Определение по дело №14/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Делото е образувано по протест на Р. П. – Р. срещу присъда № 299 от 25.01.2010 г. по НОХД № 890/2008г. по описа на Р. съд – Р..

Със самата присъда съдът е признал подсъдимата М. И. Д., родена на 10.11.1971 година в Г.Р., жител и живущ в Г., У." Т. В. №5, българка, български гражданка, вдовица, неосъждана, със средно образование, управител и собственик на " М. Д.", Г. Б., ЕГН-* ЗА НЕВИНОВНА в това, че на 25.05.2006 година в Г., с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 3 925,00 лева, поддържала у М. Б. К. от с.К., О. Г.Белица заблуждение, че продължава да изпълнява функциите на представител на”.-1.Е. Г.С., а именно продавач консултант в магазин за мебели, стопанисван от „.-1. Е. Г.С. и има право да се разпорежда с мебели, собственост на дружеството, а именно с 1 бр. Шкаф от офис-оборудване, 1 брой двукрилен гардероб, 1 брой контейнер, 1 брой огледало марка"Класик", 1 брой нощен шкаф, марка"Класик", 1 брой маса, 1 брой легло марка" Класик", 1 брой бюро,1 брой фотьойл, 1 брой канапе, 1 брой матрак, 1 брой подматрак, 1 брой офис-стол, 17 броя столове, на обща стойност 3 925,00/три хиляди деветстотин двадесет и пет/ лева, разпоредила се с тях, предавайки му същите срещу заплатена от него сума от 3 925,00 лева и с това причинила нему имотна вреда в размер на равностойността на мебелите и на „.-11 "Е., Г. С. с управител А. П. Ц. от Г.С. в размер на 3 925,00 лева, поради и което и на основание чл.304 от НПК Я ОПРАВДАВА по повдигнатото й обвинение по чл.209 ал.1 от НК.

В протестът се набляга на съображения за допуснати съществени процесуални нарушения П. разглеждане на делото в първоинстанционния съд и такива за незаконност на постановената присъда. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като съдът неправилно бил отказал да допусне исканото от РП Р. изменение на обвинението, с което съществено били нарушени правата на прокуратурата. Алтернативно се претендира отмяна на присъдата и осъждане на подсъдимата по чл. 209 НК или по чл. 206 от НК, както и че като не е допуснал изменение на обвинението.

Подсъдимата и нейният защитник оспорват протеста и настояват присъдата да се потвърди във вида, в който е била постановена.

Въззивният съд в настоящия състав и в рамките на правомощията си по чл. 334 от НПК след като обсъди доказателствата по делото и взе предвид становищата на страните и Закона приема, че присъдата на първостепенния съд е правилна, законна и обоснована. В този аспект приема, че протестът макар и допустим е неоснователен, тъй като присъдата е постановена П. пълнота на доказателствата, правилната им интерпретация и правилното приложение на правото. Законосъобразно районният съд е обсъдил събраните доказателства и е извел фактология в следната насока:

Подсъдимата М. И. Д. е родена на 10.11.1971 година в Г.Р., българка, български гражданка, вдовица, със средно образование, управител и собственик на " М. Д.", Г. Б., ЕГН-*. Има чисто съдебно минало, добри характеристични данни. От 2005г. до месец Март 2006г. работела в магазин за продажба на мебели в Г. Б. без сключен трудов договор, стопанисван от св. А. П. Ц. от Г. С., управител на „.- 1111 Е. Г. С.. С нарочно пълномощно от 19.10.2005г. св.Ц. упълномощила подсъдимата да представлява от нейно име „.- 1. Е. Г. С. пред OA - Б. във връзка с участието на ТД в търгове, конкурси, малки и големи обществени поръчки. Поради естеството на възложената й работа подсъдимата прекарвала по-голямата част от работния ден извън магазина. В последния работели също св.Г., св.П. и св.Д. -шофьор. Поради неуредени финансови отношения между подсъдимата и работодателите й напуснала работа и като върнала ключовете от магазина на св.Г.. Непосредствено след нея работа напуснала и св.П.. По повод на това св.Г. сменил патрона на вратата на магазина, като достъп до помещението освен него и св. Ц. и св.Ц.- неин съпруг, имали и св.Д. и св. К., тъй като за да се стигне до обособеното помещение на РПК "С." се минавало през централния вход на салона, нямало отделен вход.

