О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е № 87
16.02.2015г., град Пловдив
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори
граждански състав
На
шестнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕЛА ДАНДАРОВА
МАРИЯ ПЕТРОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Мария Петрова ч.гр.дело №74 по описа за 2015г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 от ГПК.
Постъпила е частна жалба
вх.№12384/22.12.2014г. от Н.Д.К. с ЕГН:**********,***, против Определение №1156
от 02.12.2014г., постановено по в.гр.дело №884/2014г. по описа на О С Х, с
което е оставена без разглеждане жалбата му с вх.№2714/21.10.2014г. срещу
Постановление за възлагане на недвижим имот от 08.10.2014г. на ДСИ по изп.дело №28/2014г. по описа на СИС при РС-Х като
недопустима и е прекратено производството по делото, като са оставени без
уважение исканията му за спиране на производството до приключване на
производството по в.гр.дело №747/2014г. на ОС-Х, както и за спиране на
действията по изпълнението. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното
определение, според които, съгласно чл.435,ал.2 от ГПК, длъжникът може да
обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, с оглед на което окръжният съд неправилно
да е приел, че насрочената публична продан на несеквестируемия
имот не подлежи на обжалване, доколкото законът не съдържа ограниченията, на
които се е позовал съдът в мотивите си, и като се има предвид, че смисълът на
разпоредбата на чл.435,ал.2 от ГПК и чл.444,т.7 от ГПК е да не се допуска
продажба на имот, който е несеквестируем. Сочи се
обжалваното действие да е ново такова и да подлежи на обжалване, както и
жалбата да е подадена в срок, при което неправилно съдът да е приел, че срокът
за това ново действие е изтекъл след изтичане на срока за обжалване на описа,
извършен преди да е насрочена проданта, която се обжалва. По изложените
съображения жалбоподателят претендира за отмяна на обжалваното определение и
връщане на делото на съда за разглеждане на жалбата по същество със
задължителни указания по правилното приложение на закона.
Ответникът по частната жалба С.В.С. не
е депозирал отговор по нея.
Частната жалба е подадена по пощата в
срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – жалбоподателя;
касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, прекратително определение, преграждащо по-нататъшния ход на
делото, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява
допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по
следните съображения:
Видно от приложеното копие на изп.дело №28/2014г. по описа на СИС при Районен съд-Х е, че
то е образувано след като е изпратено на основание чл.427,ал.1,т.1 от ГПК
първоначално образуваното изп.дело №3304/2013г. от
СИС при Р С С З по молба на взискателя
С.В.С. и приложен към нея изпълнителен лист от 18.07.2013г., издаден въз основа
на Заповед за изпълнение №676/18.07.2013г. по ч.гр.дело №672/2013г. по описа на
Районен съд-Х, с която длъжниците „Н К”ЕООД и Н.Д.К.
са осъдени солидарно да заплатят на С. сумата от общо 50238лв., дължима по
запис на заповед, издаден на 21.03.2012г., с падеж 01.08.2012г., ведно със
законната лихва от 17.07.2013г. до изплащането й, и разноски по делото от
1734,76лв. Изпълнението е насочено към собствени на длъжника недвижими имоти,
сред които и такива в гр.Х, ул.”*** – 267/458ид.части от поземлен имот с
идентификатор №***, ведно с цялата еднофамилна двуетажна жилищна
сграда-югоизточен близнак с идентификатор ***.7 и цялата едноетажна сграда
„хангар, депо, гараж” с идентификатор ***, върху които е вписана възбрана на
07.08.2013г., същите са описани на 14.05.2014г., оценени с помощта на вещо лице
посредством заключение от 16.05.2014г., изнесени на публична продан за времето
от 30.05.2014г. до 30.06.2014г., обявена за нестанала, поради липса на наддавателни предложения с Протокол от 01.07.2014г., с
насрочена втора публична продан за времето от 26.08.2014г. до 26.09.2014г.,
като за купувач на имотите е обявен взискателя С.В. С
като единствен наддавач с Протокол от 29.09.2014г.,
на когото те са възложени с Постановление от 08.10.2014г., за което длъжника Н.Д.К.
е уведомен чрез връчено му на 14.10.2014г. съобщение.
В едноседмичния срок от връчване на съобщението по
чл.436,ал.1 от ГПК страна на длъжника К. е подадена по пощата на 20.10.2014г.
жалба вх.№2714/21.10.2014г. срещу Постановлението за възлагане от 08.10.2014г.
Същото се атакува като незаконосъобразно поради несеквестируемост
на имота като единствено жилище по смисъла на чл.444,т.7 от ГПК и се претендира
за отмяната му, както и за спиране на производството до решаване на в.гр.дело
№747/2014г. на ОС-Х, по което е обжалвано насрочването на публичната продан, и
за спиране на принудителното изпълнение спрямо имота до разрешаване на жалбата.
С обжалваното понастоящем Определение №1156 от
02.12.2014г. по образуваното въз основа на жалбата срещу постановлението за
възлагане в.гр.дело №884/2014г. по описа на ОС-Х съдът е приел, че, съгласно
чл.435,ал.3 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за възлагане само
когато наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или
имуществото не е възложено по най-високата предложена цена, а жалбоподателят
обжалва постановлението на основание несеквестируемост
на имота, което е извън лимитативно установените в посочената разпоредба. Приел
е също, че правото на жалбоподателя да обжалва действията по чл.435,ал.2 от ГПК, насочени към изпълнение върху имущество, което счита за несеквестируемо, е преклудирана,
тъй като моментът, в който възниква това право, е извършването на опис на
конкретното имущество, а в случая описът е извършен на 14.05.2015г., като,
според служебната справка, жалбоподателят е обжалвал действията по опис, оценка
и публична продан от 26.08.2014г. до 26.09.2014г. на имота и жалбата му е
оставена без разглеждане като недопустима с Определение №997/09.10.2014г. по
в.гр.дело №747/2014г. на ОС-Х, потвърдено с Определение №2185/18.11.2014г. по
в.ч.гр.дело №1344/2014г. на Апелативен съд-Пловдив.
Настоящата инстанция намира, че,
действително, както поддържа жалбоподателят, постановлението за възлагане е
действие различно от описа, оценката и насрочената продан на имота, които той е
обжалвал пред съда в отделно приключило производство. Като такова то подлежи на
самостоятелно обжалване, но при предпоставките на чл.435,ал.3 от ГПК, а не при
тези на чл.435,ал.2 от ГПК, на която норма се позовава. Двете разпоредби касаят
различни действия на съдебния изпълнител, легитимиран да обжалва които е
длъжникът. Първата се отнася до действията по насочване на изпълнението върху
имущество на длъжника, а втората до действието по възлагане на това имущество,
с което приключва публичната продан и принудителното изпълнение спрямо него. В
този смисъл и доколкото се атакува именно постановлението за възлагане, то приложима
е хипотезата на чл.435,ал.3 от ГПК. Законодателят е уредил изрично и
основанията, на които е допустимо да се атакува постановлението, изразяващи се
в ненадлежно извършване на наддаването при публичната продан или възлагане на
имуществото не по най-високата предложена цена като единствено релевантни за
незаконосъобразността на постановлението. При това положение същото е
недопустимо да бъде атакувано на основание несеквестируемост
на възложеното имущество, на каквото се позовава жалбоподателят. Несеквестируемостта е основание за обжалване на действията
по чл.435,ал.2 от ГПК, които не са предмет на настоящата жалба и от
възможността да обжалва които длъжникът вече се е възползвал в отделно
производство пред окръжния съд, приключило с влязло в сила на 18.11.2014г.
определение. Не може да се приеме, че при действащата уредба на ГПК относно
подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител въпросът за несеквестируемостта на длъжниковото
имущество, предмет на принудителното изпълнение, може да се повдига по
отношение на всяко от действията, предприети спрямо него, включително и
възлагането, с оглед изричната регламентация на основанията, на които те могат
да бъдат атакувани. Правилно в този смисъл окръжният съд е приел, че
възможността на длъжника да се позовава на несеквестируемост
е преклудирана с изтичане на сроковете за обжалване
на действията по чл.435,ал.2 от ГПК по насочване на изпълнението спрямо процесния имот, които той е и обжалвал. Правилно същият е
приел за неоснователни и исканията на жалбоподателя за спиране на
производството до приключване на производството по в.гр.дело №747/2014г. на ОС-Х,
което е приключило, както и за спиране на действията по изпълнението спрямо процесния имот, с оглед недопустимостта на жалбата. Обсъденото
обосновава извода за неоснователност на жалбата и потвърждаване на атакуваното
с нея определение като правилно.
Предвид изложените мотиви, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1156 от
02.12.2014г., постановено по в.гр.дело №884/2014г. по описа на О С Х.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: