№ 252
гр. Шумен, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20233600500347 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивни жалби на Б. П. М. и П. Ж. В., действаща чрез
пълномощника адв. Ф. Л. от ШАК срещу решение № 231/28.03.2023 г. по гр.д. № 2726/2022
г. по описа на ШРС, поправено с решение № 541/06.07.2023 г. по същото дело.
Жалбоподателят Б. П. М. обжалва решението в частта, в която е изменен размерът
на, присъдената с решение № 241/21.04.2017 г. по гр.д. № 2724/2016 г. по описа на ШРС
издръжка, дължима от Б. П. М. на детето С.Б.П., чрез нейната майка и законен представител
П. Ж. В., като е увеличена на 450.00 лева месечно, считано от 22.12.2022 г. до настъпване на
законни предпоставки за изменение или прекратяване правото на издръжка, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска с падеж – до десето число на
месеца, за който се дължи.
Жалбоподателят намира решението за неправилно в обжалваната част, по
съображения, подробно изложени във въззивната му жалба, поради което моли съдът да го
отмени.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата по жалбата П. Ж. В., действаща чрез
пълномощника адв. Ф. Л. от ШАК е депозирала отговор, в който оспорва същата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена, като й бъдат присъдени и извършените по делото
разноски.
1
Жалбоподателката П. Ж. В. обжалва решението в частта, в която не е била уважена
молбата й за увеличение на заплащаната от бащата част от издръжката за детето С. за
претендирания от нея размер от 450.00 лева до 700.00 лева, а вместо това искът й е уважен
частично.
Жалбоподателката намира решението за неправилно, поради което моли въззивният
съд да го измени, като присъди издръжката, която следва да се заплаща от бащата в
поискания с исковата молба пълен размер, а именно 700.00 лева.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Б. П. М., действащ чрез пълномощника
си адв. В. П. от ШАК е депозирал отговор, в който оспорва жалбата като недопустима
поради неяснота кой е неин автор, като нередовна поради липса на валидно отправено
искане до въззивния съд, както и като изцяло неоснователна по същество.
Въззивните жалби са депозирани в срок, от надлежно легитимирани лица, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовни и допустими.
Разгледани по същество и двете жалби са неоснователни, поради следното:
Гр.д. № 2726/2022 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на П. В. срещу
Б. М., за изменение на, присъдената с решение № 241/21.04.2017 г. по гр.д. № 2724/2016 г.
по описа на ШРС издръжка, дължима от Б. П. М. на детето С.Б.П., чрез нейната майка и
законен представител П. Ж. В., като размерът й бъде увеличен от 220.00 лева на 700.00 лева
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда да настъпването на
обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска, с падеж десето число на месеца, за който се отнася, платима по
банкова сметка на майката.
В срока за отговор, ответникът не е депозирал такъв, като в съдебно заседание е
оспорил исковата претенция като неоснователна.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.150, вр. чл.143 от ГПК,
като с решението си е изменил размера на, присъдената с решение № 241/21.04.2017 г.,
постановено по гр.д. № 2724/2016 г. по описа на ШРС, издръжка, дължима от Б. П. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Шумен, ул. „....“ № 20, в полза на детето му С.Б.П., родена на ........
г., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител П. Ж. В., ЕГН
**********, и двете с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „......“ № 66, вх.1, ет. 1, ап. 2, като я е
увеличил на 450.00 лева месечно, считано от 22.12.2022 г. до настъпване на законни
предпоставки за изменение или прекратяване правото на издръжка, ведно със законната
лихва за забава върху всяка просрочена вноска, с падеж – до десето число на месеца, за
който се дължи, отхвърлил е иска по чл.150, вр. чл.143, ал.2 от СК в останалата му част, до
пълния предявен размер и е осъдил Б. П. М., ЕГН ********** да заплати на П. Ж. В., ЕГН
**********, в качеството й на родител и законен представител на С.Б.П., родена на ........ г.,
ЕГН **********, сумата от 239.58 лева, представляваща извършените от ищеца разноски
съразмерно с уважената част от иска, както и – в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Шуменски районен съд, сумата от 331.20 лева, представляваща държавна такса
2
върху присъдения увеличен размер на издръжката.
Решението се обжалва изцяло.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно е допустимо.
По съществото на спора, от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното: Страните са родители по закон
на детето С.Б.П., родена на ........ г., ЕГН **********. С решение № 241/21.04.2017 г. по гр.д.
№ 2724/2016 г. по описа на ШРС, в сила от 26.05.2017 г., упражняването на родителските
права по отношение на детето С. е било предоставено на майката, като баща е бил осъден
да му заплаща месечна издръжка в размер на 220.00 лева, считано от 01.11.2016 г. до
настъпване на законни основания за изменение или прекратяване правото на издръжка,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж до десето число на месеца, за
който се дължи издръжката.
Към датата на постановяване решението на ШРС по гр.д. № 2724/2016 г. С. е била на
две години. Оттогава до сега са изтекли повече от седем години, през които детето е
израснало от бебешка до ученическа възраст и през учебната 2023 г./2024 г. е записано като
ученичка в ... клас при ... ОУ „ ...... „, гр. Шумен, което налага извод за увеличение на
средствата, необходими за задоволяване на нарасналите му потребности от храна, облекло,
отопление, здравеопазване, образование, извънкласни занимания и изяви и др.. От друга
страна, през посочения период е настъпило драстично нарастване размера на минималната
работна заплата за страната, явяваща се основа за определяне минималния размер на
издръжката за непълнолетни, както и на цените на всички стоки и услуги, обусловени от
променените икономически условия в национален и световен мащаб.
Предвид горното, настоящата инстанция споделя изцяло извода на
първоинстанционния съд, че е налице съществено и трайно изменение на обстоятелствата,
при които е била определена досегашната издръжка за детето С., което предпоставя
увеличението й.
Що се касае до конкретния размер на издръжката, се установи, че детето се отглежда
от майката, в собственото на последната жилище на адрес: гр. Шумен, ул. ...... № 66, вх.1,
ет.1, ап.2, състоящо се от детска стая, спалня, кухня с хол и санитарен възел, с отлични
хигиенно-битови условия. Същото е с нормално физическо и психично развитие. В момента
е ученичка в трети клас, посещава редовно учебните занятия и се справя отлично с
усвояване на учебния материал. Освен това има интереси и посещава извънкласни
занимания по пиано, карате, шахмат и др., за които се заплащат месечни такси и по повод
на които са му били закупени пиано и спортни екипи. Във връзка с посочените дейности,
детето участва в множество конкурси и състезания, за част от които са необходими
допълнителни средства.
Майката има завършени няколко висши образования по различни специалности.
Работи като преподавател в ОУ „....“, гр. Нови пазар и получава месечно трудово
3
възнаграждение в размер на 1 486.00 лева. От представените извлечения от банковата й
сметка за периода 2020 – 2023 г., се установява, че годишният дебитен оборот по нея е бил
340.00 лева – за 2020 г., 4 923.70 лева – за 2021 г., 19 037.61 лева – за 2022 г. и 2 873.36 лева
– към 30.08.2023 г..
Бащата живее в наследствено жилище на адрес: гр. Шумен, ул. .... № 20, ет.2, ап.8,
състоящо се от хол с кухненски тракт, три спални и два санитарни възела, с отлични
хигиенно-битови условия. Има завършено висше образование и работи като управител на „
...... „ ООД. Същият е едноличен собственик на „ Елсистем „ ЕООД и на „ Павел и синове
Инвест „ ЕООД и съдружник с М.П.М.., при равни дялове, в „ НЕС – Нови Енергийни
системи „ ООД и в „ ...... „ ООД„, които през последните години са реализирали печалба в
размер на милиони левове. Освен това е акционер в „ ..... „ АД, обявено в ликвидация.
Притежава собственост върху 1/39 ид.ч. от ПИ в гр. Шумен, ул. ....., с площ от 1 404 кв.м. и
61/638 ид.ч. от ПИ в гр. Шумен, ул. ...... № 24, с площ от 638 кв.м., ведно с по 1/3 ид.ч. от
намиращите се в имота магазин № 2, с площ от 78.50 кв.м. и магазин № 3, с площ от 51.30
кв.м.. В първоинстанционното производство е представено писмо от управителя на „ НЕС –
Нови енергийни системи „ ООД, в което е посочено, че за 2021 г. и 2022 г. от дружеството
не са изплащани суми на Б. М.. Приложена е и декларация от последния, че получава
трудово възнаграждение в размер на 870.00 лева, не реализира други доходи, не притежава
МПС и е собственик на 1/39 ид.ч. от ПИ в гр. Шумен, ул. ..... и по 1/3 ид.ч. от магазин № 2 и
магазин № 3, в ПИ на адрес: гр. Шумен, ул. ...... № 24, като в декларацията не е посочено, че
е подписана при условията на чл.313 от НК и отразеното в нея очевидно не отговаря на
действителното материално и имотно състояние на декларатора. Б. М. съжителства с П. З.,
която работи като консултант и реализира трудово възнаграждение в размер на 1 150.00
лева месечно. Няма алименти задължения към други деца, освен към дъщеря си С..
В първоинстанционното производство е представено писмо, изпратено по ел. поща на
31.10.2021 г., с което Б. М. уведомява П. В., че е готов да поема всички разходи по
обучението на детето в редовни и извънкласни форми на обучение, всички разходи за
лекарства и лечение на детето, да осигури превозно средство на майката на детето, като
осигурява горивото за автомобила и сервизното му обслужване, както и да поема разходите
за лятна почивка от седем дни на майката и детето.
Във въззивното производство е представено уведомление от П. В. до Б. М. от
03.08.2020 г., с което му предлага занапред да заплаща издръжка на дъщеря им С. в размер
на 1 000.00 лева.
По делото са представени и множество удостоверения, грамоти и платежни
документи, относно доказване интересите и заниманията на детето С., както и на
направените от майката разходи за задоволяване на потребностите му, по отношение на
които се установява, че надвишават минимума на необходимите за отглеждането му, но не
са прекомерни или за обезпечаване на потребности, извън съответстващите на възрастта и
развитието на детето.
Приложени са също копия от съдебни актове по повод водени между страните дела,
4
нямащи предмет издръжката на детето. Тези доказателства, съдът намира за ирелевантни
към настоящия правен спор, поради което не счита за нужно да обсъжда.
При така установените факти, достига до следните правни изводи:
Съгласно чл.143, ал.1 от СК, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности
и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на
детето.
Съгласно чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.
Съгласно чл.142 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.
Минималната издръжка на едно дете е равна на 1/4 от размера на минималната работна
заплата.
В случая се установи, че детето С. е от женски пол, на 9 години, с нормално
физическо и психично развитие. Същата е ученичка в ... клас и се справя успешно с
усвояването на учебния материал. Освен това има интереси и посещава занимания по пиано,
карате и шах. Допълнително провежда извънкласни занимания по различни учебни
предмети, като български език, логика, човек и общество, рисуване, фотография. Участва в
различни състезания и конкурси. Майката на детето, която полага непосредствените грижи
по отглеждането и възпитанието му, реализира трудови доходи в размер на 1 486.00 лева.
Притежава собствено жилище, което обитава съвместно с дъщеря си. Бащата живее в
наследствен имот. Упражнява търговска дейност и е съдружник в няколко дружества, две от
които реализират значителна печалба, от която неговият дял се равнява на 50%. Притежава
идеални части от недвижими имоти, някои от които с предназначение за търговска дейност.
Декларира, че получава доходи в размер на 870.00 лева месечно, което съдът приема за
нереално, с оглед на неговото образование, естеството на професионалната му реализация и
имотното му състояние. В тази връзка, приема, че бащата има доходи над средните за
страната. Същият съжителства с П. З., която реализира трудово възнаграждение в размер на
1 150.00 лева. И двамата родители на детето С. не са алиментно задължени към трети лица.
Предвид изложеното, като съобрази нуждите на детето С., обусловени от неговата
възраст и интереси, законоустановения минимален размер на издръжката за непълнолетни,
икономическите условия в страната към момента и материалните възможности на
родителите, настоящата инстанция, счита, че издръжката, която следва да му бъде
определена е в размер на 700.00 лева месечно, от които бащата да заплаща по 450.00 лева
месечно, а майката, която полага и непосредствените грижи по неговото отглеждане и
възпитание – разликата от 250.00 лева. Увеличеният размер на издръжката се дължи,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 22.12.2022 г., ведно със законна лихва
върху всяка просрочена вноска, считано от датата на падежа й – до 10-то число на
съответния месец, до настъпване на основания за изменение или прекратяване правото на
5
издръжка.
Що се касае до претенцията на майката, бащата да заплаща за С. месечна издръжка в
размер на 700.00 лева, съдът намери, че по делото не се установиха специфични нужди,
потребности, дарования или ангажименти на детето, които да надхвърлят тези на
връстниците му и да налагат определяне на по-висока от посочената издръжка, нито пък
невъзможност на обгрижващия родител да предоставя такава. Действително финансовото и
имотно състояние на бащата дава основание да се счита, че той е във възможност да
предоставя повече средства на детето си, но, това само по себе си не обосновава присъждане
на по-висок размер издръжка, тъй като той би стимулирал детето към неоправдан лукс и
неполезен начин на живот, които не биха били в негов интерес, с оглед бъдещото му
възпитание и развитие. Предвид това, приема, че претенцията за присъждане издръжка на
детето С. от бащата за разликата над 450.00 лева до пълния предявен размер от 700.00 лева
се явява необоснована.
Ето защо, достига до извод, че предявеният иск с правно основание чл.150 от СК е
основателен и доказан по размер за сумата до 450.00 лева, за която следва да се уважи и
неоснователен в останалата част, за разликата до 700.00 лева, за която подлежи на
отхвърляне.
В съответствие с изложените фактически и правни доводи, приема, че обжалваното
решение е правилно и следва да се потвърди изцяло.
Съобразно изхода от правния спор, извършените във въззивното производство
разноски следва да останат в тежест на страните така, както са били направени от всяка от
тях.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 231/28.03.2023 г. по гр.д. № 2726/2022 г. по
описа на Районен съд – Шумен, поправено с решение № 541/06.07.2023 г. по същото дело.
ВЪЗЛАГА извършените във въззивното производство разноски в тежест на страните
така, както са били направени от всяка от тях.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7