Р Е Ш Е
Н И Е № 61
Гр.
Сливен, 31.05.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
СЛИВЕН, в открито съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на
прокурора Красимир Маринов
и при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното
от съдия Иглика Жекова КАНД № 48 по описа за 2023 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
С
Решение № 87 от 10.03.2023 г., постановено по АНД № 20222230200053/ 2023 г. по
описа за на Районен съд – Сливен е потвърдено като законосъобразно Наказателно
постановление № 22-0804-003970 от 21.10.2022 г. на Началника на РУ в ОД на МВР
– С., с което на К.И.Я. за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, и
на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са
му отнети общо 10 контролни точки.
Недоволен
от така постановеното решение, касационният жалбоподател К.И.Я., чрез
пълномощник, го обжалва в срок. В касационната жалба се твърди, че решението на
Районен съд – Сливен е неправилно. Счита, че в конкретния случай е налице
маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, липсват вредни
последици и наличие на смекчаващи обстоятелства, което е с ниска степен на
обществена опасност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление и се произнесе по същество като предупреди
касатора, че при извършване на такова нарушение в едногодишен срок ще бъде
наказан.
В с.з.
касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител.
В с.з.
ответникът по касационната жалба ОД на МВР – С., редовно призован, не изпраща
представител. По делото писмено е постъпило становище от процесуален
представител, който заявява, че оспорва касационната жалба и излага становището
си по съществото на спора. Моли съда да остави в сила първоинстанционното
съдебно решение. В случай, че насрещната страна претендира присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на
възнаграждението.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура – Сливен заявява, че решението на Районен
съд – Сливен следва да бъде оставено в сила.
Касационната
жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
От съвкупната
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 19.09.2022 г.
около 20.45 часа по у. „С. ш.“ в г. С. полицейски служители установили,
че жалбоподателят управлява с ниска скорост лек
автомобил „Пежо 307 SW“, който няма поставени регистрационни табели, поради
което го спрели за проверка. Автомобилът бил с
рама №****************, като не бил регистриран по надлежния ред. Жалбоподателят
не представил и контролен талон към свидетелството за управление на МПС. Той
обяснил, че МПС било докарано на платформа, като по време за превозването му
шофьорът на платформата и жалбоподателят не се разбрали за заплащането на
услугата и жалбоподателят се отказал от превоза. Автомобилът бил разтоварен от платформата
до автоморга „Е.“ на б. „С. ш.“ в г. С. Жалбоподателят обяснил, че имал
намерение да придвижи автомобила до КАТ – С., за да го регистрира по надлежния
ред на следващия ден и това била причината да се движи с автомобила.
Актосъставителят приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.140,
ал.1 от ЗДвП и на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и му съставил акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/.
Срещу К.И.Я. било образувано
Бързо производство №1378/2022 г. по описа на РУ – С., вх. №5019/2022 г. по
описа на РП – С., за престъпление по чл.345, ал.2 от НК, което било прекратено
с Постановление от 27.09.2022 г. на РП - С. Препис на Постановлението за
прекратяване на наказателното производство бил изпратен до началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – С. за преценка относно необходимостта от
ангажиране на административнонаказателната отговорност на К.И.Я..
На 21.10.2022 г. началникът
на РУ в ОД на МВР – С., с оглед постановлението от 27.09.2022 г. на РП – С., издал
Наказателно постановление № 22-0804-003970, с което на основание чл.175, ал.3,
предл.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя наказания „глоба" в размер на 200
лева и „лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. На основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012г. на МВР му били отнети общо 10 контролни точки.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да доведат до отмяна на наказателното постановление. Приел, че в
обжалваното наказателно постановление нарушението е описано правилно.
Приел за установено, че жалбоподателят е извършил виновно административното
нарушение, за което правилно била ангажирана административнонаказателната му
отговорност, като му били наложени административни наказания, определени в
минималния предвиден от закона размер. С такива изводи Районният съд е потвърдил
наказателното постановление.
Съдът, след извършена
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционното решение с материалния закон, приема, че първоинстанционната
съдебна инстанция е постановила правилен съдебен акт, при следните съображения:
Съгласно нормата на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата,
включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни
средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Законодателят е
предвидил императивно правило, касаещо МПС-та и ремаркета, които се допускат по
пътищата за обществено ползване, които следва да бъдат регистрирани и с
поставени на определените за това места табели с регистрационен номер. В
процесния случай от доказателствата по делото се установява, че описаният в АУАН
и в НП лек автомобил „Пежо 307 SW“, не е бил регистриран по надлежния ред.
Приложимият относно
регистрацията на превозните средства ЗДвП, в нормата на чл. 140, ал. 2 е
предвидил, че условията и редът за регистриране на МПС се определя с наредба на
министъра на вътрешните работи. Това е Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. Съгласно чл. 1, ал. 4 от тази наредба
са изброени изчерпателно МПС, които не подлежат на регистрация. Това са:
тролейбусите; верижните, строителните, селскостопанските и другите самоходни
машини; моторните превозни средства, предназначени за състезания по затворен
маршрут; велосипедите с допълнително монтиран двигател; инвалидните колички с
двигател; трактори; бавнодвижещи се превозни средства, предназначени за теглене
на каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност и каравани и вагони,
използвани за развлекателна дейност, които са теглени от бавнодвижещи се
превозни средства. Според § 6, т. 18а от ДР на ЗДвП „регистрация“ е
административно разрешение за превозното средство да участва в пътното
движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на
табели с регистрационен номер.
По делото е
установено, че процесното МПС не е било регистрирано по надлежния ред. По
несъмнен начин е установено и че това МПС е било управлявано от наказаното
лице. В НП са изложени фактически обстоятелства, които в достатъчна степен
обосновават яснота, както по отношение на извършеното нарушение, така и досежно
административното наказание и неговия размер. При тези обстоятелства Районният
съд законосъобразно и обосновано е приел, че е осъществен съставът на
административното нарушение.
Неоснователно е
наведеното в касационната жалба възражение за маловажност на случая. Не се
споделя изложеното от касационния жалбоподател, че придружаването на автомобила
до сектор „Пътна полиция“ и регистрацията му на следващия ден, представляват
смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния
вид. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то
засяга, настоящата инстанция счита, че не се касае за маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. С нормата на
чл. 189з от ЗДвП (ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.)
законодателят изрично е предвидил неприложимост на чл. 28 от Закона за
административните нарушения и наказания за нарушенията по ЗДвП.
Обжалваното пред
настоящата съдебна инстанция решение е обосновано и съответно като изводи на
всички събрани по делото доказателства. При определяне на санкционната норма
наказващият орган не е допуснал нарушение, което да е предпоставка за отмяна,
поради незаконосъобразност. Обжалваното решение не е постановено при допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон
и се явява правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен
наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за
неоснователни. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от
настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства може да се направи обоснован извод за това, че както от
субективна, така и от обективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на
административните нарушения, за които е привлечен към
административнонаказателна отговорност, поради което и постановеното от
Районния съд решение е законосъобразно.
В атакуваното
решение Районен съд – Сливен е направил обоснован извод за законосъобразност на
Наказателно постановление № 22-0804-003970 от 21.10.2022 г. на Началника на РУ
в ОД на МВР – С., с което на К.И.Я. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, и
на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10
контролни точки.
По изложените
съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в
сила.
Водим
от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК
Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 87 от 10.03.2023 г.,
постановено по АНД № 20222230200053/ 2023 г. по описа за на Районен съд –
Сливен.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: