№ 577
гр. Враца, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Неделин Й. Захариев
при участието на секретаря Валя П. Апостолова
като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело №
20221420101316 по описа за 2022 година
Предявена е за установяване размер на парично вземане по заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.дело № 4592/2021г. на ВРС искова молба от ”А*****
гр.София против Т. Й. Г. от гр.Враца за признаване за установено, че ответника дължи
на ищеца сумата 990.56 лв. възнаградителна лихва за периода от 31.07.2017г. до
30.06.2019г. по договор за потребителски кредит № 895240, сключен на 21.06.2017г . с
„Кредисимо”ЕАД и договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.12.2020г. и
Приложение №1 от 17.12.2020г. и сумата от 1449.24 лв. обезщетение за забава за
периода 17.12.2020г. до подаване на заявлението в съда – 29.11.2021 г. Ищецът твърди,
че с договор за цесия и Приложение №1 към същия е придобил вземането на кредитора
по договор за потребителски кредит № 895240 сключен с ответника, с което обуславя
правния си интерес и процесуалноправната си и материална легитимация да
претендира изпълнение на задължението за плащане от ответника. Поддържа, че
последният е неизправна страна по договора и дължи претендираните суми.
Исковете са с правно основание чл.422 вр. чл.410 ГПК и чл.79 ЗЗД и са
процесуално допустими.
В срока и по реда на чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен
представител адв.В., представя писмен отговор, с който оспорва исковете. Счита за
допустим, но неоснователен иска по отношение на сумите от 990.56 лева
възнаградителна лихва и 1449.24 лева обезщетение за забава. Намира процесния
договор за кредит за противоречащ на разпоредбите на ЗПК – чл.11, ал.1, т.10 относно
изчисляване на ГПР, и като такъв недействителен. Неясното определяне на ГПР
посочва като самостоятелно основание за недействителност на договора, съгласно
чл.22 ЗПК. Счита непосочването на плащането „такса гарант“ като разход по кредита в
стандартния европейски формуляр за заобикаляне на закона - чл.19 ЗПК. Посочва, че
при включването на такса гарант като разход, ГПР определен в договора за кредит 50%
ще недхвърли максимално допустимия петкратен размер на законната лихва и това
1
прави договора нищожен. За нищожна счита и клаузата на договора, по силата на която
кредитополучателят се е задължил да заплаща възнаградителна лихва от 41.24 %, като
посочва, че максималният й размер, в който би била действителна не следва да бъде
по-голям от трикратния размер на законната лихва. Счита за недопустимо кумулиране
на възнаградителна лихва с обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на законната
лихва за същото неизпълнение. Позовава се и на разпоредбата на чл.111 от ЗЗД,
правейки възражение за недължимост на всички вземания за възнаградителна лихва и
обезщетение за забава, като погасени по давност.
За да се произнесе по основателността на иска, районният съд направи преценка
на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид
становищата на страните, въз основа на което прие за установени следните
обстоятелства:
По ч.гр.д. №4592/2021 г. на Районен съд-Враца на 22.12.2021 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, с която е разпоредено Т.
Й. Г., да заплати на *****, следните суми: главница в размер на 2139.51 лв. на
„Кредисимо“ ЕАД във връзка с договор за потребителски кредит № 895240; 990.56 лв.
възнаградителна лихва и 1449.24 лв. обезщетение за забава, ведно със законната лихва
считано от 29.11.2021 г.; държавна такса в размер на 91.59 лв., както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лв.
С разпореждане по същото ч. гр. дело, съдът е указал на заявителя, настоящ
ищец, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото договор за
потребителски кредит № 895240/21.06.2017 г. и приложение № 1 към него се
установява, че на посочената дата е сключен договор за потребителски кредит, по
силата на който „Кредисимо” ЕАД се е задължил да предостави на ответницата кредит
в размер на 2200 лв. срещу насрещно задължение на кредитополучателя да върне
заетата сума до 30.06.2019 г. Страните са уговорили размер на погасителната вноска
136.09 лева, лихвен процент по кредита 41.24%, ГПР 50% и общ размер на всички
плащания 3266.16 лева.
Съгласно представените Общи условия към кредитния договор
кредитополучателят кандидатства за кредит като подава заявление до Кредисимо по
образец, лично или чрез партньор на сайта или по телефон, след като в заявлението
бъдат попълнени наименованието на кредитния продукт, Стандартен европейски
формуляр съдържа цялата необходима преддоговорна информация за желания кредит,
а актуалните ОУ и договора за кредит се предоставят чрез платформата на сайта.
Договорът за кредит се счита сключен, ако кредитополучателят е съгласен да бъде
обвързан от договора за кредит и ОУ с въвеждането на команда „Декларирам, че съм
получил Стандартен европейски формуляр, на посочения от мен e-mail , проверил съм
въведените данни и приемам ОУ и договора за кредит“(чл. 9 разд ІІІ ОУ). Съгласно
чл. 12 от ОУ кредитополучателят може да предостави обезпечение на кредита, което
обстоятелство се посочва в заявлението.
В чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 895240 е предвидено
приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита.
Посочено е това да стане в срок от 24,00 часа след предоставяне на обезпечението. В
чл. 4, ал. 1 са определени и вида на обезпеченията, които кредитоискателят следва да
2
представи, в ал.2 на чл.4 санкция за потребителя ако не представи обезпечение, която
се изразява в неодобряване на заявлението от „Кредисимо“ АД и непораждане на
действие на договора между „Кредисимо“ и кредитополучателя. В ал.3 на чл.4 е
предвидено още, че когато кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение,
срокът за одобряване е 14дни, а ако заявлението не бъде одобрено до посочения срок,
договорът не поражда действие.
В чл. 6 е посочено начин на погасяване на задължението съгласно Приложение
№ 1- Условия на кредита, представляващо неразделна част от договора.
Видно от договор за предоставяне на поръчителство между „Ай тръст“ ЕООД гр.
София и Т. Г. от 21.06.2017г., поръчителят отговаря солидарно с потребителя за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за
потребителски кредит в размер на 2200лв. За поемане на задълженията от поръчителя,
потребителят дължи вазнаграждение- чл.1 ал.2.
С договор за поръчителство от 21.06.2017 г., Ай тръст ЕООД се е задължил да
отговаря пред Кредисимо АД за изпълнение на всички задължения на потребителя,
произтичащи от договора за потребителски кредит в размер на 2200.00 лева. (чл.2).
На 17.12.2020г. между Кредисимо АД и Ай тръст ЕООД в качеството им на
продавачи и ”А***** като купувач, е сключен договор за прехвърляне на вземания, по
силата на който Кредисимо АД ще прехвърли на ”АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД вземания произтичащи от договори за кредит по смисъла на Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за потребителския кредит и
Закона за задълженията и договорите като вземанията се индивидуализират в
Приложение №1 към настоящия договор. Съгласно чл.4.1 момента на подписване на
договора се счита за надлежна дата, на която вземанията са валидно прехвърлени.
Страните са се уговорили и че Ай тръст ЕООД ще прехвърли на купувача свои
парични вземания, произтичащи от договорите за предоставяне на поръчителство по
потребителски кредити с длъжниците физически лица във връзка с отпуснатите им
потребителски кредити от Кредисимо АД
Видно от Приложение №1 към цесионният договор, задължението на Т. Г. е
сред прехвърлените в полза на цесионера вземания.
На осн. чл.99, ал.3 от ЗЗД, Кредисимо АД и Ай тръст ЕООД са потвърдили
извършената цесия на всички вземания, цедирани в полза на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, съгласно договора за прехвърляне на вземания от 17.12.2020г.
индивидуализирани в Приложение №1/17.12.2020 г. към договора.
С изрично пълномощно Ай тръст ЕООД е упълномощило „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД да уведоми от името на цедента всички длъжници по
всички вземания на дружеството, които цедента е цедирал съгласно договора за
прехвърляне на вземания от 17.12.2020г. между Кредисимо АД и Ай тръст ЕООД като
цеденти и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД като цесионер.
До длъжника Т. Г. е изпратено уведомително писмо от „Ай тръст“ ЕООД чрез
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД за извършената цесия от 17.12.2020 г., без
данни да е получено от длъжника.
