Решение по дело №5792/2019 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

                                                №          255/13.2.2020г.

                                             гр.Варна, 13.02.2020 год.

 

 

 

 

 

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

 

Варненски районен съд,                                      тридесет и седми  състав

На двадесет и девети януари                                две хиляди и двадесета година 

В публично заседание

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов

 

Секретар: Петранка  Петрова

като разгледа докладваното от съдията

А.Н.Д. № 5792 по описа за 2019 година, установи следното:

 

 

 

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

   Образувано е по жалба на Н.А.Н., ЕГН **********,***. против Наказателно постановление № 19-0819-005198/26.09.2019 год. на Началника на Група към Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания: „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение по чл. 70, ал.3 ЗДвП, както и наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение по чл. 186, ал.7  ЗДвП.

 

  В жалбата бланкетно се сочи, че обжалваното НП е било издадено при неверни констатации и неправилни правни изводи от страна на АНО, като се моли за цялостна отмяна на издадено НП.

 

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

 

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител, ангажира становище по съществото на делото.

 

 

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

На 23.07.2019 г. около 11:16 часа в Община - Варна  по път ІІ-29 посока гр.Добрич жалбоподателят Н. управлявал фирмен лек автомобил – „Опел Зафира“ с ДК № ВТ 85-68 ВР, собственост на „НКОМ“ ЕООД, където бил забелязан от служители на Сектор „Пътна полиция“, които възприели, че той управлява МПС през деня без включени задължителни светлини за движение през деня.

 

В резултат на това водачът бил спрян за проверка, в хода на която се установило, че водачът управлявал МПС с наложено наказание „глоба“ с фиш, която не била заплатена в срока за доброволно плащане.

 

При така установените факти, св. Л.М.М. съставил на въззивника АУАН за всички допуснати нарушения, въз основа на който е издадено обжалваното НП.

 

В хода на преписката жалбоподателят е оспорил така възприетите от АНО фактически положения.

Въз основа на съставения АУАН АНО издал и атакуваното НП № 19-0819-005198/26.09.2019 г.

 

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, а именно показанията на актосъставителя Л.М. и св. при съставяне на  АУАН  Ж.Р..

 

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

 

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.

 

Наказателното постановление № 19-0819-005198/26.09.2019 г. е издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.

 

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вменените във вина на въззивника нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

 

По съществото на изложеното в обжалваното наказателно постановление съдът намери следното:

 

По пункт 1:

Правилно  административнонаказващия  орган  е  приложил  материалния закон,  след  като  е  констатирал  нарушението  по  чл. 70, ал. 3  от  ЗДвП, като  е  съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП задължава водачите на моторните превозни средства да се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини, като в ал. 1 на същата разпоредба изрично е направено разграничение за случаите, в които могат да бъдат включени габарити.

От показанията на свидетелите се установява по безспорен начин, че жалбоподателя Н. управлявайки лек автомобил марка „Опел Зафира“ с ДК № ВТ 85-68 ВР не е бил с включени дневни светлини, като това е била причината контролните органи да предприемат действия по спиране на автомобила за проверка.

Поради изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят на посочената дата и място, като не е изпълнил регламентираното в  чл. 70, ал. 3 от ЗДвП задължение, е осъществил от обективна и субективна страна състава на цитираното нарушение. Санкционната разпоредба на чл. 185 от ЗДвП предвижда "глоба" в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание. Правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя по чл.185 от ЗДвП, като АНО е действал законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба, доколкото липсва оперативна самостоятелност за определяне на друг размер. Описаното по-горе нарушение не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид и в настоящия случай съдът намира, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай" по смисъла на посочената законова норма. С оглед на изложеното съдът намира, че наказателното постановление в частта по пункт 1 се явява правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което следва да бъде потвърдено.

 

 

 

 По пункт 2:

Що се отнася до визираните в този пункт действия на жалбоподателя съдът намери, че видно от справката за нарушител в случая е несъмнено обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС при незаплатена глоба с фиш в срока за доброволното й заплащане. Въпреки това, в случая АНО неправилно е определил като нарушена в случая разпоредбата на чл. 186, ал.7 от ЗДвП, която единствено вменява не на физическото лице, а на държавните органи, да приемат, че издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител. В този смисъл съдът намира, че в случая АНО неправилно е вменил във вина на въззивника неизпълнено задължение, което съгласно цитирания текст той никога не е имал. С тези свои действия въззиваемата страна неправилно е определила нарушената разпоредба, което съставлява съществено нарушение, което не може да бъде поправено от въззивния съд, тъй като обратното би означавало, че жалбоподателят ще бъде подведен под отговорност за първи път за друго нарушение, различно от посоченото от АНО.

От друга страна, неизпълнението на задължението на санкциониран водач да заплати глоба, наложена с фиш е възведено в разпоредбата на чл.186, ал.7 от ЗДвП, съгласно която „издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител“, а неизпълнението на задължението на санкциониран водач да заплати глоба, наложена с НП е възведено в разпоредбата на чл.190, ал.3 от ЗДвП - „наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване“. ЗДвП предвижда, че при незаплатена доброволно глоба в срок /без значение по какъв вид акт и в кой срок от двата, т.е.  в 7 дн. срок, глоба по фиш или в 30 дн. срок, по постановление или ел.фиш/, може да се предприеме и наложи ПАМ /съгл.чл.171 ал.1 т.1 б.”д”/, а последицата от неплащането в срок – предоставя възможност на АНО да потърси правата си чрез публичен изпълнител. Никъде както в разпоредбата на чл.186 ал.7 от ЗДвП, така и в относимата към влезлите в сила НП разпоредба на чл.190 ал.3 от ЗДвП, законодателят не укорява поведение, изразено в управление на МПС, след наложена санкция “глоба” по фиш, респ. по влязло в сила НП, която санкция не е заплатена в съответния срок. В този смисъл е и константната съдебна  практика, поради което  съдът намира, че атакуваното пред него НП, в частта тази част е издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

 

Поради посоченото, съдът намира, че следва да отмени издаденото НП в тази му част.

 

 

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0819-005198/26.09.2019 год. на Началника на Група към Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна, с което на Н.А.Н., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение по чл. 186, ал.7 ЗДвП.

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0819-005198/ 26.09.2019 год. на Началника на Група към Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна, с което на Н.А.Н., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба”  в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение по чл. 70, ал.3 ЗДвП.

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –  Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН  СЪДИЯ: