РЕШЕНИЕ
№ 260054
гр. Пловдив, 21.08.2020 год.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Пловдивският районен
съд, двадесет и шести наказателен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при секретаря Магдалена Трайкова, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 3805 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 334 от 03.06.2020г. издадено от Кмета на Община
Пловдив с което на ,,***’’ ООД с ЕИК: ***е било наложено административно
наказание ,,имуществена санкция’’ в размер от 1 000 лева за извършено
нарушение по чл. 10, ал. 1, вр. чл. 6, т. 1, вр. ал. 2 от Наредба за издаване на разрешение за поставяне
и ползване на рекламно-информационни елементи върху недвижими имоти на Община
Пловдив.
Дружеството жалбоподател, чрез
процесуалния представител адв. К. иска отмяната на
обжалваното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е
неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Претендира
разноски
Въззиваемата
страна, чрез процесуалния представител юрисконсулт К. намира издаденото наказателно
постановление за правилно и законосъобразно, поради което иска неговото
потвърждаване.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата съдът
намира , че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, съдът намира същата за основателна.
В настоящия случай, дружеството
жалбоподател е било санкционирано за това, че при извършена проверка на 30.04.2020
г. с начален час 11:00 часа, на РИЕ – тип ,,Билборд‘‘,
находящ се в гр. Пловдив, пресечка бул. ,,Цар Борис III Обединител‘‘ и бул.
,,Марица‘‘ – северно платно, на северозападния ъгъл
откъм хотел ,,Марица‘‘, фирмата ,,***‘‘ ООД е поставила
върху тротоар – имот общинска собственост и извършва реклама, чрез един брой
рекламно-информационен елемент /РИО/. Същото е с размери – 4.00 х 3.00 метра,
изпълнено от метална конструкция, с надписи и снимки, рекламиращи жилищен
комплекс ,,***‘‘, продажби на имоти в него. Изписани били телефони за контакт
на дружеството жалбоподател. За така постановения РИЕ жалбоподателят нямал
разрешение за ползването му за рекламна дейност, което се установявало от
извършена справка. Дружеството жалбоподател не разполагало с валидно и актуално
към момента на проверката разрешение за поставяне на РИЕ върху недвижими имоти,
както и няма документ за изрично писмено съгласие на собственика на ползвания
имот или писмен договор за наем на заетата от РИЕ площ.
В хода на съдебното следствие беше
разпитан актосъставителят П.Г., който потвърди
отразеното от него в АУАН. Поначало на дружеството жалбоподател било разрешено
да извършва рекламна дейност върху процесния общински
имот, но от 01.01.2020 г. не му било подновено
разрешителното. АУАН бил връчен при отказ на управителя на дружеството, тъй
като същият отказал да го подпише.
По инициатива на въззиваемата
страна беше разпитана свидетелката Р.С. – П.,
като същата заяви, че е лицето пред което управителят на дружеството
жалбоподател – Н. е отказал да подпише АУАН.
Съдът кредитира така депозираните
гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен
материал.
Съдът кредитира събраните по делото
писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред,
като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били
оспорени от страните по делото.
Копие от Заповед се установява, че АУАН
и НП са издадени от компетентни органи.
От копие от Разрешение за поставяне № 7
от 24.08.1998 г. се установява, че е било издадено в полза на управителя на
дружеството жалбоподател – Н. Н., действащ като едноличен търговец да постави рекламно
съоръжение на процесното място.
От копие от Разрешение № 10 РИЕ
12-/9/19.06.2019 г. се установява, че е било издадено такова в полза на
дружеството жалбоподател със срок до 31.12.2019 г.
От
копие от писмо от Община Пловдив от 19.12.2019 г. до дружеството жалбоподател
се установява, че на последното е било указано, че считано от 01.01.2020 г. няма да бъде издадено разрешение за ползване на
имот общинска собственост за рекламна дейност.
От копие от писмо от Община Пловдив с
изх. № 20ВК-351/17.02.2020 г. се установява, че ***И. К. е изпратил на
Председателя на Общински инспекторат към Община Пловдив списък с РИЕ, които се
намират върху общински терени, един от които е бил и процесния.
Тоест се достигна до извод, че поне към тази дата е имало вероятно извършено
нарушение.
Въз
основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до
следните правни изводи:
В действителност на общински имот е
имало разположено рекламно съоръжение собственост на дружеството жалбоподател,
като към 30.04.2020 г., последното не е притежавало надлежно разрешително за
това. Също така и размерът на наложената имуществена санкция е в предвидения
такъв в Наредбата.
При извършената служебна проверка обаче настоящата инстанция
констатира, че в хода на административно-наказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правили при съставяне на акта и
при издаване на НП, което обуславя незаконосъобразност на последното.