Видно от назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че по договор за потребителски кредит №895240 от 21.06.2017 г. е останал
дължим остатък от договорна главница в размер на 2139.51 лева, остатък по договорна
възнаградителна лихва за периода от 29.11.2018 г. до 30.06.2019 г. 150.85 лева.
3
Дължимите суми по договора за поръчителство са 2293.56 лева. Дължимото
обезщетение за забава за главница по кредита за периода 17.12.2020 г. до 29.11.2021 г. е
в размер на 206.21 лева, обезщетението за забава за задължение по договор за
поръчителство за периода от 17.12.2020 г. до 29.11.2021 г. е в размер на 221.72 лева.
При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:
Настоящият състав на съда приема, че за да бъде успешно доказването на
исковата претенция, ищецът следва да докаже качеството си на кредитор; наличие на
валиден цесионен договор, от който произтича вземането му; основанието на
вземането; факта, че длъжникът е уведомен за извършената цесия по надлежен ред,
предвиден в закона; наличието на съществуващо валидно правоотношение между
ответника и цедента, породено от договор за предоставяне на кредит; че праводателят
на ищеца е изправна страна по договора, т.е. че е изпълнил точно задълженията си по
предоставяне на услугите, предмет на договора; както и, че ответникът е в забава и
периода на забавата.
На първо място ищецът доказа своята материална и процесуална легитимация в
процеса. Активната му легитимация произтича от сключен договор за цесия между
„Кредисимо“ АД и „Ай тръст“ ЕООД в качеството им на цеденти и ”А***** в
качеството му на цесионер, по силата на който са прехвърлени вземания, сред които е и
процесното вземане. Въз основа на цесионния договор, ищецът встъпва в
правоотношението, сключено между цедента и кредитополучателя и го придобива
такова, каквото е към момента на извършване на цесията. От този момент цесионера
придобива правата и задълженията по кредитния договор. Този договор има
правопораждащо действие спрямо претендираните от ищеца права по кредитния
договор и го легитимира като носител на правото на претенция за изпълнение на
облигационното отношение, сключено с кредитополучателя.
Съгласно чл. 99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане,
освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Съгласно
ал.2 на чл. 99 от ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите
лихви, ако не е уговорено противното. Съгласно ал.3 на тази разпоредба, предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му
потвърди писмено станалото прехвърляне.
По делото няма данни за достигнало уведомително писмо до ответницата за
извършената цесия от 17.12.2020 г., в тази част и за цедираното вземане, произтичащо
от договор за паричен заем. В случая следва да бъде посочено, че съгласно
последователната съдебна практика с получаването на препис от исковата молба с
приложените към нея доказателства, включително и уведомлението, се приема, че
ответника е валидно уведомен за цесиите /в този смисъл Решение № 3 от 16.04.2014 г.
на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК,; Решение № 123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.
д. № 12/2009г., II т. о., ТК, Решение № 78 от 09.07.2014г. на ВКС по т. д. № 2352/2013г.,
II т. о., ТК и мн.др./. От изложеното следва, че ищецът е материално легитимиран да
претендира изпълнение на задълженията от длъжника, а с получената искова молба
ведно с уведомлението за извършената цесия на вземането, ответницата Г. се счита за
запозната с промяната на кредитора по кредитния договор.
При извършване преценка относно действителността на договора за кредит
съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи
4
нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно. Ето защо,
следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност
на сключения договор, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК.
Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Съдържанието на договорните клаузи безусловно налага извод, че се касае за
сключен договор за потребителски кредит. Ищцата има качество на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а именно- физическо лице, което при сключването на
договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност. Като потребител разполага и със защита срещу неравноправни
клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно и които
следва да се преценяват при основателността на иска. По отношение на
действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са специалните
разпоредби на чл. 22 ЗПК.
Кредиторът е предоставил преддоговорна информация, в която са посочени
основните параметри и условия по кредита, чрез изпращане по електронен път на
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити. В последствие договорът е сключен отдалечено при условията на ЗПФУР, т.е.
спазена е предвидената в закона писмена форма. Посочен е общия размер на кредита
/т. 3 от Приложение № 1 към договора/ и условията за усвояването му / р.VI от Общите
условия/, фиксиран лихвен процент / т. 7 от Приложение № 1/, условията за
прилагането му, годишният процент на разходите по кредита /т. 8 от Приложение № 1/.
