Мотиви по НОХД № 2553/10 год. по
описа на ПОС
Срещу
подсъдимия Ц.М.А. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.
199 ал. 1 т. 4 във вр. с чл.198 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 във вр. с чл. 29
ал. 1 б. „А” от НК затова, че в периода 14.05. – 28.05.2010 год. в гр.
Пловдив, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив – след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на Лишаване от свобода не по
– малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66
от НК, е отнел чужди движими вещи с намерение противозаконно да ги присвои като
е употребил за това сила, както следва:
- на 14.05.2010г. – златен синджир 14
карата, с тегло 20 грама - на стойност 900 /деветстотин/ лева и златна плочка 14 карата, с тегло 5 грама - на стойност
225 /двеста двадесет и пет/лева, на обща стойност
1 125 /хиляда сто двадесет
и пет/ лева от
владението на Г.Х.С. от гр. **
- на 24.05.2010г. – златен
синджир 14 карата, с тегло 12 грама - на стойност 552 /петстотин петдесет и два/ лева от владението на С. Х.
Т. от гр.***.
- на 25.05.2010г. – златен кръст 18 карата, с тегло 4 грама - на
стойност 208 /двеста и осем/ лева, златен синджир 18
карата, с тегло 20 грама - на стойност
1 040 /хиляда и
четиридесет/
лева и златен медальон 18 карата, с тегло 5 грама - на стойност 230 /двеста и тридесет/ лева - на обща стойност
1 478 /хиляда четиристотин
и осем/ лева
от владението на Б.Й.М. от гр.***
- на 28.05.2010 г. – златен кръст 14 карата, с тегло 2 грама - на
стойност 90 /деветдесет/ лева от владението на М.С.М.
от гр. ***.
За
съвместно разглеждане в наказателния процес са приети предявените от Г.С., С.Т.
и Б.М. граждански искове против подсъдимия Ц.А. за обезщетение на причинените
им имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от инкриминираното
престъпление, в размери съответстващи на обема на повдигнатото обвинение. Г.С.,
С.Т. и Б. М. са конституирани като граждански ищци в наказателния процес.
Съдебното следствие се проведе по реда на
Глава ХХVІІ от НПК по искане на подсъдимия и неговия защитник, поради наличието
на основанията, визирани в разпоредбата на чл. 370 ал. 2 от НПК.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив е на становище, че събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, преценени в контекста на направените от
подсъдимия А. признания - на описаните в обстоятелствената част на обвинителния
акт факти - по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, по категоричен и несъмнен начин
подкрепят повдигнатото обвинение. Счита, че подсъдимият следва да бъде признат
за ВИНОВЕН като му се определи наказание при условията на чл. 373 ал. 2 от НПК,
съобразено с изискванията на чл. 58а ал. 1 от НК - при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства. Като такива отчита – лошите характеристични данни
за подсъдимия, сочещи го като лице с трайно установени престъпни навици по
отношение, на което предходните наказания не са изиграли необходимата
поправително – възпираща роля; броя на осъществените дения включени в състава
на общото продължавано престъпление и краткия период на извършването им, което
се сочи като доказателство за траен престъпен умисъл за осъществяване на
посегателства не само срещу собствеността на останалите граждани в обществото,
но и срещу личността им, с цел осигуряване на лични материални блага. Според
прокурора, като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство следва да
бъде отчетен и значителният размер на причинените и невъзстановени на
пострадалите вреди от конкретното престъпление. Застъпва се становище, че направеното
от подсъдимия Ц.А. признание по реда на чл. 371 т. 2 от НПК не следва да бъде
отчетено допълнително като смекчаващо отговорността му обстоятелство, тъй като не
са налице доказателства за оказано съдействие от негова страна в хода на
разследването, дори и след задържането му. Прави се искане, съдът да определи
на подсъдимия А. справедливо наказание, съответно на високата степен на
обществена опасност на извършеното престъпление, при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, чийто размер да се намали с 1/3, като се постанови ефективното
му изтърпяване при първоначален „СТРОГ” режим в Затвор или Затворническо
общежитие от закрит тип, с оглед изискванията на ЗИНЗС. Счита, че съдът следва
да приложи разпоредбата на чл. 59 от НК и да приспадне от определеното на
подсъдимия наказание Лишаване от свобода периода на предварителното му
задържане. Становището на прокурора за приетите за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански искове е, че следва да бъдат уважени изцяло като
доказани по основание и по размер.
Гражданският
ищец Г.С., моли съда да уважи изцяло предявения от него граждански иск за
обезщетение на причинените му от инкриминираното деяние имуществени вреди, в
размера, определен от експерта, изготвил стоково оценъчната експертиза в хода
на разследването - 1 125 лева. Претендира заплащането и на законните лихви
върху тази сума, считано от момента на увреждането – 14.05.2010г. до
окончателното й изплащане.
Гражданската
ищца С.Т. счита, че съдът следва да уважи искането й и да осъди подсъдимия Ц.А.
да възстанови причинените й от престъплението имуществени вреди, в размер на
552 лева - равностойността на отнетия златен синджир, според оценката на
стоково – оценъчната експертиза.
Гражданската
ищца Б.М. също е на становище, че съдът следва да осъди подсъдимия да й
възстанови причинените от престъплението вреди - равностойността на отнетите й
вещи – златен синджир, златен медальон и златен кръст, и в този аспект – моли
да бъде уважен изцяло предявеният от нея граждански иск.
Подсъдимият
Ц.А. признава вината си по повдигнатото му обвинение. Признава изцяло описаните
в обстоятелствената част на обвинителния акт релевантни факти, по реда на чл.
371 т. 2 от НПК. Моли съда, за снизхождение като му наложи наказание под
предвидения в закона минимален размер за този вид престъпления.
Защитата
на подсъдимия също е на становище, че с оглед направените от подсъдимия А.
признания по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, анализът на събраните в досъдебната
фаза доказателства, дава основание за категоричен извод както относно авторството,
а така също и досежно начина на осъществяване на включените в състава на
инкриминираното продължавано престъпление отделни престъпни деяния, включително
и за вида и равностойността на отнетите вещи от съответните пострадали лица.
Прави искане, съдът да не се съобрази със становището на прокурора за
определяне на наказанието на доверителя му при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, а да отчете наличието на превес на смекчаващи такива.
Счита, че в такъв смисъл следва да бъде отчетено не само направеното
самопризнание от подсъдимия, но и младата му възраст. На становище е, че не
следва данните за множеството предходни осъждания на подсъдимия да се отчитат
като отегчаващо отговорността му обстоятелство, тъй като са включени като
квалифициращ елемент в състава на вмененото му във вина престъпление. Счита
приетите за съвместно разгреждане граждански искове за доказани по основание и
размер, поради което застъпва становище да бъдат уважени изцяло.
Пловдивският окръжен съд, след като
обсъди по отделно и в съвкупност приложените в хода на досъдебното производство
доказателства, в контекста на направеното от подсъдимия признание на описаните
в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, намира за установено от фактическа
и правна страна, следното:
Подсъдимият
Ц.М.А. е роден на ***г в ***, живеещ в с.***, област П., община Х.. Има
завършено средно образование. Не е женен. От момента на освобождаването му от
Затвора – Пловдив след последното изтърпяно наказание – на 21.12.2009г. до
задържането му за нуждите на настоящото наказателно производство – на
08.06.2010г. не е бил трудово ангажиран. Осъждан многократно за различни по вид
тежки умишлени престъпления, както следва:
1. с присъда от 09.06.1997год.,
постановена по НОХД № 174/97г. по описа на ПРС, влязла в законна сила на
23.06.1997год.
е признат за ВИНОВЕН за извършено на
11.01.1997г. престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК, за което на основание чл.
54 от НК му е наложено наказание ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;
2. с присъда от 08.04.1998год.,
постановена по НОХД 256/95год. по описа на ПРС, влязла в сила на 08.05.1998год. е признат за ВИНОВЕН за извършени на 14/15.04.1995год. - престъпление по чл. 157 ал.1 във вр. с чл.
26 ал. 1 от НК, за което на основание чл. 54 във вр. с чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК
му е определено наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ
и престъпление по чл. 144 ал. 3 във вр. с ал.1 от НК, за което на основание чл.
54 във вр. с чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК му е определено наказание ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Със същата присъда е признат за ВИНОВЕН и за
извършени на 20.05.1995год. престъпление по чл. 346 ал. 2 б. „Б” пр. 1 във
вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, за което на основание чл. 54 във вр.
с чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК му е наложено наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА и престъпление по чл. 216 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК, за което
също му е наложено наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, на основание чл.
54 във вр. с чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК. На основание чл. 23 ал. 1 от НК на
подсъдимия А. е определено за изтърпяване едно общо най – тежко наказание в
размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;
- с протоколно определение от 16.09.1998 год.,
постановено по НОХД 256/95 год. по описа на
ПРС, V н. с., влязло в законна сила на 24.09.1998 год. е извършено групиране на наложените на подсъдимия Ц.А. наказания по първите две осъждания, като на основание чл. 25 ал. 1
във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК му е определено наказание ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което е увеличено на основание чл. 24 от НК с ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, т. е. общото наказание, което е изтърпял е ЧЕТИРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
3. с присъда от 29.10.1999г.,
постановена по НОХД № 542/99г. по описа на ПРС, влязла в законна сила на
30.11.1999г.
подсъдимият Ц.А. е признат за ВИНОВЕН за
извършени на 12.05.1999г. - престъпление по чл. 131А предложение второ във
вр. с чл. 129 ал. 1 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „А” от НК, за
което на основание чл. 54 от НК му е определено наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА и престъпление по чл. 325 ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК, за което му
е определено наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и за извършено на 13.05.1999г. престъпление по чл. 131 ал. 2
предложение 4 т.3, във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 130 ал. 1 от НК, за което на
основание чл. 54 от НК му е определено наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. На основание чл. 23 ал. 1 от НК са групирани наложените на подсъдимия А.
наказания за престъпленията по чл.325 ал. 1 от НК и чл. 131 ал. 2 предложение 4
т. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 130 ал. 1 от НК като му е определено едно
общо най – тежко наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при
първоначален „СТРОГ” режим на изтърпяване;
4. с присъда от 01.10.2004год.,
постановена по НОХД № 1005/03 год. по описа на ПРС, влязла в законна сила на
19.10.2004год.
подсъдимият Ц.А. е признат за ВИНОВЕН за
извършени на 13.04.1999 г. престъпление по чл. 144 ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, за което на основание чл. 54 от НК му е определено наказание ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и престъпление по чл. 330 ал. 1 от НК, за което на
основание чл. 54 от НК му е определено наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. На основание чл. 23 ал. 1 от НК на подсъдимия А. е наложено за
изтърпяване най – тежкото от така определените му наказания – ТРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;
- с
протоколно определение № 384/13.12.2004год., постановено по НОХД № 1005/03 год.