На неустановена дата през м. май свидетелят М. К. посетил салона в Г. Б. с цел да закупи мебели. В магазина имало жена с руса коса, която се представила с името М. Д.. Св. К. харесал и закупил от салона 1 бр. шкаф от офис-оборудване, 1 бр. двукрилен гардероб, 1 бр. контейнер, 1 бр. огледало м."Класик", 1 бр. нощен шкаф м. „Класик", 1 бр. маса, 1 бр. легло м."Класик", 1 бр. бюро, 1 бр. фотьойл, 1 бр. канапе, 1 бр. матрак, 1 бр. подматрак, 1 бр. офис-стол и 17 бр. столове за неустановена сума. Вещите били натоварени от него на товарен автомобил и закарани в складово помещение на гара Белица , тъй като офисът на фирмата на свидетеля в с. К. не бил готов. На 25.05.2006г. св.Гръков и св.Д. извършвали монтаж на мебели на обект и когато към обяд се върнали в салона, установили липсата на част от мебелите в салона. Веднага уведомили за това св. Ц., която на 02.06.2006г. сигнализирала РУ на МВР Г..

На 26.09.2006г. след извършване на издирвателни мероприятия, вещите били установени у св. К., който ги предал на служител П. РУ на МВР Г. Б. с протокол за доброволно предаване, в който отразил, че ги е закупил през месец май от магазин за мебели в Г. за около 4000/четири хиляди/лева. Към настоящия момент вещите са върнати на св. Ц. с постановление от РП-Р..

По делото е назначена и приета оценителна експертиза, според чието заключение стойността на инкриминираните вещи е общо 3925/три хиляди деветстотин двадесет и пет/ лева.

П. тези факти въззивният съд приема за правилни и изводите на първоинстанционния съд относно правото, като законосъобразно и обосновано е приложил Закона и е приел, че обвинението срещу подсъдимата е останало недоказано. П. разглеждане на въпроса за обективните и субективни последици на установеното е приел, че подсъдимата не е подходила измамливо. И настоящият съдебен състав приема, че събраните по делото доказателства се оказват абсолютно недостатъчни, за да бъде призната подсъдимата за виновна в извършване на посоченото деяние, поддържано от обвинението. Липсват каквито и да е обективни данни, че към момента на имущественото разпореждане именно тя е била авторът на действия по въвеждане на свидетеля К. в заблуждение, нито пък такива, че е лицето, извършило имуществено разпореждане с чуждите вещи. В този смисъл не се откриват и обективни данни за обсебване, както се твърди в протестът, още повече първоинстанционният съд мотивирано и обосновано се е произнесъл по тази алтернативно възможност. И П. настоящия контрол не се извлича каквато и да е информация, за престъпно облагодетелстване на подсъдимата чрез накърняване на патримониума на свидетеля К.. Отново следва да се изтъкне доминиращото значение на противоречивата доказателствена стойност в показанията на този свидетел. С тях не с е установява безусловно нито сумата, с която е бил ощетен, нито данни за самоличността на извършителя. Така например в показанията си дадени по реда на чл. 223 от НПК и прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК заявява, че е закупил вещите от М. Д., която познава, а в последствие в съдебно заседание се отрича от тях и твърди, че жената, от която е закупил вещите се е представила с това име, не я е познавал от преди това и не е сигурен, че подсъдимата в залата е същото лице, с което е комуникирал в мебелния салон. Правилно първостепенният съд е ценил противоречията и неяснотите в показанията на св. К. в аспект за оправдаване на подсъдимата, тъй като останалите доказателства по делото не преодоляват непълнотата им.

По възраженията в протестът свързани със съществени процесуални нарушения, настоящият състав на БлОС също не съзира основания за отмяна на първоинстанционната присъда. Действително в съдебно заседания от 25.01.2010г. прокурорът е направил искане за изменение на обвинението, като се е позовал на хипотезата на чл. 287 ал. 1 от НПК- П. съществено изменение в обстоятелствената част на обвинението и /вероятно / закон за същото наказуемо престъпление, с оглед предложената квалификация по чл. 206 от НК. Правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение искането, като е счел, че не са събрани нови доказателства, чрез способите на очна ставка на свидетелите Ц. и Ц. за нови обстоятелства, нито такива които обосновават съществено изменение в обстоятелствата по делото, че да е допустимо изменението на обвинението.

Въпреки тях обаче, тъй като доказателствената маса категорично обосновава оправдаване на подсъдимата и по двете претендирани от прокуратурата квалификации, са въззивната инстанция не съществува алтернатива за връщане на делото, тъй като оправдаването на подсъдимата в най- голяма степен защитава и гарантира правата й в производството.

В контекста на изложеното възраженията в протеста за необоснованост на присъдата са несъстоятелни.

С оглед изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 299 от 25.01.2010 г. по НОХД № 890/2008г. по описа на Р. съд – Р..

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1. 2.