В представеното Приложение № 1 е посочено също размера, броя и падежа на
задължението. Ищцата е информирана за правото й да получи от заемодателя
информация за извършените и предстоящи плащания, както и за оставащите
дължимите суми при предсрочно погасяване на главницата, за правото й да се откаже
от договора и срока, в който може да бъде упражнено /чл. 4 от Общите условия по
Договора за кредит/.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Относно наведеното от ответника твърдение, че действителният ГПР е различен
от уговорения в договора, съдът намира, че съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, където
нормативно е предвидено начина на формиране на годишният процент на разходите по
кредита, в него следва да се включат разходите по сключения от ответницата с
ответника „Ай тръст“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от 21.06.2017г.
В чл. 4 от договора е посочено, че усвояването на сумата, предмет на кредита, е
обусловено от предоставяне на поръчителство от одобрено от „Кредисимо“ ЕАД
юридическо лице, вследствие на което между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен
5
договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение. В
изпълнение на договора за предоставяне на поръчителство е сключен договор между
„Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който първото дружество се е
съгласило да обезпечи задълженията на ответницата. Това мотивирало кредитора
(„Кредисимо“ ЕАД) да включи в изготвения погасителен план към определената
погасителна вноска и възнаграждението за предоставеното поръчителство в размер на
99.72 лева на месец. При това положение месечното възнаграждение на поръчителя в
размер на 99.72 лева от последващия погасителен план към договора за предоставяне
на поръчителство следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от
легално дадената дефиниция в пap. 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, съгласно която "Общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Несъмнено заплащането от ищцата на възнаграждение за поемане на поръчителство от
свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна услуга, която произтича
от договора за кредит и която е задължително условие за усвояване на кредита.
В случая посочения размер на ГПР не отговаря на действителния. От страна на
търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.2,
т. 4 ЗЗП, като в т. 9 от Приложение № 1 е посочена обща сума, дължима от
потребителя по кредита от 3226,16 лв., без в нея да е включено възнаграждението,
което ищцата се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена при
изчисляване на посочения ГПР. По този начин макар формално да се изпълнени
изискваният на закона за съдържанието на договора за потребителски кредит,
кредиторът е действал в противоречие с принципа на добросъвестността, като не е
предоставил коректна информация относно общия размер на кредита на получателя.
По този начин потребителката е лишена от възможността да разбере икономическите
последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи договора при
тези условия.
Посоченият от „Кредисимо“ АД поръчител „Ай Тръст“ ЕООД е финансова
институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по чл.3, ал.1 от ЗКИ при
БНБ с право да извършва гаранционни сделки като основна дейност. Установява се от
данните от ТР, че едноличен собственик на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД е
кредиторът по договора за потребителски кредит „Кредисимо“ АД. „Кредисимо“ АД е
овластено да получава плащане на възнаграждението по него – чл.8, ал.5 от договора за
предоставяне на поръчителство. Очевидно е формиран бизнес модел за разделяне на
приходите от кредита между две свързани юридически лица с цел да се заобиколи
изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК в размера на годишния процент на разходите да се
включат и тези разходи, към които те несъмнено се отнасят.
Доколкото в процесния случай в уговорения ГПР не са включени всички
действителни разходи то съдът намира, че е налице противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и Договорът за потребителски кредит №895240 е
недействителен на осн. чл. 22 ЗПК.
При обезпечаването на кредита с поръчителство обаче длъжникът е ограничен
6
от изискването на чл.4 на Договора за потребителски кредит в правото си да избира
кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да бъде само предварително
одобрено от кредитора юридическо лице/по списък/. Едностранно от кредитора като
възможни поръчители са елиминирани физическите лица, което пряко ограничава
правата и възможностите на потребителя да обезпечи задължението си по начин,
избран от самия него. Предварително наложената идентификация от кредитора кой
може да бъде поръчител по отпускани от него кредити като обезпечение, не отчита
интереса на потребителя Г., а само този на кредитодателя, което води до
неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. В случая правата на
потребителя не са защитени, защото той няма свободата и неограничената възможност
да избере такъв поръчител, чрез който може успешно да обезпечи задължението си към
кредитора и да си учреди с него безплатно поръчителство, доколкото в конкретния
договор за предоставяне на поръчителство, поръчителстването е платено от
потребителя на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД с възнаграждение, което е значително в
сравнение с размера на отпускания кредит.