Не са спазени
императивните изисквания на нормата на чл.42, т.3 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, съгласно които в АУАН и в НП следва да се посочи датата на извършване
на нарушението. И в двата акта на администрацията липсва въобще дата на
извършване на нарушението. Посочена е единствено датата на извършената проверка
от служител на Пловдивски общински инспекторат – 30.04.2020г., но не и датата,
на която се твърди жалбоподателят да е поставил пред търговския обект РИЕ. Това
не е станало на 30.04.2020г. и в тежест на актосъставителя и на наказващия
орган е било да установят датата на извършване на нарушението и да посочат
същата в издадените от тях административни актове. В нарушение на посочените
по–горе разпоредби на ЗАНН същите не са я отразили в съставения АУАН и в
издаденото НП. Спазването на изискването за посочване на датата на извършване
на нарушението в конкретния случай изисква отбелязване в АУАН и в НП, кога
жалбоподателят е осъществил състава на възведеното спрямо него административно
нарушение. Не посочване на датата на извършване на нарушението води до
незаконосъобразност на съставения акт и на издаденото въз основа на него НП
поради неспазване на изискването на чл.42, т.3 от ЗАНН, съотв.
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Отбелязване на датата на извършване на нарушението е
задължителен реквизит както на АУАН, така и на НП, от една страна, с оглед
преценката дали са спазени преклузивните срокове, предвидени в чл.34, ал.1 от ЗАНН за реализиране на административно наказателната отговорност. От друга страна,
допуснатото нарушение на процесуалните правила води до ограничаване на правото
на защита на нарушителя и поставя същия в невъзможност да организира защитата
си, тъй като му се вменява нарушение, без да се указва кога същото е сторено.
Посочените нарушения на процесуалните правила са от категорията на
съществените, тъй като са довели да ограничаване правото на защита на
наказаното лице и са основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Тук е мястото да се
отбележи, че и от самата административно-наказателна преписка не става ясно как
е било осъществено изпълнителното деяние от жалбоподателя. Това е така, защото
наказващият орган никъде не е посочил, че в продължение на 11 години ,,***‘‘
ООД е имал право да постави РИЕ на процесното място,
но от 01.01.2020 г. му е било отказано издаването на
разрешение за това. Тоест се достигна до извод, че РИЕ е бил поставен в един
много по-ранен период от 30.04.2020 г.
Наред с горното следва да
се отбележи, че в обстоятелствената част и на АУАН и на НП нарушението не е
описано в пълнота. Изложени са обстоятелствата по извършената проверка и
констатираното при същата наличие на РИЕ, без издадено от Община Пловдив
разрешение за поставяне. Не е изрично отразено обаче, че това е станало в
резултат на конкретни действия на жалбоподателя, а именно той е притежавал
разрешение за поставяне, което обаче не е било продължено. Последващата
съдба на РИЕ е свързана с тяхното премахване, но това никъде не е упоменато в
АУАН и НП и ако жалбоподателят не беше представил писмени доказателства нямаше
да се разкрие и обективната истина по делото. Липсата на ясно и точно описание
на нарушението в АУАН и в НП представлява нарушение на разпоредбите на чл.42,
т.4 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които норми са императивни и
спазването им е не само абсолютно условие за формална изрядност, но и условие
за законосъобразност на атакувания административен акт. По този начин след като
нарушението е описано неправилно не се установява защо дружеството жалбоподател
е било санкционирано, защото негови представители са поставили РИЕ, или защото
същото не е премахнало РИЕ, след изтичането на срока на разрешителното.
В АУАН и НП са посочени
различни правни квалификация на извършеното от жалбоподателя деяние, като
въпреки опита на наказващия орган да отстрани този недостатък по чл. 53, ал. 2 ЗАНН това не се е случило. И в АУАН и в НП има просто изреждане на нарушени
разпоредби, които са взаимоизключващи. В чл. 6, ал. 1, т. 1 и чл. 10, ал. 1 от
Наредбата се уреждат поставянето на РИЕ в имоти собственост на Общината.
Незнайно защо, обаче е вмъкната и разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Наредбата,
която не се отнася за общински имот, а за други такива чужди имоти.
Предвид
всичко гореизложено, депозираната жалба се явява основателна, а атакуваното
наказателно постановление, като незаконосъобразно следва да се отмени.
По
разноските:
С оглед
изхода на спора въззиваемата страна трябва да заплати
на дружеството жалбоподател сторените разноски в производството в размер от
триста лева за адвокатско възнаграждение.
Ето защо, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 334 от
03.06.2020г. издадено от Кмета на Община Пловдив с което на ,,***’’ ООД с ЕИК: ***е
било наложено административно наказание ,,имуществена санкция’’
в размер от 1 000 лева за извършено нарушение по чл. 10, ал. 1, вр. чл. 6, т. 1, вр. ал. 2 от
Наредба за издаване на разрешение за поставяне и ползване на
рекламно-информационни елементи върху недвижими имоти на Община Пловдив.
ОСЪЖДА Община
Пловдив да заплати на ,,***’’ ООД с ЕИК: ********* сумата в размер от 300 лева,
представляващи разноски за адвокат в производството.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд –Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно
с оригинала.
Е.К.