Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
28.04.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при секретаря Ив.Велчева и с участие на прокурор
Д.Димитров от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от
административен съдия Х.Димитрова КАНД № 115
по описа за 2021г. на
Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.второ от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа
на касационна жалба от И.Р.И. с ЕГН ********** ***, срещу решение № 260086/12.02.2021г.,
постановено по ВАНД № 2214/2020г. по описа на Районен съд – Шумен. С обжалвания
съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 23-0000888/21.10.2020г. на
Началник отдел «Контрол» в РД «АА» - гр.Варна, с което на касатора на основание
чл.178в, ал.5, предл.3 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание «глоба» в размер на 500 лева. В жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради издаването му в
нарушение на материалния закон. Инвокират се твърдения за наличие на съществени
процесуални нарушения, допуснати в хода на административно наказателното
производство, които в своята съвкупност обосновават незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление. Въз основа на изложените аргументи се отправя
искане за отмяна на съдебното решение, съответно за отмяна на потвърденото с
него наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът заявява, че
поддържа подадената жалба и искането за отмяна на оспореното решение и на
наказателното постановление.
Ответникът по касация -
Изпълнителна агенция «Автомобилна администрация», в депозиран писмен отговор по
жалбата оспорва същата като неоснователна. Релевира доводи за правилност и
законосъобразност на касираното решение, въз основа на които моли същото да
бъде оставено в сила.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна. В пледория по същество сочи, че
съдебното решение е правилно, като не са налице касационни основания за
неговата отмяна, поради което предлага същото да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в
нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от
надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до
компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният съд
разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по
реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Предмет на касационно
оспорване е решение на районния съд, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 23-0000888/21.10.2020г. на Началник отдел «Контрол» в РД «АА» -
гр.Варна, с което на И.Р.И. на основание чл.178в, ал.5, предл.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание «глоба» в размер на 500 лева, за това, че на 01.08.2019г.,
около 20,45 часа, в гр.Шумен, жк «Боян Българанов» е извършил обществен превоз
на пътници – специализиран превоз по маршут гр.Шумен – гр.Търговище и обратно,
с автобус марка «С.К..», кат.М3, с рег.№ В6589ВК, собственост на превозвача «В.Н.Т.»
ЕООД, без същият да притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Нарушението
е установено от Д.П.К. – инспектор в РД «АА» - Варна и Й.Р.Й.– ст.инспектор в
РД «АА» - Варна, които извършили комплексна проверка на дружеството «В.Н.Т.»
ЕООД. В хода на проверката въз основа на пътен лист сер. № 9696530/01.08.2019г.
и тахографски лист от 01.08.2019г., било установено, че И.Р.И. е извършил
горепосочения обществен превоз на пътници. По отношение на водача контролните
органи констатирали, че същият е притежавал УПГ № 144982/02.02.2013г., валидно
до 02.02.2016г. След изтичане срока на валидност на УПГ, към датата на
осъществяване на превоза, както и към момента на проверката, не било издавано
удостоверение за психологическа годност на И.Р.И.. Против касаторът бил
съставен АУАН №276941/23.07.2020г. за нарушение по чл.178в, ал.5 от ЗДвП. При
запознаване със съдържанието на акта, И.Р.И. отразил, че няма възражения, както
и че е записан за изпит на 25.07.2020г.
Като съобразил
констатациите в съставения АУАН, началникът на отдел «Контрол» при РД «АА» -
гр.Варна издал наказателното постановление, предмет на съдебен контрол във
въззивната инстанция, с което наложил на касатора административно наказание
«глоба» в размер на 500 лева. Административно наказващият орган посочил, че липсват
основания случаят да бъде счетен за маловажен.
Районният съд установил
фактическата обстановка въз основа на събраните по делото доказателства: разпит
на свидетели и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. След
преценка на доказателствения материал, приел за безспорно установено, че
инкриминираното в обжалваното наказателното постановление деяние осъществява от
обективна и субективна страна административно нарушение, което е извършено
виновно от привлеченото към административно наказателна отговорност лице. Съдът
посочил, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в
хода на административно наказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. Така мотивиран потвърдил
наказателното постановление.
Шуменският
административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В
тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
За да постанови решението
си, Районен съд – Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален
ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с
наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е
спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата,
изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с
допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от
фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду
си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да
установи дали е извършено нарушение (което в хода на съдебното производство се
е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при които е извършено.
