Решение по дело №250/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 347
Дата: 18 юни 2021 г.
Съдия: Снежина Мойнова Иванова
Дело: 20217170700250
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 347

град Плевен, 18.06.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ДАНИЕЛА ДИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 250/2021 г.

 

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Патентно ведомство на Република България – София, срещу решение № 260092/23.02.2021 г. по н.а.х.д. № 2085/2021 г. на Районен съд – гр. Плевен с доводи, че решението на първоинстанционния съд е постановено в нарушение на закона. Посочва се, че съгласно чл. 21, ал.2 от НПК лицата, които не владеят български език . могат да се ползват от родния си или друг език, като в тези случаи имат право на преводач. Тази норма представлява гарант на изконното право на защита на лицата, които не владеят български език, тъй като организирането на защита, без да се вникне в същността на предявения акт, е невъзможно. Посочва се, че от материалите по делото, а по-точно административнонаказателната преписка, е видно, че в приложения акт за установяване на административно нарушение нарушителят е написал възражение против акта и изрично е записал, че разбира същността на предявения акт. Твърди се, че от акта става ясно, че управителят на дружеството Ш.И.М. е български гражданин с ЕГН**********. Излагат се доводи, че в чл. 12. ал. 1 от Закона за българските документи изчерпателно са изброени изискванията, на които трябва да отговаря чуждестранно лице, за да придобие българско гражданство по натурализация, като в чл. 12, ал. 1, т. 5 е предвидено изискването лицето да владее български език, което се установява по ред, определен с наредба на министъра на образованието и науката. Счита се, че щом управителят е придобил българско гражданство по законоустановения ред,  то следва да се приеме, че той притежава известни знания в сферата на българския език;. Фактът, че управителят на санкционираното дружество е български гражданин и е написал в акта за установяване на административно нарушение възражение, следва да се тълкува в полза на това, че лицето владее българския език в такава степен, за да може да осъзнае същността на връчения акт. Моли се съдът да отмени  решение от 23.02.2021 г. по а.н.д. № 2085/2020г. по описа на Районен съд - Плевен, 13 наказателен Състав, с което изцяло е отменено наказателно постановление № 142/29.09.2020 г. на председателя на Патентно ведомство, и да се произнесе с решение, с което да потвърди изцяло обжалваното постановление.

В съдебно заседание касаторът - Патентно ведомство на Република България – София, бул. „Г. Димитров“ № 52Б, не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът – „Палмира 94“ООД, се представлява от адв. Р.К.Д.,***, която моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Навежда доводи, че основният аргумент на жалбоподателя е, че управителят като български гражданин трябва да знае български език писмено и говоримо. Твърди, че са представили заверено копие от личната му карта, от което се вижда, че той не е български гражданин, което актосъставителят не е констатирал в акта. Сочи, че освен, че е сирийски гражданин, той е приет по хуманитарни съображения в България като бежанец от областта Алепо, където са били застрашени неговия живот и здраве и действително лицето не знае нито писмено, нито говоримо български език и това само по себе си е достатъчно основание за нас, за да бъде отменено НП заради допуснати сериозни административно процесуални нарушения при съставянето на акта. Счита, че има и доста сериозни други процесуални нарушения, като съставянето на нечетивен административен акт, който самата тя като адвокат и представител по индустриална собственост не е могла да разчета какво пише в него. Освен това счита и че по същество констатираното нарушение не е нарушение, т.к. дружеството ползва защитена търговска марка флакон и надпис IceRona, за което са представили доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление № 142/29.09.2020 г., на председател на Патентно ведомство с което на „Палмира 94“ООД гр. Плевен, за това, че на 30.06.2020, в стопанисвания от дружеството търговски обект – склад за търговия на едро № 10, находящ се в гр. Плевен, ул. „Северна“ № 8, използвало е в търговската си дейност по смисъла на чл. 19, ал.1 във вр. ал.2 от ЗПД като съхранява и излага на пазара за продажба продуктите - 670 единични флакона, изработени чрез копирането на дизайн, попадащ в обхвата на закрила по смисъла на чл.18 от ЗПД на промишлен дизайн с рег.№ 8341, без съгласието на притежателя на дизайна и на основание  чл. 65, ал. 1, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Първоинстанционният съд е отменил НП, като е приел, че при съставяне на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като съсобственик на дружеството, присъствал по време на проверката Ш.И. А. Л. е чужд гражданин и не владее български език и е следвало да му се осигури преводач, за да се гарантира правото му на защита.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но постановено при неправилно прилагане на материалния закон.

В ЗАНН не е предвидено задължително участие на преводач в административно- наказателното производство. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Ето защо, субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда.

При установяване на нарушението и съставянето на акта, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат в какво нарушение са обвинени. Именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличие на нарушение, свързано с назначаване на преводач. В случая, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Неотменимо право при установяване на нарушението със съставяне на АУАН, както на българските граждани, така и на чуждите такива, които не владеят български, е да разберат какво е нарушението, което им се вменява.Това право е част от правото на всяко лице на справедлив процес, закрепено в разпоредбата на чл. 6, т. 3, б. "а" от ЕКПЧОС, която гласи, че "Всяко лице, обвинено в криминално престъпление, има в частност и правото да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него на разбираем за него език". Именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличие на нарушение, свързано с назначаването на преводач или пропуска да се назначи такъв. В конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства може да се направи извод, че съсобственикът на  „Палмира 94“ ООД  – ответник по касация, макар и чужд гражданин е разбрал в какво се изразява нарушението, за което се съставя акта, тъй като актосъставителят  и свидетел при съставяне на акта са категорични в показанията си, че Ш.Л. владее български език , а и същият собственоръчно е изписал имената си на разписката, че е получил препис от АУАН л. 43 по делото, а в самия АУАН е отбелязал собственоръчно на български език, че възразява върху написаното и има регистрирана марка  и представя свидетелство за регистрация и е разбрал какво  е нарушението, което се твърди че е установено и не е налице ограничаване на правото на защита, тъй като се установява, че лицето владее български език с оглед изписаното от него в АУАН. Следва да се има предвид, че наличните по делото пълномощни, подписани от Л. за представителство пред административно-наказващия орган и пред съда са на български език, а не двуезични формуляри, което следва да се приеме в насока, че същият владее български език .

С оглед обстоятелството, че съдът е отменил НП като не е изложил мотиви и не е разгледал спора по същество,  следва решението да бъде отменено  и делото да бъде върнато  за ново разглеждане от друг състав на РС Плевен.

С оглед изход на делото  искането на пълномощника на касатора за присъждане на разноски  е неоснователно следва да бъде оставено без уважение, тъй като съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК при ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд се произнасяне и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция.

 Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 260092/23.02.2021 г. постановено по н.а.х.д. № 2085/ 2021 г. по описа на Районен съд – Плевен.

Връща  делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Плевен.

Оставя без уважение искането на Патентно ведомство на Република България – София, бул. „Д-р Г.М. Димитров“ №52Б за присъждане на разноски.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                      ЧЛЕНОВЕ 1. /п/

 

                                                                                                      2. /п/