението за вреди от
действия или бездействия на същия, в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, е от
влизане в сила на решението за прекратяване на наказателното производство. Предвид
изложеното определеното обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
присъдено ведно със законната лихва от 18.12.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
По претенцията за имуществени вреди:
Ищецът твърди, че в резултат от поведението на ответника е претърпял и
имуществени вреди в общ размер от 13 000 лв., от които 5 000 лв., представляващи
6
пропуснати ползи, 7 000 лв. за заплатен в наказателното производство адвокатски
хонорар, както и 1 000 лв., представляващи транспортни разходи за пътуване до РС- и
ОС- за участие в о.с.з.
Претенцията за пропуснати ползи в размер на 5 000 лв. ищецът обосновава с
твърдението, че същите представляват неполучен доход от сключен договор за услуга
с уговорено възнаграждение от 1 000 лв. на месец. Твърди, че посоченият договор е
прекратен поради невъзможността на ищеца да напуска пределите на страната, което
му попречило да изпълни поетите с договора задължения.
С решение № 66 от 14.06.2011г. по гр. д. № г. на ВКС, IV ГО е прието, че вредата
като засягане на правно защитимо благо, обхваща неимуществените и имуществените
щети, като последните биват два вида - претърпени загуби и пропуснати ползи.
Пропуснатата полза като вид имуществена вреда, настъпила в резултат на непозволено
увреждане, се изразява в невъзможността да бъде реализирано определено имущество
или парично оценим интерес. Всяко неосъществено увеличаване на имуществото,
което е щяло да настъпи със сигурност, ако не би било осуетено от конкретното
поведение, имащо характер на непозволено увреждане, съставлява пропусната полза.
Такава е както печалбата, която увреденият е можел да получи от изпълнението на
договор, осуетен от противоправното поведение на делинквента /изразено под формата
на действие или бездействие/, така и всяка друга имуществена облага, която със
сигурност пострадалият би реализирал, ако вредоносното действие не бе извършено.
След постановяване на цитираното решение е постановено и ТР № 3 от 12.12.2012г. по
т. д. № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което предположението за реализиране на
имуществена облага винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за
закономерно настъпване на увеличаването.
Предвид изложеното, основателността на претенцията за претърпени
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи е обусловена от установяване в
производството на наличието на възможност за сигурно увеличаване на имуществото
на кредитора, която не се предполага, размер на увеличението, както и че
невъзможността за получаване на имуществената облага се намира в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на ответника.
От представения по делото договор за услуга от 20.05.2019г. се установи, че
действително ищецът се е намирал в облигационна връзка с трето за производството
лице, което по силата на посочения договор му е възложило извършването на дейност,
представляваща проучване на пазара за доставка и продажба на минерална вода в за
срок до 2020г. срещу уговорено възнаграждение в размер от 1000 лв. на месец. С молба
от 20.06.2019г. ищецът е пожелал договор за услуга между същите страни от
10.06.2019г. да се счита прекратен по взаимно съгласие поради невъзможност за
изпълнението му от страна на ищеца по лични причини. На 11.07.2019г. било
приведено в изпълнение наложеното на ищеца наказание „пробация“.
От изложеното не може да бъде направен обоснован извод, че процесният
договор за услуга от 20.05.2019г. е бил прекратен, доколкото не са представени
доказателства в тази насока. Дори да се приеме, че молбата от 20.06.2019г. е относима
именно към него, въпреки посочената различна дата, то договорът е бил прекратен по
инициатива не на възложителя, а на ищеца, който се позовава на лични причини без да
ги посочва конкретно. В този смисъл твърдението на ищеца, че не е реализирал
сигурен доход поради невъзможността му да напуска пределите на страната, се явява
недоказано, тъй като датата, на която е приведено в изпълнение наложеното му
7
наказание „пробация“ – 11.07.2019г., следва по време прекратяването на договора за
услуга, от който се твърди да произтичат очакванията на ищеца за увеличаване на
имуществената му сфера. Нещо повече, предвид характера на наложеното наказание и
включените в него пробационни мерки, а именно: задължителна регистрация по
настоящ адрес на подсъдимия за срок от една година, с периодичност на явяване и
подписване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година, за ищеца е била налице възможност за полагане на
необходимата грижа за организиране на изпълнението на поетото с договора
задължение чрез възлагането му на трети лица, доколкото личните му контакти и
възможността му да напуска обитаваното от него жилище не са били ограничени. Ето
защо съдът намира, че претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за
претърпени вследствие от противоправното поведение на ответника имуществени
вреди, представляващи пропуснати ползи в размер от 5 000 лв., се явява неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена.
На следващо място, ищецът твърди, че е претърпял имуществени вреди в размер
на 7 000 лв., представляващи заплатени адвокатски възнаграждения в процесното
наказателно производство с оглед необходимостта от организиране на защитата си по
същото. Основателността на претенцията е обусловена от установяването на
обстоятелствата, че ищецът е упълномощил надлежно адвокат, който да осъществява
защитата му в процесното наказателно производство, че е уговорено заплащането на
адвокатско възнаграждение в твърдените размери, както и че същото е било
действително изплатено.
В кориците на ДП № г. по описа на ОСО на (л. 67, том IV от същото) се намира
пълномощно от ищеца за адв. Л. В., като в настоящото производство е представен и
договор от 21.06.2017г. с предмет предоставяне на правна защита и съдействие в
същото досъдебно производство, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в
размер от 2 000 лв., платено в брой при сключване на договора, съгласно отбелязаното
в същия. На лицевата страна на л. 17 от материалите по г. по описа на РС – е
приложено пълномощно от ищеца за адвокат , а на гърба му – договор за правна
защита и съдействие от 11.03.2018г., в който е уговорено възнаграждение в размер от 1
500 лв., платимо в брой до 30.03.2018г., но не са представени доказателства за реалното
плащане на посочената сума в указания срок. В производството по НД № г. по описа
на САС, НО, ищецът е бил представляван от адв. , с пълномощно по делото на л. 27,
срещу уговорено адвокатско възнаграждение в размер от 780 лв. с ДДС, от които
сумата в размер на 300 лв. – платена в брой при подписване на договора за правна
защита и съдействие, а остатъкът от 480 лв. – платим в тридневен срок от датата на
сключване на договора чрез куриер, като липсват доказателства за действителното
заплащане на посочения остатък от страна на ищеца. Не са налице други приложени в
преписката по наказателното производство пълномощни или договори за предоставяне
на правна защита и съдействие, както и доказателства за плащане на уговорените
възнаграждения. С оглед изложеното, ищецът е доказал надлежното извършване на
разходи в общ размер от 2 300 лв., представляващи реално изплатени адвокатски
възнаграждения на упълномощени за осъществяване на правна защита и съдействие в
наказателното производство адвокати.
Ответникът е въвел надлежно в настоящото производство възражение за
прекомерност на заплатените от ищеца в наказателното производство адвокатски
възнаграждения, което следва да бъде разгледано предвид частичната основателност на
претенцията за претърпени имуществени вреди в този смисъл.
8
Съгласно ТР № 1 от 11.12.2018г. по т. д. г. на ОСГК на ВКС изразходваните
средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, приключило с
оправдателна присъда или прекратено на основанията, посочени в чл.2, ал.1 ЗОДОВ, са
имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй
като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство. Когато
ответникът възрази, че изплатеното в наказателното производство адвокатско
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по иска за обезщетение за
вреди е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при
уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението,
интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които
адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. В случай, че
уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен
размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина
незаконното обвинение и не е необходима последица от него. То остава в тежест на
неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото
поведение. За платеното в повече държавата не дължи обезщетение.
В случая претенцията на ищеца за претърпени имуществени вреди под формата
на заплатени адвокатски възнаграждения е доказана до размера от 2 300 лв., който
представлява сбор от две плащания – едното в размер от 2 000 лв. за осъществена
защита във фазата на досъдебното производство, а другото – в размер от 300 лв., за
осъществена защита в НД № 9г. по описа на САС, НО. В този смисъл, въпросът за
наличие на прекомерно уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение следва да се
разгледа единствено по повод първото плащане в размер от 2 000 лв., поради
очевидната неоснователност на възражението по повод второто.