Посоченият от „Кредисимо“ АД поръчител „Ай Тръст“ ЕООД е финансова
институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по чл.3, ал.1 от ЗКИ при
БНБ- с право да извършва гаранционни сделки като основна дейност и като се посочи
по-горе е свързано с кредитора лице. От анализа на доказателствата и клаузите на
сключените между страните договори се налага извода, че потребителят не е имал
право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено като
се има в предвид, че едноличен собственик на капитала на дружеството-заявител е
кредиторът на длъжника по договора за кредит, поради което юридическото лице-
поръчител /което е предварително одобрено от кредитора/ се явява и свързано с него
лице. Това води до значително неравновесие на правата на потребителя и търговеца и
не отговаря на изискването за добросъвестност, като лишава длъжника от право на
избор и от възможност за индивидуално договаряне.
Нещо повече, правните последици от непредставяне на обезпечение, при
положение, че потребителят иска такова, води като последица непораждане на
действие на договора за потребителски кредит /чл.4 ал.2/. Въпреки „свободният избор“
на потребителя да поиска или не поиска обезпечение, кредиторът поставя
приоритетното разглеждане на заявлението на кредитополучателя в зависимост от
предоставянето на обезпечението- в рамките на 24 часа от предоставяне на
обезпечението, пред значително по- дълъг срок от 14 календарни дни в случай, че
такова не бъде представено. По такъв начин, без сключването на договора за
предоставяне на поръчителство да бъде постановено като условие за сключването на
договора за кредит, потребителя се принуждава да го сключи, ако иска да получи заем
в кратък срок, което прави клаузата неравноправна.
В допълнение, в чл. 5 от Общите условия, Раздел IV. “Оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя и одобряване на заявлението“, е
предвидено право на кредитора без да се мотивира да отхвърли заявлението, което
поставя в неравностойно положение потребителя и нарушава правото му да
кандидатства и да получи искания кредит дори и след представяне на обезпечение.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, поради което
неоснователни се явяват предявените искове за сумата 990.56 лв. възнаградителна
лихва за периода от 31.07.2017г. до 30.06.2019г. и за сумата от 1449.24 лв. обезщетение
7
за забава за периода 17.12.2020г. до подаване на заявлението в съда– 29.11.2021 г..
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК
на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
С оглед изхода от спора в полза на ищеца не следва да се присъждат съдебно-
деловодни разноски.
По отношение на възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ответната страна, съдът приема, че съгласно чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представително, защита и съдействие по дела с
интерес от 1000 лв. до 5000 лв. минималното адвокатско възнаграждение е 300 лв.+7%
за горницата над 1000лв. В настоящия случай минималния размер на адвокатското
възнаграждение с оглед материалният интерес е 550,55 лв. Заплатено и претендирано е
адвокатско възнаграждение в размер на 615лв., поради което с оглед правната и
фактическа сложност на делото съдът приема, че претендираното адвокатско
възнаграждение не е прекомерно.
Ето защо на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответницата деловодни разноски в размер на 615.00лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на исковете.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД гр.София, ***** със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, против Т. Й. Г. с ЕГН
**********, с адрес гр.Враца, кв.Сениче, бл.51, вх.Б, ет.2, ап.26 установителни искове
за признаване дължимост на сумата 990.56 лв. възнаградителна лихва за периода от
31.07.2017г. до 30.06.2019г. и за сумата от 1449.24 лв. обезщетение за забава за периода
17.12.2020г. до подаване на заявлението в съда – 29.11.2021 г., като неоснователни, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 4592/2021г. на ВРС.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД гр.София, *****
Адрес /седалище/адрес управление/ гр. София, 1335, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 да заплати на Т. Й. Г. с ЕГН **********, с адрес
гр.Враца, кв.Сениче, бл.51, вх.Б, ет.2, ап.26 сумата от 615.00 лева представляващи
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
8