№ 154
гр. Сливен, 28.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно
гражданско дело № 20222200500121 по описа за 2022 година
Обжалвано е разпореждане № 1954/18.02.2022г. по ч.гр. дело №560/2022г. на Районен съд
Сливен, с което е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение срещу длъжника за
следните суми 281.07лв главница по договор за заем, законната лихва от датата на подаване
на заявлението и направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от
искането в размер на 38.17лв. С разпореждането е отхвърлено искането за издаване на
заповед за изпълнение, подадено от Агенция за събиране на вземанията ЕАД срещу М. Д. Й.
за следните суми договорна лихва в размер на 16.24лв, сума за допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги в размер на 46.20лв, застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги 69.30лв, лихва за забава по договор за заем в размер на 100.35лв,
лихва за забава по договор за допълнителни услуги в размер на 38.98лв, както и
претендираните разноски за разликата от уважената част до пълния претендиран размер.
Подадена е жалба от заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК *******
със седалище и адрес на управление гр.София, ******* ******* представлявано от
изпълнителния директор чрез представител по пълномощие, с която се обжалва
разпореждането в частта, с която е отхвърлено заявлението за възнаградителната лихва в
размер на 16,24 лева. Твърди се, че не е налице максимален размер на договорната лихва.
Законната лихва е лихва за забава при неизпълнение и размерът й е неотносим към
уговорената между страните възнаградителна лихва. Развити са подробни съображения в
подкрепа на тази теза. За да се обоснове, че правната и икономическата природа на
възнаградителната и законната лихва за забава са напълно различни и неправилно е
обвързването зависимостта между размера на възнаградителната лихва с размера на
законната лихва за забава. Оборва се приетото, че уговорената възнаградителна лихва е в
противоречие с добрите нрави, тъй като тя е в рамките на това, което е позволено от закона.
Съгласно чл.145 ал.2 от ЗЗП не могат да бъдат проверяване за неравноправност уговорките
1
между страните, които касаят основния предмет на договора, които са ясни и разбираеми.
Излагат се аргументи в подкрепа на тази теза и в обобщение се иска да се отмени
разпореждането в частта, с която заповедният съд е отхвърлил заявлението за
възнаградителна лихва.
За да отхвърли заявлението в тази част РС приел, че неоснователни са исканията за
присъждане на договорна лихва в размер на 16.24лв, сума за допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги в размер на 46.20лв, застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги 69.30лв, лихва за забава по договор за заем в размер на 100.35лв,
лихва за забава по договор за допълнителни услуги в размер на 38.98лв.Налице е разлика
между посочения и действително прилагания ГПР.В ГПР по договора за заем не са
включени сумите по договора за допълнителни услуги и по сумите дължими за
застрахователна премия по договора за допълнителни услуги. По този начин заявителя е
извършил нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 120%, а е
посочено 49.76% .Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
поради което договора за потребителски кредит от разстояние е недействителен и
кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи
заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита.Посоченото в договора
гаранционно възнаграждение не е включено в ГПР на договора за паричен заем.
Изводите на съда по отношение на възнаградителната лихва са неправилни доколкото тя е
уговорена изрично между страните по сключения договор. Този процент, видно от
приложените към заповедното производство материали, е уговорен от страните
индивидуално и извън бланкетните общи условия по сключения договор за заем. Поради
това съдът е следвало да издаде Заповед за изпълнение и по отношение на уговорената
възнаградителна лихва, която възлиза в случая на 16,24 лева.
Ръководен от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 1954/18.02.2022г. по ч.гр.д. № 569/2022г. на Районен съд –
Сливен в частта, с която е отхвърлено искането за издаване на Заповед за изпълнение,
подадена от Агенция за събиране на вземанията ЕАД срещу М. Д. Й. за договорна лихва в
размер на 16,24 лева, като вместо това
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение срещу длъжника за договорна лихва в размер на
16,24 лева, както и за разноските в настоящото производство в размер на 12,50 лева.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Сливен за издаване на Заповед за изпълнение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3