по описа на ПРС, влязло в законна сила на 29.12.2004год. е извършено групиране на наложените на подсъдимия Ц.А.
наказания за извършените от него
престъпления по третото и четвъртото
осъждане, като на основание чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК му е
наложено за изтърпяване най – тежкото от тях – ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА -
при първоначален „СТРОГ” режим на изтърпяване. На основание чл. 26 ал. 1 от НК е ПОСТАНОВЕНО наложеното на подсъдимия А. наказание,
с влязлата в законна сила присъда по НОХД № 542/99 г. по описа на ПРС, за извършеното престъпление по чл. 131А
предложение второ във вр. с чл. 129 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „А” от НК –
ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА - да
се изтърпи изцяло и отделно от така определеното при условията на чл. 25
ал. 1 във вр. с чл. 23 от НК.
5. с присъда от 23.03.2005
год., постановена по НОХД № 1431/04год. по описа на ПРС, влязла в законна сила
на 08.04.2005год.
подсъдимият Ц.А. е признат за ВИНОВЕН за
извършено на 14.08.2003 год., престъпление по чл. 330 ал. 1 от НК, за което
на основание чл. 54 от НК му е определено наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. Приложена е и разпоредбата на чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК
като са ГРУПИРАНИ наложените на подсъдимия наказания по НОХД № 1005/03год. - за престъпленията по чл. 144 ал. 3 във вр. с
ал. 1 от НК и чл.330 ал. 1 от НК и
наказанието по НОХД № 1431/04год., като е определено за изтърпяване най –
тежкото от тях ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
6. с присъда от 01.10.2004год.,
постановена по НОХД №209/04год. по описа на ПОС, влязла в законна сила на
20.07.2005год.
подсъдимият Ц.А. е признат за ВИНОВЕН за
извършено на 29.06.2003год. престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4 във вр. с
чл. 198 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „А” и б. „Б” от НК, за което на
основание чл. 54 от НК му е наложено наказание ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Извършени
са още две групирания на наложените наказания на подсъдимия Ц.А. по последните
му 4 осъждания, както следва:
- с
протоколно определение от 13.10.2005год., постановено по ЧНД 763/05год. по
описа на ПРС, VІІ н. с., влязло в законна сила на 31.10.2005год. – на основание чл.25 ал. 1 във вр.
с чл. 23 от НК му е определено едно
общо най – тежко наказание ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА измежду
наложените му с постановените по НОХД №
1005/03год. /№
4/, НОХД № 1431/04год. /№
5/ и НОХД № 209/04г. /№
6/, което
е УВЕЛИЧЕНО с ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, т. е. общото наказание, което е изтърпял е ШЕСТ ГОДИНИ И ТРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
- с
протоколно определение от 20.10.2005год., постановено по ЧНД 832/05год. по
описа на ПРС, VІІ н. с., влязло в законна сила на 07.11.2005год. е извършено идентично групиране на наложените на подсъдимия А.
наказания по последните му три
осъждания, като му е определено по реда на чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 от НК едно общо най – тежко наказание ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. При това
произнасяне съдът не се е възползвал от възможността по чл. 24 от НК.
Именно
така определеното на подсъдимия Ц.А. общо най – тежко наказание, по реда на чл.
25 ал. 1 във вр. с чл. 23 от НК, по
последните му 3 осъждания е взето предвид от обвинението и има отношение към
правната квалификация на вмененото му, в настоящото наказателно производство,
престъпление, като обуславя приложението на по – тежко квалифициращия признак на
чл. 29 ал. 1 б. „А” от НК.
Останалите наложени на
подсъдимия А. наказания Лишаване от свобода, по първите 3 осъждания не влияят
на правната квалификация на престъплението, тъй като от момента на
изтърпяването им е изминал период от повече от 5 години, видно от информацията,
съдържаща се в приложената към делото Справка от Началника на Затвора – Пловдив
– наказанията по третото осъждане – с постановената по НОХД № 542/99 год. по
описа на ПРС присъда – ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъплението по чл.
131А пр. 2 от НК и определеното по реда на чл. 23 ал. 1 от НК общо наказание от
ЕДНА ГОДИНА за останалите престъпления, за които е признат за ВИНОВЕН със
същата присъда, са изтърпени в периода 30.06.1999г. – 30.05.2003год. когато е
освободен по изтърпяване.
На
14.05.2010 год. пострадалият свид. Г.С. /л. 91 и л.
92 от дос. пр./ се
движил по тротоара в посока от Сточна гара в гр. Пловдив към Военна болница. Забелязал,
че зад него върви мъж на около 30 години, висок около 175 см., със слабо телосложение, с
розова кожа на лицето, светли очи и продълговато лице – белезите, по
които в хода на разследването разпознал подс. Ц.А.. Същите били възприети пряко
от свид. С., тъй като подсъдимият застанал непосредствено до него когато
свидетелят се спрял на светофара. Нещо повече, подсъдимият опитал да го
заговори. Свид.С. не му отговорил и продължил по пътя си. В едната си ръка той
носел чанта с инструменти, а другата му била свободна. Когато стигнал до
островчето на булеварда, пресякъл и спрял до мантинелата. Подсъдимият А.