В преценката на събраните
в хода на производството гласни и писмени доказателства, районният съд е
достигнал до правно обосновани фактически изводи за значимите по отношение на
спора факти. По-конкретно, като е приел, че осъществената от касатора
деятелност съставлява административно нарушение по смисъла на чл.178в, ал.5,
предл.3 от ЗДвП, въззивният съд не е нарушил материалния закон. В приложения
административно наказателен състав е предвидена отговорност за водач на моторно
превозно средство, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или
обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за
психологическа годност. От приобщените по делото доказателства по безспорен
начин се установява, че на посочената в АУАН и НП дата И.Р.И. като водач на
автобус марка «С.К..» с рег. № В6589ВК, е извършил обществен превоз на пътници
– специализиран превоз по маршут гр.Шумен – гр.Търговище и обратно. По делото
липсва спор и досежно факта, че към момента на извършване на превоза водачът не
е имал валидно удостоверение за психологическа годност. Такова е издадено
впоследствие на 26.07.2020г., след извършване на проверката и установяване на
нарушението При това положение правилно районният съд е приел, че
санкционираната деятелност съставлява административно нарушение по чл.178в, ал.5,
предл.3 от ЗДвП, доколкото на посочената дата И.Р.И. е извършвал обществен
превоз на пътници, без издаден документ – удостоверение за психологическа
годност.
Касационният състав
намира за неоснователно възражението на касатора за незаконосъобразност на
наказателното постановление и на потвърждаващото го съдебното решение,
аргументирано с твърдението за изтекли давностни срокове по чл.34 от ЗАНН.
Действително цитираната разпоредба разписва преклузивни срокове, чието изтичане
е абсолютна пречка да се образува административно наказателно производство,
респективно абсолютно основание вече образуваното да се прекрати. С изтичането
им се погасява правото на субектите, оправомощени от закона да осъществяват
наказателното преследване - актосъставителят да състави акта, а административно
наказващият орган - да издаде наказателното постановление. Съобразно чл.34,
ал.1 от ЗАНН не се образува административно наказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а съгласно ал.3 от същата разпоредба образуваното административно наказателно
производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в
шестмесечен срок от съставянето на акта. В настоящия случай нарушението е
извършено на 01.08.2019г., АУАН е съставен на 23.07.2020г., като наказващият
орган се е произнесъл в рамките на шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
При това положение не е налице неспазване на указаните срокове за иницииране на
производството по налагане на административно наказание и реализиране на
административно наказателна отговорност.
Настоящият състав споделя
становището на въззивния съд за правилност на индивидуализацията на
наказанието, направена от административно наказващия орган, като намира, че не
са налице предпоставки, указващи маловажност на деянието. За да се прецени,
дали едно деяние е маловажно, следва да се преценят в съвкупност обстоятелствата
- каква сфера на установения ред на държавното управление нарушава, т.е.
степента на обществената му опасност и какво наказание е предвидено за това
нарушение. Именно видът и размерът на наказанието са функция на значимостта на
нарушението за държавния ред и степента му на обществената опасност. При
индивидуализация на нарушението, правилно е отчетено обстоятелството, че
водачът е разполагал с УПГ, чийто срок на валидност е изтекъл на 02.02.2016г. –
т.е. повече от три години преди датата на осъществяване на обществения превоз на пътници. Нещо повече –
срокът на валидност е вписан в издадения документ и водачът е могъл по всяко
време да се увери в неговата валидност. Следва да се съобразят и целите от
провеждане на психологически изследвания и издаване на удостоверение за
психологическа годност, а именно – гарантиране сигурността на пътниците, както
и живота и здравето на останалите участници в движението. Административното
нарушение не се характеризира с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения
от същия вид, поради което не са налице каквито и да е основания за
квалифициране на същото като «маловажен» случай. Обстоятелството, че след
констатиране на нарушението на И.Р.И. е издадено удостоверение за
психологическа годност, също не обосновава «маловажност» на процесното деяние.
В обобщение на
гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. Същото е постановено в съответствие с материалния
закон и при липса на сочените в касационната жалба нарушения на процесуалните
правила.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.
С оглед изложеното
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд - гр.Шумен като правилно и законосъобразно следва да
бъде оставено в сила.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260086 от 12.02.2021г., постановено по
ВАНД № 2214/2020г. по описа на Районен съд – Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване. Влязло в сила на 28.04.2021г.