Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260070 18.08.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд XXI – ви граждански състав
на тридесет и първи юли две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Моника Яханаджиян
Секретар:
Илияна Гальова,
като разгледа докладваното
от съдия М.Яханаджиян
гражданско дело №10 398 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод на исковата
молба на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ» ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.»Д-р Петър Дертлиев» №25, офис
– сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б., подадена чрез
пълномощник – юк.Р., против С.Д.Т., ЕГН **********,***, с която се иска от съда да признае
с решение дължимостта от страна на ответника в полза на ищеца на сумите, за
които има издадена по ч.гр.д.№7380/2019 г. по описа на РС-Бургас Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 05.09.2019 г., оспорени в производството по ч.гр.дело
№4430/2019 г. по описа на БРС, а именно: сумата от 600,00 лева – главница за
периода 31.10.2018 г. – 03.04.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска),
сумата от 60,12 лева - договорна лихва за периода 31.10.2018 г. – 03.04.2019 г.
(падеж на последна погасителна вноска), сумата от 240,00 лева – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода 31.10.2018 г. – 03.04.2019 г.
(падеж на последна погасителна вноска), сумата от 36,03 лева – обезщетение за
забава за периода 31.10.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК в съда на30.08.2018 г. и законната лихва върху главницата, считано от
входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди,
че на 17.10.2018 г. между „Кредит Тайм“ ЕООд и ответника Т. е бил сключен
договор за паричен заем №........, по силата на който
на ответника е предоставена парична сума в размер на 600,00 лева, която е
следвало да бъде върната в срок до 03.04.2019 г. на 12 броя равни двуседмични
погасителни вноски, всяка в размер на 55,01 лева. Твърди се, че ответникът не е
заплатил изцяло дължимия паричен заем, поради което и за дължимите суми
кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№7380/2019 г. по описа на
РС-Бургас.
На 15.02.2019 г. е подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 28.11.2018 г., сключен между „Кредит Тайм“ ЕООД и „АСВ“ ЕАД, по силата на
което вземането на „Кредит Тайм“ ЕООД, произтичащо от горепосочения договор е
прехвърлено на „АСВ“ ЕАД, за което ответникът следва да се счита за уведомен с
връчване на препис от исковата молба и приложенията й.
В подкрепа на иска са
ангажирани доказателства, претендират се разноски от исковото и заповедно
производство.
В срока по чл.131
от ГПК, ответникът, редовно уведомен, не се възползва от правото си да депозира
писмен отговор на исковата молба.„
Предявените в условията на
кумулативно обективно съединяване установителни искове са с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.240, вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, представя молба, вх.№29088/27.07.2020 г., в която е обективирано искане за
постановяване на неприсъствено решение.
В
съдебно заседание ответникът редовно уведомен не се явява и представлява.
Съдът, след запознаване със
становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено следното от фактическа страна:
Съгласно
разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно
чл.239, ал.1 от ГПК
съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание, и искът вероятно е основателен с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
В случая от данните по делото е видно, че е налице първата
предпоставка по чл.239, ал.1, т.1
от ГПК, тъй като с акта на съда по чл.131 от ГПК и с призовката за съдебно
заседание, на ответника са указани последствията от неспазването на сроковете
за размяна на книжата и от неявяването му в съдебно заседание. Ответникът е
редовно уведомен и не е представил в законовия едномесечен срок писмен отговор
по чл.131 от ГПК, не е ангажирал доказателства и не се
представлява в първото по делото съдебно заседание, за което същият е редовно
уведомен, като не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие
при изрично указани им последици от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Наред с горното е налице е и
втората предпоставка на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК – вероятна основателност на иска. С оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените с нея писмени доказателства, неоспорени от
насрещната страна, съдът намира, че искът е вероятно основателен. В този
смисъл БРС счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение
за уважаване на предявения иск за сумата от 600,00 лева,
представляваща главница за периода 31.10.2018 г. – 03.04.2019 г., 60,12 лева,
представляваща договорна лихва за периода 31.10.2018 г. – 03.04.2019 г., 240,00
лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 31.10.2018
г. – 03.04.2019 г., 36,03 лева – обезщетение за забава за периода 31.10.2018 г.
до 29.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
входиране на заявлението на 30.08.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК с №3343 от
05.09.2019 г., издадена по ч.гр.д.№7380/2019 г. по описа на РС-Бургас.
При така изложената
фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за уважаване на
предявените искове и постановяване на неприсъствено решение, без съдебният акт
да се мотивира по същество, съгласно чл.239, ал.2 от ГПК, а именно, че са налице условията на основание чл.239, ал.1 вр.чл.238, ал.1 от
ГПК за постановяване на неприсъствено решение, с което да приеме за установено,
че ответникът дължи на ищеца горепосочените
суми, още повече че няма данни същите да са платени.
Основателността на
предявените искове налага уважаване молбата на ищеца с правно основание чл.78, ал.1 от ГПК за присъждане на
направените в настоящото производство деловодни разноски в размер общо на
275,00 лева, от които 175,00 лева – платена държавна такса и 100,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът съобразява и
тълкувателната практика на ВКС, че дължи осъдителен диспозитив за направените
от ищеца разноски в заповедното производство, които са в размер на 75,00 лева.
Мотивиран от горното и на
основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
реда на чл.422 от ГПК, че ответникът С.Д.Т., ЕГН **********,***, дължи на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ» ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.»Д-р Петър Дертлиев» №25, офис
– сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б., сумите, за които има
издадена по ч.гр.д.№7380/2019 г. по писа на РС-Бургас Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 05.09.2019 г.,
а именно: сумата от 600,00 лева (шестстотин лева) – главница за периода
31.10.2018 г. – 03.04.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска), сумата от
60,12 лева (шестдесет лева и дванадесет стотинки) - договорна лихва за периода
31.10.2018 г. – 03.04.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска), сумата от
240,00 лева (двеста и четиридесет лева) – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода 31.10.2018 г. – 03.04.2019 г. (падеж на последна
погасителна вноска), сумата от 36,03 лева (тридесет и шест лева и три стотинки)
– обезщетение за забава за периода 31.10.2018 г. до датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда на30.08.2018 г. и законната лихва върху
главницата, считано от входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА С.Д.Т., ЕГН **********,***, да
заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ» ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.»Д-р Петър Дертлиев» №25, офис
– сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б., сумата от 275,00 лева (двеста
седемдесет и пет лева), представляваща направените
в исковото производство разноски и сумата от 75,00 лева (седемдесет и пет),
представляваща направените в заповедното производство разноски.
На основание чл.239, ал.4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.