РЕШЕНИЕ
№
гр. В.Търново,
10.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският
районен съд, наказателна колегия, десети състав, в публично съдебно заседание
на десети април през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
Районен съдия: Д. Чалъкова
при
секретаря М. Ранкова и в присъствието на прокурора И., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 2352/2018
год. по описа на ВТРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпило е предложение от ВТРП за
освобождаване от наказателна отговорност на дееца К.Б.К. по реда на глава
двадесет и осма от НПК с налагане на административно наказание на основание чл.
78 А от НК за извършено от него престъпление по чл. 325, ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът заема
становище деецът да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по
чл.325, ал.1 от НК, съответно да бъде освободен от наказателна отговорност на
основание чл. 78 А от НК, като му се наложи административно наказание глоба.
Деецът лично и чрез процесуалния си представител пледират за пълно
оневиняване, съответно оправдаване по повдигнатото обвинение. Твърдят
фактическата обстановка да не налага направения от прокурора извод за
осъществен от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл.325,
ал.1 от НК.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Деецът К.Б.К. и пострадалият Г.К.М.
се познавали от деца. Отношенията им и към настоящият момент са приятелски,
независимо от случилото се през лятото на 2017 год., когато между тях настъпил
конфликт.
На 21.06.2017 год. К. отишъл да
изпие едно кафе в местното заведение "Гартон"
в с. Полски Сеновец, в късния след обед. Приседнал на маса, вън от заведението
и бил сам. Вътре бил отседнал св. Т., бивш собственик на заведението, а снаха
му - св. А. Т. била зад бара. Имало и и други
свидетели отвън на съседна маса - св. Л. Ш. и св. Й. Г.. Докато пиел кафе му
звъннал телефона. Излязъл вън от заведението, за да проведе разговор. Когато
деецът К. се върнал на масата си заварил постр. М.. М. пиел бира. К.К. решил да
вдигне наздравица с него, но М. не приел наздравицата и започнал да го напада,
като го винил за това, че му бил откраднал щилката. Деецът К. го помоли да не
говори така, защото ги слушали хората. М. с още по - висок тон му заявил
"Бъди умен, за да са ти умни децата. Да има кой да ти ги гледа." и
тръгнал срещу К.. К. го бутнал с ръка по тялото, за да го отстрани и влязъл
вътре, до бара. Засегнал се от репликата за децата му. На бара си поръчал една
бира. Там бил и свидетеля Г.. Изпили си бирата и си тръгнали. От заведението си
тръгнали и свидетелите Л.Ш., П.. Свидетелката Т. излага, че след като излязла
вън от заведението видяла постр. М. да стои седнал, като по главата си имал
кръв. Заявява, че не е виждала някой да удря някого. Останалите свидетели като
си тръгвали й обърнали внимание, че М. и К. се препирали
/..."дърлели.."/ на висок тон. Свидетелят Т. като видял постр. М. да се
качва на колелото си да си тръгва го последвал. Тръгнал след него, за да не
падне някъде по път. Заварил го пред дома му, на пейката. Предложил да го
откара до спешна помощ в гр. П. Тръмбеш. Там бил прегледан. Св. Т. твърди, че
не е виждал някой да удря някого.
По делото е допусната
съдебномедицинска експертиза. Заключението по същата сочи, че получените
увреждания са причинили на М. разкъсно-контузна рана
на челото, мозъчно сътресение и счупване на две ребра. в съвкупност и поотделно
са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота със срок на
лечение и възстановяване около 25 дни. кръвонасяданията по лицето, тялото са
причинили на болки и страдания със срок на лечение и възстановяване около 15
дни. В мотивната част на експертизата е отразено, че по представено месец по -
късно от дата на прегледа рентгеново изследване на пациента М. "... е
поставена диагноза: лицевата рентгенограма на ребрата от левия хемиторакс представя фрактури на десето и единадесета ребро
по предната аксиларна линия..".
Изложеното фактическа обстановка се извлече и доказва от събраните в хода на съдебното следствие -
свидетелските показания и експертно заключение.
Показанията на свидетелите Т., Г., Ш.,
П., Т. и обясненията на дееца кореспондират изцяло по между си. Изолирани от
останалите показания се явяват тези на постр. М.. Заключението в частта му
относно рентгеновото изследване не може да бъде кредитирано поради
обстоятелството, че се позовава на медицински документ представен един месец по
- късно от дата на случилото се. Този факт може да обуслови множество различни
хипотези и изводи относно нанесената телесна увреда на постр. М.. Възможна е
хипотеза, че в този едномесечен период пострадалият да е получил сочените
травми, но остава неясно и недоказано по категоричен начин това да се е случило
на 21.06. 2017 год., както се твърди в постановлението на прокуратурата. Нещо
повече всички свидетели излагат, че не са възприели побой от страна дееца К.
спрямо М.. Твърденията им са в посока да е имало разправия на висок тон
/"...дърлене.."/.
При така установената фактическа обстановка
се налага следните правни изводи:
В случая самото деяние от обективна
и субективна страна не съставлява "непристойно действие" по смисъла
на материалния наказателен закон, защото по своето съдържание не е насочено към
нарушаване на обществения ред и изразяване на явно неуважение към обществото. От
съвкупния анализ на свидетелските показания се установява, че поведението на
дееца се изчерпва със словесната размяна, на висок тон, на реплики между него и
св. М.. Мотивът на К. в размяната на реплики бил провокиран не само от думите
на М., отнасящи се до децата му, но и от вменено неправомерно поведение
/"... Той ми каза "ти си крадец", "Ти ще видиш.."/
вън, на терасата на заведението. М. се насочил към К. и в този момент
последният го отблъснал с ръка от себе си, но без М. да пада на земята. Това
поведение на дееца ярко илюстрира липсата на умисъл, намерение да наруши, изрази и демонстрира
незачитане и явно неуважение към обществения ред и спокойствие. Тези
действия евентуално биха могли да представляват посегателство срещу личността,
но обвинение за такова престъпление /от общ или частен характер/ не е внесено в
съда. При хулиганството е необходимо деецът да съзнава, че
чрез извършваните от него непристойни
действия нарушава обществения ред и спокойствие и изразява явно неуважение към обществото, каквито факти и доказателства за тях не са
установени. В тази връзка следва да се
сподели още, че обвързващата съдебна практика е приела, че извършването на
хулиганските действия на публично място не е задължителен признак на престъплението
"хулиганство" /виж - т. 5 на постановление № 2/74 год. на Пленума на
ВС/. С факта на размяната на реплики между К. и М., вън от заведението /както
сочат свидетелите - на "терасата"/ установяват, че деянието не е
излязло от границите на битовия конфликт, тъй като и при това положение от
обективна страна не е предизвикало "Грубо нарушаване на обществения
ред". Не може да се приеме, че то е било насочено и към изразяване на
"явно неуважение към обществото", след като подсъдимият е прекратил сам
словесния двубой, влизайки до бара, за да си поръча бира, след което си
тръгнал.
С оглед насоките на ППВС № 2/1974
г., може да се направи извод, че обектът на престъпно посегателство, съответно
на законодателна защита, при хипотезата на чл. 325, ал. 1 от НК, са
обществените отношения, свързани с установения в страната ред и общественото
спокойствие, а не отношенията, засягащи честта и достойнството на гражданите
или пък телесната неприкосновеност на личността. За осъществяване основния
състав на хулиганството, е остатъчно
изпълнителното деяние да се изразява в извършване на непристойни действия,
които явно противоречат на възприетите от обществото морални ценности и от
друга страна грубо, в значителна степен, нарушават обществения ред -
установените в държавата обществени отношения, основаващи се на нравствеността
и определящи поведението на гражданите в процеса на обществения живот. От
съществено значение е, кръгът от засегнатите обществени отношения, обект на
защита. След като съставът на престъпление по
чл. 325, ал. 1 от НК има за непосредствен обект защита на обществените
отношения, свързани с реда и общественото спокойствие и от друга страна е
необходимо наличието на субективната увереност,
умисъла, че с действията си ще засегнеш в значителна степен този защитен
от закона кръг обществени отношения, то тогава би се запълнил състава на
престъплението "хулиганство". В изложения смисъл съдът възприе, че
нито от обективна, нито от субективна страна К. е осъществил основния състав на
престъплението по чл.325, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 378, ал.
4, т. 2 вр. чл.304 от НПК следва да го признае за невиновен да е осъществил състава на престъплението по
чл. 325, ал. 1 от НК, съответно да го оправдае по това обвинение.
Водим от горното и на основание чл.
378, ал. 4, т. 1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
К.Б.К., роден на *** год. в гр. В. Търново, с постоянен и настоящ адрес ***.
Тръмбеш, български гражданин, със средно образование, женен, безработен,
неосъждан с ЕГН ********** за невиновен
в това, че на 21.06.2017 год. в с. П. Сеновец, в заведение "Гартон" извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото -
нанесъл удари в областта на главата и тялото на Г.К.М., с което му причинил
болки и страдания със срок на възстановяване около 15 дни - престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, като на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 вр. чл. 304 от НПК
го оправдава по това обвинение.
Решението подлежи на обжалване или
протест пред ВТОС в петнадесетдневен срок, считано от днес.
Районен съдия: