Решение по дело №1163/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4964
Дата: 3 юли 2019 г. (в сила от 3 юли 2019 г.)
Съдия: Велина Светлозарова Пейчинова
Дело: 20181100501163
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                        Р     Е     Ш   Е    Н     И     Е

 

                                     град София,03.07.2019 година

 

     В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                      

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                        мл.с.: БИЛЯНА КОЕВА

 

при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ……..… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №1163 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №158254 от 28.06.2017г., постановено по гр.дело №4083/2015г. по описа на СРС, І Г.О., 36-ти състав, са отхвърлени предявените от В.Г.Е., М.Б.Г. и Б.М.Г. срещу „Т.Б.” ЕАД искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за мобилни услуги от 13.12.2013г.; договор от 10.02.2014г. за мобилни услуги и за лизинг на лаптоп HP PROBOOK 455 с IMEI 860872017805624 - чанта и договор от 19.02.2014г. за мобилни услуги и лизинг на смартфон ALKATEL, модел ONE TOUCH POP C5 Black, като неоснователни.

Подадена е въззивна жалба от ищеца - В.Г.Е., чрез адв.Г.Н., с която се обжалва изцяло решение №158254 от 28.06.2017г., постановено по гр.дело №4083/2015г. по описа на СРС, І Г.О., 36-ти състав, като са инвокирани доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на ищеца. Поддържа се, че първостепенният съд е допуснал процесуални нарушения, тъй като не е указал изрично на страните за кои факти носят доказателствена тежест и следва да бъдат установени от тях в хода на съдебното производство, не е приел окончателен доклад по делото, както и че съставеният проекто-доклад не е съобразен с нормата на чл.146 от ГПК. Поддържа се още, че първоинстанционният съд е следвало да отложи насрочено съдебно заседание на 07.12.2016г. поради  сигнал за поставено взривно устройство в сградата на съда, но въпреки това е било проведено редовно съдебно заседание в отсъствие на ищеца и негов представител, което е довело до накърняване на процесуалните права на ищеца, съответно до постановяване на незаконосъобразен съдебен акт. Излага се още, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.183 от ГПК, тъй като е следвало да изключи от доказателствата по делото процесните три броя договори - договор за мобилни услуги от 13.12.2013г.; договор от 10.02.2014г. за мобилни услуги и за лизинг на лаптоп HP PROBOOK 455 с IMEI 860872017805624 - чанта и договор от 19.02.2014г. за мобилни услуги и лизинг на смартфон ALKATEL, модел ONE TOUCH POP C5 Black, тъй като ответното дружество не е представило оригинала на посочените документи или официални заверени преписи от тях. Твърди се още, че първоинстанционният съд, без да излага конкретни мотиви изцяло е кредитирал приетото по делото заключение на съдебно-почеркова експертиза, което е водело до постановяване на неправилен съдебен акт. Сочи се, че съдебният експерт е отразил в изготвеното от него заключение на съдебно-почеркова експертиза, че не се е запознал с оригиналите на оспорените договори, поради което неговите констатации и изводи не следва да се възприемат от съда. Допълнителни подробни аргументи са изложени в писмена защита. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло първоинстанционното съдебно решение и постанови друго решение, с което да уважи предявените искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за мобилни услуги от 13.12.2013г.; договор от 10.02.2014г. за мобилни услуги и за лизинг на лаптоп HP PROBOOK 455 с IMEI 860872017805624 - чанта и договор от 19.02.2014г. за мобилни услуги и лизинг на смартфон ALKATEL, модел ONE TOUCH POP C5 Black. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваема страна - „Т.Б.” ЕАД, чрез пълномощник Й.И., депозира писмен отговор, в който взема становище относно неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди се, че обжалваното съдебно решение е законосъобразно, съдът е обсъдил всички релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях е обосновал правилен извод, че наследодателката на ищците е подписала оспорените договори за предоставяне на мобилни услуги и по този начин е изразила волята си за сключване и относно всички съществени условия по договорите,  предвид на което не е доказан фактическия състав на нормата на чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД и предявените искове се явяват неоснователни. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

         Въззиваеми страни - М.Б.Г. и Б.М.Г., не депозират писмени отговори и не вземат становище по подадената въззивна жалба.

         Предявени са от В.Г.Е., М.Б.Г. и Б.М.Г. срещу „Т.Б.” ЕАД искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за мобилни услуги от 13.12.2013г.; договор от 10.02.2014г. за мобилни услуги и за лизинг на лаптоп HP PROBOOK 455 с IMEI 860872017805624 - чанта и договор от 19.02.2014г. за мобилни услуги и лизинг на смартфон ALKATEL, модел ONE TOUCH POP C5 Black.

         Само за пълнота въззивният съд намира да посочи, че с исковата молба са предявени и искове с правно основание чл.29 от ЗЗД за унищожаемост на процесните договори, като изрично в изпълнение на указания на съда ищецът - В.Г.Е. с молба от 10.08.2015г. е посочил, че поддържа предявените искове за унищожаемост на процесните договори, по които съдът не се е произнесъл с постановения съдебен акт. От друга страна доколкото само страната може да поиска да бъде допълнено постановеното решение по аргумент на чл.250, ал.1 от ГПК, но същата не е сторила това, такова правомощие няма  въззивният съд, предвид на което поради липса на произнасяне на СРС по така предявените искове за унищожаемост на процесните договори не може да бъде осъществен въззивен контрол в тази част.

         Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

            Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която е сезиран съда, е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна и като такава е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

   Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г., ОСГТК на ВКС). В случая при извършената служебна проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, и по същество правилно, постановено в съответствие на материалния закон. За да постанови съдебното решение, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че от анализа на събраните по делото доказателства категорично се установява, че процесните договори са подписани от наследодателката на ищците и същата е изразила волята си за сключването им - относно всички съществени условия по договорите и не е налице твърдяния порок, водещ до тяхната нищожност. Крайният извод на СРС е обоснован след анализ на събраните по делото доказателства, съобразно приложимия материален закон и като такъв се явява правилен и законосъобразен. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявените искове като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Съдът следва да разгледа наведените във въззивната жалба доводи досежно допуснати процесуални нарушения от първостепенния съд, довели до накърняване правото на защита на въззивника-ищец. Неоснователно е релевираното от въззивника оплакване, че СРС не е  указал изрично на страните за кои факти носят доказателствена тежест и следва да бъдат установени от тях в хода на съдебното производство, че съставеният проекто-доклад не е съобразен с нормата на чл.146 от ГПК, както и че няма приет окончателен доклад по делото. Видно от изготвения проекто-доклад по реда на чл.140 от ГПК с определение от 26.02.2016г. първостепенният съд е изложил обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и задължения, дал е правна квалификация на спорното право, отразени са кои обстоятелства подлежат на доказване, съответно разпределена е доказателствената тежест между страните съобразно общото правило на чл.154, ал.1 ГПК. Така съставеният проекто-доклад е връчен на страните с призовката за насроченото съдебно заседание, като по отношение на неговото съдържание не са направени възражения и същият е бил обявен за окончателен с определение в съдебно заседание на 01.06.2016г.. Не е налице допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение в хода на съдебното производство, довело до ограничаване правото на защита на ищеца-въззивник в процеса. Обжалваното съдебно решение е постановено при правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и при изпълнение на задълженията, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон.

На следващо място въззивният съд следва да разгледа доводите в жалбата досежно допуснати процесуални нарушения от СРС във връзка с допускане и приемане на заключение на съдебно-почеркова експертиза /СПЕ/, както и за отлагане на насрочено съдебно заседание на 07.12.2016г. поради  сигнал за поставено взривно устройство в сградата на съда, които намира, че са без значение към законосъобразността на обжалваното решение. Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а не е контролно- отменителна, поради което ирелевантни са процесуални нарушения, които не водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Процесуалните нарушения могат да бъдат само основание за събиране на нови доказателства от въззивния съд, но във въззивната жалба, подадена от ищеца не са направени никакви доказателствени искания. Съдът приема, че доводите изложени в жалбата за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, биха били основание за допускане на изрично посочени от страната доказателства пред въззивната инстанция, в случай на направено искане за събирането им на основание чл.266 от ГПК, но в случая такова искане не е направено. С оглед на което доводите на въззивника-ищец за допуснати процесуални нарушения от СРС, изложени в депозираната от него въззивна жалба се явяват неоснователни.

       На следващо място неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. Неоснователен е доводът на въззивника за допуснато от СРС нарушение на разпоредбата на чл.183 от ГПК, тъй като не са изключени от доказателствата по делото процесните три броя договори - договор за мобилни услуги от 13.12.2013г.; договор от 10.02.2014г. за мобилни услуги и за лизинг на лаптоп HP PROBOOK 455 с IMEI 860872017805624 - чанта и договор от 19.02.2014г. за мобилни услуги и лизинг на смартфон ALKATEL, модел ONE TOUCH POP C5 Black, тъй като ответното дружество не е представило оригинала на посочените документи или официални заверени преписи от тях. При всички случаи изключването на писмени доказателства от доказателствения материал по делото следва да стане при изрично искане на страната по делото за представяне на оригинал на писмения документ на основание чл.183 от ГПК, както и последващо непредставяне на оригиналите в дадения срок. В случая ищецът не е оспорил представените в заверено копие процесни договори в предвидените за това срокове и по предвидения в ГПК процесуален ред, съответно няма заявено искане за представяне на оригинали или официално заверени преписи от същите. При това положение не е налице задължение за съда по реда на чл.183 от ГПК за изключване процесните договори от доказателствата по делото.

На следващо място неоснователен се явява доводът, че не следва да се кредитира приетото заключение на СПЕ доколкото констатациите на експерта-графолог са обосновани след като се е запознал с копия от документи. В съдебно заседание на 08.09.2016г. експертът е категоричен в своето заключение, че независимо че е изследвал ксерокопия от документи качеството на сравнителния материал е позволявало да се извършат сравнителни идентификационни изследвания и на тази база да се обоснове краен извод, обективиран в изготвеното заключение, че подписите, положени на процесните три договора са на Мария Дакова, наследодател на ищците. В процесния случай въззивника- ищец не е оспорил заключението на СПЕ по предвидения за това ред - чл.200, ал.3, изр.2 ГПК, нито е ангажирал други допустими доказателствени средства, които да го опровергават, поради което и предвид необходимостта от специални знания за които е назначено вещото лице, настоящата въззивна инстанция възприема изцяло, като обективно и компетентно изготвено заключението на СПЕ.

В конкретната хипотеза и след съвкупен анализ на събраните доказателства е обоснован правилен и законосъобразен извод, че след като по делото е установено по категоричен и несъмнен начин, че наследодателят на ищците е подписал процесните договори от 13.12.2013г.; от 10.02.2014г. и от 19.02.2014г., съответно е заявил воля за сключването им като се е съгласил с всички съществени условия по тях, поради което не е налице твърдяния от ищците порок липса на съгласие от страна на наследодателката им за сключване на договорите, който респективно води до тяхната нищожност. Предявените искове се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

     При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъдат оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

При този изход на спора пред настоящата инстанция право на разноски има въззиваемата страна. В случая въззиваемото дружество е представлявано от юрисконсулт и при определяне на размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение съдът намира, че към момента на постановяване на настоящия съдебен акт е в сила изменение на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК (изм. и доп., бр.8 от 24.01.2017г.). Според новата редакция на текста, която настоящата инстанция с оглед висящността на делото, следва да съобрази, размерът на възнаграждението, което следва да се присъди, когато юридическото лице е защитавано от юрисконсулт, се определя от съда и не може да нахвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Нормата на чл.37 от ЗПП препраща към Наредба за заплащане на правната помощ, като в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата. На основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 ГПК въззивника- ищец следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия - ответник разноски във въззивното производството за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., който размер е съобразен с извършените от юрисконсулта правни действия - единствено е подаден писмен отговор, без явяване в съдебно заседание и предвид фактическата и правна сложност на спора.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

                                         

                                          Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №158254 от 28.06.2017г., постановено по гр.дело №4083/2015г. по описа на СРС, І Г.О., 36-ти състав.

ОСЪЖДА В.Г.Е., с ЕГН **********, с адрес ***; да заплати „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес-парк София, сграда №6; на правно основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 ГПК сумата от 100 лв. /сто лева/, разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :            

 

 

                                      ЧЛЕНОВЕ : 1./                   

 

 

  2./