О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .....
гр. София, 14.11.2023г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I ГО, I-18
състав, в закрито заседание на същата
дата, в състав:
Председател: ПЕТЪР БОСНЕШКИ
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №3781 по описа на съда за 2017г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на молба от КОНПИ срещу А.В.П. и Г.Д.Х.- П., с която са предявени искове с правно основание в ЗОПДНПИ /отм./.
С молба от 15.09.2023г. ищецът, чрез гл. инспектор В. прави отказ от иска на основание чл.233 ГПК. Ищецът представя и Решение №833/13.09.2023г. на КПКОНПИ, в което се съдържа решение на комисията за отказ от исковата претенция по настоящето дело, като са изложени и подробни мотиви.
Съгласно чл.233, изр.1 ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото.
Предвид изложеното и в съответствие с диспозитивното начало производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл. чл.233, изр.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4, във вр. с ал. 1 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с прекратената част от делото.
Ответниците претендират сумата от 14330лв. представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, като представят и доказателства за плащане.
Ищецът обаче е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение.
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да прецени налице ли са предвидените чл. 11 от НМРАВ действия от страна на процесуалния представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната, която е осъдена.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №6/2013г. ОСГКТ основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от НМРАВ ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Цената на иска, по който е образувано настоящето производство е в общ размер на 405 797,17лв., поради което и минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 9645,94лв.
При определяне на отговорността за разноски съдът взе предвид минималния размер на адвокатското възнаграждение по НМРАВ, преди актуализацията на минималните размери, обнародвано в ДВ бр. 88 от 4.11.2022г. Съгласно константната съдебна практика приложимият за страните материален закон към договора за правна помощ е материалния закон към момента на сключване на договора за правна помощ, т.е преди 04.11.2022г.Същият материален закон е релевантен и за отговорността за разноски за насрещната страна. Поради това и съдът намира за ирелевантни за настоящето производство на размерите на адвокатското вънаграждение към настоящия момент.
Съгласно постоянната съдебна практика разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ, в редакцията и преди 04.11.2022г., съгласно която минималното адвокатско възнаграждение, респ. – направените разноски за такова се определят съобразно вида и броя на предявените искове – за всеки от тях поотделно. Съгласно същата практика, тази разпоредба има предвид единствено броя на обективно съединените искове, независимо от броя на ищците или ответниците, т. е. – независимо от броя на субективно съединените искове – аргумент от чл. 72 от ГПК. В този смисъл е и Определение № 404 от 26.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2883/2020 г., IV г. о., ГК, и др.
Съдът обаче намира, че предвид фактическата и правна сложност на спора, доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и съответното дължимо правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, характеризират настоящето дело с известна фактическа и правна сложност. Производството по делото е прекратено поради отказ от иска, след като са проведени девет съдебни заседания.
Предвид гореизложеното съдът намира, че възражението на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК е основателно и заплатеното възнаграждение се явява прекомерно. Предвид изложеното и съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати на ответниците сумата от 11 000,00лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 200лв. за разноски за експертиза.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че на ответниците не следва да се присъждат разноски на основание чл.156, ал.6 ЗОНПИ, тъй като са представили доказателства пред съда, които е можело да представят по- рано пред комисията. От една страна същото възражение не е обосновано с посочването на конкретни доказателства, представени от ответниците в съдебното производство, които са довели до отказ от иска. От друга страна отказът от иска е обоснован с предпоставките на Тълкувателно решение №4/18.05.2023г. по тълк. д. №4/2021г. на ОСГК.
Съгласно Определение № 2833 от 4.10.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3948/2023 г., III г. о., ГК, схващането, че комисията не дължи държавна такса в производство, образувано по искане за отнемане на незаконно придобито имущество, е било обосновано от ВКС при действието на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност/отм., 19.11.2012 г. / с аргумента, че в този закон не се съдържат специални разпоредби за държавните такси. Комисията като процесуален субституент на държавата не дължи държавна такса, защото чрез производството се реализира публично държавно вземане, за което съдилищата не събират държавна такса съгласно чл. 84, т. 1 от ГПК/решение № 215 от 12.10.2017 г. по гр. д. № 432/2017г. на IV ГО, определение № 328 от 26.06.2012 г. по ч. гр. д. № 318/2012 г. на I ГО на ВКС/. В следващия закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество/отм., 23.01.2018 г. и в сега действащия закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество вече изрично се съдържат норми за присъждане на държавните такси в зависимост от изхода на спора/чл. 78, ал. 2 от ЗОПДНПИ(отм.) и чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ/. При действието на тези разпоредби е формирана практика, според която комисията дължи заплащане на държавна такса, когато искът е отхвърлен или производството е прекратено/определения № 2366 от 3.08.2023 г. по к. гр. д. № 4777/2022 г., № 13 от 12.01.2021 г. по ч. гр. д. № 3107/2020 г. на IV ГО, № 1666 от 15.06.2023 г. по к. гр. д. № 170/2023 г. на IV ГО и решение № 147 от 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на IV Г0/.
Предвид цената на иска в настоящето производство от 405 797,17лв., то и съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати държавна такса в размер на 16231,89лв. по сметка на СГС.
Предвид изложеното и съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№3781/2017г. на Софийски градски съд, I-18 с-в.
ОСЪЖДА КОНПИ, с адрес:гр.София, пл.“******, представлявана от председателя А.С., да заплати на А.В.П., с ЕГН:**********, и Г.Д.Х.- П., с ЕГН:**********, и двамата със съдебен адрес:г***, чрез адв. Т., сумата от 11 200,00лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 11 000,00лв. за адвокатско възнаграждение и сумата от 200лв. за експертиза.
ОСЪЖДА КОНПИ, с адрес:гр.София, пл.“******, представлявана от председателя А.С., да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 16231,89лв., представляваща държавна такса за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд- гр.София в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: