Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
02.04.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното
заседание на двадесет
и втори март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: СнежинаЧолакова
Бистра Бойн
при секретаря Р.Хаджидимитрова
и с участие на прокурор Р.Рачев
от Окръжна прокуратура – гр. Шумен,
като разгледа
докладваното от административен
съдия Сн.Чолакова КАНД №54 по описа
за 2021г. на Административен
съд – град Шумен, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, изр.второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по касационна
жалба от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. Г.М.Димитров 52 А, срещу Решение
№ 47 от 30.11.2020г., постановено по АНД
№ 268/2020г. по описа на Районен съд - гр. Шумен. С обжалвания съдебен акт е отменено Наказателно постановление №
НЯСС-92/07.07.2020 г., издадено от К.М.В.– Заместник председател
на ДАМТН, гр.София, с което на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ)
- гр. София, представлявано от Д.Ж.Т.– министър, за нарушение
на чл.190а, ал.2, във вр.с ал.1, т.3 от Закона
за водите /ЗВ/ и на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 4 000 (четири хиляди) лева.
С жалбата
се навеждат твърдения за незаконосъобразност на
атакувания съдебен акт, поради издаването му в нарушение на материалния закон
по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, като
касационните основания се свеждат до неправилната преценка на районния съд за недоказаност на санкционираното неизпълнение на административно задължение
по приложения административнонаказателен състав. Счита се, че фактът на осъществяване на същото и неговия автор са установени по безсъмнен начин, поради което наказващият
орган е постановил законосъобразен правораздавателен акт. Въз основа
на наведените аргументи се отправя искане за отмяна на атакуваното
съдебно решение и за постановяване
на ново решение по съществото на спора, потвърждаващо отмененото от районния
съд наказателно постановление. В съдебно заседание касационният
жалбоподател ДАМТН-гр.София,
редовно и своевременно призован, не изпраща
представител.
Ответникът в касационното
производство, МЗХГ-гр.София,
в представен писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. В съдебно заседание, редовно и
своевременно призован, се представлява
от юрисконсулт Т.Н., която излага аргументи за правилност и законосъобразност на
атакувания съдебен акт.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но
разгледана по същество е неоснователна.
Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в законна сила.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220
от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1
от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество,
същата се явява неоснователна, като съображенията
в тази насока са следните:
Предмет на касационно оспорване
е решение на районния съд, с което е отменено Наказателно постановление № НЯСС-92/07.07.2020г., издадено от Заместник-председателя на ДАМТН,
гр.София, с което на Министерство на земеделието, храните и горите - гр.
София, за нарушение на чл.190а, ал.2, във вр.с
ал.1, т.3 от ЗВ и на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 4 000 лева. С цитираното наказателно постановление,
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 05-010/24.01.2020г.,
МЗХГ е санкционирано за това, че на 01.11.2019г., в качеството в качеството си
на собственик на язовир „Тича“, не е изпълнило предписанието „да се възстанови
експлоатационното състояние на Основния изпускател в срок до 31.10.2019г.“, дадено
му с Констативен протокол № 05-03-16/13.03.2019г. на Главна дирекция „Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях“, в нарушение на разпоредбата на
чл.190а, ал.2 от ЗВ, задължаваща собствениците на язовирни стени и съоръженията
към тях да изпълняват предписанията по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. С оглед на това е прието, че като не е изпълнил
даденото предписание, имащо задължителен характер, в указания от контролните
органи срок, ответникът в касационното производство е осъществил административнонаказателния състав, визиран в чл.200, ал.1,
т.39 от ЗВ.
При така
установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени на нарушителя, както и че разполагат с необходимото съдържание по чл. 42 от
ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Посочил е също,
че в качеството си на собственик на язовир „Тича“, МЗХГ-гр.София безспорно е адресат
на предписанията на органите на ДАМТН по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, респективно
е длъжно да ги изпълнява. Същевременно обаче е счел, че от събраните по делото
доказателства не се установява по безсъмнен начин, че даденото с Протокол №
05-03-16/13.03.2019г. задължително предписание не е изпълнено, доколкото
контролните органи не са осъществили нарочна проверка за установяване дали е
възстановено експлоатационното състояние на основния изпускател, а са формирали
своята преценка единствено на базата на извършен от тях визуален оглед от
площадка, намираща се до язовирната стена, при положение, че изпускателният
механизъм се е намирал изцяло под вода, и са се позовали на протокол, съставен
на 12.11.2019г. от „Напоителни системи“ЕАД – ползвател на язовира. Въз основа на изложеното предходният съдебен
състав е приел, че наказателното постановление е издадено при допуснато
нарушение на приложимите материалноправни разпоредби,
поради което го е отменил като незаконосъобразно.