продължавал да го следва и когато свид. С. се спрял, отново опитал
да го заговори като му поискал цигара. Свид.Г.С. заявил, че не пуши и в този
момент, светкавично подсъдимият посегнал с много ловко движение към шията на
пострадалия, като хванал здраво златния синджир 14 карата, с тегло от 20 грама
и висящата на него златна плочка също 14 каратово злато, с тегло от 5 грама,
след което ги дръпнал рязко и силно. Под въздействието на така упражнената от
подсъдимия сила, синджирът се скъсал и заедно с плочката останал в ръцете му.
Свид. С. усетил силна болка по врата при дърпането и скъсването на синджира,
поради което не успял веднага да реагира на нападението. След като отнел
златните накити, подсъдимият Ц.А. побързал да се отдалечи от
местопрестъплението като хукнал да бяга по тротоара, в посока хотел
„Тримонциум”, преминавайки покрай заведението „Байкал”. Веднага след като
осъзнал какво точно се е случило, свид. С. опитал да догони нападателя си, но
подсъдимият А. успял да влезе в подлеза, намиращ се срещу автобусната спирка на
Ректората на Пловдивския университет и изчезнал от погледа на преследвача си.
Непосредствено след това, свид. С. сигнализирал органите на полицията като
подал молба за съдействие в ІV РУП на МВР – Пловдив /л.86 от дос.
пр./. При
извършения му разпит в качеството на свидетел на 07.06.2010г. в хода на
провежданото разследване по образуваното досъдебно производство срещу
неизвестен извършител № 366/10 год. по описа на ІV РУП - ОДМВР – Пловдив /л. 91 от дос. пр./ пострадалият С. не само описал външните белези на
извършителя, но и категорично заявил, че може да го разпознае. При проведения
повторен разпит - на 16.06.2010г. /л. 92 от дос. пр./ свид. Г.С. отново повторил
белезите, по които може да разпознае извършителя на нападението и отнемането на
златните му накити на 14.05.2010год., след което и го разпознал при проведеното
по реда на НПК процесуално действие, документирано с приложения на л. 93 от
дос. пр. Протокол, и изготвения към него фото – албум /л. 94 – 95 от дос. пр./.
От
заключението на назначената в хода на разследването СТОКОВО
– ОЦЕНЪЧНА ЕКСПЕРТИЗА, изготвено от вещото лице П.К. /л. 97 от дос. пр./, неоспорено от страните по
делото, приобщено към доказателствата по делото на основание чл. 281 от НПК, се
установява, че стойността на отнетите от пострадалия Г.С. златни накити –
златен синджир 14 карата, с тегло от 20 грама, сплесната плетка - е в размер на 900 лева и златна плочка 14
карата, с тегло от 5 грама - релефно изображение на човешка глава - е в размер
на 225 лева. В заключението е посочено, че стойността на 1 грам злато 14 карата, към момента на извършване на деянието, по пазарна цена на вторичния пазар - възлиза
на 45 лева, съобразно която е определена стойността на отнетите вещи,
предмет на престъплението, респ. общия размер - 1 125 /хиляда сто двадесет и пет/ лева.
На
24.05.2010 год. около 13,00 часа свид. С.Т. /л. 37 – 38
от дос. пр./
вървяла пеш към автобусната спирка, находяща се в гр.Пловдив, на бул. „Цар
Борис Трети”, северно от Панаира, с намерение да се качи на автобус № 25, за да
отиде на погребение на арменските гробища. На спирката свид. Т. видяла своя
позната и двете се заговорили докато изчаквали пристигането на автобуса. По
същото време на автобусната спирка бил и подс. Ц.А., който забелязал двете
разговарящи възрастни жени, както и златния синджир носен от свид. Т.. След
като пристигнал очакваният автобус, двете жени се отправили към предната му врата,
за да се качат, като първо се качила познатата на свид. Т.. Когато и тя понечила
да се качи в автобуса усетила, че някой, който стоял непосредствено зад гърба
й, хваща златния й синджир - с тегло от 12 грама, 14 каратово злато и в
следващия момент го издърпва силно и рязко. Като резултат от това въздействие,
синджирът се скъсал. В този момент свид. Т. се обърнала, за да види нападателя
си и забелязала как подс. А. се отдалечава от местопрестъплението, тичайки в
посока към жилищния блок, разположен в непосредствена близост до автобусната
спирка. Успяла да възприеме добре облеклото му – дънки, черно яке от плат с
дълъг ръкав и тъмни обувки, с тъмна бейзболна шапка от плат на главата, която
свалил и хванал с едната си ръка. Свид. Т. била силно уплашена и изненадана от
случилото й се, което наложило шофьорът на автобуса да я изчака, за да се качи.
В автобуса свид. Т. разговаряла със свид. И.Г. /л. 40 от
дос. пр./,
който й обяснил, че той също е бил на спирката в очакване на същия автобус и е
разговарял с подс. А., като е забелязал и действията му по отнемане на златния
й синджир. Обяснил й, че е възприел добре външните белези и лицето на
подсъдимия и ги е запомнил, а след това позвънил на органите на полицията от
мобилния си телефон, за да уведоми за случилото се. На следващия ден свид. Г. е
призован в Трето РУП на ОДМВР – Пловдив където дал описание на подсъдимия – момче
на видима възраст около 30 год., среден на ръст около 170 см. висок, с нормално
телосложение, леко набит, облечен с къси панталони, сини или черни на цвят, с
дължина под колената, с черни маратонки и черна бейзболна шапка на главата си.
Тези белези са възпроизведени от свид. Г. и при разпита му на 08.06.2010 г. /л. 40 от дос. пр./, проведен непосредствено преди извършеното
разпознаване по реда на НПК, документирано с приложения на л. 41 от дос. пр.
Протокол, по време на което категорично е разпознал като извършител на
престъплението подсъдимият Ц.А..
От
заключението на назначената в хода на разследването, по образуваното досъдебно
производство срещу неизвестен извършител, въз основа на подадената жалба от
свид.Т. /л. 5 от дос. пр./ - дознание 440/10 год. по
описа на ІІІ РУП ОДМВР – Пловдив, СТОКОВО – ОЦЕНЪЧНА ЕКСПЕРТИЗА, изготвена
от вещото лице Р.С. /л. 28 от дос. пр./, неоспорено от страните по
делото, се установява, че стойността на отнетия от свид.С.Т. златен синджир 14
каратово злато, с тегло от 12 грама и дължина 25 – 30 см., по средни пазарни
цени към момента на осъществяване на инкриминираното престъпление е в размер на
552 /петстотин петдесет и два/ лева. Експертът е посочил,
че тази стойност е определена количествено, без да се оценява ювелирната
стойност на златния накит.
На
25.05.2010 г. свид. Б.М. /л. 55 от дос. пр./ заедно с приятелката си И.М.решили
да отидат до Четвъртък пазара в гр. Пловдив. За целта се движили пеш по бул.
„Шести септември” към кръстовището с ул. „Опълченска”. По същото време срещу тях
вървял подсъдимият Ц.А., който при приближаването на свид. М. забелязал златния
й синджир на врата – 18 каратово злато, с тегло от 20 грама, на който имало
закачени разпятие на Исус Христос също от 18 каратово злато, с тегло от 4 грама
и златен медальон - плочка с изображение на Света Богородица, 18 карата, с
тегло от 5 грама. В момента на разминаването, когато подсъдимият и свид. М. се
изравнили и застанали един до друг, подс.А. посегнал към врата на свидетелката,
хванал синджира заедно с висулките и го дръпнал силно и рязко, а едновременно с
това блъснал тялото на пострадалата. В резултат на така упражнената сила, свид.
М. паднала на земята, а носените на врата й два златни синджира се скъсали. По –
тънкият останал на земята, а по – големият, заедно със златния кръст и златния
медальон – били отнети от подсъдимия. Докато свид. М. се опомни от случилото й се
и успее да се изправи с помощта на приятелката си, подсъдимият А. се отдалечил
бързо, тичайки в посока подлеза на площад „Съединение”. За краткия период на
съприкосновението си с подсъдимия, свид. М. успяла да забележи, че е мъж
на видима възраст около 25 години, висок около 170см., с нормално телосложение,
със светла кожа и кестенява коса, обут с тъмен панталон, по които
белези в хода на проведеното разследване по образуваното, въз основа на депозираната
от нея молба във Второ РУП – ОД на МВР – Пловдив /л. 52 от
дос. пр./
досъдебно производство № 600/2010г. е разпознала подсъдимия Ц.А. /л.58 от дос. пр./.
По
същото време на територията на Централната градска част в гр.Пловдив се провеждала
специализирана полицейска операция за противодействие на извършваните грабежи,
в която участвали свидетелите А.Н. /л. 56 от дос. пр./ и Н.Г. /л. 57 от дос. пр./ – служители на ІV РУП – ОД МВР – Пловдив. В
изпълнение на служебните си задължения, около 17,30 часа те се движили с
необозначен служебен лек автомобил „Опел Астра” по ул. „Опълченска” и при
излизането им на бул. „Шести септември”, за да продължат движението си в посока
площад „Съединение”, свид. Н. забелязал действията на подсъдимия А. по
издърпване на златните накити на пострадалата М., осъществени в непосредствена
близост до оградата на сградата на бившето Второ РУП. Възприел, че нападателят
се отдалечава на бегом по ул. „Свети Климент” в посока ул. „Христо Г. Данов”,
след което спрял служебния автомобил и заедно със свид. Г., на когото съобщил
за възприятията си, предприели преследване на подсъдимия. Въпреки усилията, в
района на училище „Ана Май” подсъдимият успял да се скрие от преследвачите си,
като не бил открит и при съвместните действия, предприети от свидетелите Н. и Г.
и колегите им от Второ РУП. В хода на разследването, служителите на ІV РУП – Н.Г.
и А.Н. са разпитани в качеството на свидетели, като са дали описание на външния
вид на извършителя – мъж на видима възраст 25 – 30 години, висок
около 170 см., с нормално набито тяло, със силен загар по лицето и тялото, с тъмно
кестенява леко чуплива коса, облечен с тъмно кафяви панталони, дължина 7/8 с
бежави петна и бежава тениска без ръкави/навити. Въз основа на тази
информация, свидетелите Г. и Н. са участвали в проведените по реда на НПК
разпознавания, документирани с приложените на л. 59 и л. 60 Протоколи, по време
на които, макар и не категорично са посочили именно подс. Ц.А. като лицето -
извършител на грабежа на свид. М., което са преследвали на 25.05.2010г..