Предвид посоченото в чл. 13, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 12 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата към
настоящата хипотеза редакция, обнародвана в ДВ, бр. 84 от 2016 г., минималното
адвокатско възнаграждение за осъществяване защитата на обвиняемия във фазата на
досъдебното производство е в размер от 800 лв. по обвинение за извършено
престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 10 години,
каквото обвинение е повдигнато спрямо ищеца. Не се установява производството да се
е отличавало с особена фактическа и правна сложност, както и да са извършвани
множество процесуално-следствени действия с участието на обвиняемия, точно
обратното по отношение на него е проведен единствено разпит непосредствено след
предявяване на обвинението. Ето защо, възражението на ответника за прекомерност на
претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат от заплатени адвокатски възнаграждения в наказателното производство се
явява основателно. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че на ищеца
следва да бъде присъдено обезщетение за претърпените от последния в резултат от
противоправното поведение на ответника имуществени вреди, изразяващи се в
заплатени в наказателното производство адвокатски възнаграждения, в размер на 1 100
лева, ведно със законната лихва от 18.12.2019г. (съгласно вече изложените по-горе
съображения за началния период на законната лихва) до окончателното изплащане на
задължението. За разликата над тази сума до пълния му предявен размер от 7 000 лева,
предявеният иск за обезщетяване на имуществени вреди от заплащане на адвокатски
възнаграждения в наказателното производство следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
9
Що се отнася до претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди, представляващи заплатени транспортни разходи в
размер на 1 000 лв., следва да бъде отбелязано, че действително по делото е представен
договор за транспортна услуга от 01.02.2017г., сключен между ищеца и Ч с предмет
извършване на транспортна услуга в полза на ищеца по маршрут .. с уговорено
възнаграждение в размер на 1 000 лв., със срок на договора до приключване на НОХД
г. Приложени са и два броя разписки за платени суми, както следва: за сумата от 200
лв. за два броя пътувания до гр. . и за сумата от 800 лв. за осем броя пътувания до гр. .
В разписките обаче липсва отбелязване по кой договор са извършени плащанията, на
коя дата са извършени пътуванията, както и на коя дата са издадени процесните
разписки. В този смисъл, не е налице възможност за категоричен извод, че описаните в
разписките плащания са относими към представения договор за транспортна услуга от
01.02.2017г., макар и сборът от сумите по тях да е равен на уговореното
възнаграждение. Нещо повече, предвид непосочването на датите на предполагаемите
пътувания не може да се установи дали същите съвпадат с проведените в съдебната
фаза на наказателното производство открити съдебни заседания, участието в които
ищецът твърди да е наложило сключването на договора. Ето защо и съдът не би могъл
да приеме за доказано при условията на пълно и главно доказване твърдяното от ищеца
плащане за покриване на транспортни разходи, с оглед което претенцията се явява
неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат и на двете страни по съразмерност.
Ответникът е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното адвокатско възражение от страна на ищеца, което се явява
основателно. Предвид липсата на фактическа и правна сложност на отнесения към съда
правен спор, както и доколкото производството е приключило след две проведени
открити съдебни заседания претендираните разноски за адвокатско възнаграждение
следва да бъдат намалени до размера от 1 670 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията на разпоредбата, която е била в сила към датата на подписване на
представения на л. 95 от делото договор за адвокатска защита и съдействие. От това
следва, че искането на ищеца по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК е основателно за сума в
размер на 269.68 лв., представляващи държавна такса и платено адвокатско
възнаграждение по съразмерност съобразно уважената част от исковете.
Ответникът не претендира разноски, с оглед което и съдът не следва да му
присъжда такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. на Р. Б, гр. София, .., да заплати на В. Н. Г., ЕГН ********** с
адрес: гр. София, ул. „........., ет. чрез адвокат Л. В., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 4
вр. чл. 4 от ЗОДОВ сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от
18.12.2019 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на повдигнатото му незаконно обвинение в
извършването на престъпление по ДП г. по описа на ОСО на ОП-, г. по описа на РС –
и г. по описа на ОС-., производството по което било прекратено по реда за
възобновяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК с
10
Решение № 512 от 18.12.2019г., постановено по НД № 798/2019г. по описа на САС,
НО, сумата от 1 100 /хиляда и сто/ лева, ведно със законната лихва от 18.12.2019 г. до
окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди за заплатени адвокатски възнаграждения, както и сума в размер на 269.68 лв.
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди за
разликата до пълния му предявен размер от 25 000 лева, както и предявения иск за
имуществени вреди за разликата до пълния му предявен размер от 13 000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11