Шуменският административен
съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
съдебен състав съобрази, че същото е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол,
като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
За да постанови решението си, Районен съд – гр.Велики Преслав е събрал и приобщил към делото по надлежния
процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени с наказателното постановление и ангажирани
в хода на съдебното производство, което
е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено
от фактическа страна. Обстоятелствата,
изложени в акта и наказателното
постановление, са проверени
от районния съд с допустимите по закон доказателствени
средства.
При реализираната
проверка за съответствие на решението
с материалния закон, съобразно
възведеното касационно
основание, настоящият състав
намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка
по делото, въззивният съд е изградил правилни изводи за незаконосъобразност
на наказателното постановление, поради което на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите, изложени в обжалвания съдебен
акт.
На първо
място, обосновано въззивната
инстанция е приела, че МЗГХ е собственик
на язовир «Тича» и в това си качество е адресат на дадени
от контролните органи на
ДАМТН задължителни предписания по чл.190а, ал.1, т.3
от ЗВП, в т.ч. и на предписанието,
обективирано в Протокол №
05-03-16/13.03.2019г., както и, че по силата на чл.190а, ал.2 от ЗВ, е длъжно
да ги изпълнява. В същото време обаче касационната инстанция споделя и съображенията на решаващия съд, че по делото не е установен по безсъмнен начин факта на неизпълнение
на даденото предписание в определения срок до
30.10.2019г. В тази връзка последният обосновано е приел, че
единствените доказателства
в тази насока са се съдържали в протокол от
12.11.2019г., изготвен от ползвателя
на язовира, в който било отразено, че един от четирите таблени затвора на изпускателя, а
именно задния таблен
затвор, не може да бъде задвижен, както и в показанията на актосъставителя И.И.,
който твърди, че е констатирал неизпълнението на предписанието чрез обход на язовира,
както и на база на описаното
във въпросния протокол, без
да е получил лични възприятия
досежно състоянието на изпускателя, намиращ се изцяло под вода. В същото време обаче въпросният
протокол не е бил приложен към административнонаказателната
преписка, нито е представен пред въззивната и касационна съдебни инстанции, поради което не може да се установи какви точно
констатации се съдържат в него. Извън
това, в унисон с тезата на районния съд, настоящата
съдебна инстанция намира,
че не може да се приеме, че е налице
неизпълнение на дадено предписание, единствено въз основа на
констатации на трето лице, при липса
на проверка, извършена от контролните
органи. А и в случая свидетелят
твърди, че този протокол е
бил съставен на 12.11.2019г., т.е. съдържащите се в него констатации обективират
състоянието на основния изпускател към тази дата, а наказващият орган е приел, че нарушението е осъществено на 01.11.2019г., към която дата няма никакви данни в какво състояние е било въпросното съоръжение, респ. дали към тази дата състоянието му е било съответно на експлоатационното такова.
С оглед изложеното, касационната
инстанция споделя направения от въззивния съд извод
за недоказаност на вмененото на ответника в касационното производство неизпълнение
на административно задължение по чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, във вр.с чл.190а, ал.2, във вр. с
ал.1, т.3 от ЗВ, респективно за незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление.
Ирелевантно за този извод е посоченото в
касационната жалба обстоятелство, че МЗХГ не е оспорило констатациите в АУАН, тъй
като не е депозирало възражение срещу него в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Нарушителят
има право, но не и задължение да депозира писмено възражение срещу акта, като
неупражняването на това право не освобождава наказващия орган от задължението му
да докаже, че санкционираният субект е осъществил вмененото му нарушение, при
условията на пълно и главно доказване, което в случая не е сторил.
От така установеното фактическо и
правно положение съдът приема, че решението на Районен съд – гр.Велики Преслав е
законосъобразно и правилно, а касационната жалба е неоснователна. Решението на
районния съд е постановено при правилно установена фактическа обстановка и при
правилно направени правни изводи по отношение приложението на процесуалния и
материалния закон, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл.1 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 47 от 30.11.2020 г., постановено по АНД № 268/2020 г. по описа на
Районен съд - град Велики Преслав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...................... ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 02.04.2021г.