От
заключението на назначената в хода на разследването, СТОКОВО – ОЦЕНЪЧНА ЕКСПЕРТИЗА /л. 75 от дос. пр./, изготвено от вещото лице Р.С., неоспорено от
страните по делото, се установява, че справедливата пазарна цена на златните
накити отнети от пострадалата Б.М., към инкриминирания момент, без да е
включена и ювелирната им стойност, възлиза съответно на:
-
златно
кръстче 18 каратово злато, с тегло 4 грама – 208 лева;
-
златен
синджир 18 каратово злато, с тегло 20 грама – 1 040 лева;
- златен медальон – плочка с лика на Света
Богородица – 18 каратово злато, с тегло 5 грама – 230 лева, а общата им стойност
е 1 478 /хиляда
четиристотин седемдесет и осем/ лева.
На 28.05.2010 год. свид. М.М.
/л. 115 от дос. пр./ преминавала през подлеза
на „Понеделник пазара” в гр. Пловдив. Непосредствено срещу нея се движил подс. Ц.А.,
който забелязал, че свид. М. носи на врата си златен синджир. В момента, в
който пострадалата вече се качвала по стълбите, за да излезе от подлеза от
страната на пазара, подсъдимият А. я настигнал, хванал с ръка златния синджир
заедно с окаченото на него златно кръстче и силно и рязко го издърпал. В
резултат на тези действия, синджирът се скъсал и паднал във вътрешността на
блузата на свид.М., а в ръката на подсъдимия останало златното кръстче с тегло
2 грама, 14 карата. Силно уплашена от случилото се, свид.М. единствено успяла
да забележи как нападателят й се отдалечава, бягайки по стълбите надолу към
вътрешността на подлеза. В този момент до нея се спряла свид. Л.А. /л.113 от дос. пр./, която вървяла малко след свид. М. и забелязала
лицето на подсъдимия А. когато преминал покрай нея на бегом. След като разбрала
какво се е случило със свид. М., свид.А. се обадила по мобилния си телефон в
полицията и съобщила за извършеното престъпление. В хода на разследването,
свид.А. разпознала подсъдимия Ц.А. като извършител на златния накит на свид. М.
/л. 114 от дос. пр./.
От
заключението на назначената в хода на разследването СТОКОВО
– ОЦЕНЪЧНА ЕКСПЕРТИЗА, изготвено от вещото лице П.К. /л. 125 от дос. пр./, неоспорено от страните по
делото, приобщено към доказателствата по делото на основание чл. 281 от НПК, се
установява, че стойността на отнетия от пострадалата М.М. златен кръст 14
карата, с тегло от 2 грама - е в размер
на 90 /деветдесет/ лева при цена на вторичния
пазар на 1 грам обработено злато 14
карата, към момента на извършване на деянието - 45 лева.
Подсъдимият
Ц.А. е задържан на 08.06.2010 г. със Заповед издадена по реда, определен в ЗМВР
/л. 17 от дос. пр./, а от 11.06.2010г. спрямо
него е взета и се изпълнява мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
Описаната
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от
направените от подсъдимия А. признания по реда на чл. 371 т. 2 от НПК на
описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт релевантни за
повдигнатото му обвинение факти, подкрепени от събраните в хода на досъдебното
производство гласни доказателства – показанията на разпитаните свидетели – С.Т.
/л. 37 – 38 от дос. пр./, И.Г. /л. 40 от дос. пр./, Б.М. /л. 55 от дос. пр./, А.Н. /л. 56 от дос. пр./, Н.А. /л. 57 от дос. пр./, Г.С. /л. 91 и л. 92 от дос. пр./, Л.А. /л.113 от
дос. пр./ и
М.М. /л. 115 от дос. пр./, както и от приложените
писмени доказателства – Заповед за полицейско задържане /л. 17 от дос. пр./; Протокол за извършен полицейски обиск /л. 18 от дос. пр./; справки за подсъдимия в АИС „БДС”, съдържащи данни
и за регистрациите му в централния полицейски регистър /л. 19 – 21, л. 61, л. 116 - 119 от дос. пр./; справки съдимост за
подсъдимия /л. 23 – 25, л. 100 – 102, л. 121 - 123 от
дос. пр./;
характеристична справка за подсъдимия /л. 26 от
дос. пр./;
Протоколи за разпознаване /л. 39, л. 41, л. 58, л.
59, л. 60, л. 93, л. 114 от дос. пр./; фото – албум изготвен при извършеното
разпознаване от свид. Г.С. /л. 94 – 95 от дос. пр./; справка от Началника на
Затвора – Пловдив за периода на изтърпяване на наложените до момента наказания
Лишаване от свобода от подсъдимия Ц.А. /приложена
към досъдебното производство/.
Съдът
кредитира при постановяване на съдебния си акт изготвените в хода на
досъдебното производство заключения на назначените стоково – оценъчни
експертизи като обстойни, след използване на необходимите професионални знания
и опит в тази област, съобразени с останалите доказателства.
При
анализа на събраните гласни доказателства, съдът не констатира противоречия и
несъответствия относно релевантните факти, поради което не счита за необходимо
да ги подлага на допълнителен самостоятелен анализ. Обективността на
депозираните показания, логическата връзка помежду им, обусловена от
последователното и хронологично излагане на обстоятелствата, имащи значение за
изясняване предмета на доказване, което се установява и от връзката им с
информацията, съдържаща се в приложените към делото писмени доказателства, в
контекста на направените от подсъдимия признания по реда на чл. 371 т. 2 от НПК
даде основание на състава на съда да ги кредитира изцяло при постановяване на
съдебния си акт.
Въз основа на така установената по несъмнен
начин фактическа обстановка, съдът счете, че анализът на събраните по делото
доказателства дава възможност за категоричен извод, че подсъдимият Ц.М.А. е
осъществил съставомерните елементи на вмененото му престъпление по чл. 199 ал.
1 т. 4 във вр. с чл. 198 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б.
„А” от НК, поради което го призна за ВИНОВЕН в това, че в периода 14.05. –
28.05.2010 год. в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление и
опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
Лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по реда на чл. 66 от НК, е отнел чужди движими вещи с намерение
противозаконно да ги присвои като е употребил за това сила, както следва:
- на
14.05.2010г. – златен синджир 14 карата, с тегло 20 грама - на стойност 900 /деветстотин/ лева и златна плочка 14 карата, с тегло 5
грама - на стойност 225 /двеста
двадесет и пет/лева,
на обща стойност 1 125 /хиляда
сто двадесет и пет/
лева от владението на Г.Х.С от гр.***;
- на 24.05.2010г. – златен
синджир 14 карата, с тегло 12 грама - на стойност 552 /петстотин петдесет и два/ лева от владението на С. Х.
Т. от гр.***;
- на 25.05.2010г. – златен
кръст 18 карата, с тегло 4 грама - на стойност 208 /двеста и осем/ лева, златен синджир 18
карата, с тегло 20 грама - на стойност
1 040 /хиляда и
четиридесет/
лева и златен медальон 18 карата, с тегло 5 грама - на стойност 230 /двеста и тридесет/ лева - на обща стойност
1 478 /хиляда четиристотин
седемдесет и осем/
лева от владението на Б.Й.М. от гр.***;
- на 28.05.2010 г. – златен
кръст 14 карата, с тегло 2 грама - на стойност 90 /деветдесет/ лева от
владението на М.С.М. от гр. ***.
От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, с целени и настъпили
обществено опасни последици. При сложно съставно престъпление каквото е
грабежът, изразената чрез сила или заплашване принуда е своеобразно средство за
постигане на преследваната цел – кражбата, въпреки че не се касае за механичен
сбор от две престъпни прояви „кражба” и „принуда”, а до нова по характер
общественоопасна проява, което определя и качествено новото отношение на дееца
към преследваната цел – той цели пряко отнемането от владението на другиго, без
негово съгласие на определено имущество, за да установи своя фактическа власт и
възможност за разпореждане с отнетото, като използва сила или заплаха. В
конкретния казус събраните по делото доказателства установяват ясно осъзнатата
от подсъдимия цел – да въздейства със сила, внезапно и неочаквано за
пострадалите, върху носените и лесни за възприятие златни накити, като по този
начин си осигури безпрепятствено установяване и запазване на своята фактическа
власт върху вещите, предмет на престъплението, включително и възможността за
последващо разпореждане с тях в личен интерес. Изключително показателен в този
аспект е фактът, че обект на посегателствата на подсъдимия са съзнателно
подбрани възрастни хора, което препятства възможността за адекватна реакция срещу
изненадващото нападение и изключва съответно на оказаната принуда противодействие.
Законосъобразно престъпната
дейност на подсъдимия А. е квалифицирана по чл. 26 ал. 1 от НК, тъй като
отделните посегателства насочени срещу собствеността и личността на четиримата
пострадали са осъществени в изключително кратък времеви период – само за 14
дни, при сходна фактическа обстановка и еднородност на вината, като
последващите се явяват продължение на предшестващите и са категорично
доказателство за трайния престъпен умисъл на подсъдимия – да задоволи по
неправомерен начин личните си материални потребности.
Както бе посочено и по –
горе, изтърпяното от подсъдимия Ц.А. общо най – тежко наказание ШЕСТ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено му след групиране на наказанията по последните му
три осъждания е предпоставка за приложение единствено на разпоредбата на чл. 29
ал. 1 б. „А” от НК, тъй като независимо от броя на водените наказателни
производства, респ. на постановените съдебни актове, се касае за едно осъждане,
предвид наличието на основанията по чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК. В
този аспект, съдът възприе за съответстваща на материалния закон правната
квалификация на вмененото във вина на подсъдимия А. престъпление, посочена във
внесения обвинителен акт – по чл. 199 ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 198 ал. 1 във
вр. с чл. 26 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „А” от НК.
Съобразно тази правна
квалификация, след като отчете високата степен на обществена опасност на
конкретно извършеното престъпление, както и данните за личността на подсъдимия,
съобразявайки се с императивната разпоредба на чл. 373 ал. 2 от НПК, съдът
счете, че на подс. А. следва да бъде определено наказание при условията на чл. 58а
ал. 1 от НК при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Като единствено
смекчаващо отговорността обстоятелство съдът взе предвид сравнително младата
възраст на подсъдимия. В този аспект, счете за неоснователно искането на
защитата за отчитане като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство
и направеното от него признание по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, тъй като в
конкретния казус е налице едно чисто формално признание направено в хода на
съдебното следствие, с оглед на благоприятните последици, предопределени от
разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК. По категоричен начин от събраните в
досъдебното производство доказателства се установява, че разкриването на
престъплението и неговият извършител е станало единствено в резултат на
активните действия на органите на полицията, без каквото и да било съдействие
от страна на подсъдимия, включително и след първоначалното му привличане към
наказателна отговорност. В противовес на така отчетеното единствено смекчаващо
отговорността на подсъдимия Ц.А. обстоятелство, съдът взе предвид като
отегчаващи – данните за предходните му осъждания за различни по вид тежки
умишлени престъпления, насочени не само срещу безпрепятственото упражняване на право
на собственост на останалите граждани, но и засящи телесния им интегритет,
които макар и да не рефлектират върху правната квалификация на вмененото му във
вина престъпление, са категорично доказателство за трайно установените
престъпни навици по отношение, на които предходно наложените и изтърпени в
условията на пенитенциарни заведения наказания -Лишаване от свобода, не са
изиграли предвидената в чл. 36 от НК поправително – възпираща роля.
Изключително показателен в този аспект е краткият период от момента на
освобождаване на подсъдимия от Затвора и последващото извършване на
престъпления, каквито са данните за последните му 4 осъждания, включително и по
отношение на настоящото престъпление – осъществено само 5 месеца след
последното му освобождаване през м. 12.2009год.. Като отегчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства съдът взе предвид и начинът на осъществяване на
инкриминираното престъпление – проявената изключителна престъпна упоритост за
реализиране на поставените цели – противозаконното отнемане на чужди движими
вещи и то след употреба на сила спрямо възрастни хора, които с оглед на
физическото и здравословното им състояние не могат да окажат ефективна
съпротива, за да предотвратят настъпването на вредоносните последици; както и
значителния размер на общата стойност на причинените невъзстановени имуществени
вреди – надвишаващ 14 минимални работни заплати – доход, който подсъдимият е
реализирал в своя полза с неправомерното си поведение само в рамките на половин
месец. Въз основа на така отчетения превес на отегчаващите отговорността на
подсъдимия обстоятелства, съдът счете, че най – справедливо и съответно на данните
за високата му лична степен на обществена опасност, както и на обществената
опасност на извършеното престъпление, е да му бъде определено наказание в
размер на ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ Лишаване от свобода, което намали с 1/3 - съобразно
изискванията на разпоредбата на чл. 58а ал. 1 от НК, т. е. с ЧЕТИРИ ГОДИНИ Лишаване от свобода, като наказанието, което
подсъдимият А. следва да изтърпи е в размер на ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Именно с наказание в такъв размер, според състава на съда, може да се въздейства
от една страна поправително – възпиращо върху бъдещото поведение на подсъдимия,
включително и на останалите граждани на обществото, а от друга – би се
осигурила възможност и за последващата му социална адаптация.
Съобразно разпоредбата на
чл. 57 ал. 1 във вр. с чл. 60 ал. 1 във вр. с чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС съдът
определи първоначален „СТРОГ” режим на изтърпяване на така наложеното при
условията на чл. 54 във вр. с чл. 58а ал. 1 от НК наказание ОСЕМ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на подсъдимия Ц.М.А., като постанови същото да се изтърпи в
Затвор или затворническо общежитие от закрит тип, а на основание чл. 59 ал. 1
т. 1 във вр. с ал. 2 от НК ПРИСПАДНА периода на предварителното му задържане по
ЗМВР и за изпълнение на мярката за неотклонение „Задържане под стража”, считано
от 08.06.2010год. до влизане на присъдата в законна сила, като 1 ден задържане
в този период се счита за 1 ден Лишаване от свобода.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ
Приетите за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански искове от всеки един от пострадалите
С. Х. Т., Б.Й.М. и Г.Х.С. против подсъдимия Ц.М.А. са с правно основание чл. 45
от ЗЗД.
С оглед на установената по
категоричен начин фактическа обстановка, съдът прие за доказани гражданските
искове както по основание, а така също и по размер. В конкретния казус се
претендира репарирането на причинени от деликт имуществени вреди, представляващи
равностойността на отнетите от пострадалите лица вещи. Размерът на претенциите
е съобразен с оценката, дадена от експертите, на които е възложено определянето
на стойността на конкретните златни накити отнети от всеки един от гражданските
ищци по средни пазарни цени към момента на извършване на съответните деяния. Ето
защо, съдът уважи изцяло приетите за съвместно разглеждане граждански искове
като осъди подсъдимия Ц.А. да заплати на:
- пострадалата С. Х. Т.
сумата от 552 /петстотин
петдесет и два/
лева, представляваща обезщетение за причинените й от инкриминираното деяние,
осъществено на 24.05.2010год. имуществени вреди
- на пострадалата Б.Й.М. сумата
от 1 478 /хиляда четиристотин
седемдесет и осем/
лева, представляваща обезщетение за причинените й от инкриминираното деяние,
осъществено на 25.05.2010год. имуществени вреди
- на пострадалия Г.Х.С. сумата
от 1 125 /хиляда сто двадесет и
пет/ лева,
представляваща обезщетение за причинените му от инкриминираното деяние,
осъществено на 14.05.2010год. имуществени вреди, ведно със законните лихви
върху тази сума, считано от момента на увреждането до окончателното й
изплащане.
Съобразно разпоредбата на
чл. 189 ал. 3 от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия Ц.А. заплащането на
направените по делото разноски – в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, както и дължимата държавна такса върху
уважените размери на гражданските искове – в размер на 126,20 /сто двадесет и шест лева и двадесет
стотинки/.
Причините за извършване на
престъплението са в желанието на подсъдимия да осигури необходимите му средства
за издръжка по незаконен начин, трайно установените му престъпни навици,
свързани с незачитане на чуждата собственост, включително и на телесната
неприкосновеност на останалите граждани на обществото.
Мотивиран от изложеното,
съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: